Решение по дело №3832/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260604
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330103832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260604                   26.02.2021 година                             град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА   

                               

при участието на секретаря Марияна Михайлова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3832  по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Алианц Банк България” АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 79, представлявано от ***: Г. К. З. и Х. М. М., чрез *** *** С. И. К.-И. против А.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с  чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата: 344.93 евро – неплатена главница, дължима по Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова карта от **** г., анексиран с допълнително споразумение към договора от **** г.; 3.15 евро - вземания по текущи лихви за просрочена главница за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ***** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16942 по описа за 2019 г.  на ПРС.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова карта от ** г., по силата на който на длъжника била предоставена кредитна карта с кредитен лимит от 2 000 евро. Олихвяването на средства, усвоени от кредитния лимит чрез банковата карта се извършвало съгласно ОУ на банката. При транзакции – плащане на стоки и услуги (безкасово) се дължала възнаградителна лихва в размер на 14.75 %, след изтичане на 3 месечен промоционален период.  При транзакции – теглене на пари в брой (касово) се начислявала лихва в размер от 17.,75%. След сключване на договора на ***г. страните подписали анекс, съгласно който банката преиздала кредитната карта за срок до ****г. Кредитополучателят ползвал суми от кредитния лимит, като последно усвоената сума била на **** г. титулярът извършил плащане на ПОС в чужбина в размер на 1.02 евро. Ответникът бил уведомен за размера на непогасеното задължение към банката, но плащане не било извършено. На *** г. ответникът направил писмено волеизявление за разсрочено плащане на задълженията към банката. Задълженията останали непогасени, поради което на *** г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Издадена била заповед за изпълнение за процесните суми, срещу която било подадено възражение от длъжника, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на исковете.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не бил спирал изплащането на задълженията си по издадената кредитна карта. Ищецът приемал без възражения извършените ежемесечни плащания от страна на ответника, които възлизали на поне 25 евро всеки месец. Страните били водили преговори за конкретна схема на изплащане пред *** г. Твърди се, че банката недобросъвестно предявила претенцията си за цялото вземане, без да уведоми ответника за намеренията си. По образуваното срещу ответника изпълнително дело била събрана цялата дължима сума, ведно с разноски по изпълнението, което натоварило длъжника с допълнителни разходи. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16942/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., в полза на „Алианц Банк България“ АД са издадени против А.И.В., Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от *** г. и изпълнителен лист от *** г. за сумата 344.93 евроглавница, дължима по Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова карта от *** г., анексиран с допълнително споразумение към договора от *** г., сумата от 3.15 евро – вземания по текущи лихви за просрочена главница, за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г., ведно със законна лихва от **** г. върху главницата, когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане, въз основа на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ****, рег. № *** КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – ***. В срока по чл. 414 ГПК ответникът  А.И.В. е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

           Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове против А.И.В., по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

            За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова карта, по който е била предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника, както и, че е настъпил падежът за нейното връщане. Ищецът следва да установи и, че ответникът е изпаднал в забава, както и размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане.

Между страните по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т .4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че е сключен Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова карта от *** г., анексиран с допълнително споразумение към договора от *** г., с посоченото в исковата молба съдържание; по който договор ответникът е усвоил сумата в размер на 344.93 евро; както и, че ответникът има 344.93 евро– неплатена главница, дължима по Договора и  3.15 евро - вземания по текущи лихви за просрочена главница за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г.

Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства, се установява, че е сключен на *** г. Рамков Договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова платежна карта, между  „Алианц Банк България“ АД – Банката и А.И.В. – като Титуляр,  по силата на който на последния е предоставена кредитна карта с кредитен лимит от 2 000 евро. Според чл. 1.2. от договора, картата се издава за срок от 24 месеца и е валидна до края на месеца, отпечатан върху нея, а именно до *** г.

Страните по делото не спорят, а и се установява, че на *** г. между тях е подписано Допълнително споразумение, съгласно което Банката преиздала кредитната карта за срок до **** г.

Съгласно чл. 7.1. от Договора, неразделна част от същия, са Общи условия за издаване и използване на платежен инструмент – Международна Банкова Платежна Карта на Алианц Банк България АД, подаденото Искане на международна банкова платежна карта, както и всички други допълнителни споразумения, анекси и съглашения между страните или изявления на една от тях, валидно обвързващи другата, свързани с правоотношението – издаването и обслужването на МКК.

Установява се от приложените Общи условия, Приложение № 1, че средствата, усвоени от кредитния лимит, чрез банковата карта, се олихвяват, както следва: при транзакции – плащане на стоки и услуги (безкасово) се дължи възнаградителна лихва в размер на 14.75 %, след изтичане на 3 месечен промоционален период, а при транзакции – теглене на пари в брой (касово) се начислявала лихва в размер от 17.75%.

Между страните по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т .4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че ответникът има 344.93 евро– неплатена главница, дължима по Договора и  3.15 евро - вземания по текущи лихви за просрочена главница за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г.

С оглед релевираните от ответника възражения, основните спорни по делото въпроси са – дали към момента на издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК (**** г.) и Изпълнителния лист – (*****.), Банката недобросъвестно е предявила претенцията си за цялото вземане, без да уведоми ответника за намеренията си, доколкото страните водили преговори за конкретна схема на изплащане на задълженията му през ** г., както и дали се дължат процесните вземания, предвид обстоятелството, че по образуваното срещу ответника изпълнително дело била събрана цялата дължима сума, ведно с разноски по изпълнението.

Действително, видно от приложените към Отговора на исковата молба – писмени доказателства – електронна кореспонденция, неоспорена от страните, се установява, че на **** г., *** на Банката е уведомила ответника В., че към *** г. задължението му по кредитната карта е в размер на 343.73 евро, като му е предложила разсрочено плащане на дълга – по 100 лева месечно до окончателното погасяване на задължението. В отговор на това електронно писмо, ответникът, е попитал Банката за образец на заявление/молба, в което да опише искането си, на което му е отговорено, че същото е в свободен текст, като на *** г. ответникът е предложил на Банката, да подготви някакво споразумение за трансформиране на задължението от кредитната карта в обикновен кредит, който да погасява до края на годината. Установява се и, че на *** г. /л.21/ ответникът А.В. е подал до ищцовата Банка, Заявление с вх. № **/*** г., че желае съществуващото му задължение по кредитната карта, да бъде трансформирано в друг вид кредит, със срок до 12 месеца, считано от датата му и актуални за пазара лихвени условия.

В настоящия случай, Банката – кредитор, не претендира вземанията си въз основа на предсрочна изискуемост на вземания по кредит, за която е длъжна да уведоми длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. В конкретния случай, претендираните вземания, се дължат в цялост, поради настъпил падеж на усвоената сума по кредитна карта.    

Ето защо и съдът намира, възражението на ответника, че водили преговори с Банката, за конкретна схема на изплащане на задълженията му през ***г., за неотносимо към дължимостта на процесните суми, тъй като не рефлектира върху тяхната изискуемост. Въпреки преговорите между страните, не се удостоверява подписване на Споразумение между тях за разсрочване или отстрочване на дължимите суми, до деня на подаване на заявлението от Банката в съда – *** г.

Изложеното дотук налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - главница и лихва в заявените размери, а именно: 344.93 евро – главница и 3.15 евро – вземания по текущи лихви за просрочена главница, за периода 01.10.2019 г. – 17.10.2019 г.

            Относно платените суми по изпълнителното дело, съдът намира следното:

Страните по делото не спорят, че въз основа на издадения на *** г. по ч.гр.д. № **/***г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ****, с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – ***.

От Покана за доброволно изпълнение с изх. № ***/*** г., изпратена от ЧСИ ***, по изпълнително дело № ***, до ответника, се установява, че последното е образувано, въз основа на издадения на *** г. по ч.гр.д. № 16942/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., изпълнителен лист, като задължението на длъжника по изп. дело възлиза на 1 107.17 лева, от които главница в размер на 674.62 лева, със законна лихва в размер на 11.43 лева, за периода 18.10.2019 г. – 18.12.2019 г., 6.16 лева– неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 75 лева – присъдени разноски и 339.96 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

От представените по делото писмени доказателства – Запорно съобщение с изх. № **/*** г. по изп.д., изпратено до ЦКБ АД, Писмо от ЦКБ АД до ЧСИ *** по изп.дело и Преводно нареждане за кредитен превод от ЧСИ до Алианц Банк АД от *** г. /л.98-л.100/, се установява, че погасяването на паричното задължение по образуваното срещу ответника изпълнително дело *** по описа на ЧСИ ***, не е настъпило поради доброволно внасяне на сумата по изпълнителния титул от длъжника, а е в резултат на наложен от ЧСИ в хода на изпълнителното дело запор върху вземанията на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД, като ищцовата Банка – „Алианц Банк България“ АД е получила сумата от 1 130.78 лева, преведени й на *** г., от ЧСИ ***, по изп.дело № ****.

Установява се също, че Алианц Банк България“ АД е получила и сумата от 905.38  лева, преведени й на *** г., от ЧСИ ***, по изп.дело № ****.

             Видно, от Съобщение за приключване на изпълнително дело (л.80), по изп.дело № *** по описа на ЧСИ ***, изпратено до А.В., на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство е приключено, поради обстоятелството, че длъжникът В. е внесъл сумата по изпълнителния титул, с което е изпълнил задължението, като са събрани таксите и разноските по изпълнителното производство, както и, че дължимите суми са изплатени на взискателя „Алианц Банк България“ АД.

    По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК.

   Според постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, обаче, в хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящия случай, заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.

    Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението да погасяването, като последица.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, както и в настоящото исково производство претендира юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и искови производства. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовата Банка, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото производство, общо 150 лева.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 250 лева, от които 75 лева за заповедното производство и 175 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

        

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.В., ЕГН **********,***, че същият дължи на  „Алианц Банк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Мария Луиза“ № 79, следните суми: сумата от 344.93 евро (триста четиридесет и четири евро и деветдесет и три евроцента) – неплатена главница, дължима по Рамков договор за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова карта от *** г., анексиран с допълнително споразумение към договора от *** г.; 3.15 евро (три евро и петнадесет евроцента) - вземания по текущи лихви за просрочена главница за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № 16942 по описа за 2019 г. на ПРС, ХVІІ гр.с.

ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Мария Луиза“ № 79, сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) – деловодни разноски, от които сумата от 75 лева – деловодни разноски за производството по частно гр. дело 16942/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. и сумата от 175 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 3832 по описа за 2020 г. на ПРС, ХІХ гр.с.

 

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                    Кристина Табакова

Вярно с оригинала.

ЕН