РЕШЕНИЕ
Номер 1925 дата 03 декември 2021г. Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти
състав,
в открито заседание на 15 ноември
2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
…………………….
разгледа адм. дело № 55 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следните
обстоятелства:
Съдът е
сезиран с жалба, подадена от И.Н.Р., изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Бургас против отказ на началника на Затвора Бургас,
обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019г.
да му предостави поискани документи, представляващи подадени от жалбоподателя
заявления, жалби, сигнали, както и да бъде задължен началника на Затвора Бургас
да представи заповедта, с която се ограничава допускането до каре 2 през
почивни и празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час.
По делото съдът постанови Определение
№ 1446/06.07.2021г., с което жалбата беше оставена без разглеждане и прекратено
производството по делото.
По реда
на инстанционния контрол, 3-членен състав на Административен съд Бургас е
постановил Определение № 1936/01.10.2021г. по адм.дело № 2110/2021г., видно от
мотивите на което, съдът е приел, че първото искане на жалбоподателя следва да
бъде разгледано по реда и на основание чл.75 и чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и
делото е върнато за разглеждане в тази част, а по отношение на второто искане е
приел, че липсва предмет, поради което прекратителното определение е оставено в
сила в тази негова част.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба.
Ответникът
- началник на Затвора Бургас се представлява от юрисконсулт, който счита
оспорването за недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация у
жалбоподателя, както и поради липса на административен акт, алтернативно –
счита жалбата за неоснователна, тъй като ЗИНЗС не съдържа разпоредби, които да
задължават затворническата администрация да снабдява лишените от свобода с
каквато и да е документация различна от тази, предвидена в закона.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в
удължените срокове по чл.140 от АПК предвид липсата на указване за възможността
и сроковете за обжалване.
Неоснователно
съдът счете възражението за липса на активна процесуална легитимация у
жалбоподателя, като ответникът счита, че активно легитимиран да обжалва
процесния отказ е лицето, подало заявлението. Лицето, подало заявлението до
началника на затвора, по повод на което е постановен процесния отказ, е
действало не в лично качество, а в качеството на пълномощник на жалбоподателя
видно от изричното отбелязване в първото изречение на пълномощното.
Упълномощавайки друго лице за извършването на правни и фактически действия,
упълномощителят не губи възможността да оспори постановения по заявлението акт,
респ. не се лишава от материалната процесуална легитимация поради факта на
упълномощаването и той продължава да бъде носител на правото на жалба, защото
процесният отказ засяга неговата правна сфера, а не тази на упълномощения.
Неоснователно
съдът счете и възражението, че процесният отказ не представлява административен
акт. Отказът за предоставяне на поискани книжа и документи засяга права и
законни интереси на жалбоподателя, поради което няма основание да бъде изключен
от дефиницията по чл.21, ал.1 от АПК.
Данните
по делото сочат, че В.Р., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя Р.,
подала до началника на Затвора Бургас заявление от 02.12.2019г., с което
поискала да получи копия на документи – заявления и жалби, подадени от
жалбоподателя Р., конкретно изброени. Към заявлението приложила и нотариално
заверено пълномощно с рег. № 5700/18.12.2002г.
По
подаденото заявление началникът на Затвора Бургас е постановил процесния отказ,
обективиран в писмо изх. №
2602/06.12.2019г., видно от което не е уважил подаденото заявление, като е
приел, че представеното пълномощно е неприложимо и е с отпаднал предмет, тъй
като е било относимо към наказателно производство приключило през 2008г.
Съобразно
дадените указания с Определение № 1936/01.10.2021г. по адм.дело № 2110/2021г.
съдът разглежда понастоящем искането на жалбоподателя Р. да бъде отменен
отказът на началника на Затвора Бургас изх. № 2602/06.12.2019г. и да бъде
задължен административния орган да му предостави поискани документи,
представляващи подадени от него заявления, жалби, сигнали, в контекста на
хипотезата на чл.75 и чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС регламентира правото на лишения от свобода да иска информация за
въпроси, свързани с изпълнението на присъдата. В случая, жалбоподателят Р. не
търси информация, касаеща изпълнението на присъдата. Следва обаче да се приеме,
че се касае за хипотеза на право/възможност на жалбоподателя да разполага с
екземпляри на изготвени от него документи, конкретно изброени, за целите на
представянето им пред други институции за последващо упражняване на
претендирани от него права, от което право/възможност той може да се ползва
като непопадащо в изключенията по чл.75 от с.з.. Заявлението за тяхното
предоставяне е било депозирано от негов пълномощник, за когото началникът на
Затвора Бургас неправилно е приел, че не разполага с представителна власт за
искането и получаването им. Видно от т.5 и т.6 на пълномощното, същото е
приложимо не само за приключилото през 2008г. наказателно производство, както е
приел органа, но и дава право на пълномощника да представлява жалбоподателя
пред органите на изпълнение на наказанията, както и да го представлява и
защитава интересите му във всички възможни неупоменати случаи. Настоящият
случай на подаване на заявление от пълномощника следва да се разглежда именно в
контекста на упълномощаването по т.5 и т.6 от пълномощното, поради което
отказът на началника на Затвора Бургас, обоснован с ненадлежно пълномощно,
следва да се счете за незаконосъобразен и да се отмени. Неоснователно съдът
счете позоваването в съдебно заседание от страна на пълномощника на ответния
орган на разпоредбата на чл.90, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като подобно фактическо
основание в процесния отказ липсва. Що се касае до възражението за липса на
задължение на затворническата администрация да снабдява лишените от свобода с
каквато и да е било документация, различна от тази, предвидена в закона, следва
да се посочи, че в случая не се касае за официална документация, а за
документи, съставени от жалбоподателя, поради което не следва да се счита, че
се касае за хипотеза на снабдяване, а за предаване на собствени документи, т.е.
такива, които не са изготвени от администрацията във връзка с изпълнение на
наказанието, до които лишеният от свобода безспорно има ограничен достъп.
В
съдебно заседание жалбоподателят посочи, че освен изброените в заявлението
документи иска да получи и актовете на началника на затвора, ако се е произнесъл
по тях, но в подаденото заявление подобно искане липсва, поради което
недопустимо се разширява неговия предмет, респ. няма основание
административният орган да бъде задължен съобразно това допълнение, с което не
е бил сезиран.
С оглед
изложените мотиви съдът счете, че началникът на Затвора Бургас неправилно е
отказал на посоченото от него основание – липса на представителна власт на
пълномощника, да предостави исканите в заявлението документи, изходящи от
жалбоподателя, поради което и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
отказ на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019г.
ИЗПРАЩА
преписката на началника на Затвора Бургас за разглеждане и произнасяне по
заявление от 02.12.2019г., подадено от В.А.Р.– пълномощник на И.Н.Р.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, съобразно мотивите
на настоящия съдебен акт, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок, считано от влизане в
сила на настоящия съдебен акт.
Решението
може да се обжалва пред 3-членен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: