Определение по дело №418/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.396 вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "И.", със седалище и адрес на управление гр.С., район Тр. бул."Б." № 85, ЕИК *********, представлявано от Председателя на Управителния съвет и изпълнителен директор Д. Ж. Мл. и член на УС и изпълнителен директор Пл. Й. М., срещу определение № 7484/13.10.2011 год. постановено по гр.дело № 2330/2011 год. на РСБ., с което е отхвърлена молбата за допускане обезпечение на предявените искове с правни основания чл.49 от Закона за задълженията и договорите, чл.208, т.2 от КТ и чл.86, ал.1, изр.1 от Закона за задълженията и договорите, против И. Б. С., С. Д. С., В. Т. Р., и Е. А. Б., чрез налагане на следните обезпечителни мерки: възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответника В. Р., а именно - мезонет в гр.Б., ж.к.Б. в., .4, ап.14, с площ от 81 кв.м., с идентификатор 04279.625.84.1.14 по кадастралната карта на гр.Б., и УПИ IV, пл.№ 97, квартал 3 по плана на с.Б., с площ от 560 кв.м., и запор върху притежаваните от Р. дялове в Стр. Брокер Резервации ООД, гр.Б., ЕИК *********.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Излагат се твърдения по същество за основателността на предявените искове, чието обезпечение се иска. Твърди, че представените доказателства сочат на вероятна основателност на предявените искове, в каквато насока се излагат подробни доводи.Сочи, че са налице известни противоречия в мотивите на съда свързани с обсъждането на представените доказателства, което обстоятелство само по себе си води до необоснованост на атакуваното определение. Поддържа, че дори съдът да не приеме хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК е следвало да приложи алтернативната хипотеза на чл.391 ал.1 т.2 от ГПК като определи гаранция и допусне исканото обезпечение. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се допусне исканото обезпечение.

Настоящият състав като обсъди данните по делото и доводите на страната, намира следното:

Обжалваното определение е законосъобразно.

За да се допусне обезпечение на иск, трябва същият да бъде процесуално допустим, вероятно основателен, да е налице нужда от обезпечение и да е предложена адекватна обезпечителна мярка.

В случая предявените искове са допустими, но на този етап от производството не може да се направи извод за тяхната вероятна основателност. В тази насока не са представени убедителни писмени доказателства в тяхна подкрепа. ОС изцяло споделя изложените от районният съд мотиви към които препраща съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Мотивите на първоинстанционният съд не са противоречиви. Съдът е обсъждал представените доказателства във връзка с вероятната основателност на иска. Поради това и изложените от ищеца оплаквания се явяват неоснователни.

Съдът счита за неоснователни и оплакванията във връзка с необсъдената от РС възможност да се допусне обезпечението при условията на чл.391 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът не е представил гаранция, нито е изразил изрично готовността си да внесе такава. При това положение и исковете не следва да бъдат обезпечавани.

По така изложените съображения, въззивният съд в настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил молбата на "И." за обезпечение на предявените искове. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7484/13.10.2011 год. постановено по гр.дело № 2330/2011 год. на РСБ..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.