№ 20700
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20221110144834 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена на 18.08.2022 г. искова молба от Е. Д. М.
срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер на
20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 28.09.2020 г. – 06.08.2022 г. от
непроизнасянето по подадена от ищеца жалба с номер PRB 202007286627/28.09.2020 г. с
искане за възобновяване на кнохд №1018/2019 г. на ВКС.
При служебно извършена справка в Електронната информационна система на
съдилищата се установява, че между същите страни и за същото искане са образувани две
други дела, въз основа на по-рано подадени искови молби, които все още не са приключили
с влезли в сила съдебни актове, а именно гр.д. № 44826/2022 г. и гр.д. № 44823/2022 г. по
описа на СРС. С посочените искови молби са предявени искове срещу същия ответник,
отново с искане да се присъди обезщетение за неимуществени вреди вследствие
неадминистриране на неговото искане за възобновяване на кнохд №1018/2019 г. на ВКС,
като са изложени идентични доводи, въпреки че формално са посочени други номера на
жалби и има незначителна разлика в крайната дата на периода, за който се претендира
обезщетение. Основанието на предявените искове е едно и също.
Съобразно константната съдебна практика и принципа за присъждане на генерално
(интегрално) обезщетение за неимуществени вреди посочването от страна на ищеца на
период, за който се претендира обезщетение, не е индивидуализиращ белег на претенцията
му. Така и в определение №2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС,
III Г.О. и определение № 3186 от 25.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV
Г.О., в които се приема, че разликата в номерата на посочените жалби не променя извода, че
претенциите са с едно и също съдържание. Фактическото основание на предявените искове
и претенциите (петитумите) на практика са напълно идентични. Обстоятелството, че ищецът
е входирал множество еднотипни молби с едно и също съдържание в един и същ ден при
ответника, не поражда различни вземания за обезщетение в полза на ищеца във връзка с
твърдяното бездействие от страна на ответника по тях.
1
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая са предявени идентични
осъдителни искове, по които са били образувани множество дела. Съгласно чл. 126, ал. 1
ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за
същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Наличието на
висящ процес между същите страни със същия предмет е отрицателна процесуална
предпоставка – процесуална пречка, за упражняване правото на иск, поради което по-късно
заведеното дело, каквото с оглед входящия номер се явява настоящото, подлежи на
прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 44834/2022 г., по описа на
Софийски районен съд, 151 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2