О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 08 януари 2020 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито
заседание, проведено на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
въззивно гражданско дело № 2437 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК,
въззивно е и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
срещу Решение № 4561 от 28.10.2019 година, по гр.д. № 8717/2019 година, по описа на ВРС, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че И.П.Д., ЕГН **********,
не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 1790.17 лева, представляваща стойността
на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 04.02.2017
година до 03.02.2018 година, за адрес на потребление в гр. Варна, ул.“Ана
Феликсова“, бл.№ 12, вх.3, ап.50 и с което дружеството – въззивник е осъдено да
заплати разноски в размер на 655.78 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата сочи оплаквания за неправилност,
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено
и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното
количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение
между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално
доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било
отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е
било фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата страна.Невъзможността
за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е
следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на
СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба, И.Д., чрез адв.М., оспорва доводите в нея. Поддържа, че с оглед
момента на извършената техническа проверка, в случая липсва приложима
нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно установени случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради което
едностранната корекция се явява незаконосъобразна. Излага, че решението на ВРС
е правилно и моли същото да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от
активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за
редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за
събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Предвид горното, ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2020
година, от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: