Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 05.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета
Христова като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 7591 по описа
за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “Т.П.” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** против Н.П.К. ***, в
която се твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 5372/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед
за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната за периода 01.11.2014г-30.04.2016г. топлинна енергия в
размер на 522,92лв, и сумата 75,44лв лихва за забава за периода 05.01.2015г.-
04.07.2017г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за
конституиране на трето лице помагач на ищеца “ Бруната България” ООД. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 598,36лв, от която 522,92лв, и сумата 75,44лв
лихва за забава за периода 05.01.2015г.- 04.07.2017г, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който заявява
че е платил изцяло дължимите суми. В съдебно заседание се явява лично и
изразява становище предявения иск да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ”Топлофикация-***”ЕАД. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да
установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 5372/17 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-***”ЕАД
на потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „Топлофикация-***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество .
Ответникът не оспорва
сумите,представени са доказателства, че сумите са заплатени напълно от
ответника.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
се спори, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след образуване
на исковото производство дължимите от ответника суми са заплатени изцяло. С
оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че
следва да се съобрази направеното плащане в хода на делото следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане.
По
разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е представен списък на
разноските, от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 75 лв за
държавна такса и 150 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 150 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение и 50 лв за държавна
такса
Съгласно
дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Прието е , че
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В заповедното производство ищецът е направил
разноски 36,12 лв за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед на изложеното на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата 28,50лв представляваща направени разноски по компенсация в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление *** ЕИК ********* против Н.П.К., ЕГН **********,*** иск с петитум да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, че дължи на кредитора
"Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК
********* представлявано от Й.В. сумата
598,36лв, от която 522,92лв, и сумата 75,44лв лихва за забава
за периода 05.01.2015г.- 04.07.2017г, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5372/2017г по описа на ПлРС КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Н.П.К., ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законен
представител Й.В. сумата 225 лв представляваща деловодни разноски
направени в исковото производство.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК Н.П.К., ЕГН **********,*** да заплати на "Топлофикация-***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ********* представлявано от Й.В. сумата 28,50лв
представляваща направени разноски по компенсация в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: