РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 16.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на осми юни , през две хиляди
и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря Е. Р. и
в присъствието на Прокурора
................., като разгледа докладваното
от Съдията Данчев т.д.№199 /
2019г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
На 22.08.2019г. в
Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от К. Ф.И.
и от И.К.И. с която са
предявени срещу ЗК „ЛЕВ ИНС „ АД
,ЕИК-*** – гр.София субективно съединени искове с правно осн. чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,
с цена на всеки от исковете по
200 000лв.
Предвид заявения
от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за търговски спор по
чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се включва наличието на търговска сделка -
застрахователен договор , страна по който е ответното дружество,което извършва
тази дейност по занятие . Поради това съдът приема,че спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че при ПТП ,настъпило на АМ
“Хемус „ на 03.05.2015г.
,реализирано от застрахован при ответното дружество водач по застраховка „ГО „
по полица № 22115000763*** е била причинена смъртта на Ф. А. И. ,който е баща
на К.И. и съпруг на И.И..Твърди се следния механизъм на причиняване на ПТП и
смъртта на Ф. И. : на 03.05.2015г. около 21 ч. С.М. управлявал л.а. марка „***
„ с рег. № ***по АМ „Хемус „ и около 600м. след пътен възел „Летище „ в посока
от гр.Варна за гр.Девня нарушил правилата за движение по пътищата ,като се движил с
несъобразена с конкретната пътна обстановка и с осветената зона на фаровете скорост ,не намалил
скоростта и не спрял,вследствие на което реализирал сблъсък с пешеходеца Ф. А. И.
и причинил смъртта му. Твърди се ,че вследствие смъртта на Ф. А. И. неимуществени вреди търпят неговата
съпруга и дъщеря ,които след инцидента са изпаднали в шок , не могат да приемат случилото се и
плачат безутешно.Твърди се ,че внезапната смъртта на техния баща и съпруг е
преобразила коренно живота им и е оставила траен белег в тяхното съзнание. Твърди
се ,че те изживяват стрес ,потиснатост ,безпокойство , изострена чувствителност
,ранимост ,вътрешна опустошеност ,безсилие пред обстоятелствата и усещане за
разрив в отношенията с другите.Считат ,че справедливото обезщетение за тези
неимуществени вреди е в размер на 200 000лв. за всяка една от ищците.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ ЛЕВ ИНС „ АД „
с ЕИК-*** , със седалище и адрес на управление гр.София ,бул.“Черни връх „ № 51 Д, район Лозенец ,чрез юрк. Р.Ч. , е подало писмен отговор.
В него най-напред
се изразява становище ,че ищците нямали правен интерес от водене на исковото
производство,тъй като не е налице отказ от страна на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение , а ищците били отправили „доброволна претенция „за
изплащане на застрахователно обезщетение ,но въпреки дадените им указания да
представят необходими доказателства ,това не било сторено от тях.
Освен това се сочи
,че не е приключило наказателното производство,поради което не са изследвани
всички относими обстоятелства за настъпване на ПТП ,в т.ч. и поведението на
самия пострадал във вр. с настъпилия летален изход. Оспорва се ,че вина за
настъпилите неимуществени вреди има само водачът на лекия автомобил ,застрахован
при ответното дружество ,като се счита ,че може да се касае и за случайно
събитие.Прави се искане за прекратяване на исковото производство като
недопустимо поради непредставяне на задължителни документи съгл. Чл. 127, ал.2
от ГПК или алтернативно се прави искане за спиране на исковото производство до
приключване на наказателното производство.
По същество на
спора , ответникът оспорва изложеният в исковата молба механизъм на причиняване
на ПТП,изобщо оспорва и участието на л.а. марка „*** „ с рег № ***в процесното
ПТП ,както и,че то е станало по вина на
водача на този л.а. С.М..Оспорва се ,че той е управлявал автомобила с
несъобразена скорост .Оспорва се и причинно-следствената връзка между ПТП и
смъртта на Ф. И. ,като се твърди ,че причина за леталния изход е тежкото
коматозно състояние на алкохолно
опиянение на пострадалия.
Оспорва се и
съществуването на отношения на общност , привързаност и обич и доверие между
пострадалия и ищците ,които да обуславят обезщетение в претендираните
размери,още повече ,че според ответника няма доказателства лицата да са живели
в едно и също домакинство.
Прави се изрично
възражение за изключителна вина на пострадалия за ПТП или
поне за съпричиняване във висока степен
на вредите от самия пострадал
,който е навлязъл внезапно на пътното платно на място ,на което няма
видимост , евентуално между спрели автомобили ,в пияно състояние ,като се е
движил по платното за движение на автомобили –на автомагистрала по начин и
място ,когато това не е било безопасно и е забранено .Твърди се ,че
пострадалият е попаднал в опасната зона на автомобила и ударът е бил
непредотвратим за водача на лекия автомобил,поради което за него това се явява
случайно деяние.
Не се оспорва наличието на задължителна застраховка
„гражданска отговорност „ на автомобилистите ,по полица № № 22115000763*** за С.М.
и управлявания от него л.а. марка „*** „
с рег № ***към датата на ПТП.
В срока по чл.
372 от ГПК ищците са подали допълнителна
искова молба с оглед на което е постъпил и
допълнителен отговор от противната страна .С допълнителния писмен
отговор изрично е заявено ,че не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между
водача на процесния лек автомобил и ответното дружество.
С оглед на това
,че ответникът не оспорва наличието на валидна задължителна застраховка за
процесния лек автомобил и за процесния период ,това обстоятелство изрично e
обявено за безспорно между страните по делото. С оглед на това e
станало ненужно да се издава на ищците съдебно
удостоверение за да се снабдят с информация от гаранционен фонд-София за това
регистрирана ли е застраховка „ГО“ по отношение на процесния лек
автомобил,както и да се задължава на осн.чл. 190 от ГПК ответникът да представи
препис от процесната застрахователна полица.
За конкретния случай е важно да се отбележи ,че не е налице
влязла в сила присъда на наказателен съд ,която да е задължителна съгласно чл.
300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца. Не е спорно между страните по делото
, че образуваното във връзка с
процесното ПТП досъдебно производство
ДП№ 138/2015г. по описа на РУ-Аксаково не е приключило и към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото търговско дело. Поради това се налага изследването на
въпросите дали е извършено деянието от водача на лекия автомобил, както и за неговата
противоправност и за виновността на дееца,както и за наличието на причинна
връзка между това деяние и претърпените от ищците неимуществени вреди , да се
извърши изцяло в рамките на настоящото
исково производство след преценка на събраните годни доказателства.С оглед на
това съдът е указал на ищеца ,че е негова доказателствената тежест за установяване както на настъпването на
инцидента ,така и на описания в ИМ механизъм на ПТП ,както и на противоправното
поведение на водача на застрахования лек
автомобил , а така също и на причинната
връзка между това ПТП и смъртта на Ф. И..
По настоящото дело
не е представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица ,какъвто протокол
би следвало да е съставен на осн. чл.
125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба №
Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР ,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд . Такъв
протокол представлява официален документ по смисъла
на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за
извършените от него и пред него действия.В т.см. констатираното в такъв един протокол относно причините и механизма на
възникване и протичане на произшествието , ако разбира се е подкрепено и от другите писмени доказателства
по делото,би могло да послужи на съда като годно писмено доказателство при
изследване на посочените по –горе въпроси .Тъй като в случая , такъв протокол
не е представен пред гражданския съд ,то при изясняване на механизма и
причините за настъпване на ПТП остава да бъдат ценени представените с исковата
молба протоколи за оглед на
местопроизшествието ,албумите ,съставени при извършените два огледа на
местопроизшествието , както и
приетите съдебна автотехническа
експертиза и съдебно –медицинска експертиза, а така също и от показанията на
разпитания като свидетел водач на МПС-С.М. .
Според заключението
на автотехническата експертиза ,изготвена от в.л. инж.В.И.,което съобразява и
обсъжда подробно обстоятелствата ,отразени в протоколите за оглед и албумите на
местопроизшествието , скоростта на движение на лекия автомобил „*** „ към
момента на първоначален контакт при удара с пешеходеца е била 99,6 км./ ч. При
тази установена скорост на автомобила към момента на удара ,вещото лице е
определило и действителната скорост на движение на лекия автомобил преди удара
, в случай ,че се приеме ,че водачът е
предприел своевременни действия за спиране ,като тази скорост е различна в
зависимост от това дали автомобилът се е движил на включени къси или на дълги
светлини.Тя е съответно 113,72 км./ч. при къси светлини и 149,36 км./ч. при
дълги светлини. Данни за това на какви светлини се е движил автомобила преди и
по време на удара се съдържат в показанията на свидетеля С.М. ,които сочи ,че
се е движил на къси светлини заради насрещното движение по магистралата.В
първоначалния протокол за оглед от 03.05.2015г.изобщо няма данни за това дали са били включени
светлините на автомобила.Поради липсата на каквито и да било други
доказателства в това отношение ,съдът кредитира показанията на свидетеля М. за
това ,че се е движил с включени къси светлини
,които според него са били изправни .Като се има предвид това от една страна , а от друга ,като се съобрази
изложеното от в.л. автоинженер на стр. 13 от експертното заключение / л. 127 от
делото /, се налага извод ,че късите светлини на процесния автомобил са осигурявали
видимост при нормална атмосфера / а тя е била такава според показанията
на самия водач С.М. –нормално сухо време в тъмната част на денонощието / пред
автомобила на разстояние 60 -65 метра отпред и вдясно на лекия автомобил и на
около 50-55 метра отпред вляво пред автомобила. С оглед на това вещото лице
изчислява ,че за да е могъл да спре в зоната на видимост , осигурявана от
късите светлини ,водачът е трябвало да управлява автомобила с не повече от 71,1
км./ч. Самият водач на лекия автомобил С.М.
в показанията си сочи ,че не е надхвърлял 100км./ ч. след качването си от
пътния възел към летището на автомагистрала „Хемус „ , но тук следва да се има
предвид ,че свидетелят е заинтересован от изхода на делото по въпроса дали неговото поведение е противоправно и виновно
, а и тези показания относно действителната скорост на автомобила не
съответстват на определените от вещото лице на база на следите от
местопроизшествието скорости на движение
към момента на удара и скорост на движение на автомобила преди удара и в случай на
предприето от водача своевременно спиране .Поради това съдът приема
заключението на вещото лице ,че автомобилът се е движел с действителна скорост 113,72 км./ч. при къси светлини,които
позволяват видимост до около 60м. пред автомобила ,откъдето пък следва изводът
на в.л. ,изведен в т. 7 на л. 19 от заключението ,че технически съобразената
скорост на движение на къси светлини в конкретния случай ,която позволява на
водача на лекия автомобил да спре в рамките на осветената от фаровете част от
пътя е равна на 71,1 км./ч. Поради това ,макар формално разрешената на
процесния участък от магистрала „Хемус „ скорост да е 130 км./ ч. и тя да не е
била надвишена от водача на лекия
автомобил ,то избраната от него скорост на движение ,която е установена от в.л.
-113,72км./ч.при движение на къси светлини ,се явява несъобразена с конкретните
условия на пътя и по –точно с това ,че движението се осъществява в тъмната част
на денонощието при включени къси светлини при които осигурената видимост за
водача на лекия автомобил е само около 60 метра пред автомобила с оглед на
което технически съобразената скорост ,която е трябвало да избере водача за да
може да реализира своевременно спиране и да избегне удара с пешеходеца би
била 71,1 км. /ч. , а тя очевидно е
надвишена от водача на лекия автомобил.
Заедно с това не се установиха от събраните
доказателства по делото някакви други обстоятелства от конкретната пътна
обстановка ,които допълнително да са
попречили на водача да прецени каква е
съобразената с пътните условия скорост за движение или да възприеме
движението на пешеходеца по пътното платно .Вещото лице по този повод изрично е
уточнило ,че независимо от това дали пешеходеца е бил облечен с тъмни дрехи ,то
това не променя посочената в заключението зона на видимост ,която се осигурява за водача
на лекия автомобил при включени къси светлини и тя е около 60 м.
От изложеното се
налага извода ,че водача на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати
удара с пешеходеца в случай ,че се е движил
на къси светлини със скорост не по –висока от 71,1 км./ч.Като е избрал
друга скорост на движение / в случая 113, 72 км./ч. / , водачът на лекия
автомобил сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
ПТП,поради това ,че не е съобразил скоростта си на движение с дължината на
светлинното петно , осигурявано от късите светлини на автомобила. Нарушената от
водача на лекия автомобил норма на Закона за движение по пътищата е тази на чл. 20 , ал. 2 от ЗДвП ,която
задължава водачите на ППС при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия ,релефа на местността ,със състоянието на
пътя и на превозното средство ,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост ,за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие .В
конкретния случай С.М. не е съобразил
скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с КОНКРЕТНИТЕ
УСЛОВИЯ НА ВИДИМОСТ ,което пък му е попречило да спре своевременно преди да
удари пешеходеца на пътното платно.При това въпросното препятствие –появата на
пешеходец на пътното платно не е било непредвидимо за водача събитие при
полагане на дължимата от него грижа ,въпреки съществуващата забрана в чл. 55 от ЗДвП за движение на пешеходци по пътя ,означен като автомагистрала. Именно в
нарушението на нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП се изразява и противоправния и
виновен характер на поведението на водача на лекия автомобил ,чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника по иска.С оглед на това има основание
да се ангажира и отговорността на застрахователя по предявения от пострадалите
лица пряк иск по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./
Що се отнася до
възражението на ответника по иска ,че не е налице причинна връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт на пешеходеца Ф. А. ,съдът намира това
възражение за неоснователно. В това отношение съдът кредитира изцяло
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото и по –точно
отговорите на въпрос № 1 – 3 от възложените по молба на ищците задачи на вещото
лице. При отговора на 1 въпрос ,вещото лице сочи ,че смъртта на Ф. А. И. се
дължи на тежка до несъвместима със живота съчетана механична травма ,в частност
–черепно-мозъчна и гръбначно –мозъчна травма ,както и че смъртта е била
неизбежна ,настъпила е бързо /до минути / по механизма на остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност. При отговора на 3 въпрос ,вещото лице сочи ,че
между травмата , причинена на И. от ПТП и смъртта му е налице пряка причинно
–следствена връзка.
Заедно с това при отговора на въпросите , поставени от
ответника ,вещото лице сочи ,че макар да е установена концентрация на алкохол в
кръвта на Ф. А. И. – 4,7 промила ,то тя не е абсолютно смъртоносна и не
изключва възможността от целенасочени действия и придвижване на пешеходеца ,каквото и в действителност е
установено от доказателствата по делото,че той е извършвал . В крайна сметка
вещото лице не провежда причинно –следствена връзка между установената висока
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия Ф. И. и настъпилата му смърт ,която връзка от своя страна да изключва
установената от вещото лице причинно –следствена връзка между травмите
причинени при ПТП и настъпилата впоследствие смърт.
Заедно с това ,
обаче съдът намира ,че е основателно възражението
на ответника по иска за съпричиняване
на вредите от самия пострадал и то в значителна степен. Това
съпричиняване на вредите от самия пострадал Ф. А. И. се проявява най –напред
във факта ,че той е нарушил
императивната норма на чл. 55 от Закона за движение по пътищата ,която изрично забранява движение на пешеходци по път ,
означен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен
знак,по които пътища е разрешено поначало само движението на автомобили и
мотоциклети ,чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 км./ч. В
конкретния случай произшествието е станало на автомагистрала „Хемус „ ,около
600м. след пътен възел „Летище „ в посока от гр.Варна за гр.Девня ,като мястото
на удара в напречно направление е на 4,5 -4,7 м. от десния край на асфалтовата
настилка по посока на движение на МПС,като вещото лице по автотехническата
експертиза в заключението си сочи ,че пешеходеца се е движил транслационно
косо спрямо надлъжната ос на пътното
платно ,както и че движението на пешеходеца / вж. отговора на т. 5 от въпросите
на ответника / е отдясно наляво за посоката на движение на процесния лек
автомобил.От това следва ,че пешеходеца освен ,че изобщо
не е имал право да се движи по този път ,означен като автомагистрала ,то се е движил и по начин ,който допълнително е затруднил водача на лекия автомобил да го възприеме и да
избегне удара , тъй като пешеходеца
се е движил по пътното платно в посоката
на движение на лекия автомобил и дори
отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил , а не се е движил по платното за движение ,противоположно
на посоката на движение на пътните превозни средства,по възможност най-близо до
лявата му граница ,както разпорежда чл.
108 ,ал. 2 от ЗДвП при липсата на тротоар или банкет на пътното платно. Освен всичко това ,пешеходецът е бил и с много
висока степен на концентрация на етилов алкохол-4,7на хиляда ,която макар да не
изключва възможността за целенасочени действия и придвижване на пешеходеца /
вж. отговора на 2 въпрос от СМЕ –л.112 от делото /, то очевидно е станала
причина това придвижване на пешеходеца да
не е по права линия, а той е извършвал
„транслационно косо движение спрямо надлъжната ос на пътното платно „ ,след
като мястото на удара е на 4,5 до 4,7 м. от десния край на асфалтовата настилка
по посока на движение на МПС.Поради високата концентрация на алкохол -4,7 промила ,според вещото лице
изготвило СМЕ ,пешеходецът „не е бил в състояние да възприема правилно пътната
обстановка ,не е знаел на кой свят е „ ,
„при всички случаи се е движел по –бавно и дезориентирано „ и “почти сигурно е, че е залитал“,както и „ не е могъл да възприема
опасностите на пътя.“ Доколкото няма
доказателства по делото пешеходецът Ф. А. да е бил приведен в състояние на
алкохолно опиянение от други лица и въпреки волята му да е изведен на пътя /
каквито твърдения бяха изказани от процесуалния представител на ответника / ,
то съдът приема ,че той самият се е поставил в това състояние да не може да
възприема адекватно пътната обстановка и опасностите на пътя и да не е могъл да
възприеме и движещия се по автомагистралата лек автомобил и да избегне удара с него.
Всички изложени
дотук обстоятелства ,характеризиращи поведението на пешеходеца дават основание да
се приеме ,че е налице виновно и противоправно поведение на самия Ф. А.,което в
много голяма степен се намира в причинна връзка с настъпилите вреди . При
преценка на степента в която поведението
на водача на лекия автомобил ,намиращо се в причинна връзка с вредите е допринесло за тяхното настъпване и на степента с която поведението на самия
пешеходец ,което също така е в причинна връзка с тези вреди ,е допринесло за
настъпването на тези вреди съдът намира ,че съотношението между тях е 20
процента за водача на лекия автомобил , към 80 процента за пешеходеца ,който
изобщо не е следвало да се движи по автомагистралата и то по начина по който се
е движил в конкретния случай и който по собствена вина се е лишил от
възможността за каквото и да било преценка на актуалната пътна обстановка и
очевидно не е положил никакви усилия да избегне удара с лекия автомобил . По тази причина след като прецени
равностойността на претърпените от всяка
от ищците болки и страдания вследствие
смъртта на Ф. А. И. , съдът ще следва да
редуцира техния размер с посочените по –горе 80 % поради приетото съпричиняване
от страна на самия Ф. А. .
Като съобрази
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели относно продължителността ,обема и интензивността на
търпените от всяка от двете ищци болки и страдания вследствие смъртта на бащата
на първата ищца и съпруг на втората ищца ,съдът намира ,че паричната
равностойност на претърпените от И.К.И. /съпругата на починалия /неимуществени
вреди се равнява на 80 000 лв., а
на претърпените от ищцата К.Ф.И. болки и
страдания се равнява на 60 000 лв. От показанията на всички свидетели в
съвкупност може да се направи извод, че и двете ищци са преживели загубата на техния баща , респ.съпруг , с обичайната за
такива случаи интензивност и продължителност ,като конкретния случай не
разкрива някакви специфики ,които да обосновават по –голям размер на
обезщетението за неимуществени вреди. При това съдът съобрази и установеното от
разпита на свидетелите обстоятелство ,че Ф. И. ежегодно е отсъствал от
семейството си в продължение на седмици и дори месеци ,тъй като е посещавал за
продължително време свои роднини във Варненския край,откъдето произхожда. В
т.см. съдът приема ,че ищците вече са били привикнали да организират живота си
в негово продължително отсъствие и да се справят със своето ежедневие без
неговата непосредствена помощ в периодите на неговите отсъствия. Съдът определя
по –голям размер на обезщетение за търпените от
съпругата неимуществени вреди ,тъй като тя е останала сама след смъртта на съпруга си и
няма на кого да разчита както за морална ,така
и за финансова подкрепа , докато дъщеря им –К.И. още от 2010г. е създала
свое собствено семейство в с. Б., където
живее понастоящем. Съпругата изцяло е разчитала за издръжката си на своя съпруг
Ф. И. ,който е работил като кравар в селото /Г. / и е издържал така своето
семейство,докато дъщерята К.И. след създаването на свое семейство в с.Б. е
заживяла отделно и самостоятелно ,макар да не е прекъснала контактите със
своите родители , в т.ч. и с баща си Ф. И. / ,но те са станали значително по –редки след брака и , като си
е идвала предимно през почивните дни при родителите си.
Като се съобразят
горните изходни суми на адекватните обезщетения и се редуцират те с посочените
по-горе 80 % поради съпричиняване от страна на самия Ф. А. И. ,следва ,че
дължимото на И.К.И. /съпругата на починалия /обезщетение трябва да е в размер на 16 000 лв., а дължимото на ищцата К.Ф.И./дъщеря на починалия / обезщетение
трябва да е в размер на 12 000 лв.
За разликата до
претендираните за всяка от ищците по 200 000 лв. съдът счита ,че
исковете следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
В исковата молба се
претендира и законната лихва върху присъдените за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди суми , считано от 03.05.2015г. /датата на непозволеното
увреждане и съответно на настъпилото застрахователно събитие / до окончателното
изплащане на обезщетението. Съдът намира ,че в конкретния случай действително следва да се присъди законната
лихва върху определените за обезщетение на неимуществените вреди суми за всяка
от ищците ,тъй като застрахователният договор в случая е сключен на 12.03.2015г. ,т.е. преди
влизането в сила на новия Кодекс за застраховането с оглед на което и съгласно
§22 от ПЗР на новия
КЗ / в сила от 0101.2016г./ за тези застрахователни договори се прилага част
четвърта от отменения кодекс за застраховането. В стария КЗ липсва възприетата
с новия КЗ - в чл. 496 във вр. с чл. 380 от КЗ/нов / ,уредба на изискуемостта на задължението на
застрахователя да изплати застрахователното обезщетение след изтичането на
определен срок за произнасяне по претенцията по задължителна застраховка
„гражданска отговорност „ на автомобилистите .Съгласно трайната съдебна
практика по КЗ / отм./, началният момент от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от
застрахователя обезщетение за вреди на увреденото трето лице , е датата на
настъпване на деликта ,която заедно с това е и дата на застрахователното
събитие .Поради тези съображения , съдът намира ,че обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от ответника по исковете ,ведно със законната
лихва върху него считано от 03.05.2015г. до окончателното му изплащане от
застрахователното дружество.
С оглед този изход
на делото , ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. по сметка на ПлОС
както следва : 640 лв. върху уважения
размер на иска предявен от И.И. и 480 лв. върху уважения размер на иска ,
предявен от К.И..
С оглед на това ,че
на двете ищци е оказана безплатна адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата,то в полза на представляващото двете ищци адвокатско дружество „Ч. ,Петкова
и И. – със седалище и адрес на управление *** представлявано от адв. С.С.Ч.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал.2 от Закона за
адвокатурата и във вр .с чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,което е в размер на 1010
лв. по иска предявен от И.И.
и 890 лв. по иска ,предявен от К.И..
Ответното дружество
,на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК също така има право на част от направените от
него деловодни разноски ,които според представения списък по чл. 80 от ГПК са в
общ размер на 1389 лв. ,които следва да бъдат присъдени съразмерно с
отхвърлената част от иска на всяка една ищца.
С оглед уважените размери на двата иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлОС и сумата 28 лв. –част от направените от бюджета
на ПлОС деловодни разноски ,съразмерно с уважените части на двата иска.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. § 22 от ПЗР на КЗ /нов,в сила от
01.01.2016г. /във вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ „Застрахователна компания ЛЕВ
ИНС „ АД ,с ЕИК-*** и със седалище и
адрес на управление - гр.София 1700 ,район Студентски ,бул.“Симеоновско шосе „ № 67А да заплати на И.К.И., ЕГН- ********** *** сумата 16 000 лв./ шестнадесет
хиляди лева / , представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди поради смъртта на съпруга и Ф. А. И. ,настъпила на
03.05.2015г. при ПТП , реализирано с участието на водача на л.а. марка „*** „ с рег. № ***- С.М. , който е
имал задължителна застраховка „гражданска отговорност „ на автомобилистите по
полица № 22115000763*** при ответното застрахователно дружество ,ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от 03.05.2015г. до окончателното и изплащане ,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 200 000 лв. ,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. § 22 от ПЗР на КЗ /нов,в сила от
01.01.2016г. /във вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ „Застрахователна компания
ЛЕВ ИНС „ АД ,с ЕИК-*** и със седалище и адрес на управление - гр.София 1700
,район Студентски ,бул.“Симеоновско шосе „ № 67А , да заплати на К.Ф.И., ЕГН- **********,***
сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди
лева /, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди поради смъртта на баща и Ф. А. И.
,настъпила на 03.05.2015г. при ПТП , реализирано с участието на водача на
л.а. марка „*** „ с рег. № ***- С.М. ,който е имал задължителна
застраховка „гражданска отговорност „ на автомобилистите по полица № 22115000763***
при ответното застрахователно дружество ,ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от 03.05.2015г. до окончателното и
изплащане ,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 200 000 лв. ,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС „ АД
с ,ЕИК-*** и със седалище и адрес на управление
- гр.София 1700 ,район Студентски ,бул.“Симеоновско шосе „ № 67А , да заплати
на адвокатско дружество „Ч. ,Петкова и И. – със седалище и адрес на управление ***
представлявано от адв. С.С.Ч. , на осн.
чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата и във вр .с чл.
7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатско
възнаграждение в размер на 1010 лв. по
иска, предявен от И.И. и в размер на 890
лв. по иска ,предявен от К.И..
ОСЪЖДА „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС „ АД
с ,ЕИК-***, със седалище и адрес на управление - гр.София
1700 ,район Студентски ,бул.“Симеоновско шосе „ № 67А да заплати по сметка
на Плевенски окръжен съд ,държавна такса 640 лв. върху уважения размер на иска, предявен от И.И. ,както
и държавна такса 480 лв.
върху уважения размер на иска , предявен от К.И.,а така също да заплати на ПлОС сумата 28 лв. - съразмерна част от направените разноски от
бюджета на този съд съобразно уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК И.К.И., ЕГН- **********
*** да заплати на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС „ АД с ,ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление - гр.София 1700 ,район Студентски
,бул.“Симеоновско шосе „ № 67А деловодни разноски в размер на 638,94лв.,
съразмерно с отхвърлената част на иска и .
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК К.Ф.И., ЕГН- **********,*** Митрополия , обл.Плевен ,
ул.“Крайбрежна „ №9 да заплати на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС „ АД с ,ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление - гр.София 1700 ,район Студентски
,бул.“Симеоновско шосе „ № 67А деловодни разноски в размер на 652,83 лв.,
съразмерно с отхвърлената част на иска и.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :