О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Кюстендил, 22.07.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет
и втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Симона Навущанова в. ч. гр.
д. № 331 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, във връзка с чл. 130 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 7848/02.04.2019 г. от Р.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.Б.Ц., срещу Определение
№ 375 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1549/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 1549/2018 г. по описа на КнРС, образувано по предявен от жалбоподателката Р.Д.С.
против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *****отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на последното, че ищцата не му дължи
сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. № 1848/2014 г. по описа на КнРС,
които са предмет на принудително събиране по изп. дело № 20187430400170 по
описа на ЧСИ Е.Х., с рег. № 743, с район на действие КнОС, поради погасяването
на вземането по давност, преди датата на издаване на описания по-горе
изпълнителен лист. Със същия съдебен акт КнРС е осъдил жалбоподателката да
заплати и сторените от насрещната страна разноски в размер на 200 лева. За да стигне до този правен извод,
първоинстанционния съд е приел, че предявената с
исковата молба претенция е
недопустима, тъй като изложения в исковата молба факт
не е от категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като
няма качеството на новооткрито обстоятелство или на новонастъпил след влизане в
сила на заповедта за изпълнение факт.
В частната жалба се твърди, че обжалваното
определение е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно и се претендира
неговата отмяна. Жалбоподателката намира за неправилен извода на КнРС, че е
недопустимо да се релевира недължимост на процесните суми на основание
погасителна давност в отделен исков процес. Сочи се, че наличието на висящ
изпълнителен процес по образуваното срещу жалбопдателката ИД № 20187430400170
по описа на ЧСИ Е.Х., с рег. № 743, с район на действие КнОС е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес за длъжника от предявяване на иск по
чл. 439 от ГПК, с уважаването на който да се установи, че изпълняемото право не
съществува поради изтекла погасителна давност.
Иска се отмяна на постановения от КНРС съдебен акт и връщане на делото
за продължаване на съдопроизводствени действия. Претендират се и сторените
разноски.
Препис от частната жалба е връчен
на насрещната страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *****, която в рамките на
законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който я оспорва изцяло.
Излагат се подробни съображения за законосъобразност на постановения съдебен
акт и се иска неговото потвърждаване. Сочи се, че от страна на жалбоподателката
не е депозирано, в рамките на производството по ч.г.д № 1848/2014 г. по описа
на КНРС, възражение по чл. 414 от ГПК, което от своя страна е довело до
стабилизиране на издадената заповед. Твърди
се, че е недопустимо в исков процес да бъдат релевирани възражения за
погасяване по давност на вземания по влязла в сила заповед за изпълнение до
датата на постановяването й.
С определение № 694 от 22.05.2019
г., постановено по същото гражданско дело първоинстанционният съд е отстранил,
съобразно указанията на КнОС, очевидни фактически грешки в атакуваното с постъпилата частна жалба
определение, изразяващи се в допусната техническа грешка в изписването на
наименованието и единният идентификационен код на ответното дружество и в титулната част на обжалвания съдебен акт. Срещу това
определение, в рамките на законоустановения срок, не са депозирани частни жалби
от страните.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
частна жалба и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.
1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като на основание чл.
278, ал. 4 ГПК вр. чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,
изложени в обжалваното определение, като по този начин ги прави свои мотиви без
да е необходимо да преповтаря фактическите обстоятелства по делото и изтъкнатите правни доводи, които изцяло
споделя.
С оглед заявените в частната жалба
съображения обаче следва да се посочи следното:
Способите за защита на длъжника в
заповедното производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение,
са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени в чл. 414, чл. 419, чл.
423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде
преодолян, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК,
а иска по чл. 439 от ГПК, какъвто е предявеният от жалбоподателката в настоящото производство, е допустим само
при определени условия, които в случая не са налице. Съгласно трайно
установената практика, длъжникът няма право на друг иск за защита, освен
изрично уредените способи от закона, като тази особеност произтича от
особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране на вземания, при условията на бързина и
процесуална икономия. На длъжника са предоставени достатъчно и надеждни правни
способи за защита, срещу нарушаване
на материалноправните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност.
Пропускът те да бъдат упражнени води до
неблагоприятни за него последици, а именно невъзможността да търси защита, чрез
друг иск извън предвидените.
Пътят за защита на длъжник, срещу когото е
издадена заповед за изпълнение е подаването на възражение срещу нея пред
въззивия съд или с предявяването на иск по чл. 424 от ГПК, съгласно
предвидените условия и в посочените срокове. При пропускането на този специален
ред за защита от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила и за длъжника
се преклудира възможността да предяви по общия ред иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
и да оспори съществуването на вземането. /Определение № 950 от 28.11.2011 г. на
ВКС по ч. т. д. № 550/2010 г., II т. о., ТК/.
В процесния случай, недължимостта на
вземанията на кредитора е обоснована от жалбоподателката с твърдението за
наличието на факт-погасяване
на вземането по давност, който е могла да посочи преди изтичането на срока за
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. След този срок поради
преклудирането им тези факти не могат да служат като основание за предявяването
на иск по чл. 424 или 439 от ГПК.
При подаване на исковата молба пред
първоинстанционния съд, ищцата не е твърдяла наличието на новонастъпили
обстоятелства. Не
твърди такива и пред настоящата въззивна инстанция. Единственото, което е
заявила пред първостепенния съд, което навежда и пред настоящия съд е, че
вземането на кредитора е погасено по давност. След оставяне без движение на
депозираната искова молба, жалбоподателката е уточнила, че вземането е погасено
по давност, преди датата на издаване на описания по-горе изпълнителен лист.
По отношение на института на заповедното
производство, е създадената трайна съдебна практика по
прилагането му. Така напр., в Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно
решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта
за изпълнение. В
същият смисъл са и Определение
№ 643 от 02.11.2009 г. по ч.т.д. № 680/2009 г. на ІІ т.о., Определение № 194 от
08.03.2010 по ч.т.д. № 772/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение № 292 от
03.06.2011 г. на ВКС по ч.гр. дело № 156/2011 г., ІІІ г.о., ГК. Оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако
не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК /в първия
случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при
новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да поиска
отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в
сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. При
осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква
от момента на изтичане срока за възражение, когато съдът служебно издава
изпълнителен лист. В този случай съществуването на вземането не е установено
със сила на пресъдено нещо, но с изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като същите са
преклудирани. В този смисъл е практиката на ВКС. На
следващо място, с даденото по т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС се прие, че допустимостта на специалния отрицателен
установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата
молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило
извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед
за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да
претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката
дали по естеството си твърдените от ищеца факти са "от съществено
значение", обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е
свързана с доказване на тези факти.
Искът по чл. 439 ГПК е допустим само при
условие, че длъжникът твърди, че са налице нови факти и обстоятелства,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В тези случаи интересът му произтича от
обстоятелството, че тези факти и обстоятелства погасяват изпълняемото право.
Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, т.е. да не са съществували към този момент.
В случая твърдения факт за погасяване по
давност на паричните вземания по издадения изпълнителния лист преди образуване
на изпълнителното производство/респ. още преди издаване на заповедта за изпълнение, представлява
обстоятелство, осъществено преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Този факт е следвало да бъде релевиран с предявяване на
възражение по реда на чл. 414 ГПК, като непредявяването на такова възражение в
предвидения от законодателя двуседмичен срок от получаване на Заповедта за
изпълнение води до стабилизиране на същата.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че за ищцата - жалбоподателка в
настоящото производство не съществува правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите, за които има издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, при положение, че
законът й е предоставил правна възможност за защита
по друг ред, а именно чрез подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение, а в случаите на депозиране на такова и предявяване на иск по чл.
422 от ГПК от страна на заявителя - чрез релевиране на възраженията респ.
представяне на доказателства за недължимост на сумите. Длъжникът е имал правна
възможност да подаде възражение по чл. 414 от ГПК по частно гр. дело 1848/2014 г. по описа на КнРС и
да направи възраженията си за погасяване на вземанията на заявителя по давност,
като това възражение се разглежда в исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, но в случая поради липса на подадено възражение не се е стигнало до
провеждане на производство по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но при този иск длъжникът може
да се позовава само на факти настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а настоящата хипотеза не е такава,
доколкото видно от изложеното в исковата молба и в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство, ищецът се
позовава на факт /погасителна давност/, която твърди, че е настъпила преди
образуване на заповедното производство по частно гр. Дело 1848/2014 г. по описа на КнРС, приключило с влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира за правилно определението на КнРС, с което е прието, че ищецата Р.С. няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по
чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от ГПК и изпълнителен
лист по частно гр. дело 1848/2014 г. по описа на КнРС, по който е образувано изп. дело №
20187430400170 по описа на ЧСИ Е.Х., с рег. № 743, с район на действие КнОС, позовавайки се на факти, настъпили
преди приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Наличието на правен интерес от защитата е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на иска и при липсата й предявения иск следва да бъде оставен
без разглеждане, а производството по делото прекратено като недопустимо, както е сторил и
първоинстанционния съд.
По изложените съображения и препращайки към
мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК настоящият съдебен
състав намира частната жалба за неоснователна, което налага потвърждаване на обжалваното определение.
Мотивиран от изложеното Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 375 от 13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1549/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.