РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 16.05.2022
г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесета и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Диана Б., като разгледа гр.д. № 3230/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен
установителен
иск с правно
основание чл.
124, ал.1, пр. трето ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищците Б.Б.З., Ц.Б.М. и С.А. Б./ и като единствен наследник на починалия в хода на процеса ищец П.С.Н./, твърдят да са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.706.115 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район С., с площ от 1741 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана; с номер по предходен план: 795, при граници, поземлени имоти с идентификатори: 68134.706.236, 68134.706.347, 68134.706.1492, 68134.706.1862. Сочат, че правото им на собственост да произтича от решение № 51 на ПК „С.“ от 31.03.1997 г., с което имотът е възстановен на наследниците на К.Г.Х.в стари /възстановими/ реални граници. Твръдят, че са предприели действия по изменение на регулационния план и имот пл. № 795 е отреден за УПИ ХV, кв.4 и УПИ ХІV в кв. 4 и между съсобствениците е сключен договор за доброволна делба от 02.11.1999 г. Твърдят, че в откритото производство по създаване на кадастралната карта и регистри за територията на район „С.“ са представили документи за собственост на имот пл. № 795, като в последствие, след приемане на КККР на район „С.“ установили от получената от тях скица, че като собственик фигурира и ответникът „С.-Б.“ ЕООД. Оспорват ответникът да е собственик на процесния недвижим имот и искат правото му на собственост да бъде отречено. Претендират разноски.
Ответникът „С.“ ООД оспорва иска. Твърди, че решението, с което ПК „С.“ е възстановила процесния имот на наследниците на К.Г.Х.по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно, тъй като не са били налице материално-правните предпоставки за възстановяване на собствеността. Твърди да е станал собственик на процесния имот при следната хронология. През 1970 г. с решение 281/19.09.1970 г. Комитетът за стопанска инициатива на МС на РБ е взел решение за строителство на зеленчукова борса в гр. София, за която да бъдат отредени 395 декара поливна земя в кв. „С.“. Със заповед № 368/24.08.1971 г. на основание § 60, т. 1 ППЗПИНМ вр. с §58, т.1 , б. „б“ и §61, ал.3 ППЗПИНМ Софийски градски народен съвет е одобрил отреждане на терен за изграждане на зеленчукова база ДСО „Б.“, м. С., заключен между ж.п. линия София-гара Искър от север, шосе София-летище София от изток, м. „Подстанция Изток“ от юг и терен на Средно пактическо транспортно училище от запад. С разпореждане № 98/04.06.1976 г. на МС е утвърден общ генерален план и технико-икономически доклад за първи подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“ София, м. С.. Със заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-34-649/03.03.1981 СГНС – Изпълнителен комитет, на основание чл. 95 ЗТСУ е отчужден в полза на държавата недвижим имот вън от регулация, собственост на АПК „Средец“, отчуждаването е било за изграждане на ДСО „Б.“. Сочи, че в акт за държавна собственост № 13765/27.08.1987 г., имот находящ се на ул. ******с обща площ 376 286 кв.м., складова площ 67 633 кв.м. и административна сграда с площ 486 кв.м., са предоставени за административно управление на държавна организация предприятие „Б.“ за търговия на едно с пресни и преработени плодове и зеленчуци. Със заповед № 42/18.07.1988 г. на министъра на икономиката и планирането е образувано предприятие „Б.“ – София в състава на стопанско обединение „Б.“ като юридическо лице със седалище *** и същото е поело активите и пасивите на предприятие „Б.“ в бившите райони на столицата към 31.07.1988 г. Сочи, че с разпореждане № 135/21.12.1993 г. на МС предприятие „Б.“ – София-град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД. Твърди, че с разпореждане № 84/13.08.1997 г. на МС капитала на „Б.“ ЕАД е намален с правото на собственост върху недвижим имот – основна база на „Б.“ ЕАД, в гр. София, ул. ******, представляващо терен от 376 286 кв.м. с построените сгради и същите са прехвърлени безвъзмездно на Столична община. С решение № 6 по протокол № 36/24.11.1997 г. Столичен общински съвет е взел решение за увеличение на капитала на Общинска фирма „Яйца и птица“ с непарична вноска в имуществото, описани в разпореждане № 84/13.08.1997 г. на МС и със същото решение общинска фирма „Яйца и птица“ е преобразувано в еднолично акционерно дружество „С.-Б.“, което е поело активите и пасивите на общинската фирма към 30.09.1997 г. С договор за безвъзмездно прехвърляне в собственост на недвижим имот частна държавна собственост от 16.05.2001 г. Държавата прехвърля безвъзмездно на Столична община неурегулиран поземлен имот с площ 376 286 кв.м., находящ се в гр. София, ул. ******, заедно с построените сгради и намиращото се в имота имущество, с което твърди да е приключил фактическият състав по прехвърляне правото на собственост върху имота. Твърди, че на 15.12.2007 г. е извършена приватизация на „С.-Б.“ ЕАД и към датата на приватизацията този недвижим имот, твърди да е бил включен в активите на дружеството. Твърди, че процесният имот представлява част от имот с площ от 376 286 кв.м. и не подлежал на реституция, тъй като върху него е имало реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и земята е загубила своето земеделско предназначение с одобряване на Генплан от 1971 г. и застрояването й. Твърди да е станал собственик на имота на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, поради което е налице пречка и по § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОП. Иска от съда до осъществи косвен съдебен контрол върху законосъобразността на възстановяването, извършено с решение № 51/31.03.1997 г. на ПК, Община С.. При условията на евентуалност твърди да е станал собственик на процесния имот въз основа на добросъвестно непрекъснато и необезпокоявано давностно владение, като твърди да е установил владението през 1993 г. чрез своите праводатели. Претендират разноски.
В становището си по отговора на исковата молба ищците Б.Б.З., Ц.Б.М. и С.А. Б.оспорват да е налице идентичност между имот с идентификатор 68134.706.115 по КККР на гр. София и имота, находящ се на адрес ул. ******/сега „******/ с площ от 376 286 кв.м., както и оспорват „С.“ ООД да е правоприемик на „Б.“ ЕАД. Излага доводи, че материално-правната разпоредба на §6, ал.6 ПЗР на ЗППОбП /отм./ е приета с бр. 39 от 1998 г., законодателят не й е придал обратно действие, поради което не е приложима за заварените случаи, а само за тези, за които начинът на обезщетяване са определя след влизането й в сила. В този смисъл твърди реституционната процедура да е приключила на 31.03.1997 г., а приватизацията да е извършена по-късно през 15.12.2007 г. Оспорва с договор от 16.05.2001 г. Държавата да е прехвърлила на Столична община собствеността върху имот с площ от 376 286 кв.м. на ул. ******, тъй като към този момент, собственият на държавата недвижим имот е бил с площ от 217 543 кв.м., като процесният имот към този момент вече е бил със самостоятелен номер 795 по регулационния план на м. „СПЗ С.-юг“, одобрен с Решение № 20, по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС. Твърдят реституцията в тяхна ползва да е законосъобразно и да липсва нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като в процесния имот с идентификатор 68134.706.115 липсват сгради и не може да се приеме, че има проведени мероприятия. Оспорва и наличието на подземни комуникации да е пречка за възстановяване на собствеността. Оспорват ответникът да е придобил процесния имот по давност, като твърдят, че от момента на приключване на реституционната процедура са предприели редица действия по осъществяване на фактическа власт върху вещта – поставили прогледна ограда през 1999 г., а в последствие, тъй като тя била открадната, през 2002 г. поставили нова такава. Сочат, че през м. март 2008 г., след приватизация на „С. Б.“ ЕАД с договор от 15.12.2007 г. това дружество започнало да паркира автомобилите си без тяхно съгласие, на което действие ищците се противопоставили с изпращане на нотариална покана, връчена на ответника на 22.12.2008 г., с която го поканили да присъства на поставянето на оградна линия между собствения на ищците и на ответника недвижим имот и това се случило на 26.01.2009 г., от който момент твърдят да владеят необезпокоявано процесния недвижим имот.
В първото по делото съдебно заседание ответникът „С.-Б.“ ЕООД оспорва ищците да е владял процесния имот, както и на дата 26.01.2009 г. поставянето на оградна линия да е станало в присъствието на упълномощен представител на дружеството.
Съдът,
като съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически
изводи:
С
решение № 51/31.03.1997
г. на ПК,
Община С. на
наследниците
на К.Г.Х.е
възстановено
правото на
собственост
в съществуващи
стари реални
граници на ливада
от 8300 дка,
четвърта
категория, в
землището на
с. С., м. Под
линия, имот
пл. № 5220, кад.лист
459 по
кадастралния
план от 1956 г.
Видно от удостоверение на наследници на К.Г.Х.той е починал на 24.12.1962 г. и е оставил свои наследници: І дъщеря С.К.Р.– починала като вдовица и оставила за свои наследници децата си Д.Г.В., К.Г.Д. и А.К.Н.; ІІ дъщеря Ц.К.Ц., която е оставила свои наследници дъщеря Ц.И.Б.и внуци Б.Б.З. и Ц.Б.М..
С договор за доброволна делба от 02.11.1999 г. имот пл. № 795, находящ се в гр. София, м. С. – Зелечукова борса ДСО „Б.“, кад. лист 459, с площ от 1770 кв.м. е поделен между съсобствениците, като източната част от 885 кв.м. остава в дял на С.К.Р., а западната, с площ от 885 кв.м. остава в дял на Б.Б.З., Г.Ц.П.и Ц.Б.М.. С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 38/26.11.2001 г. С.К.Р.дарява на сина си А.К.Н. източната част с площ от 885 кв.м., от УПИ 795, кад. лист 459, целият с площ от 1770 кв.м., попадащ в терен, отреден за „Зеленчукова база ДСО „Б.“.
Видно от удостоверение за наследници на А.К.Н. той е починал на 06.04.2019 г. и е оставил за свои наследници съпругата си П.С.Н. /починала в хода на процеса и оставила за свой единствен наследник ищецът С.А. Б./ и дъщеря си С.А.В. /сега Б./.
С решение № 281/ 19.09.1970г. на Комитета за стопанска координация на МС на НРБ е взето решение за строителството на зеленчукова база в гр. София, за която да бъдат отредени 395 дка поливна земя в кв. С., София. Със заповед № 368/24.08.1971г. на основание чл. 60, т.1 от ППЗПИНМ във връзка с § 58, т.1, б. „б“ и § 61, ал. ІІІ от ППЗПИНМ е одобрено отреждането на терена за изграждане на Зеленчукова база ДСО „Б.“, м. С., извън регулация, заключен между ж.п. линия София, гара Искър от север, шосе София- летище София от изток, м. Подстанция изток от юг и терена на Средното практическо транспортно училище от запад. С решение № 98 от 04.06.1976г. е утвърден общият генерален план и технико- икономически доклад за първи подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“- София, местност С.. Със заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД 34-649/ 03.03.1981г. на основание чл. 95 от ЗТСУ в полза на държавата е отчужден недвижим имот вън от регулация /без планоснимачен номер/, м. С., гр. София, собственост на АПК „Средец“. В същата е посочено, че имотът се отчуждава за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие проект ДСО „Б.“.
По делото са приети като доказателства протоколи на приемателната комисия за въвеждане в действие /приемане/ по чл. 67, ал.1, т.1 и във връзка с чл. 67, ал.4 и 9 от ПКС на обект "Зеленчукова база" София от 16.09.1982 г., 30.09.1983 г., от 19.01.1984 г., от 06.01.1986 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект вертикална планировка от 03.10.1983 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект вътрешни пътища от 03.10.1983 г., Разрешения за въвеждане в действие на подобекти амбалажни полета и външна ограда-ДСО Б., и двете от 13.01.1984 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект кабелно захранване 10 КВ-резервно от 25.11.1985 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект външно ел.захранване от 24.08.1982 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект ЦРП към компресорно отделение от 26.08.1982 г. От тези протоколи и разрешения се установява, че мероприятието за което е отреден терена-зеленчукова борса е осъществено като комплексен обект с множество подобекти.
В акт за държавна собственост № 13 765 от 27.08.1987г. на СНС имот, находящ се на ул. ******с обща площ от 376 286 кв.м. и складова площ от 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв. е посочено, че същите са предоставени за оперативно управление на държавна организация Предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.
Със заповед № 42 от 18.07.1988г. на Министъра на икономиката и планирането е образувано предприятие „Б.“ София- град, което поема активите и пасивите на всички бивши районни такива предприятия на територията на гр. София.
С разпореждане 135 от 21.12.1993г. на МС предприятие „Б.“ София- град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД.
С разпореждане на МС № 84/ 13.08.1997г. собствеността върху недвижим имот – основна база на „Б.“ ЕАД, представляваща терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв. са прехвърлени безвъзмездно на Столична община. С решение № 6, по протокол № 36/ 24.11.1997г. на СОС е взето решение за увеличаване на капитала на Общинска фирма „Яйца и птица“ с непарична вноска- терена и имуществено, предмет на разпореждане на МС 84/ 1997г. и фирмата е преобразувана в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.- Б. “ ЕАД. Видно от акт за общинска собственост № 0729/15.09.1999 г. терен с площ от 376 286 кв.м. в гр. София, м. С., ул. ****** е вписан като общинска собственост апортирана в капитала на „С. Б.“ ЕАД.
С договор за безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот частна държавна собственост от 16.05.2001г. Държавата прехвърля безвъзмездно на Столична община неурегулиран поземлен имот с площ от 376 286 кв.м., находящ се в гр. София, ул. ******, заедно с намиращите се в него сгради и имущество.
Видно от договор за продажба на акции от 15.12.2007 г. в размер на 100 % от капитала на „С. Б. “ ЕАД Столичен общински съвет е продал на Консорциум „С. Б.“ ДЗЗД на основание чл. 32, ал. 1, т.3 ЗПСП 333 841 броя поименни акции от капитала на „С. Б.“ ЕАД, който капитал е в размер на 333 841 лева.
На 06.05.1997 г. е издадено удостоверение от Отдел „Общински имоти“, район С., че имот с площ от 8 300 кв.м. по решение № 51/ 31.03.1997 г. не е актуван като държавна собственост. Със заповед № РД-09-9/15.01.1998 г. е одобрено попълването на кадастралната основна на местност С. – зеленчукова борса ДСО „Б.“ с имот пл. № 794, к.л. 459, така както е поискано в приложена скица проект.
Със заповед № РД-09-09/15.01.1998 г. на основание чл. 32 ЗТСУ на кмета на район „С.“ е одобрено попълването на кадастралната основа на м. „С. – зеленчукова борса база – ДСО „Б.“, одобрен със заповед № 368/24.08.1971 г. с имот пл. № 794, пл. № 459
С разрешение за строеж № 68/02.09.1999 г. на наследниците на К.Г.Х.в парцел 795, к.л. 459, зеленчукова база ДСО Б. е разрешен монтаж на лека временна прогледна ограда на основание чл. 225, ал.1, т.7 ППЗТСУ. С разрешение за строеж № 256/13.12.2002 г. на А.К.Н.е издадено разрешение за поставяне на ограда на основание чл. 48, чл. 148, ал.2 и чл. 147, ал.1, т.7 и ал. 2 ЗУТ.
С нотариална покана от 19.12.2008 г. Б.Б.З. и Ц. Б.М. са посочили, че като собственици на УПИ ХІV-795, кв.4 с площ от 895 кв.м. по скица са провеждали многократни разговори преди продажбата на акциите на Консорциум „С. Б.“ за уреждане на сметките по регулация. В поканата се отправя покана до „С. Б.“ ЕАД да преустанови ползването на имота, започнало от тях през м. март 2008 г. с паркиране на автомобили и дружеството е поканено да осигури упълномощен представител на 26.01.2009 г. в 10,30 ч., който да присъства на поставянето на оградна линия между имотите.
По делото е представен протокол от 26.01.2009 г., че в присъствието на представител на С. Б. ЕАД и собствениците на имот № 795 адв. С. В. за А.Н., Б.З. и П.П.са поставени колчета за отграничаване на имот 795 по имотната му граница и владението е върху този имот е предадено от „С. Б.“ ЕАД на собствениците по граници по скица на този протокол.
С нотариален акт № 199, том V, рег. № 10 572, дело № 919/2009 г. от 23.12.2009 г. „С. Б.“ ЕАД е признат за собственик въз основа на представени документи на имот с площ от 217 543 кв.м., от кв. 4, по регулационния план на м. СПЗ „С. - юг“, при съседи бул. Проф. Ц.Л., ПИ 795, ПИ 1618, ПИ 1492, ІІ- за газостанция, ПИ 187, ПИ 1310, ПИ 811, УПИ ХІІІ за административно производство, сервиз и складове ПИ – 1008, ПИ-1522, ПИ – 1084, ПИ – 2008, ПИ – 1184, ПИ 942, ПИ – 943.
Със заповед № РД-57-49/10.06.2011 г. е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост акт 0729/15.09.1999 г. терен с площ от 376 286 кв.м. , находящ се на ул. Ц.Л. 13 /Момина чешма/ включен в капитала и собственост на „С. - Б.“ ЕАД, чиято площ е редуцирана на 217 543 кв.м. с оглед удовлетворени реституционни претенции, представляващи ПИ 347, кв.4, м. СПЗ „С. юг“, по плана, одобрен с Решение 20 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС.
Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, първият кадастрален и регулационен план на м. „С.“ е одобрен със заповед № 368/24.08.1971 г., с който е отреден терен „За ДСО Б.“ – зеленчукова база, като границите му са очертани по късно в кадастралния план, емисия 1982 г., поддържан до приемане на кадастралната карта и първоначално е бил с площ от 395 дка. С решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001 г. на Столичен общински съвет е одобрен действащия регулационен план на м. СПЗ С. – юг и линиите на имот 347, к.л 459, 482 са силно начупени, тъй като са отбелязани реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти. Вещото лице сочи, че имот пл. № 347, в рамките на който е отреден УПИ І, „За тържище и производство на замразени храни“, е част от терена отреден за изграждане на ДСО „Б.“, върху който към настоящия момент функционира тържище за плодове и зеленчуци „С.-Б.“. За тази база има утвърден генплан от 1978 г., според който е предвидено изграждането на множество сгради и съоръжения в т.ч. и озеленяване и в този смисъл е застроена като комплексен обект и е въведен в експлоатация като цялостен обект, според документ лист 118-152 от делото. Вещото лице сочи, че имот с идентификатор 68134.706.115 е частично идентичен с имот пл. № 5220, к.л. 459 по кадастралния план от 1956 г., която част попада в зеленчуковата борса и е реституирана. Част от процесния имот попада в зелена площ, а част от нея върху асфалтиран терен. Според заключението имот с пл. 347 първоначално е бил с площ от 376 286 кв.м., а в последствие, след реституцията, през 1998 г. е нанесен имот пл. № 795, кв. 4 в кадастралната основа на регулационния план на м. СПД С. юг, в рамките на бившия имот пл. № 347. Към 2009 г. имот с пл. 347 и имот пл. № 795 са съседни, като имот пл. № 347 е с площ от 217 543 кв.м., а по действащата кадастрална карта имот пл. № 795 е идентичен с имот с идентификатор 68134.706.1.115, а имот пл. № 347 е идентичен с имот с идентификатор 68134.706.347. Видно от допълнителната техническа експертиза част от процесния имот с площ от 960 кв.м. е асфалтирана между линии 2, 11, 6, 7, 10 и 2 и е част от асфалтова площадка, разположена до тротоара на вътрешния път, а останалата част – предвиден за озеленяване терен. В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 г. вещото лице П. сочи, че в металната ограда на целия имот има прорязана част пригодена за отваряне и затваряне, както и че върху асфалтовата част имало разположени конуси и гуми, каквито обичайно се ползват на места, предназначени за полигон.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза въз основа на приложените по делото счетоводни документи – счетоводен баланс на „Б.“ ЕАД, справки за дълготрайни активи на дружеството към 31.121994 г., оборотна ведомост за периода 01.01.1994 г. – 31.12.1994 г. и инвентарна книга към 30.09.1998 г. към датата на преобразуването – 21.12.1993 г. терен с площ от 376 286 кв.м. е включен в капитала на преобразуваното предприятие „Б. София-град“ ЕАД с държавно имущество „Б.“ ЕАД. В тази част вещото лице е посочило, че в инвентара книга към 30.09.1998 г. в земя е посочено 436 286 кв.м., в т.ч 376 286 по акт за държавна собственост № 13 765/27.08.1987 г.
Според това заключение по отношение на дружество „С. Б.“ ООД са представени оборота ведомост, баланс и инвентарна книга към 31.12.2007 г., в които само като парична стойност е посочена стойността на земите и терените и на база на нея вещото лице е направило извод, че имот от 376 286 кв.м. е включен в капитала на това дружество.
Според показанията на свидетелите Н.П., която работи при ответника „С.-Б.“ от м. април 1996 г. и на свидетеля Е.Г., която работи при ответника от м. април 1983 г., процесният имот се намира между кантара и изхода на базата, срещу втори главен корпус. Според тях целият имот винаги е бил ограден с постоянна бетонова ограда с метални части, като процесният имот е в рамките на тази ограда. Част от процесния имот е тревна площ, а част асфалтирана такава, която през времето е ползвана за спортна площадка – волейболно и баскетболно игрище, имало период, през който имало вагони за търговска дейност, в последствие амбалажно поле за съхранение на дървен амбалаж на дружеството, след което се ползвал като паркинг за товарни автомобили на дружеството. През 2018 г. – 2019 г., за около 2-3 месеца са били поставени временни ограждения около асфалтираната част, в които наематели на „С.“ ООД сушели лук. От показанията на тези свидетели се установява, че ограденият имот винаги е бил с пропускателен режим през един вход, на който се събира такса за престой, както и че към момента на депозиране на показанията процесната асфалтирана част се ползва за паркиране и престой на тежкотоварни автомобили.
Според показанията на свидетеля К.К.той работи в зеленчуковата борса от м. ноември 2010 г, като знае процесния имот, който се намирал между кантара и учебния център. Свидетелят сочи, че всеки ден минава покрай имота и той се ползва като паркинг за коли, тъй като борсата е голяма с над 240 склада и влизат и много тирове. Свидетелят К.сочи, че през 2010 г. - 2011 г. не е виждал друг да ползва мястото, освен за паркиране, а към настоящия момент и 6-7 години преди него сочи да се ползва от учебния център, за обучение на професионални шофьори. Свидетелят сочи, че към асфарлтираната част има бордюр, но същият не пречи на преминаването върху нея на превозни средства. Според показанията на К.в оградата на базата видял, че има изрязана импровизирана врата, непрофесионално направена, която не знае от кого и кога е направена. Според свидетеля през тази врата няма как да се влиза, тъй като под нея има два побити камъка, високи над половин метър. Свидетелят К.сочи, че цялата база е охранявана 24 часа и влизането в нея е на пропускателен режим и през тази врата няма как да се влиза и той лично не е виждал никой, никога да преминава през нея.
Според показанията на свидетеля Л.П.тя е адвокат и познава процесния имот от 1992 г., тъй като се е занимавала с реституцията му. Свидетелката сочи, че след успешно приключване на реституцията се обособил УПИ, за което били отредени два парцела и започнали преговори с „Б.“ за уреждане сметките по регулация. В периода 2006 г. – 2009 г. съсобствениците сложили телена ограда от вътрешната страна на имота, тъй като от външната страна той бил ограден, като на тази ограда сложили врата с катинар, през която да влизат свободно. Идеята била братът на ищцата С.Н. да си направи сервиз, но той починал внезапно. По повод на делото от ищцата Н. /Б./, с която били колеги, разбрала, че поставената от тях ограда била премахната, както и че когато записали имота в кадастъра, като собственик бил записан и „Б.“.
Според показанията на свидетеля З.Ц.той познава Б. и Ц.. Свидетелят знае, че Б. имала реституция вътре в „Б.“. Свидетелят сочи, че в имота си е оставял празни касетки и щайги, като има все още ключ от катинара, който е на вратата, поставена на металната ограда. Според Ц.мястото е с трева и паркинг, който след реституцията бил освободен от бетонните колчета и мястото било оградено с телена ограда и колчета с височина на около метър, метър и нещо. Свидетелят сочи, че след ограждането на този имот не е виждал друг да го ползва, както и че той се намира при излизана от борсата в ляво на вътрешния път, непосредствено преди портала.
Според показанията на свидетеля В.В., през 2011 г. бил поканен от адв С.Б.да огледат имота, заедно с фирма „Геокат“ и го измерили, за да забият колчета, по които трябвало да сложат оградата. Сочи, че сложили телена ограда с метални колчета, с височина 1,20 м., по вътрешната част на имота, а на външната ограда викнали служител на „Б.“ да му покажат, че ще я срежат и сложили катинар с верига. Докато правели оградата 2-3 дни през лятото на 2011 г. свидетелят сочи, че на място се видял с шефа на Б. – г-н К., с когото някога били комшии, заговорили се, и свидетелят му обяснил, че слага ограда на г-жа С.. Според свидетеля В.г-н К. добре знаел, че оградата се слага от друго лице, а не от „Б.“.
При така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна
страна, съдът
намира
следното.
Според задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 1 на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице в три хипотези: когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е, че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, като при липса на пълно главно доказване на тези факти производството по делото се прекратява. Въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. При липса на правен интерес или недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат производството подлежи на прекратяване като недопустимо.
При доказан правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск ответникът следва да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост.
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че правният интерес при отрицателният установителен иск за собственост или друго вещно право са поражда от твърдението за притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или чието възникване или упражняване би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора.
В настоящия случай, ищците обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с възникналото в тяхна полза право на собственост върху процесния недвижим имот по силата на земеделска реституция.
В хипотези като настоящата, когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото на спора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - Определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ІІ г.о., Определение № 427/12.12.2013 г. по ч.гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ІІ г.о., Решение № 104 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 5028/2017 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и др.
Ето защо съдът намира, че наличието на право на собственост у ищците върху процесния недвижим имот, макар да не е предмет на предявения отрицателен установителен иск, следва да бъде разгледано през призмата на конкуренцията на правата на собственост между страните по отношение на процесния недвижим имот.
В настоящия случай ищците основават правния си интерес от иска твърдейки да се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на решение на поземлена комисия за възстановяване на собственост на земеделска земя в стари реални граници - по чл. 18ж от ЗСПЗЗ. Ответникът твърди да е предприятие, правоприемник на държавно предприятие, на което е предоставен за управление имот държавна собственост, в който е отредено да се реализира благоустройствено мероприятие. При така заявената легитимация на страните и направеното в отговора на исковата молба искане от страна на ответника за извършване на косвен съдебен контрол върху решение № 51/31.03.1997 г. на ПК С., София, на основание чл. 17, ал.2, пр.2 от ГПК такъв следва да бъде извършен в настоящия процес. Решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие относно факта на възникване на правото на собственост в полза на посочените в тях лица, същите представляват индивидуални административни актове и по отношение на тях, при спор за собственост, косвеният съдебен контрол се разпростира както по отношение валидността на административния акт, така и по отношение на неговата материална законосъобразност.
По делото се установява от заключението на техническата експертиза и събраните писмени доказателства, че процесният имот с идентификатор 68134.706.115 по действащата кадастрална карта на район „С.“, Столична община, с площ от 1741 кв.м., към момента на възстановяването му е представлявал част от имот пл. № 5220, к.л. 459 по кадастралния план от 1956 г., който имот е представлявал част от общия имот пл. 347 по кадастралния план от 1982 г., който имот с генплана от 1978 г. е предвиден за изграждане на множество сгради и съоръжения, както и че преди датата на реституцията той и е въведен в експлоатация като цялостен комплексен обект.
Реализирането на цялостно мероприятие представлява пречка за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /обственици /решение № 865/23.06.2011 г. по гр. д. № 1533/2009 г. на ВКС, І Г0, решение № 70/22.06.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 674/2009 г.; решение № 108/25.07.2012 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г.; решение № 147/19.07.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 7/2009 г.; решение № 226/19.11.2013 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 3136/2013 г.; решение № 277/12.01.2012 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 1140/2010 г./ е прието, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в § 1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.
Предвид горно съдът намира, че Решение № 51/31.03.1997 г. на ПК С. е постановено в нарушение на чл. 10б от ЗСПЗЗ, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е била налице пречка по чл. 10б от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че имот на ул. ****** с площ от 376 286кв.м., складова площ- 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486кв.м. е предоставен за управление на предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци, като с разпореждане 135 от 21.12.1993г. на МС предприятие „Б.“ София - град е преобразувано в Еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД. Установява се от заключението на приетата счетоводна експертиза, че имот с площ от 376 286 кв.м. на ул. ****** е бил включен в баланса на дружеството към датата на преобразуването. Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на реституцията е бил осъществен фактическият състав на придобиване на процесния имот, като част от друг по-голям, от държавно акционерно дружество по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./
Разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ урежда специален придобивен способ, при който при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество това имущество, което е било предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия става собственост на новообразуваното търговско дружество, ако не е предвидено друго. В този смисъл в мотивите на т. 2г. на ТР 4/ 14.03.2016г. по г.д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС е посочено, че фактическият състав на този придобивен способ включва: държавата да е била собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество, без да е необходимо да се установява дали имуществото е било включено в баланса на преобразуваното дружество.
С разпореждане на МС № 84/ 13.08.1997г. е взето решение за прехвърляне собствеността върху недвижим имот-основна база на „Б.“ ЕАД, представляваща терен с площ от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв. безвъзмездно на Столична община. Решението на министерски съвет по чл. 54 ЗДС има вещно-прехвърлително действие, като обстоятелството, че договорът за безвъзмездно прехвърляне е сключен по-късно не засяга пораждането му. С решение № 6, по протокол № 36/ 24.11.1997г. на СОС е взето решение за увеличаване на капитала на Общинска фирма „Яйца и птица“ с непарична вноска-терена и имуществото, предмет на разпореждане на МС 84/ 1997г. и фирмата е преобразувана в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.- Б.“ ЕАД.
От тази дата 24.11.1997 г. до датата на приватизационната сделка, извършена с договор от 15.12.2007 г. не се установява целият имот с площ от 376 286 кв.м. или обособена част от него да са излизали от патримониума на това дружество. Отчитането на реституционните претенции от страна на Столична община при одобряване на плана за регулация с Решение 20 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС няма вещно-прехвърлително действие и не е противопоставимо на купувача по приватизационната продажба. Същевременно конкретната реституция с оглед изложените по-горе правни изводи съдът прие за материално незаконосъобразна. Ето защо, макар да липсват преки доказателства, че в баланса на дружеството е включен целия имот с площ от 376 286 кв.м. на база на всички останали по делото доказателства съдът намира този факт за пълно доказан. В тази връзка по отношение на приватизационната продажба, извършена по реда на ЗПСК съответно приложение намира приетото в т. 2г. на ТР 4/ 14.03.2016г. по г.д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 17а ЗППДОбП. В този смисъл по отношение на процесния недвижим имот са и определение № 180/21.04.2020 г. на ВКС, по гр.д. № 4876/2019 г. и определение № 335/25.06.2019 г. по гр.д. № 902/2019 г. на ВКС, II г.о.
Не е спорно между страните, а и това се установява от вписванията в Търговския регистър, че ответникът „С.“ ООД е правоприемник на „С.-Б.“ ЕАД.
Предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че ответникът „С.“ ООД, в качеството се на универсален правоприемник на „С.-Б.“ ЕАД е станал собственик на процесния недвижим имот по силата на приватизационна продажба, извършена с договор от 15.12.2007 г.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 4 260,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Б.З., ЕГН: ********** Ц.Б.М., ЕГН: ********** И С.А. Б./с предишно фамилно име Н./, ЕГН: ********** /включително и в качеството й на правоприемник на починалия в хода на процеса ищец П.С.Н., ЕГН: **********/ срещу „С.“ ООД, ЕИК: ******отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. трето ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ответникът „С.“ ООД не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.706.115 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район С., с площ от 1741 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана; с номер по предходен план: 795, при граници, поземлени имоти с идентификатори: 68134.706.236, 68134.706.347, 68134.706.1492, 68134.706.1862.
ОСЪЖДА Б.Б.З., ЕГН: ********** Ц.Б.М., ЕГН: ********** и С.А. Б., ЕГН: ********** да заплатят на „С.“ ООД, ЕИК: ******на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 4 260,00 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на
обжалване
пред Софийски
апелативен
съд в двуседмичен
срок от връчването
на препис на
страните.
СЪДИЯ: