№ 156
гр. К., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100198 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени от ищците за съвместно разглеждане обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77
предл. първо и трето ЗС, и чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищцата – Н. О. О., ЕГН ********** от **********, със съдебен адрес в ***, чрез адв.
М. Н., като твърди, че е придобила на правно основание – наследствено правоприемство от
О.З.в(О.З.Д.), поч. на 22.05.1988 г. и Х.С.Д., поч. на ** г., и дв. б.ж. на с. **, общ. ** по
отношение на 1/3 ид. част от правото на собственост по отношение на процесния имот, и
дарение на 2/ 3 ид. части от правото на собственост, сключен с НА за дарение № 91, том V,
рег. № 03390, н. д. № 468/ 2021 г. от 12.08.2021 г. на нотариус С. С., правото на собственост
върху: Урегулиран поземлен имот № VIII – 397 от кв. 87 по одобрения със Заповед № 573/
25.06.1968 г. ПУП на **********, целия с площ 564 кв.м., от които 24 кв.м.се придават към
имот пл. № 395, находящ се в строителните граници на с. **, общ. **, на ул. **, при граници
и съседи: от две страни, УПИ № VII – 395, УПИ № IX– 396, заедно с построената в имота
Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 57.00
кв.м., по отношение на който ответницата С. Н. Н., ЕГН **********, с надлежно
удостоверен със справка от 03.04.2024 г. за рег. пост./ наст. адрес в **********, ул. „**,
твърди че е придобила правото на собственост по давност, удостоверено в нейна полза с
приложения към исковата молба констативен НА за собственост № 106, том IV, рег. № 03478,
н.д. № 481/ 2021 г. на нотариус С. С., Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответницата С. Н. Н., ЕГН **********, че тя е
1
собственик на процесния недвижим имот, придобит от нея по наследство и дарение, и да
бъде отменен издадения в полза на ответницата констативен НА за собственост № 106, том
IV, рег. № 03478, н.д. № 481/ 2021 г. на нотариус С. С..
Ответницата - С. Н. Н., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от
03.04.2024 г. за рег. пост./ наст. адрес в **********, ул. „**, уведомена – чрез назначения й
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особ.представител адв. С. С., АК Р. на 17.05.2024 г., изпраща
писмен отговор в деня след изтичане на 1-месечния срок, постъпил с вх. № 2048/ 18.06.2024
г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че фактическата власт върху имота е предадена на ответницата от ищцата не по –
късно от 2008 г.; установената фактическа власт ответницата е упражнявала явно и
необезпокоявано, поради което е придобила правото на собственост към момента на
издаване на констативен нотариален акт за собственост в нейна полза.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното: Видно от приложения към исковата молба –л. 8 от делото,
НА за продажба № 97, том I, н.д. № 174/ 17.04.1984 г. по описа на нотариус при РС – К.,
О.З.Д. от с. **, тогава Разградски окръг, чрез Общински народен съвет – К. е определен за
купувач на празно дворно място, находящо се в село **, Разградски окръг, с пространство от
570 кв.м., представляващо парцел № VIII – 397 от кв. 87 по утвърдения план на село **, при
съседи: от две страни улици, И.И.С.в, заедно с трайни насаждения, за който имот платил
сумата 1 160.00 лв., напълно внесени на името на продавача в ДСК – К..
Между страните не се спори, че към този момент О.Д. е бил в граждански брак с
посочената и в удостоверение за наследници № 07/ 04.01.2024 г.на Кметство – с. **, с Х.С.Д.,
ЕГН **********, която е майка на ищцата.
От приложените към исковата молба документи – удостоверение за търпимост на
строеж № 94Н – 137 – 2/ 29.07.2021 г. на Община – **, Разрешение за строеж № 18/
02.07.1984 г. и Протокол № 18/02.07.1984 г. за определяне на строителна линия и ниво, и дв.
на ОбщНС – К., удостоверение за данъчна оценка от 12.01.2024 г. и Скица № 14/ 11.01.2024
г. на Община – **, се установява, че съпрузите са построили в имота Жилищна сграда с
застроена и декларирана площ от 57.00 кв.м..
Видно от цитираното удостоверение за наследници № 07/ 04.01.2024 г.на Кметство – с.
**, О.З.в Д.(О.З.Д. – съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена№ 08/
04.01.2024 г.на Кметство с. **), е починал на 22.05.1988 г. в с. ** и е оставил за свои
наследници по закон преживяла го съпруга - Х.С.Д., ЕГН **********, поч. на ** г., и три
деца: Н. О. О., ЕГН ********** от с. ** – ищцата по делото; В.О.Е. ЕГН ********** от грР.
и Ф.О.З., ЕГН ********** от гр. К..
На 12.08.2021 г. с договор за дарение, сключен с приложения към исковата молба – л. 9 -
10, НА за дарение № 91, том V, рег. № 03390, н. д. № 468/ 2021 г. от 12.08.2021 г. на
нотариус С. С., вписан в СВ при РС – К., В.О.Е. ЕГН ********** от грР. и Ф.О.З., ЕГН
2
********** от гр. К., са дарили на сестра си Н. О. О., ЕГН ********** от с. ** – ищцата по
делото, наследствените си 2/3 (две трети) идеални части от правото на собственост върху:
Урегулиран поземлен имот № VIII – 397 от кв. 87 по одобрения със Заповед № 573/
25.06.1968 г. ПУП на **********, целия с площ 564 кв.м., от които 24 кв.м.се придават към
имот пл. № 395, находящ се в строителните граници на с. **, общ. **, на ул. **, при граници
и съседи: от две страни, УПИ № VII – 395, УПИ № IX– 396, заедно с построената в имота
Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 57.00
кв.м.
Видно от приложения към исковата молба – л. 17-19 от делото, НА за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност №106, том IV, рег. № 03478, н.д. № 481/ 2021 г.
на нотариус С. С., вписан в СВ при РС – К., и в съответствие с представените от цитирания
нотариус запазени документи от нот. дело – Протокол за извършена на 16.08.2021 г.
обстоятелствена проверка, чрез разпит на трима свидетели – л. 87-88 от делото, и свое
постановление от същата дата, на 16.08.2021 г., със съставянето му нотариус С. С. е признала
ответницата по делото: С. Н. Н., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от
03.04.2024 г. за рег. пост./ наст. адрес в **********, ул. „**, за собственик по давностно
владение, на процесния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот № VIII – 397 от кв. 87
по одобрения със Заповед № 573/ 25.06.1968 г. ПУП на **********, целия с площ 564 кв.м.,
от които 24 кв.м.се придават към имот пл. № 395, находящ се в строителните граници на с.
**, общ. **, на ул. **, при граници и съседи: от две страни, УПИ № VII – 395, УПИ № IX–
396, заедно с построената в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ от 56.00
кв.м..
Видно от съставения за извършената от нотариуса обстоятелствена проверка от
16.08.2021 г. – л. 87-88 от делото, всеки един от разпитаните в нотариалното производство
свидетели – Б. К., В. В. и Н. М., дава показания, че С. Н. и мъжът й Б. (фактически съжител
на ответницата) преди 15-16 години са купили този имот от жена на име Ш. и мъжът й Ф.,
които от своя страна преди това са го купили от, цитирам: „баш собствениците“, непосочени
с имена и без обяснения относно смисъла на определянето им като „баш“ собственици; Ш.
им предала ползването на имота, в които С., заедно със семейството си, включващо
фактическия й съжител и родените от тяхното съжителство две деца, повече от 15 години
живее в имота на улица „**“, ползва, ремонтира и подобрява къщата – на един етаж с три
стаи и коридор, неизмазана; дворното място е ограничено и оградено с плътна ограда към ул.
**, а в останалата част с мрежа; плаща си данъците, тока, водата; демонстрира пред всички,
че е собственик на имота; няма спорове за владението и собствеността на имота с роднини и
съседи.
Разпитвани по повод жалба на ищцата Н. О. от 07.10.2021 г. срещу Л. Н. Н. от с. **,
общ. К. – брат на ответницата, с оплакване че той отправя към нея заплахи и не я допуска в
собствения й имот в с. ** на улица **, видно от материали, съставляващи прокурорска
преписка вх. № 109/ 2022 г.по описа на РП Р. ТО – К., - л. 98-л.156 от делото, посочените,
разпитани в нотариалното производство свидетели – Б. К., В. В. и Н. М., дават писмени
3
обяснения, с които потвърждават участието и свидетелските си показания в цитираното по –
горе нотариално производство, като живущия в непосредствено съседство на процесния
имот В. В., конкретизира, че имота от 80-те години на миналия век е бил собственост на
дядо Осман и баба Хайрие; след смъртта им баба Н. – ищцата по делото, тяхна дъщеря го
продала на едно семейство от гр. Търговище за сума около 3 000.00 лева; семейството
живяло в къщата и обработвало двора около 3-4 години, след което продали имота на С.,
която се настанила в къщата и 16-17 години живяла в него, родила и отгледала децата си в
имота, докато през 2021 г. не заминала при съпруга си в Германия; оставила имота заключен
на грижите на брат си Л., който наглеждал къщата и косял тревата; обяснява, че след
продажбата на къщата на родителите си, баба Н. – ищцата, никога не е идвала в нея.
От събраните по инициатива на ищцата гласни доказателства – показанията на
свидетелите Н. Я. и С. С., без родство със страните, живущи в същото село, но в имоти
отстоящи на голямо разстояние от процесния имот, се установява по несъмнен начин, че
той се обитава и ползва от ответницата С. Н., според тях от 2015 г. до сега; няколко години
преди това Н. продала за 3 000.00 лева тази къща, останала и от родителите й, цитирам: „на
едни хора от шуменско село“, които живели в имота три години, а след това те го продали на
С..
От събраните по инициатива на ответницата, чрез назн.й особен представител, гласни
доказателства – показанията на свидетелите Н. А. и В. В. – разпитван и в нотариалното
производство, и двамата без родство и отношения със страните, живеещи в непосредствена
близост до процесния имот, се установява по несъмнен начин, че него ищцата е продала и
предала на купувачи скоро след смъртта на майка си – несъмнено удостоверен факт,
настъпил на ** г., след като получила от тях сумата 3 000.00 лева, а през 2005 г. ответницата
С. купила от тях имота и се установила да живее там със семейството си; ищцата Н. през
същия период от време е живяла в друг свой имот в същото село, но не е посещавала
процесния имот, въпреки за всички да е било видно, че други хора живеят в къщата на
родителите й, поради изложените, непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства,
тези двама свидетели възприемат ответницата за собственик на процесния имот.
Не се твърди и не се установява ищцата, както и която и да е останалите нейни
съсобственици по наследство от общите им родители, да е отблъснала установената от 3-ти
лица, а в последствие и лично от ответницата фактическа власт върху имота.
Съдът дава вяра на всички разпитани по делото свидетели, от показанията на които се
установява, че именно ищцата Н. О. е предала фактическата власт върху останалия й в
наследство процесен недвижим имот, който след смъртта на майка си продала на 3-ти лица:
Ш. и мъжът й Ф., за сумата 3 000.00 лева, които получила в брой, макар и договорът да не е
бил сключен с нотариален акт; че 3 години по - късно фактическата власт върху имота е
предадена от тях на ответницата С. Н., в изпълнение също на неформален договор за
продажба; както и че от тогава – 2005 г., до сега фактическата власт върху имота се
упражнява от ответницата С. Н., която макар и преимуществено да живее в чужбина, го е
оставила заключен и на грижите на брат си, също живущ в с. **.
4
Относно датировката на осъществените фактически действия по предаване владението
на процесния имот от ищцата на посочените 3-ти лица – купувачи по неформален, сключен
между тях договор за продажба, както и по предаването от тях на ответницата фактическата
власт върху имота, съдът дава вяра на показанията на разпитаните по инициатива на
ответницата свидетели - Н. А. и В. В., тъй като и двамата живеят в непосредствена близост
до процесния имот, поради което свидетелства за личните си възприятия относно фактите и
обясненията на обитателите на имота, при това по делото е удостоверено по несъмнен
начин, че наследодателката на ищцата е починала на ** г., след което – не по – късно от
есента на 2002 г., тя е предала имота на купилите го от нея Ш. и Ф., а през 2005 г. те на свой
ред са го предали на ответницата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено,
че ищцата през м. 08.2021 г. е предприела действия за реализация на претендираните в
процеса права на собственост по отношение на процесния имот, като е сключила договор за
дарение със сестрите си относно дарените й 2/3 ид. части от него с нотариален акт за
дарение, и през м.09.2021 г. е отишла „да нагледа“ имота си, според изложеното в жалба до
полицията, намерила го заключен и по този повод влязла в словесен конфликт с брат на
ответницата.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Обективно съединените от ищцата искове с правно основание съответно чл. 124, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, и чл. 537, ал.2 от ГПК са допустими, но неоснователни и
недоказани.
Искът по чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, е допустим, защото
претендиращата положително установяване на правото си на собственост върху недвижим
имот може да предяви иск за защита на това си право против лицето, в полза на което е
издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост върху същия имот, при
положение, че ищцата към момента на завеждане на исковата молба – 18.03.2024 г., макар и
да не упражнява фактическа власт върху имота, също легитимира правата на собственост,
придобити по наследство – за 1/3 ид. част, и дарение за 2/3 ид. части по издадения в нейна
полза НА за дарение № 91, том V, рег. № 03390, н. д. № 468/ 2021 г. от 12.08.2021 г. на
нотариус С. С., вписан в СВ при РС – К..
Ищцата разполага с интерес и възможност да внесе яснота, относно субектите на
правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, чрез предявения
установителен иск. При уважаването на предявения иск констативният нотариален акт,
издаден в полза на ответницата С. Н. Н. подлежи на отмяна, даже и да не е направено
изрично искане за това. При това, като приема, че претендираното от ищцата право на
собственост несъмнено се смущава от издадения в полза на ответницата констативен
нотариален акт за собственост, видно от който тя е призната за собственик на процесния
имот.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен
начин, че ищцата Н. О. към момента на смъртта на баща си О.З.в Д.(О.З.Д. – съгласно
5
удостоверение за идентичност на лице с различни имена№ 08/ 04.01.2024 г.на Кметство с.
**), починал на 22.05.1988 г. в с. **, на основание наследствено правоприемство по чл. 5, ал.
1 ЗН е придобила 1/ 8 ид. част от правото на собственост по отношение на процесния имот;
имота е бил ползван от майка й - Х.С.Д., ЕГН **********, притежаваща 5/8 ид. части(4/8
ид.части от прекратената със смъртта на съпруга й СИО + 1/8 ид.част по наследство от
него), до смъртта й, настъпила на ** г. в с. **; а след смъртта й те са преминали на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН в полза на наследниците й: Н. О. О., ЕГН ********** от с. ** –
ищцата по делото, и сестрите й В.О.Е. ЕГН ********** от грР. и Ф.О.З., ЕГН ********** от
гр. К., при равни части между тях, т.е. по 1/3 ид.част.
Твърдяната и установена по делото продажба на процесния недвижим имот,
извършена от ищцата Н. О., като една от наследниците на О.З.в Д.(О.З.Д. – съгласно
удостоверение за идентичност на лице с различни имена№ 08/ 04.01.2024 г.на Кметство с.
**), и Х.С.Д., в полза на 3 – ти лица: Ш. и мъжът й Ф., с договорена и плагена цена в размер
на 3 000.00 лв, на които тя предала фактическата власт върху него, имаща за предмет право
на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като, на първо място, несъмнено не е
сключена в писмена форма, с нотариален акт, а на второ място – ищцата е притежавала само
1/3 ид. част от правото на собственост, няма вещно правно действие, но е сложила началото
на упражнявано съвместно от праводателите на ответницата владение върху претендирания
недвижим имот, считано от есента на 2002 г., а 3 години по –късно - през 2005 г., те на свой
ред са го предали на ответницата, която го е упражнявала до м.08 – м.09.2021 г.,
необезпокоявано, явно и спокойно, като свой имот, афиширано по отношение на всички,
като лично, и в съжителство с малолетните си деца, е обитавала жилищната сграда,
подобрявала е сградата, обработвала е останалата част от дворното място.
Извършваните фактически действия от ответницата са били явни и несъмнителни,
могли са да бъдат възприети от всички, включително и от наследниците на предходните
собственици с регистриран нотариален акт за собственост – една от които е ищцата.
Намеренията й за своене са също несъмнено установени по делото, с оглед несъмнено
известното и афиширано пред неограничен кръг лица – разпитаните по делото свидетели,
основание на завладяването – владението й е отстъпено от предходните владелци, твърдящи
че са го придобили като купувачи по продажба, сключена с наследниците на предходните
собственици, представлявани от един от тях – ищцата Н. О.. Намеренията й за своене се
разкриват по несъмнен начин и от обстоятелството, че за периода на изтичане на 10 години
владение ответницата е декларирала правата си на собственост по отношение на обособения
недвижим имот пред Община – **, за което пряко свидетелстват издадените от същата
документи, приложени в нотариалното производство по н.д. № 481/ 16.08.2021 г. по описа на
нотариус С. С..
Предвид изложеното, съдът приема за установени по инициатива на ответницата
предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС - повече от 10 години, считано от 2005 г. до 16.08.2021 г.,
когато тя се снабдява с НА за собственост, удостоверена в нейна полза, е владяла процесния
обособен недвижим имот: Урегулиран поземлен имот № VIII – 397 от кв. 87 по одобрения
6
със Заповед № 573/ 25.06.1968 г. ПУП на **********, целия с площ 564 кв.м., от които 24
кв.м.се придават към имот пл. № 395, находящ се в строителните граници на с. **, общ. **,
на ул. **, при граници и съседи: от две страни, УПИ № VII – 395, УПИ № IX– 396, заедно с
построената в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ от 56.00 кв.м..;
фактическата власт й е предадена от несобственици: Ш. и мъжът й Ф., на които три години
по – рано тя е предадена от една от наследниците на предходните собственици – доброволно
и по продажба, извършена в тяхна полза, след като имота е бил в тяхна фактическа власт, с
начало на владението не по – късно есента на 2002 г., продължило до сега, без
противопоставяне на наследниците, поради което с изтичането на 10 годишния давностен
срок в края на 2012 г. или с изтичането на тази година на 31.12.2012 г. ответницата е
придобила по давност правото на собственост върху същия, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 82 ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС, правото на собственост се придобива
по давност, и при доказването от ответницата на фактите и обстоятелствата от фактическия
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, тя следва да бъде призната за собственик по давност на
претендирания с исковата молба недвижим имот.
В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно задължителните указания на ТР
№ 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а само процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. От което следва, че към 31.12.2012 г. ответницата е придобила правото на
собственост върху процесния имот по давност, макар и то да е удостоверено по – късно – на
16.08.2021 г. с цитирания по – горе констативен акт, с който е завършило инициираното от
нея нотариално производство по обстоятелствена проверка.
Недоказани останаха твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, че „Ф. и
Ш., които бяха родом от шуменско село“ са били държатели на наследствения й имот –
допуснати от нея да го ползват, безвъзмездно, плащайки единствено режийните си разноски,
тъй като имали договорка тя – някога, да им продаде къщата, с оглед събраните по делото
гласни доказателства, включително показанията на доведените от нея свидетели – св. Н. Я.,
според които, цитирам показанията на последната: „Н. продаде къщата на едни хора от едно
шуменско село, не знам имена. Продаде къщата май за три хиляди лева. Тези хора живяха в
имота й три години. Тези хора след това продадоха къщата на С..“. Показанията на тази
свидетелка, както и на останалите разпитани по делото свидетели в същия смисъл, не са
опровергани по инициатива на ищцата с други годни доказателствени средства – писмени
и/или гласни доказателства.
Недоказани останаха твърденията на ищцата, че през 2023 г. е сменила катинара на
портичката на имота, т.е. че е установила своя фактическа власт върху него, но дори и това
да е така обстоятелството е правноирелевантно по спора, тъй като това твърдяно, но
недоказано фактичско действие, не е равнозначно на реституция, възстановяване, на правата
й на собственост по наследство, и в най-добрия случай биха сложили началото на ново
7
давностене на правото на собственост, за което е необходимо изтичането на
законоустановения с разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок.
Недоказани са й твърденията й, че 12.08.2021 г. като дарена с договор за дарение,
сключен с приложения към исковата молба – л. 9 -10, НА за дарение № 91, том V, рег. №
03390, н. д. № 468/ 2021 г. от 12.08.2021 г. на нотариус С. С., вписан в СВ при РС – К.,
извършено от сестрите й В.О.Е. ЕГН ********** от грР. и Ф.О.З., ЕГН ********** от гр. К.,
е придобила наследствените им 2/3 (две трети) идеални части от правото на собственост
върху процесния имот. Наследството на майка им е открито на ** г. в с. **, не се твърди и не
се установява дарителките да са го приели и да са упражнявали правата си на собственост,
но се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че включващия се в
наследството процесен имот, е бил завладян от 3-ти лица през есента на 2002 г., на които
ищцата е отстъпила фактическата власт; че явно, спокойно и необезпокоявано е владян през
следващите 10 години, поради което е придобит по давност от ответницата, към 31.12.2012
г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което цитирания договор за дарение на 2/3 ид. части
от правата на собственост по отношение на същия не е произвел вещно правно действия по
безвъзмездното им прехвърляне в полза на ищцата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора, неоснователна е
претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. О. О., ЕГН ********** от **********, със съдебен адрес
в ***, чрез адв. М. Н., срещу С. Н. Н., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка
от 03.04.2024 г. за рег. пост./ наст. адрес в **********, ул. „**, чрез назначения й по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особ.представител адв. С. С., АК Р. да бъде признато за установено, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. първо и трето ЗС, че тя е собственик
по наследство и дарение на Урегулиран поземлен имот № VIII – 397 от кв. 87 по одобрения
със Заповед № 573/ 25.06.1968 г. ПУП на **********, целия с площ 564 кв.м., от които 24
кв.м.се придават към имот пл. № 395, находящ се в строителните граници на с. **, общ. **,
на ул. **, при граници и съседи: от две страни, УПИ № VII – 395, УПИ № IX– 396, заедно с
построената в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка от 57.00 кв.м., както и да бъде на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменен
издадения в полза на ответницата констативен НА за собственост № 106, том IV, рег. №
03478, н.д. № 481/ 2021 г. на нотариус С. С., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ заявеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Н. О. О., ЕГН
********** от **********, със съдебен адрес в ***, чрез адв. М. Н., срещу С. Н. Н., ЕГН
8
**********, с надлежно удостоверен със справка от 03.04.2024 г. за рег. пост./ наст. адрес в
**********, ул. „**, за присъждане на разноски по делото в размер на 1 065.00 (хиляда
шестдесет и пет) лева по списък по чл. 80 ГПК, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9