Решение по дело №10/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 47
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20234400600010
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Плевен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. Л.

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234400600010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава „XXI” от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на Районна
прокуратура – гр. Плевен, срещу Присъда № 157 от 17.11.2022 година,
постановено по НОХД № 1986/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.
В протеста се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. На първо място се оспорват изводите на проверяваната
съдебна инстанция, че процесния случай следва да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Сочи се, че при преценката дали
деянието представлява маловажен случай следва да се изследват, както
предмета на престъплението, така и данните за личността и съдимостта на
подсъдимия. Алтернативно се отправя искане, ако все пак настоящият
съдебен състав се солидаризира с извода, че случаят е маловажен, то
деянието да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НК, като се
излагат съображения, че в такъв случай предвиденото наказание глоба не е
най-подходящо за конкретния подсъдим. На последно място се излагат
съображения, с които се оспорва заключението на първоинстанционния съд
относно липса на признака „откраднатата вещ не е под постоянен надзор“.
Сочи се, че наличието на камери само по себе си не означава, че предмета на
престъплението е под постоянен надзор, доколкото камерите нямат
охранителна, а единствено регистрационна (записваща) функция. В
заключение е направено искане за отмяна или изменение на постановената
присъда като подсъдимия С. бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.2 вр. чл. 194, ал. 1 НК или алтернативно по
1
чл. 195, ал. 4 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК и му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“.
Настоящото производство е второ по ред пред въззивната съдебна
инстанция, като процесуалната хронология е следната:
с Присъда № 78/07.06.2022 г. по НОХД № 182/2022 г. по описа на
Районен съд – гр. Плевен подсъдимият Д. З. С. е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан;
по протест на Районна прокуратура – гр. Плевен е постановено Решение
№ 184/11.10.2022 г. по ВНОХД № 596/2022 г. по описа на Окръжен съд –
гр. Плевен, с което първоинстанционната присъда е отменена като
неправилна и незаконосъобразна и делото е върнато на РС-Плевен за
разглеждане и решаване от друг състав на съда;
при повторното разглеждане на делото от Районен съд – гр. Плевен е
постановена Присъда № 157/17.11.2022 г. по НОХД № 1986/2022 г. по
описа на същия съд, с която подсъдимия С. е признат за виновен, за
това, че на 10.08.2021 г. в с. ***, обл. Плевен, от двора на имот, находящ
се на ул. ***, отнел чужди движими вещи: 20 килограма домати сорт
„биволско сърце“ на стойност 50,00 лв. и 5 килограма червени чушки
сорт „Капия“ на стойност 10,00 лв. или вещи на обща стойност – 60,00
лв., от владението на собствениците – К. Ж. С. и С. Д. С. от същото село,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието представлява маловажен случай, престъпление по чл. 194, ал. 3
НК и осъден на наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на
180,00 лв. като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението
по чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Именно този съдебен акт е
атакуван пред настоящата съдебна инстанция.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Плевен поддържа подадения протест в неговата цялост.
Подсъдимият С. се явява лично и с адв. Г. А. от ПАК, служебен
защитник на същия. Адвокат А. счита, че подадения протест следва да бъде
оставен без уважение и че първоинстанционния съд е приложил правилно
закона.
Подсъдимият Д. З. С. моли първоинстанционния съдебен акт да бъде
потвърден.
Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в протеста, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на
чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Второто поред първоинстанционно производство е протекло по реда на
2
глава XXVII от НПК като подсъдимия С. е признал изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти, поради което е приета за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. З. С. е роден на *** в гр. Никопол, обл. Плевен, живее в
с. ***, обл.Плевен, български гражданин, с основно образование, не работи,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
Свидетелите К. Ж. С. и С. Д. С. живеели в с. ***, обл. Плевен, ул. ***.
Преди около десет години закупили и друг имот в селото на името на бащата
на свидетеля С., който се намирал на ул. *** и не се обитавал от никого.
Дворът на имота бил около декар обработваема земя и двамата свидетели
всяка година го обработвали, като отглеждали там селскостопанска
продукция. През 2021г. отглеждали в двора около 300 корена домат от сорта
„Биволско сърце“ и над 1 000 корена чушки сорт „Капия“. През годините в
имота многократно били извършвани кражби както на продукция, така и на
покъщнина, което принудило свидетелите в началото на м. август, 2021 г. да
монтират камери за видеонаблюдение в имота, включително в двора, които
били свързани с приложения на мобилните им телефони.
Подсъдимият Д. З. С. също живеел в с. ***, обл. Плевен в имот, съседен
на този на сем. С.и, в който те отглеждали селскостопанската си продукция.
Подсъдимият имал нужда от хранителни продукти, които решил да си набави
по престъпен начин. В изпълнение на това си решение, на 10.08.2021г. около
20,30 часа подсъдимия С. влязъл в двора на имота на С.и на ул. *** в селото,
като носел със себе си чанта (торба). Подсъдимият бил гол до кръста, с къси
панталони, сини на цвят, обут с черни маратонки с бяла подметка. От
различни райони на градината на С.и, подсъдимият набрал 20 (двадесет)
килограма домати сорт „Биволско сърце“ и 5 (пет) килограма червен чушки
сорт „Капия“, поставил набраната продукция в носената в себе си торба и я
занесъл у дома си.
Камерите засекли движението в двора на С.и и свидетелят К. С.
получил известие на телефона си за това. При преглед на записа, свидетелят
С. разпознал именно съседа си - подсъдимият Д. С., като лицето, което на
10.08.2021г. около 20,30 часа ходи из двора им и бере от продукцията им, за
което свидетелката С.а подала сигнал в полицията. Предала доброволно
направените видеозаписи за нуждите на разследването.
По случая е образувано и проведено процесното досъдебно
производство като след внасяне на обвинителния акт в РС-Плевен се е
развила горепосочената процесуална хронология, поради което настоящото
съдебно производство е второ поред пред въззивната инстанция.
Така възприетата и призната от подсъдимия фактическа обстановка
напълно кореспондира със събрания и проверен доказателствен материал в
рамките на досъдебното производство, поради което проверяваният съд
процесуално издържано е провел диференцираната процедура по глава XXVII
от НПК при наличие на всички изискуеми от закона предпоставки –
признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в
3
обстоятелствената част на обвинителния акт със съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, разяснение от страна на съда на правата на
подсъдимия и последиците при така развилото се производство,
кореспондиране на самопризнанието със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Изводите на първата инстанция досежно фактите
по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което
настоящия въззивен съдебен състав възприема фактическа обстановка,
идентична с тази, приета от първоинстанционния съд.
Посредством депозирания протест, представителят на държавното
обвинение атакува постановения съдебен акт на първата инстанция в своята
цялост като неправилен и незаконосъобразен, но също така посочва и
конкретни оплаквания насочени главно към материалната законосъобразност
на присъдата.
На първо място, прокуратурата навежда доводи, че настоящия случай не
покрива стандартите посочени в легалното определение на чл. 93, т. 9 НК,
поради което случаят не може да се квалифицира като маловажен. Сочи се, че
при преценката дали случаят е маловажен следва да се изследват, както
предмета на престъплението, така и личността и съдимостта на дееца. В
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога
случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която
е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Следователно, маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на останалите
релевантни обстоятелства - Решение № 34/08.04.2015 г. по н.д. № 1914/2014
г. на ВКС, III н.о.. Все в този смисъл, съгласно ППВС № 6/26.04.1971 г. по
н.д. № 3/1971 г., изм. с ППВС № 7/06.07.1987, р. II, т. 7, по-ниската степен на
обществената опасност следва да се определи с оглед малката стойност на
предмета на кражбата, от липсата или незначителността на вредните
последици, а така също и с оглед на другите обстоятелства,
характеризизиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка. В настоящия случай се касае за отнети вещи на обща
стойност в размер на 60 лв. Нещо повече, процесните вещи (домати и чушки),
безспорно движими и годен предмет на престъплението кражба, по своите
характеристики са селскостопанска продукция. Следователно, макар и да не
са намерени и върнати инкриминираните вещи ( 20 кг домати и 5 кг чушки)
не може да бъде подминат факта, че корените на посочените зеленчуци не са
унищожени или повредени (показания на св. С. и св. С.а - л. 35 и л. 37 ДП),
което безспорно в светлината на преценката за маловажност на случая и по
специално с оглед липсата на други вредни последици следва да бъде
оценено. В никакъв случай подобни деяния не следва да бъдат толерирани, но
с оглед задълженията инкорпорирани в чл. 14 НПК това обстоятелство не
следва да бъде подминавано. В светлината на преценката за маловажност,
следва да бъде оценено като смекчаващо обстоятелство и цялостното
4
поведение на подсъдимия след извършване на деянието, в хода на
досъдебното и съдебното производство. В своята цялост подсъдимия изразява
съжаление за стореното, разкаяние, признава вината си, дава обяснения, а
поведението му съставлява елемент на цялостно, обективно проявено в хода
на досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за
разкриване на престъплението и неговия извършител. Безспорно подсъдимият
е с лоши характеристични данни и негативно съдебно минало, но тези
обстоятелства не могат да послужат като единствен аргумент за
невъзможността деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Видно от справката за съдимост (л. 16 от ДП) последните две престъпления,
за които подсъдимият е осъден са квалифицирани по чл. 343в, ал. 2 НК,
докато престъпленията против собствеността, за които е понесъл съответната
наказателна отговорност са с темпорална отдалеченост от процесното деяние
от над 10 години. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият съдебен
състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че
престъплението извършено от подсъдимия С. покрива признаците на
маловажен случай съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, поради което
правилно е квалифицирано по чл. 194, ал. 3 от НК.
Следващите две възражения, които посочва прокуратурата следва да
бъдат обсъдени заедно, доколкото алтернативно е заявено, че ако настоящия
съд приеме случаят за маловажен, то следва същия да бъде квалифициран по
чл. 195, ал. 4 вр. ал. 1, т .2 НК, което от своя страна предполага обсъждане на
въпроса налице ли е признакът „вещи, които не са под постоянен надзор“.
Както вече бе обсъдено по-нагоре в изложението, въззивната съдебна
инстанция подкрепя изводът, че настоящия случай е маловажен съобразно
гореизложените мотиви, поради което намери за неоснователни доводите
изложени от прокуратурата. Същият изход ще последва и тезата застъпвана
от държавното обвинение досежно признакът по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК.
Съгласно ППВС 6-71 предмет на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК могат да
бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или
поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие,
без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи – на
поле, в населено място и пр. Както се вижда релевантното обстоятелство е не
къде се намират вещите, а дали са оставени на обществено доверие, без
постоянен и непосредствен надзор. В настоящия случай следва да се приеме,
че това не е така. Инкриминираните вещи са отнети от двора на сем. С.и,
който според техните показания освен, че има ограда, се намира и в населено
място – с. ***, обл. Плевен. Нещо повече, все в тази връзка и за допълнителна
защита, с оглед непрестанните набези над продукцията им, според техните
показания (л. 35 и л. 37), сем. С.и в началото на август 2021 г. са монтирали
камери за видеонаблюдение. Същите технически устройства притежават WI-
FI функция, която посредством инсталирано приложение на мобилните
телефони на двамата свидетели им изпраща известие, когато в градината има
движение. Както е станало и на инкриминираната дата, когато двамата са
получили известия за движение в имота им, при което на записа са
установили лице обуто със сини къси гащи и голо до кръста, с черни
5
маратонки с бяла подметка (подкрепяно и от заключението на видео-
техническата експертиза – л. 54-55 ДП). Свидетелите С.и разпознали
подсъдимия, който бил техен съсед. Ето защо твърдението на прокуратурата,
че камерите нямат защитна функция и имат единствено постфактум
приложение не може да бъде споделено. Правилно е посочено, че същите
записват определено поведение извършвано в обсега на обхвата им и
евентуално след това записите могат да бъдат използвани с определена, дори
доказателствена, цел. Но също така е вярно и че същите са годни да
изпълняват функция по наблюдение и „постоянен надзор“, доколкото същите
реагират и подават сигнал до ползвателите на наблюдавания имот за всяко
възникнало и осъществяващо се движение в обсега на камерите,т.е. налице е
контакт с вещта и той е непрекъснат,а това не остава вещта без надзор – виж
в тази насока Атон Гиргинов, “Наказателно право на Република България“,
особена част – издателство „Софи – Р“,2002г.,л.191. Поради всичко изложено
настоящата въззивна инстанция се солидаризира с извода за липса на
заявения от прокуратурата квалифициращ признак и отхвърля сочените от
нея доводи като неоснователни, поради което и в тази част присъдата следва
да бъде потвърдена.
Все в този ред на мисли, настоящата инстанция упражнявайки
задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК достига до същия извод както
контролирания съд, а именно, че подсъдимия С. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК. При тези фактите
включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия в хода на особената процедура по глава XXVII от НПК, напълно
подкрепящи се от събрания доказателствен материал, както и приетата за
установена фактическа обстановка от първата инстанция, същата е
постановила правилна и обоснована присъда.
На последно място следва да бъде обсъдено накратко твърдението, в
светлината на заявената явна несправедливост на наложеното наказание, че
глобата в настоящия случай не е най-подходящо наказание, още повече, че
подсъдимия не разполагал с парични средства.
Първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи
обстоятелства – ниската стойност на отнетите вещи, демонстрираното
разкаяние и критично отношение към извършеното, доброто процесуално
поведение, което според настоящия състав следва да се цени като поведение
съставляващо елемент на цялостно, обективно проявено в хода на
досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за разкриване
на престъплението и неговия извършител (в този см. т. 7 от ТР № 1/06.04.2009
г. по ТД № 1/2208 г. на ОСНК на ВКС). Отегчаващи обстоятелства не са
посочени от първоинстанционния съд, но като такива безспорно следва да се
отчетат съдебното минало на подсъдимия и лошите характеристични данни.
Въпреки това отмереното наказание в размер на 180,00 лв. глоба се явява
справедливо и съобразено с целите заложени в чл. 36 НК, поради което не се
налага неговата промяна. В чл. 47, ал. 1 НК са посочени критериите, които
следва да се преценят при определяне на размера на наказанието „глоба“.
Безспорно доходите са посочени като критерий, но както беше посочено,
6
същият е релевантен за размера на глобата, а не за преценка дали да бъде
определено посоченото наказание или не. Все в тази връзка и за пълнота
следва да бъде отбелязано, че липсата на парични средства не следва се
третира като отегчаващо обстоятелство, както и невъзстановяването на
причинените имуществени вреди. В заключение следва да бъде отбелязано, че
подсъдимият е заявил, че не разполага с парични средства само веднъж и то
при първото по ред разглеждане на делото пред първоинстанционния съд,
което както беше посочено не може да послужи като аргумент за неналагане
на наказанието „глоба“, макар и същото да има характеристика на
имуществено наказание.
Поради всичко гореизложено въззивният съдебен състав счита, че
наложеното наказание е справедливо определено и в правилен размер с оглед
целите заложени в чл. 36 НК, поради което възражението за явна
несправедливост на наказанието следва да бъде отхвърлено.
Извършената служебна проверка от Плевенски окръжен съд не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
разглеждането на делото и постановяването на съдебния акт от РС-Плевен.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 157 от 17.11.2022 година, постановена по
НОХД № 1986/2022г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7