Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.12.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на двадесет и седми
септември 2016год.,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Валентин Бойкинов
при
секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 595 по
описа за 2012год, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Чл.625 и следв. от
Търговския закон.
Молителят „У.Б.“АД е сезирал съда
с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.К.“ЕООД. Молителят
твърди, че има изискуеми парични вземания в общ размер на 17 624 180,
94 евро, от които 7 800 000 евро- редовна главница;
7 200 000 евро- просрочена главница и 2 624 180,94 евро-
дължими лихви, произтичащи от Договор за банков кредит № 001/11.12.2007год.
Молителят поддържа, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 от
Търговския закон, тъй като е спрял плащанията и не е в състояние да погаси
изискуемо парично задължение по търговска сделка. Поради това прави искане за
постановяване на решение по реда на чл.608 от Търговския закон, с което да
обяви неплатежоспособността на длъжника и да се определи началната й дата и да
се открие производство по несъстоятелност.
Ответникът „Б.К.“ЕООД в срока по
чл.131 от ГПК е подал отговор, с който оспорва молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на него. Макар и да не оспорва неизпълнението
на задълженията си по договора за кредит твърди, че това се дължало на
неоправданите действия на молителя, изразяващи се в това, че неоправдано не е
предоставил средствата по сключен впоследствие Договор за банков инвестиционен
кредит № 001/11.01.2010год. в размер на 10 000 000 евро. Твърди се,
че целта на този кредит е била тези средства да послужат за финализиране на
проекта за изграждане на Курортен комплекс „Д.Д.К.“ в гр.Ц., за който проект
целево са били договаряни първоначално отпуснатите с договора за банков кредит
№ 001/11.12.2007год. парични средства. Сочи се, че с неоправданите си действия
по отношение на непредоставяне на кредитните средства по втория договор от
11.01.2010год. банката били осъществила хипотезата на чл.95 от ЗЗД, вследствие
на което и длъжникът следва да се счита за освободен от последиците на
собствената си забава и да не носи отговорност за неизпълнението на
задълженията си по договора за кредит. Лишавайки кредитополучателя от
допълнително договорените парични средства, банката злоумишлено го била
поставила в невъзможност да реализира проекта по изграждане на Курортен
комплекс „Д.Д.К.“ и получените средства от продажбата на обектите в него да
послужат за погасяване на получените във връзка с осъществяването на този
проект кредитни средства. По изложените съображения ответникът моли молбата за
откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът
след като се съобрази с доводите на молителя и
обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и приетите заключения на вещите лица съобразно разпоредбата на Чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото между страните не се спори, а и от
представения по делото и приет като доказателство Договор за банков кредит №
001/11.12.2007год. и Анекси към него съответно от дати 17.08.2009год.;
03.11.2009год. и 30.07.2010год., се установява, че на ответника „Б.К.“ЕООД е
бил предоставен банков инвестиционен кредит в размер до 15 000 000
евро. Съгласно чл.3 от договора кредитът се отпуска със специална инвестиционна
цел- за покриване на разходите на не повече от 71% от общата стойност на
първата фаза на проекта за строителството на Курортен комплекс „Д.Д.К.“ в гр.Ц..
Не се спори, а и се установява, че съгласно
погасителния план за главницата, окончателно приет със сключването на Анекс №2
от 03.11.2009год. към договора за банков кредит от 11.12.2007год., след
приключване на гратисния период до 30.10.2010год., главницата се погасява на
следните вноски : 3 000 000 евро- дължима до 31.10.2010год.;
600 000 евро- дължима до 30.06.2011год.; 1 200 000 евро- дължима
до 30.06.2012год.; 3 600 000 евро- дължима до 31.10.2012год. и
3 000 000 евро- дължима до 3.06.2013год.
Не се спори, а и се установява, че за
обезпечаване на всички вземания на „У.Б.“АД, произтичащи от Договор за банков
кредит № 001/11.12.2007год. и Анексите към него, са били учредени договорни
ипотеки, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 84 по нот.дело № 1558/2007год. на нотариус М.В., с рег.№ 370 на
НК; Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 60 по нот.дело № 399/2007год. на
нотариус В.К., с рег.№ 066 на НК; както и че са били учредени особени залози по
реда на ЗОЗ върху всички вземания, настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя по договори за продажба на обособени обекти от първата фаза
на проекта на Курортен комплекс „Д.Д.К.“ в гр.Ц..
Не се спори, а и се установява, че на
13.01.2010год. страните са сключили друг договор за банков инвестиционен кредит
– с № 001/11.01.2010год., който договор е със специална инвестиционна цел- да
се осигури финансиране на разходите по довършване на строежа и въвеждането в
експлоатация на Курортно селище „Д.Д.К.“ в гр.Ц. с общ размер на обещаното
финансиране в размер на 10 000 000 евро. Няма спор между страните, че
банката не е отпуснала на кредитополучателя обещаното финансиране.
Между страните не се спори, а и от приетото
заключение на вещото лице З.Д., което съдът кредитира изцяло като обективно и
професионално изготвено/ на л. 165 от делото/ се установява, че общият размер
на непогасените задължения на ответника по договора за банков кредит от
11.12.2007год. и анексите към него, съгласно извлечението от партидата на
дружеството при банката към дата 31.10.2011год. е в размер на 15 000 000
евро, в т.число падежирани 7 200 000 евро, както и начислени лихви
2 458 053,44 евро и съдебни разноски в размер на 300 лева.
Видно от заключението на вещото лице, отчетеното
задължение съгласно баланса на дружеството „Б.К.“ЕООД към 31.12.2011год.
възлиза на 29 227 000 лева/, представляващо левовата равностойност на
15 000 000 евро/, същото е отразено изцяло като дългосрочно
задължение, което според вещото лице е некоректно отразяване в баланса, поради
което и изчислените от него показатели за ликвидност имат високи и нереални стойности.
Според вещото лице съгласно договорените падежи в баланса е следвало да бъдат
отразени като краткосрочни задължения изискуема главница в размер на
7 200 000 евро, равняващи се на 14 081 000 лева, както и сумата
1 386 000 лева- задължения към доставчици, които също е следвало да
бъдат отчетени като краткосрочни задължения и
на тази база вещото лице е дало алтернативно заключение за стойността на
показателите за ликвидност.
При анализа на структурата на пасива на
баланса вещото лице заключава, че през периода 31.12.2009год. до 31.12.2011год.
превес са имали дългосрочните задължения, което според него е некоректно тъй
като е следвало като краткосрочни задължения да бъдат отразени посочените
по-горе 14 081 000 лева, тъй като същите са били с изтекъл падеж към
датата на отразяването им в баланса.
По отношение структурата на активите според
вещото лице през периода 31.12.2009год. до 31.12.2012год. преобладаващи в
активите на дружеството са били краткотрайните материални активи , както следва
: към 31.12.2009год.- 41 508 000 лева, представляващи 99,7/ от общите
активи; към 31.12.2010год. – 40 905 000 лева, представляващи 99,8% от
общите активи и към 31.12.2011год.- 35 189 000 лева, представляващи 94,2%
от общите активи.
През целия анализиран период преобладаващи в
активите на дружеството са били краткотрайните материални запаси, както следва
: към 31.12.2009год.- 35 034 000 лева, представляващи 84, 1/ от
общите активи; към 31.12.2010год. – 35 039 000 лева, представляващи
85,5% от общите активи и към 31.12.2011год.- 34 431 000 лева,
представляващи 92,1% от общите активи.
Вещото лице уточнява, че към 31.12.2009год. и
31.12.2010год. краткотрайните активи са се състояли само от незавършено
строителство, което представлява изграждащият се курортен комплекс „Д.Д.К.“,
докато към 31.12.2011год. е имало и налични стоки на стойност от
1 109 000 лева.
Видно от заключението на вещото лице към
31.12.2009год. дружеството е имало налични парични средства в размер на
769 000 лева; към 31.12.2010год. те са били 589 000 лева, а към
31.12.2011год. те са възлизали на сумата от 640 000 лева. Към
31.12.2009год. е имало краткосрочни вземания в размер на 5 705 000
лева; към 31.12.2010год. в размер на 5 277 000 лева, а към 31.12.2011год.
в размер на 118 000 лева.
Съгласно балансът на „Б.К.“ЕООД към
31.12.2010год. са били отчетени дълготрайни материални активи на стойност от
50 000 лева, а към 31.12.2011год. са били отчетени наличието на
дългосрочни финансови активи в размер на 2 126 000 лева,
представляващи акции в „К.Р.“ЕООД.
На тази база вещото лице З.Д. заключава за
показателите за общата ликвидност към 31.12.2011год. на 8797.25, а във вариант
при отнасяне на изискуемото задължение по главницата към „У.Б.“АД в размер на
14 081 000 лева, както и на задължението към доставчици възлизащо на
1 386 000 лева, то показателят на общата ликвидност би възлизал на
2,2745.
Съгласно допълнителното заключение на вещото
лице З.Д./второ по ред/- представено от нея на 16.07.2012год./на л. 178 от
делото/ и към 31.05.2012год. съществен дял в структурата на пасивите на „Б.К.“ЕООД
са имали дългосрочните задължения, които към този период са възлизали на
39 445 000 лева, представляващи 109, 2% от общите пасиви. Към края на
същия период краткосрочните задължения са възлизали на 1395 000 лева общо. Към
31.05.2012год. преобладаващи в активите на дружеството са били отново
краткотрайните материални запаси, възлизащи на 34 431 000 лева и
представляващи 97,7% от общите активи, а стойността на краткотрайните активи е
възлизала на 35 248 000 лева, като не е имало отчетени дълготрайни
активи към същия период. Съответно коефицентът на общата ликвидност към
31.05.2012год. е възлизал на 25.2674.
Вещото лице Д. при разпита й в съдебното
заседание от 9.10.2012год. /на л. 185 и л.186/ заявява, че според нея няма
проблем едно незавършено строителство да бъде счетоводно отнесено в баланса
като краткотраен материален актив, както е сторено в случая. Според вещото лице
водещо е бъдещото предназначение на строителството- дали това, което се
изгражда е предназначено да се продава. Ако това е така, то има характера на
стока, а стоките винаги са в групата на краткотрайните материални активи. В
настоящия случай обектът се изгражда с цел продажба, той няма да остане
собственост на дружеството и това означава, че дори и да има някаква степен на
завършеност на обекта, той пак ще формира стойността на краткотрайните
материални активи.
По
делото е представен и приет като доказателство Договор за продажба на търговско
предприятие на „Л.Б.“ЕООД от 8.10.2012год./вписан в ТР на 29.01.2015год./, по
силата на който „Л.Б.“ЕООД е прехвърлил в полза на „Б.К.“ЕООД правото на
собственост върху търговското предприятие с фирма „Л.Б.“ЕООД, като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на
досегашната му търговска дейност, срещу цена в размер на 1 лев.
По
делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице А.А., съгласно която и в резултат на извършения оглед
на място и преглед на одобрените строителни книжа вещото лице дава заключение,
че при строежа на Курортно селище „Д.Д.К.“
на етап в „груб строеж“ и с различна степен на изпълнение на довършителните работи са изпълнени следните
подобекти : Секция Б- блокове Б-3, Б-4, Б-5 и Б-6; Секция В- блокове В-7, В-8 и
В-9; Секция Г- блокове Г-10, Г-11, Г-12, Г-13 и Г-56; Секция Ж- блокове Ж-19,
Ж-20, Ж-21, Ж-22 и Ж-57 и Секция М- блокове М 38, М39, М40 и М41. Останалите
сгради от секции Д, Е, И, К, Л, Н, П, Р и С не са завършени в груб строеж по
смисъла на §5, т.46 от ЗУТ.
С
оглед оспорената от молителя балансова стойност на имотите, включени в процес
на изграждане курортното селище „Д.Д.К.“
съдът е допуснал изслушване на
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице А.А.. При оценката на
обектите/апартаменти и студия/ за които сградите имат завършен груб строеж
вещото лице е използвало сравнителния подход/метод на сравнителната стойност/ и
възстановителен подход/ метод на вещната стойност/. При оценката на сградите за
които няма завършен груб строеж оценката е определена като сума от съответното
право на строеж на сградата и стойността на изпълнените СМР, съгласно
определената степен на завършеност по приетата и неоспорена СТЕ.
На
горната база и в резултат на извършения оглед на място за обектите, които са
завършени на етап груб строеж вещото лице дава оценка в размер на
14 611 800 лева, а за апартаментите и останалите обекти, които нямат
груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ЗУТ средната пазарна стойност е в размер
на 6 840 900 лева. Или общата пазарна стойност на всички
оценявани имоти възлиза на сумата от 21 457 700
лева.
На
осн. чл.201 във вр. с чл.200, ал.3 от ГПК с оглед предприетото от процесуалния
представител на молителя оспорване заключението на единичната експертиза съдът
е допуснал изслушване на повторна тройна съдебно-оценителна експертиза в състав
от вещите лица А.Ш., В.Г. и А.А..
Вещите лица от тройната експертиза използвайки
за база вещният и сравнителния метод и използвайки сравнителен материал за
подобни сделки извършени на територията на Южното Черноморие, данни за които са
почерпили по информация на нотариус М.В. вписана в НК под № 370, дават оценка
за средната пазарна стойност на обектите, които са завършени на етап груб в размер на 16 300 400 лева, а за апартаментите и останалите обекти, които нямат
груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ЗУТ средната пазарна стойност е в размер
на 6 840 900 лева. Или общата пазарна стойност на всички оценявани имоти възлиза на сумата от 23 141 300
лева.
При разпита й в съдебно заседание вещото лице А.
уточнява, че при изготвянето на тройната експертиза вещите лица са използвали
повече аналози от единичната, като използваните аналози са с приблизително
същото местоположение, степен на завършеност, изградена инфраструктура и
описание, както и оценяваните обекти.
Ищецът „У.Б.“АД е възразил против приемането и
на тази експертиза, поискал е на осн. чл.201 във вр. чл.200, ал.3 от ГПК
изслушване на нова повторна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза като с
молба от 28.05.2014год. е уточнил задачата на вещите лица, че следва да
оценяват не целия курортен комплекс „Д.Д.К.“, а от оценката следва да бъде
изключена частта от имота, който остава изключителна индивидуална собственост
на трети лица- правото на собственост върху терена на който ще бъде изграден
комплексът, позовавайки се на представения по делото нотариален акт № 117 по
нот.дело № 887 и нотариален акт № 86, том ІІІ, дело № 2799 на Агенцията по
вписване, служба гр.Ц..
Новата тройна експертиза в състав от вещите
лица П.К.З., А. П. Ц./ подписана с особено мнение от него/ и А.Д.Ц. при приета от експертизата равнопоставеност
на двата оценителни метода- метод на възстановителната/вещна/ стойност и метод
на пазарните аналози, е оценила средната пазарна стойност на имотите,
представляваща индивидуална собственост на длъжника „Б.К.“ЕООД/съгласно
нотариален акт № 86, том ІІІ, дело № 2799 по описа на Служба по вписванията-
гр.Ц., обл. Бургас/ на обща стойност от 13 286 923 лева./л. 910от
делото/.
Заключението на тройната експертиза е
подписано с особено мнение от вещото лице Ал.Ц., което заявява, че не поддържа
заключението на другите две вещи лица като според неговото мнение /на л.881/ оценката на същите имоти следва да възлиза на
сумата от 11 128 332, 79 лева.
Основната разлика между двете групи мнения се изразява във възприятия от вещите
лица различен начин на оценяване- според вещото лице Ц. обектите в затворения
комплекс следва да бъдат оценявани поотделно, а според другите две вещи лица те
следва да бъдат оценявани съвкупно с целия комплекс и това според тях допринася
за формирането на по-висока средна пазарна цена.
Според заключението на допълнителното/ трето
по ред/ заключение на вещото лице ССЕ- З. Добрена, се установява, че последната
падежирана вноска по договора за банков кредит е с дата 03.06.2013год., а
кредитът е бил обявен от банката за изцяло изискуем от 30.06.2013год. Съответно
към 30.09.2015год. размерът на дълга на „Б.К.“ЕООД към „У.Б.“АД възлиза на
15 000 000 евро, в левова равностойност на 29 337 450 лева.
На тази база коефицентите на общата ликвидност
изчислени съобразно балансовите стойности на активите на „Б.К.“ЕООД към
31.101.2015год. възлиза на 1.0449; във вариант І – 0.3505/съобразно
действителната пазарна стойност на активите според особеното мнение на вещото
лице Ал. Ц. от тройната СОЕ/ и 0.4703/съгласно заключението на другите две вещи
лица от състава на тройната СОЕ/.
Съответно към 30.09.2015год. изчислените от
вещото лице Д. коефиценти на ликвидност са следните : на общата ликвидност-
0.9866; на бързата ликвидност- 0.02049; на незабавна ликвидност- 0.001 и на
абсолютната ликвидност- 0.0001.
По делото са представени и приети като
доказателства Договори за продажба на търговско предприятие на „Б.К.“ЕООД от
17.09.2015год./който няма спор, че е бил прекратен по взаимно съгласие на
страните на 27.11.2015год./ и от 17.02.2016год./последният договор вписан в ТР
на 08.03.2016год./, по силата на който „Б.К.“ЕООД
е прехвърлил в полза на „Л.М. БГ“ЕООД правото на собственост върху търговското
предприятие с фирма „Б.К.“ЕООД, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска
дейност.
Според заключението на вещото лице З.Д./ на л.
1241 от делото/ ако към 17.02.2016год. е извършено прехвърляне на търговското
предприятие „Б.К.“ЕООД към приобретателя „Л.М. БГ“ЕЕОД, то балансът на „Б.К.“ЕООД
ще се състои от 5 000 лева капитал на дружеството и 5 000 лева
парични средства.
Ако пък се приеме, че прехвърлителят „Б.К.“ЕООД
остава солидарно отговорен за всички задължения, съществуващи към момента на
прехвърлянето на предприятието, т.е в размер на 33 883 000 лева, то
според вещото лице „Б.К.“ЕООД би следвало да отрази в баланса си това
задължение като условен пасив в размер на 33 883 000 и съответно като
условен актив в размер на 33 883 000 лева. И на тази база според
вещото лице коефицентът на общата ликвидност към 17.02.2016год. следвало да
възлиза на 1.0001.
Тъй като и това заключение е оспорено от ищеца,
съдът на основание чл.200, ал.3 от ГПК е допуснал изслушване на повторна съдебно-икономическа
експертиза със същата задача, както и оспорената, в състав от вещите лица С.Й.,
С.М. и М.С.. Според заключението на вещите лица/на л.1306 от делото/ в случай
като настоящия когато едно от предприятията придобива контрол върху нетните
активи и дейности на друго предприятие в замяна на прехвърляне на активи и
поемане на пасиви, сделката подлежи на счетоводно отчитане като
бизнескомбинация „придобиване“, за което са приложими правилата на счетоводна
сметка 22- „Отчитане на бизнескомбинации“. Прилагайки стандарта и имайки
предвид, че с извършеното прехвърляне на търговско предприятие вместо
изпълнение на дълг, съобразявайки се с разпоредбата на чл.15 от Търговския
закон, че отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до
размера на получените права, вещите лица намират основание за начисляване и
признаване на провизия. Аргумените на вещите лица за това са следните :
Прехвърлянето на предприятие по чл.15 от ТЗ не
освобождава длъжника от отговорност, а при изготвяне на заключението на вещите
лица не са били представени споразумения с кредиторите относно отговорността за
задълженията на отчуждителя, които да изключват солидарната отговорност;
Изпълнени са според вещите лица всички
кумулативни критерии, за да бъде призната провизията, а именно : има текущо
правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата
на изготвяне на баланса; има вероятност за погасяване на задължението да бъде
необходим паричен поток от ресурси, включващ икономически изгоди; може да бъде
направена надеждна оценка на размера на задължението.
На тази база оценката за финансовото състояние
на длъжника – показателите за ликвидност, автономност и задлъжнялост при
начисляване и признаване на провизия са както следва :
Коефицент на общата ликвидност към
17.09.2015год. – 0.0001; към 30.09.2015год. – 0.9866; към 17.02.2016год.-
0.0000.
Коефицент на финансовата автономност към
17.09.2015год.- 0.8999; към 31.09.2015год.- 0.1949 и към 17.09.2016год.-
0.9000.
Коефицент на задлъжнялост- към 17.09.2015год.
– 1.1112; към 31.09.2015год.- 5.1315; към 17.09.2016год. – 1.1111.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За да
бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608,
Чл.625, ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския
закон,а именно : Да е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от
Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от
Търговския закон лице, съответно от лицата по Чл.742,ал.2 от Търговския закон;
длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от Търговския закон; да е налице
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на Чл.608,ал.1 от Търговския закон/евентуално да се
установи свръхзадължеността му съгласно Чл.742,ал.1 от Търговския закон, ако
той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно/арг. от
Чл.631 от Търговския закон/.
От
друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608,ал.1 от Търговския закон е
обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява
своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване
на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от
определени категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с
търговската дейност на длъжника или са публични вземания, свързани с тази
дейност, или представляват частни държавни вземания.
В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а
именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по
несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което
произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние
да го изпълни.
Страните по сделката са търговци
по см. на Чл.1,ал.2,т.1 от Търговския закон, за което обстоятелство не се спори
в настоящето производство, а и се установява от представените по делото и
приети като доказателства Удостоверения за актуално състояние на страните. С
оглед изложеното съдът в настоящия си състав приема, че е налице първия от
кумулативните елементи на сложния фактически състав от Чл. 608, ал.1 от ТЗ.
По делото не се спори, а и от представения по
делото и приет като доказателство Договор за инвестиционен кредит №
001/11.12.2007год. безспорно се установява и обстоятелството, че търговецът е
задължен по търговска сделка по смисъла на Чл.286, ал.2 във вр. с Чл. 1,
ал.1т.7 от Търговския закон.
От основното заключение на вещото
лице Зл. Д. / на л. 165 от делото/се установява също така, че към
31.10.2011год. ответното дружество е имало непогасени задължения по този
договор за кредит в размер на 7 200 000 лева/ в левовата
равностойност на 14 081 000 лева/, съобразно приетия от страните
погасителен план към договора за кредит.
На следващо място от заключението
на допълнителното/ трето по ред/ заключение на вещото лице ССЕ- З. Добрена, се
установява, че последната падежирана вноска по договора за банков кредит е с
дата 03.06.2013год., а кредитът е бил обявен от банката за изцяло изискуем от
30.06.2013год. Съответно към 30.09.2015год. размерът на дълга на „Б.К.“ЕООД към
„У.Б.“АД възлиза на 15 000 000 евро, в левова равностойност на 29 337 450 лева
и съответно в този размер съдът счита, че възлиза ликвидното и изискуемо
вземане на банката по договора за кредит. Същевременно длъжникът не твърди и не
доказва да е изпълнил задължението си, породено от процесния договор.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се
установява и третият от кумулативните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността,
очертани в разпоредбата на Чл.608, ал.1
Търговския закон, тъй като от една страна безспорно се установи наличието на
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка, а от друга страна той не
ангажира доказателства в настоящия процес това негово изискуемо задължение да е
било погасено.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вземането на банката по договора за банков инвестиционен кредит е
погасено по давност тъй като с подаването на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност от кредитора „У.Б.”АД давността се счита за
прекъсната съгл. Чл.116, б.”б” от ЗЗД от този момент, а не едва след
предявяването на вземането от банката по реда на чл.685 от Търговския закон,
както неоснователно се поддържа от процесуалният представител на ответника.
Предявявайки молбата за откриване
на производство по несъстоятелност кредиторът
манифестира намерението си да осъществи
принудително изпълнение срещу длъжника по реда на универсалното принудително
изпълнение, а това от своя страна предполага установяване наличието на ликвидно
изискуемо вземане, което следва да стане в така наречената първа фаза на
производството по несъстоятелност- преди постановяването на решение по чл.630,
ал.1 от ТЗ и което производство е спорно и състезателно и с това наподобява
исковото. В този случай подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност от кредитор има характера на искова молба, а установяването на
предпоставките за образуването му, вкл. и за наличието на ликвидно и изискуемо
вземане, става по правилата на общото исково производство. В този ред на мисли,
давността няма да се счита за прекъсната единствено когато производството по
несъстоятелност е инициирано от длъжника или от друг кредитор и в този случай
действително може да се счита, че давността се прекъсва едва след предявяването
на вземането, но настоящия случай не е такъв.
На следващо място, неоснователно
е и възражението на ответника, че той се освобождавал от отговорност за неизпълнението на задължението си по
договора за кредит поради наличието на забава на кредитора, която според него
се изразявала в насрещно неизпълнение на банката по друг договор за кредит- да
предостави допълнително финансиране в размер на 10 000 000 евро,
съгл. Договора за банков инвестиционен кредит № 001/11.01.2010год., които
парични средства са били необходими на ответника за окончателното довършване на
проекта за изграждане на Курортен
комплекс „Д.Д.К.“ в гр.Ц. и за която инвестиция е бил сключен процесният
договор за кредит от 11.12.2007год. За да е налице забава на кредитора,
разбирана като липса на съдействие от страна на кредитора за осъществяване на дължимия
резултат от длъжниковата престация, напр. неоправдан отказ за приемане на
предложеното от длъжника изпълнение,/а не неизпълнение на насрещно задължение
на кредитора, което неточно и неприцизно се сочи като проява на кредиторовата
забава от процесуалния представител на ответника/ е необходимо двете действия –
изпълнението и липсата на съдействие да произтичат от едно и също облигационно
отношение, а настоящият случай не е такъв тъй като се касае до два отделни
договора за кредит. Освен това при забавата на кредитора последиците от
настъпването й са, че длъжникът се
освобождава от последиците на собствената си забава- напр. не отговоря за
закъснителни лихви и разноски и изобщо за вредите от собственото си
неизпъленние, но не се освобождава от задължението да погаси своето задължение-
в случая да заплаща дължимите погасителните вноски по договора за кредит на
уговорения от страните падеж.
Неизпълнението на задължението на
банката да осигури обещаното от нея допълнително финансиране по друг договор за
кредит/което както се посочи по-горе не представлява проява на кредиторова
забава/ и ако това действително, както твърди ответникът, е станало пречка за
осъществяване на инвестиционното намерение по изграждане на ваканционния
комплекс „Д.Д.К.“, то това неизпълнение на банката по друго облигационно
отношение може да бъде основание за ангажиране отговорността й за вреди към
кредитополучателя, но не и да се освободи последният от задължението да погасява
вноските си по процесния договор за кредит.
От събраните доказателства се
установява също така, че е налице и последният елемент от фактическия състав –
длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Това е така, тъй като ответникът не ангажира
доказателства, от които да се обори презумпцията на ал.2 от Чл.608 на ТЗ.
С оглед установяване на
състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 от ТЗ следва да се извърши
анализ дали предприятието на длъжника има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните си/текущи/ задължения, на базата на
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи- възможността
им да се преобразуват за относително кратък период от време в парични средства
на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано
с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи/всички или само определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието.
Краткотрайните активи са
класифицират в четири основни групи- материални запаси/материали, стоки и
готова продукция/; краткосрочни вземания/ с падеж до 1 година/; краткосрочни
финансови активи/акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел-
т.е за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вид, се
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткотрайните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират четири коефицента/показателя/ за ликвидност- обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефиценти се извършва съпоставяне/съотнасяне/
към краткосрочните задължения/текущите задължения/ на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства може да се
направи категоричният извод, че още към 31.12.2011год. ответното
дружество е било неплатежоспособно тъй като не е разполагало с
необходимите парични средства в брой и по банкови сметки, както и с други
бързоликвидни активи, за да изплати задълженията си като неговите затруднения
не са имали временен характер.
Видно от заключението на вещото лице З.Д.
отчетеното задължение съгласно баланса на
дружеството „Б.К.“ЕООД към 31.12.2011год. възлиза на
29 227 000 лева/, представляващо левовата равностойност на
15 000 000 евро/, но същото неправилно според вещото лице е било
отразено изцяло като дългосрочно без да се отчете факта, че част от тези
задължения са били с настъпил падеж, поради което е следвало да бъдат отразени
в баланса като краткосрочни, а не като дългосрочни задължения. Съдът
изцяло кредитира този извод на вещото лице, а именно, че съгласно договорените
падежи в баланса е следвало да бъдат включени като краткосрочни задължения
наличието на изискуема главница към „У.Б.”АД по договора за инвестиционен
кредит от 11.12.2007год. в размер на 7 200 000 евро/ в левовата
равностойност на 14 081 000 лева/ и към която сума е следвало да се
прибавят и 1 386 000 лева, представляващи задължения към доставчици.
Или общият размер на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2011год.
е реално възлизал на сумата от 15 467 000 лева и на тази база именно
следва да бъде изчислен показателят за ликвидност, разбиран като съотношение
между краткотрайните активи и краткотрайните задължения на длъжника.
Същевременно очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално
са ликвидни/ в икономическия смисъл на понятието/, т.е те да могат да бъдат
реализирани на пазара като при нея се получи справедлив пазарен еквивалент в
пари, които да послужат за погасяване на краткосрочните/текущи задължения на
длъжника. Съдът намира, че в настоящия случай тъкмо това изискване не е налице.
При извършването на анализ на данните за
краткотрайните /текущи активи на ответното предприятие става ясно, че през
целия анализиран период от 31.12.2009год.
и до настоящия момент, преобладаващи в краткотрайните активи са били
краткотрайните материални запаси, във формата на незавършено строителство,
което представлява изграждащият се курортен комплекс „Д.Д.К., който цялостен
обект и към настоящия момент остава недовършен със спряно строителство.
По начало съдът кредитира изводите на вещото
лице Зл. Д., че ответникът правилно е отразил в баланса си незавършеното
строителство, представляващо ваканционен комплекс „Д.Д.К.” като краткотраен
материален актив, тъй като следва да се отчете именно какво е бъдещото
предназначение на строителството- че то се изгражда, за да се продава и като
такова то има характера на стока, а стоките винаги са в групата на
краткотрайните материални активи. В настоящия случай обектът се изгражда с цел
продажба, той няма да остане собственост на дружеството и това означава, че
дори и да има само някаква, макар и незначителна степен на завършеност на
обекта, той пак ще формира стойността на краткотрайните материални активи.
Същевременно обаче изключително слабо и без
съществено значение за структурата на краткотрайните активи и то на фона на
значителните по размер краткосрочни/текущи задължения към 31.12.2011год. в
размер на 15 467 000 лева са били представени останалите компоненти-
краткотрайните финансови активи в размер на 640 000 лева, отразените в
баланса налични стоки в размер на 1 109 000 лева/нямащи характера на
незавършено строителство/ и наличните парични средства, като последните към
същия момент са възлизали само на 118 000 лева.
На база посочените данни може да бъде направен
извода, че краткосрочните материални запаси, имащи формата на незавършено
строителство в един спрян от изпълнение строителен обект, в който както към
31.12.2011год., така и към настоящия момент не се извършват абсолютно никакви
строително-монтажни работи, не са ликвидни в икономическия смисъл на понятието-
тъй като те не могат да бъдат продадени на пазара.
За наличието на някакви продажби на обекти от
ваканционния комплекс нито се твърди, нито са ангажирани доказателства. А и
трудно би могло да се мисли за наличието на сериозен пазарен интерес към
закупуването на жилища от ваканционен комплекс с изцяло липсваща инфраструктура/
ток, вида, пътища/ и при липсата на каквато и да е яснота кога спряното вече
повече от десет години изпълнение на обекта ще бъде възобновено и
строителството му ще бъде окончателно завършено. И това на фона на стагниращ пазар на ваканционни
имоти, което състояние датира от началото на финансовата криза и в общи линии
продължава непроменено и до към настоящия момент.
С оглед на това настоящата инстанция приема, че
краткотрайните активи, с които разполага дружеството, още към 31.12.2011год. не
са били ликвидни, т.е не са могли да генерират реално парични средства, чрез
които предприятието да поеме плащанията си по краткосрочните/текущи задължения.
Изчислените от вещите лица стойности на коефицентите на ликвидност могат да
бъдат ползвани при анализа на икономическото състояние на ответника само ако
включените в тях конкретни краткотрайни активи са действително „ликвидни”/ в
икономически аспект/. Доколкото, обаче, на същите липсва ликвидност, т.е те не
могат реално да генерират парични потоци, следва да се приеме, че стойността на
текущите активи на предприятието е реално нулева величина, поради което
ликвидност също са нулеви.
Дори и да не се приеме горното, в алтернативен
вариант, съдът счита, че действителната пазарна стойност на краткотрайните
материални запаси, представляващи незавършено строителство, е в такъв размер,
че общата стойност на всички краткотрайни материални активи не превишава общия
размер на краткосрочните задължения на длъжника.
По отношение на действителната пазарна
стойност на незавършеното строителство във ваканционния комплекс „Д.Д.К.” съдът
кредитира заключението на вещите лица от тройната съдебно-оценителна експертиза
в състав от П. З. и А.Ц., които дават оценка на незавършеното строителство,
възлизащо на 13 286 923 лева. Това е така, защото от една страна
вещите лица за разлика от оспорената единична експертиза на вещото лице А.А. и
първата тройна експертиза са изключили от предмета на оценката обектите, които
са собственост на трети лица. Същевременно в отличие от другото вещо лице от
състава на същата тройна експертиза- Ал.Ц., двете вещи лица са изготвили
оценката като са оценявали обектите не поотделно, а съвкупно с целия
ваканционен комплекс и това е именно правилният подход за оценяване тъй като
държи сметка за свързания характер на всички обекти в комплекса в
инфраструктурно и всяко едно друго отношение, а това от своя страна не може да
не се отрази на по-високата стойност на оценката.
С оглед на така приетата от вещите лица действителна
пазарна стойност на недовършеното строителство следва да се приеме, че към
31.12.2011год. стойността на наличните краткотрайни активи е възлизала на
15 153 923 лева, от които 13 286 923 лева- материални
запаси; 640 000 лева- налични парични средства; 118 000 лева-
краткосрочни вземания и 1 109 000 лева- други налични стоки. Срещу
това е съответствало наличието на краткосрочни задължения в размер на
15 467 000 лева. Съответно към тази дата коефицентът на общата ликвидност,
т.е съотношението на активите към задълженията и която е показател за
способността на дружеството да извършва своите текущи разплащания към
кредиторите възлиза на 0.979 при общ норматив за този показател, за какъвто се
приема коефицентът 1.00.
От всичко изложеното до тук
следва да се направи извода, че дружеството реално е било с декапитализиран
собствен капитал и че то е неплатежоспособно- не е разполагало с
необходимите парични средства в брой и по банкови сметки, както и с други
бързоликвидни активи, за да изплати задълженията си като неговите затруднения
нямат временен характер като това обективно състояние е продължило да
съществува неизменно и до настоящия момент.
Извършеното в хода на делото придобиване на
търговското предприятие на „Л.Б.“ЕООД през 2012год. не е довело до оздравяване
предприятието на длъжника тъй като договорът за продажба на търговско
предприятие от 8.10.2012год. е вписан в Търговския регистър едва на
29.01.2015год. Договорът за търговско предприятие има действие за страните от
момента на сключването му, но по отношение на всички трети лица, вкл. и
кредиторите на длъжника, има действие от момента на вписването му. Аргумент в
тази насока е и разпоредбата на чл. 16а, ал.1 от ТЗ, която с оглед защитата
интересите на кредиторите изрично предвижда, че правоприемникът управлява
отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок от шест месеца от
вписването на прехвърлянето. Ето защо и съставянето на консолидиран счетоводен
баланс, в който е отразено придобиването на търговското предприятие на „Л.Б.“ЕООД от „Б.К.”ЕООД и на който толкова
много в хода на делото се позоваваше процесуалният представител на ответника не може да има никакво значение за
определянето на действителните финансови показатели на длъжника тъй като
отразените в този баланс счетоводни записвания не могат да се противопоставят
на трети лица до вписването на прехвърлянето на предприятието в ТР.
Няма никакво отношение към коефицентите за
ликвидност и извършеното впоследствие прехвърляне на търговското предприятие на
длъжника в полза на трето лице- „Л.М. БГ“ЕООД, което е станало по силата на
договора за продажба на търговско предприятие от 17.02.2016год.
В тази връзка съдът не кредитира оспореното
заключение на вещото лице З.Д. и обратно кредитира заключението на тройната
съдебно-счетоводна експертиза в състав от вещите лица С.Й., С.М. и М.С., според
които тази бизнес комбинация следва да бъде балансово отразена не като „условен
актив”, както неправилно счита вещото лице Д., а като „провизия”, за която са
приложими правилата на счетоводна сметка 22- „Отчитане на бизнескомбинации”.
Аргумент в тази насока е разпоредбата на
чл. 15, ал.3 от ТЗ, съгласно която при прехвърляне на предприятие, ако няма
друго споразумение с кредиторите, отчуждителят, те. длъжникът „Б.К.”ЕООД
продължава да отговаря за задълженията си солидарно с правоприемника, до размера на получените от последния права,
но за разликата не се освобождава от отговорност към своя кредитор.
След
като длъжникът не е освободен от отговорност, то няма основание за отразяването
на прехвърлянето на търговското предприятие под формата на условен актив, а
тази операция следва да бъде отразена като „провизия“, тъй като е налице текущо
задължение на длъжника за погасяването на което следва да е необходимо
наличието на паричен поток от ресурси, включващ икономически изгоди/съобразно
изводите на тройната СИЕ, които съдът кредитира изцяло/. Съответно на тази база коефицентът на общата ликвидност
на „Б.К.”ЕООД към 17.09.2015год. възлиза на 0.0001, което е предпоставка за
неплатежоспособността на същия и този извод на вещите лица от тройната
експертиза изцяло се споделя от страна на съда.
На база на гореизложеното, съдът
приема, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Предвид
осъществяването на състава по чл.608, ал.1 от Търговския закон и липса на
пречки по чл.631 от ТЗ молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена, при
начална дата на неплатежоспособността- 31.12.2011год., тъй като от тази дата е
налице пълно доказване, че длъжникът не може да поема плащанията си.
С оглед уважаване на молбата по
чл.625 от ТЗ на първото наведено основание- неплатежоспособност, второто
основание- свръхзадълженост, посочено при условията на евентуалност, не следва
да бъде разглеждано.
Съдът намира, че следва да бъде
постановено решение със съдържанието по Чл.630, ал.1 от Търговския закон като
съответно назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Едновременно с постановяването на
решението следва да бъдат и допуснати и
предвидените в разпоредбата на Чл.630, ал.1, т.4 от Търговския закон
обезпечителни мерки- общи запор възбрана върху цялото имущество на длъжника.
За временен синдик на дружеството
следва да бъде назначена Е.Г.Т.,***, която следва са ангажира доказателства, че
отговаря на изискванията на Чл.655 от Търговския закон и следва да даде писмено
съгласие за назначаването си. На същата следва да бъде определено възнаграждение
в размер на 2 000 лева месечно. Първото общо събрание на кредиторите следва да
се насрочи на 28.02.2017год. от 14,00 часа, което ще се проведе в Съдебната палата, гр.София.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителя направените от него разноски по производството в размер на сумата от
40 700 лева.
Водим от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.К.“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, по молба на „У.Б.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, пл.“********, на основание Чл.630 ТЗ.
ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на неплатежоспособността -31.12.2011год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
на „Б.К.“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
НАЗНАЧАВА за
временен синдик Е.Г.Т.,*** с месечно възнаграждение в размер на 2000 /две
хиляди / лева, на основание чл.630 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Б.К.“ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „Б.К.“ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „У.Б.“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл.“******** на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 40 700 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски по производството.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на „Б.К.“ЕООД, ЕИК ******** на 28.02.2017год. от
14,00 часа. Събранието ще се проведе в Съдебната палата зала, гр.София, бул.”********,
СГС, на
основание чл.630 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписването, на основание Чл.622 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване по общия ред на Гражданско-процесуалния
кодекс, на основание с Чл.613а, ал.1 ТЗ в 7- дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
СЪДИЯ