Решение по дело №569/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 511
Дата: 21 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20225300500569
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500569 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С. С. Р. с ЕГН:********** чрез неговата майка и
законен представител В. И. К. ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв.В.И. срещу решение №146 от 17.01.2022 г. по гр.д.N14655/2021 г. на
районен съд – гр.Пловдив, 4 бр.с., в частта, с което е отхвърлен иска за
увеличение на размера на издръжката, която дължи С. Г. Р., ЕГН
**********, за разликата над 270 до 350 лв. Излагат се оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде
отменено и вместо да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск
в искания размер, считано от 15.09.2021 г.- датата на ИМ, да се присъдят
направените по делото разноски в пълен размер.
Ответникът по жалбата - С. Г. Р. чрез адв.И.О., счита жалбата за
неоснователна. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за
1
установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.150 СК. Решението на РС в частта, с което
е уважен искът за увеличение на издръжка за детето С. от 170 лв.месечно на
270 лв.месечно – не е обжалвано и е влязло в сила.
Оплакванията във въззивната жалба са, че РС не е приложил правилно
чл.150 СК и неправилно не е присъдил увеличен размер на издръжка в размер
на 350 лв. месечно, тъй като ответникът в отговора си е възразил само
относно възможностите му за заплащане на претендирания размер издръжка,
но не е представил декларация, нито удостоверение за доходите си, нито се е
явил лично за изслушване от съда; от представената справка се установявало,
че от 2019 г. той няма доходи в България, а в становището му, депозирано по
делото, същият е признал, че работи в Англия; от показанията на неговия
баща, разпитан като свидетел по делото се установява, че сина му реализира
доходи в размер на 1300 паунда месечно; същият не се е явил в съдебно
заседание да отговори на поставените по реда на чл.176,ал.1 ГПК въпроси,
поради което съдът следва да приеме , че Р. реализира 2200 паунда месечно;
съдът не е обсъдил представените доказателства за разходите за отглеждането
на детето - не е взел предвид нуждите на детето и грижите на родителя, при
който то се отглежда.
С отговора на ВЖ са изложени доводите, че решението на РС е правилно
и законосъобразно, обсъдени са всички доказателства и решението е
обосновано; че РС е отчел продължаващите финансови затруднеиия и
невъзможността му да се правя финансово с издържката на семейството си и
необходимостта да издържа и другото си дете, в т.ч. и здравословни
проблеми на това дете, наложилата се операция, поради което счита, че
въззиваемият няма възможност да дава по-голяма издръжка от присъдената,
нямало и доказана нужда на детето от по-голяма издръжка.
По направените доводи и оплаквания, ПОС намира следното: С решение
№2208/28.5.2014 г. по бр.д.№5988/2014 г. на ПРС,4брс. е прекратен брака на
страните и е утвърдено споразумението им, с което първоначално е била
определена издръжка за детето С., родено на ***** г., в размер на 100
лв.месечно.
Със спогодба по бр.д.№15691/2016 г. на ПРС, 2 брс. страните са
споразумени да се увеличи издръжката на С. от 100лв. на 170 лв. масечно. От
2
товава са изминали 5 години. Към настоящият момент детето С. е на 9
години, ученик – втори клас за учебната 2021/2022г. /в. от уверение на л.1 от
д.РС/.
В писмения си отовор по чл.131 ГПК ответникът взема становище, че
живее в Англия, М., където работи, има жена и дете; последната година и
половина доходите му намаляли поради налгане на карантира, цялото му
сейство се издръжло с 1300 пауна месечно, в които влизали и помощите от
държавата; че не е идвал в България от 2 години, но се интерисувал за детето
и винаги е звънял за празниците му.
От събраните по делото гласни доказателства и социалния доклад се
установява, че детето живее при майката, която полага ежедневни грижи и
издържа материално детето; на детето са осигурени подходящи условия за
живеене, майката и партньорът й задоволяват всички негови здравни,
емоционални и образователни потребности; детето тренирало футбол и
посещавало уроци по ментална математика; по данни на майката определения
режим на лични отношения на бащата с детето не се спазвал, защото г-н Р. не
е търсил контакт със сина си.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. К. – живущ на
семейни начала с майката от 3 години се установява, че тя заплаща месечно
по 130 лв. за частни уроци по ментална математика,50 лв. месечно за
тренировка по футбол, 83-84лв. за храна в училище на обяд; С. имал
заболяване на краката, което налагало купуване на ортопедични и други
обувки – за 2-3 месеца били купили около 7чифта; С. обичал пица, суши,
месни ястия, които майка му приготвяла в къщи, но понякога купувала;
детето често боледувало и се налагало купуване на лекарства, купували му
дрехи – по 2-3 чифта долнища и горнища на месец, защото ги късал;
свидетелят никога не е виждал бащата на С., не знае да го е търсил; 2-3 пъти
за 3 години детето се е виждало с дядо си по бащина линия.
От показанията на свидетелят Г. Р. – баща на ответника се установява, че
синът му не си е идвал в България от 3 години; живеел в гр.М. на квартира в
къща с още 11 човека, работил в строителството в гр.М. като ****, взимал
около 1300 паунда месечно, а жена му не работила- гледала детето им на 3
години и получавала **** .
Майката работи като **** в „****“ООД, видно от трудовия й договор
3
от 31.08.2021 г., и получава 900 лв.ср.месечен брутен доход от РЗ; От
справката от НОИ е видно, че майката притежава два л.а БМВ 320Д и Пежо
317; има още едно дете – И., род на ***** г, на което също дължи грижи и
издръжка. От приетия по делото медицински протокол от 07.01.2020 г. е
видно, че детето С. се нуждае от ортопедични обувки и такива са му били
закупени;От приетия по делото договор с образователен център е видно, че
детето има странични занимания, за които майката заплаща по 110 лв.
месечно и по 30 лв. месечно за учебни материали; за ученически стол за храна
заплаща 83,60 лв. месечно – в. от фин.бон от 30.09.2020 г.
Ответникът има друг брак и задължение за издръжка към още едно дете –
Б., родено на ***** г., видно от приетото по делото удостоверение за
раждане.
От справка от НАП е видно, че бащата притежава недвижим имот в
гр.***** – сграда/л.49 от д.РС/.Не е представил доказателства за получените
от него доходи за 2020-2022 г.
От представените доказателства за доходите и направените разходи за
детето се установява, че присъдената не може да осигурява средства,
достатъчни да задоволят нарастналите му нужди.
Съгл.чл.142,ал.1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на детето и възможностите на родителите като се изхожда от
правилото, че следва да се присъди такъв размер на издръжката, каквато би
давал задължения родител за да осигури условия на живот на своето дете,
каквито то би имало ако родителите живееха съвместно. От друга страна в
чл.142, ал.2 СК е казано, че минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минамалната работна заплата. Минималната
месечна РЗ към момента е 710 лв. от 01.04.2022г , а ¼ от нея – 177,50 лв. РС е
увеличил издръжката, която бащата да заплаща на 270 лв. месечно за детето
С., която издръжка съдът преценява като недостатъчна, тъй като бащата е
здрав,млад, трудоспособен, реализира доходи, които са над средните за
българския стандерт, 3 години не е участвувал в отглеждането на детето, а от
друга страна - нуждите на детето през тези години с оглед неговата възраст и
за цялостното му развитие – са се увеличили – искът е основателен.
Преценявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът
приема, че за издръжката на С. са необходими и възможни общо 550 лв.
4
месечно. От тях бащата с оглед алиментното му задължение за издръжка,
следва да поеме по 350 лв. месечно, а майката – останалите средства плюс
непосредствените грижи и възпитанието.
Не до същите изводи за размера на издръжката е достигнал и РС, поради
което обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната част за
разликата над 270 лв. до 350 лв. за детето С. и вместо него в тази част да се
постанови друго, с което да се присъди издръжка в размер на по 350 лв.
месечно.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция: следва да се
присъди на въззивницата направените й по делото разноски в размер на 400
лв.- платен адв.хонорар за процесуално представителство пред ПОС. Тъй като
се уважава иска в пълен размер следва ответникът да заплати още 133,33 лв. ,
представляващи разликата над присъдените 166,67 лв. разноски от РС по
съразмерност до 300 лв.
Следва да се осъди въззиваемия за заплати ДТ в размер на 115,20лв.
по сметка на ПОС.
В необжалваната част - решението е влязло в сила. Настоящето решение
е необжалваемо съгл. разпоредбата на чл.280 ГПК.
Водим от горното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №146 от 17.01.2022 г. по гр.д.N14655/2021 г. на
районен съд – гр.Пловдив, 4 бр.с., в частта, с което е отхвърлен иска за
увеличение на размера на издръжката, която дължи С. Г. Р., ЕГН **********
за детето С. С. Р. с ЕГН:********** , за разликата над 270 до 350 лв. и
вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Г. Р., ЕГН ********** да заплаща издръжка на С. С. Р. с
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител В. ИВ. К. ЕГН
********** в размер на още 80 лева месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба – 15.9.2021г. до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска,
5
ОСЪЖДА С. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на В. И. К. ЕГН
********** сумата 400 лв.-разноски за адв.хонорар за проц.представителство
пред ПОС и още 133,33 лв. по делото пред ПРС.
ОСЪЖДА С. Г. Р., ЕГН **********да заплати 115,20лв.-ДТ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.
В останалата необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6