О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………….12.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното
т.д. № 483/2020 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на П.П.С. с ЕГН ********** от с.Казашко, в която е отправено искане за
освобождаване от заплащането на държавна такса по делото. Искането е обосновано
с липса на средства. Представена е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от
10.03.2020г., в която ищецът
декларира, че е в тежко здравословно състояние след ПТП, не притежава недвижими
имоти и влогове, не получава заплата, понеже е в отпуск по болест, не получава
други доходи от наеми, дивиденти, не развива търговска дейност и единственото
му имущество се свежда до л.а.“БМВ 318“ рег. В7384 НВ.
Съдът, след като се запозна с представените
доказателства и изложените обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83,
ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на
лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или
частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение
за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да
заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките
за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко
материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по
делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от представените с
исковата молба доказателства и декларация, както и от изисканите по служебен
път справки от АВ при ВРС и служба „Местни данъци и такси“ при Община Варна,
БНБ, НОИ и НАП, е видно, че ищецът има регистриран в ТД на НАП действащ трудов
договор, сключен на 15.08.2016г. с основна заплата 545 лева; за периода
м.08.2019г. - м.04.2020г. ищецът е получил обезщетение за временна
неработоспособност в общ размер на 3473.98
лева; осигурителният му доход е в размер на 610 лева за първото тримесечие на
2020г.; подал е данъчна декларация за два автомобила - л.а. рег. В7384 НВ на 15.04.2016г. и
л.а. В7604АС на 15.01.2020г., липсват вписвания за придобити имоти по партидата
на ищеца в Агенция по вписвания, ищецът има разкрити две банкови сметки в
„Юробанк България“АД с общо салдо към 12.06.2020г. в размер на 9115.92 лева,
ищецът не участва в управлението или капитала на търговски дружества от 2016г. От
представените по делото болнични листи и Експертно решение №0804/26.02.2020г.
се установява, че ищецът е бил временно нетрудоспособен до 03.02.2020г., не му
е определяна степен на инвалидност, нито срок за чужда помощ. От служебната
справка в НБД „Население“ се установява, че ищецът няма низходящи, за които да
дължи издръжка. Видно от справката гражданското състояние на ищеца е неженен,
поради което не са събирани данни за имущественото състояние на евентуален
съжителстващ партньор.
Налага се изводът, че ищецът се осигурява на
минимална работна заплата, като в периода от 08.08.2019г.- 03.02.2020г. е бил
временно неработоспособен и е получавал единственото обезщетение за
неработоспособност. От друга страна същият разполага с налични средства по
банкова сметка ***жимата държавна такса, а именно 4000 лева, които не е посочил
в декларацията си по чл.83 от ГПК. Липсват данни здравословното състояние на
ищеца да е довело до трайна неработоспособност, което означава, че за същия не
съществуват пречки от обективен характер да реализира доходи чрез трудова
дейност.
При установените данни за имущественото състояние на
ищеца, еднократното заплащане на държавната такса по делото не се явява
непосилен разход за страната. Следва да бъде посочено, че не е налице изискване
дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно трудово
възнаграждение. Следва да
се има предвид и че законът е предвидил достатъчно гаранции при финансови
затруднения за заплащане на държавна такса, а именно предявяване на частичен
иск в съответен размер или чрез спиране на исковия процес до приключване на
наказателното производство с оглед приложение на чл.83, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че във възможностите
на ищеца е да заплати половината от дължимата държавна такса, а именно сумата
от 2000 лева, като за разликата същият следва да бъде освободен от задължението
за заплащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Искането за освобождаване от съдебни разноски към
момента на настоящото произнасяне се явява неоснователно, доколкото поради
ранния етап на производството не са допускани доказателства, предполагащи
извършването на разноски. Преценката дали имуществото на ищцата е достатъчно да
покрие разноските по делото може да се извърши само след като същите бъдат
определени по размер от съда.
Мотивиран от изложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА
на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца П.П.С. с ЕГН ********** от с.Казашко от задължението му за заплащане
на държавна такса за производството по т.д. 483/2020г. на ВОС за разликата над 2000
лева до 4000 лева, като отхвърля
обективираното в исковата молба искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК в
останалата му част за разликата над 2000 лева до 4000 лева, както и за
предварително освобождаване от заплащане на разноските по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството
по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен
срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 2000 лв., на основание чл.18, вр.чл.2 от Тарифа за таксите, които се събират от
съдилищата, както и още един препис от молба №270465/01.12.2020г.
за връчване на ответната страна.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания
исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на
основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна,
в частта, с която искането с правно основание чл.83, а л.2 от ГПК се отхвърля.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: