МОТИВИ
от 28.01.2015 г.,
към Решение № 143/23.01.2015
г.,
постановено по АНД № 7301/2014 г. по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 53828 от 05.12.2014 г. по описа на
РС-Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство
№ 84/2014 г. по описа на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР, град Пловдив,
водено срещу обвиняемия Ю.Е.Е., ЕГН: ********** за това, че на 11.04.2014г. в
с. Б., общ. Р., обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес”, с per. № .. е нарушил правилата за движение:
чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП - Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
чл. 40 ал. 1 от ЗДвП - Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
чл. 40 ал. 2 от ЗДвП - По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности;
чл. 116 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към
престарелите хора”,
при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на пострадалата З.Г.И.,
ЕГН: **********, изразяваща се в закрито счупваме на долния край на лявата
лъчева кост на типично място, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното предложение,
като изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са
налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага
на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в размер,
ориентиран около средния и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет
месеца.
Обвиняемият, Ю.Е.Е., се явява в проведеното съдебно заседание, признава
вината си и изразява съжаление за случилото се, като моли съда да му бъде
наложено минимално наказание.
Неговият защитник, адв. П., също не оспорва обвинителната
теза и моли спрямо подзащитния му да бъде наложено наказание в минимален
размер.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият Ю.Е.Е. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, безработен, със средно образование, с ЕГН: **********.
Обв. Е. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство, но системен нарушител на разпоредбите на ЗДвП. На 11.04.2014 г.
пострадалата И., заедно със съпруга си - свид. И., отишли до сградата на
кметството в с. Б., обл. П.. След като свършили работата си там и двамата
излезли пред сградата, свид. И. тръгнал към колата си, която била паркирана на
около 30 метра, а постр. И. зачакала той да се върне с автомобила си, като
застанала на паркинга пред сградата на кметството. По същото време там обв. Ю.Е.
бил паркирал лек автомобил „Мерцедес” с per. № ... Той решил да приведе
автомобила в движение, запалил го и предприел маневра „движение на заден ход”,
за да излезе от паркинга и да продължи движението си по ул. „Кирил и Методий” в
селото. При тази своя маневра той не видял свид. И.. Тя се намирала с гръб към
паркиралите автомобили и също не забелязала приближаващия към нея автомобил.
Последвал удар между автомобила и пострадалата, в резултат на което свид. И.
паднала на пътя. В последствие на мястото бил извикан екип на ССМП и на сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР, гр. Пловдив.
С постановление от 16.10.2014 г. Ю.Е.Е. бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Тази фактическа обстановка се установява от разпитаните по
делото свидетели: пострадалата З.Г.И., Т.Д.И. (съпруг на пострадалата), както и
полицейският служител, отзовал се на мястото на инцидента, непосредствено след
настъпването му – свид. С.С.Т..
В своите показания свид.
З.И. е посочила, че на процесната дата, заедно със съпруга си - свид. И., посетили
сградата на кметството в с. Б., до където отишли с личния им лек автомобил,
управляван от съпруга й. След като свършили работата си там и двамата излезли
пред сградата, съпругът й тръгнал към колата, а И. се спряла да го изчака на паркинга
пред сградата на кметството, заставайки с гръб към паркинга. Следващите спомени
на свидетелката са от това, че същата лежи на земята с болки в тялото. Същата
била изправена, като при нея дошло момче, което същата познавала, което и се
извинявало за случилото се и обяснявало, че то е виновно. Впоследствие разбрала
от съпруга си, че въпросното момче я било ударило с управляваната от него кола,
докато тя чакала до паркинга. Малко по-късно на мястото пристигнала линейка,
която откарала свидетелката в болнично заведение в град Пловдив, където й била оказана
медицинска помощ и където останала три дни, но и след изписването си
продължавала да не се чувства добре здравословно – имала болки в кръста,
главата и тялото. Свидетелката заявява също така, че през първия ден от престоя
си в болницата била посетена от момчето, което я блъснало.
Аналогично описание на събитията от процесната дата дава и свид. Т.И.. И той потвърждава
обстоятелството, че на процесната дата посетили, заедно със съпругата му, сградата
на кметството в с. Б., до където отишли с личния им лек автомобил, управляван
от него. След като свършили работата си там и двамата излезли пред сградата, той
тръгнал към колата, а съпругата му се спряла да го изчака на паркинга пред
сградата на кметството. В момента, в който свидетелят излязъл от реда на
паркираните автомобили и погледнал към мястото, където го чакала съпругата му,
видял как една лека кола, бяла на цвят, се движи на заден ход от паркинга на
кметството, доближавайки съпругата му, която стояла с гръб към колата.
Свидетелят започнал да свири с колата на водача и да се опитва да предупреди
съпругата си, но скоро между нея и задната част на МПС-то настъпил удар. Тъй
като водачът на автомобила не спрял и след настъпилия удар, свидетелят слязъл
от колата си и започнал да вика с всички сили, като в този момент съпругата му
вече била под автомобила и викала. Тогава колата спряла и свидетелят видял, че
съпругата му е в съзнание. Тя лежала по корем на пътя, обляна в кръв, като
събралите се на мястото хора й помогнали да стане, измили лицето й и изчакали
идването на полиция и линейка. Впоследствие същата била откарана в болница,
където й оказали медицинска помощ. Там тя останала няколко дни, а след това
продължила да се лекува при домашни условия.
От показанията на полицейския служител – свид. С.Т., се установява, че на
процесната дата той и колегата му били изпратени да посетят настъпило
пътнотранспортно произшествие в с. Брани поле. Пристигайки на място същият
установил автомобилът и водачът, причинил ПТП. От намиращите се на място хора,
а и от обясненията на самия водач, който не отрекъл, че той е причинил
процесното ПТП, свидетелят установил, че излизайки на заден ход от намиращия до
кметството на селото паркинг, водачът не видял стоящата до паркинга жена, при
което я ударил. Впоследствие пострадалата жена била откарана в болница, а
водачът, причинил ПТП бил тестван за употреба на алкохол, като пробата дала
отрицателен резултат.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на всички
свидетели по делото, доколкото същите са последователни, логични, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи
едни с други и с целокупния доказателствен материал.
Съдът кредитира и обясненията на обв. Ю.Е.. По същество същият не оспорва посочените от свидетелите
обстоятелства, като описва аналогична на описаната от тях фактическа
обстановка, акцентирайки на обстоятелството, че не е видял пострадалата, оказал
й е помощ и в последствие се е интересувал от състоянието й.
Освен посочените гласни доказателствени средства за
изясняване на обстоятелствата по делото служат и приобщените писмени доказателства, които се намират
в съотвтетствие с коментираните по горе показания и обяснения, които настоящият
съдебен състав също кредитира като допустими, относими и способстващи за
изясняване на фактите, предмет на установяване – Протокол за оглед на
местопроизшествие и приложен към него Албум за посетено местопроизшествие,
Протоколи за разпити на свидетели и за разпит на обвиняем, Справка съдимост,
Справка за нарушител/водач, Характеристична справка.
В хода на проведеното разследване по отношение на
уврежданията на свид. И. е била изготвена съдебномедицинска
експертиза, като видно от представеното заключение на същата е, че при процесното ПТП
на пострадалата З.Г.И. е било причинено: закрито счупване на долния край на
лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник и малка паренхимна хеморагия /кръвоизлив/ в дясна ГМХ,
установена при КТ изследване при първоначалното пролежаване в КОТ на УМБАЛ „Свид.
Георги” ЕАД гр. Пловдив, което не наложило специално лечение. Описаното
травматично увреждане е причинено от действието на твърд тъп предмет, от удар
или притискане с или върху такъв и е възможно да бъдат причинени по начина,
който се посочва в материалите по досъдебното производство от пострадалата и
свидетелите, а именно при ПТП, при което тя е блъсната отзад от лек автомобил и
последващо падане напред по лице с протегнати напред лява ръка и попадане на
цялата тежест на тялото върху нея.
За изясняване механизма на настъпилото пътнотранспортно
произшествие е била извършена също и автотехническа
експертиза, като съгласно представеното експертно заключение: ударът е настъпил в
конфликтната точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по
дължина на около 1,7 - 1,9 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед;
по широчина на около 10 11 м. източно от ориентира. Скоростта на движение на
лек автомобил „Мерцедес” непосредствено преди задействане на спирачната му
система (и в момента на удара) е била около 5 км/ч. В анализираната пътна
ситуация, при движението си на заден ход и при положение, че пешеходката е била
неподвижна зад автомобила, водачът на лек автомобил „Мерцедес” е имал
техническа възможност да я забележи чрез огледалата за обратно виждане и да
избегне произшествието, като спре. Според заключението на експерта най-вероятен,
от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното
пътно-транспортно произшествие: водачът Ю.Е.Е. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес” на заден ход от паркинг към платното за движение на ул. „Кирил и
Методий” в с. Б. в посока от юг на север. През това време пешеходката З.Г.И. е
била на платното за движение зад автомобила. Водачът на автомобила не е
реагирал на опасността от удар пешеходката и така е настъпил удар в задната
част на лекия автомобил „Мерцедес”. След удара пешеходката З.Г.И. е паднала на
платното за движение зад автомобила, а лекия автомобил „Мерцедес” е спрял, след
което е бил преместен напред до мястото и в положението, отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес” Ю.Е.Е. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката, която е била зад автомобила. По данните от протокола за оглед и
анализа е разработена динамична мащабна скица на автотранспортното
местопроизшествие, която е приложена като неразделна част към настоящата
експертиза.
Съдът кредитира тези заключения, като компетентно изготвени от лица,
разполагащи с необходимата професионална компетентност от съответната област,
същите са неоспорени и се оценяват като обективни, пълни, ясни и даващи отговор
на поставените въпроси, поради което са годно доказателствено средство за
обосноваване на настоящия съдебен акт. Поради тези съображения съдът изцяло
възприе и предложения в автотехническата експертиза механизъм на настъпилото
ПТП, който в най-пълна степен кореспондира с посочения такъв от
свидетелите-очевидци, което е още едно основание за кредитиране на техните
показания.
Така установената фактическа обстановка и анализът на събраните
по делото доказателства обуславят следните правни изводи:
При така установената но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът
счете, че с деянието си обвиняемият Ю.Е.Е. е осъществил, както от обективна, така и от субективна състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “Б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а именно:
на 11.04.2014г. в с. Б., общ. Р., обл. П., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Мерцедес”, с per. № .. е нарушил правилата
за движение:
чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП - Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
чл. 40 ал. 1 от ЗДвП - Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
чл. 40 ал. 2 от ЗДвП - По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности;
чл. 116 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към
престарелите хора”,
при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на пострадалата З.Г.И.,
ЕГН: **********, изразяваща се в закрито счупваме на долния край на лявата
лъчева кост на типично място, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Фактът на
допуснатите нарушения се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели (пострадалата и съпруга й), от Протокола за
оглед на местопроизшествие и приложения към него снимков материал, а също така
и от обясненията на обвиняемия, който по същество не оспорва факта на
извършените от него нарушения. Ето защо съдът прие за установено по безспорен
начин в случая, че на процесната дата и място обв. Е., управлявайки описания
по-горе лек автомобил е допуснал нарушение на горецитираните правила за
движение по пътищата, с което е допуснал настъпването на ПТП.
Факта
на причинената телесна повреда именно в резултат на процесното ПТП се
установява от показанията на пострадалата – свид. И., от тези на другия
свидетел очевидец – свид. И., а също така и от показанията на полицейския
служител, който свидетелства за това, че при пристигането си на
местопроизшествието пострадалата е установена като пострадало лице, поради
което била откарана в болница, за да й бъде оказана медицинска помощ.
Характерът
на причинената телесна повреда се установява от кредитираното от настоящия
съдебен състав като компетентно и неоспорено от страните заключение на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, според която на
пострадалата е било причинено: закрито счупване на долния край на лявата лъчева
кост на типично място, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник и малка паренхимна хеморагия /кръвоизлив/ в дясна ГМХ.
От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като обв. Е. не е
целял и не е предвиждал обществено-опасните последици на причиненото от
неговото поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги
предвиди и е могъл да стори това. Индиция в това отношение е заключението на
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, според което основна причина
за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес” Ю.Е.Е. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката, която е била зад автомобила. Всичко това обосновава и извода,
че в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо поведение от страна на
обвиняемия.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че
обвиняемият Ю.Е.Е. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, състав на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. “Б”,
пр. II, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен.
По въпроса за
приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият Е. не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. Престъплението, за което му е повдигнато обвинение е
извършено непредпазливо и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода
до три години или пробация”. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от
престъплението, не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед
на изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. “Б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл.
78а НК.
По въпроса за вида и размера
на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на обществена опасност на
личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на криминална регистрация
и обстоятелството, че е съдействал за разкриване на обективната истина, изразил
е съжаление за стореното и най-вече, че е оказал помощ на пострадалата
(доколкото е могъл) непосредствено след настъпване на инцидента, като в
последствие се е интересувал от състояноето й. Ето защо наказанието бе
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден
в закона размер, тъй като съдът не отчете наличието на отегчаващи вината
обстоятелства, с изключение на факта на наложени спрямо обвиняемия наказания за
други нарушения по ЗДвП (видно от приложената по делото Справка за
нарушител/водач), което обастоятелство, обаче, следва да бъде отчетено като се
приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК.
Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева, като счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява
справедлив, съответен на имотното състояние на обвиняемия и в най-голяма степен
ще допринесе за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 343г,
вр. чл.
343, ал. 1, б. “Б”,
пр. II, вр.
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 4 НК съдът наложи на обвиняемия Е. и наказание “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от шест месеца, който съдът намери за съответен на
обществената опасност на деянието и достатъчен и подходящ за постигане целите
на наказанието.
Тук следва да се посочи,
че съдът не възприе предложената от защитата теза, че фактът, че подсъдимият е
професионален шофьор, не обосновава толкова голяма тежест на факта, че спрямо
обв. Е. са налице множество наложени санкции за допуснати нарушения по ЗДвП.
Всъщност следва да се посочи, че в подкрепа на това твърдение по делото липсват
каквито и да е доказателства, но така или иначе фактът, че едно лице е
професионален водач на МПС води дори до по-големи очаквания и изисквания към
поведението му на пътя и по никакъв начин не обосновава по-ниска степен на
опасност на извършените от него нарушения и не го поставя в привилегировано
положение спрямо останалите водачи, дори напротив – обосновава по-висока
укоримост при допускането на нарушения по ЗДвП. Ето защо съдът не споделя
позицията на защитата, че многобройните нарушения на ЗДвП не следва да се
отчитат като отегчаващо обстоятелство, поради това, че подсъдимият е
професионален шофьор, поради което отчете същите, прилагайки разпоредбата на
чл. 78а, ал. 4 НК.
По въпроса за разноските:
По делото са направени и
разноски в размер на 80.00 лева за съдебно-медицинска експертиза, които на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, се възлагат в тежест на обв. Е..
Тъй като по делото не са
налице доказателства за направата на разноски, в това число и за размера на
същите, за изготвената по делото техническа експертиза, съдът не присъди
такива.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК