О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 06.03.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLI - ви състав, в закрито заседание, проведено на шести
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ТОДОРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2794 по описа на ВРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 16868/26.02.2020г.
от Eтажна собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
Полковник Свещаров № 22, представлявана от Кантора „Акорд“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството в
качеството му на Управител на етажната собственост срещу Х.С.Б., с ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следната сума, за която е
издадена Заповед за изпълнение № 6911/05.09.2019г. по ч.гр.д.№ 14156/2019 по
описа на ВРС:
Сумата от 156.78 лева, представляваща сбор на дължими разходи и такси
към етажната собственост натрупани за периода от м. май 2018г. до м. август
2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 03.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
При извършване на дължимата проверка по допустимостта на исковата
претенция и редовността на исковата молба, съдът констатира, че не са налице
предпоставките по чл.415, ал.1, т.1 за предявяване на иск за установяване
дължимостта на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.
На 05.09.2019г. в полза на ищеца е издадена Заповед № 6911/05.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14156/2019г. по
описа на ВРС за сумата от 465.78 лева, представляваща дължими разходи и такси
към етажната собственост за ап. №2, находящ се в гр. Варна, ул. Полковник
Свещаров № 22, натрупано за период от 48 месеца, за периода от м.09.2015 г. до
м.08.2019 г., формирана от месечни
дължими такси към етажната собственост, чиито размер е определен с Решение на
Общото събрание на етажната собственост, проведено на 29.05.2015г. в т.1 и т.2
от протокола съставен за събранието, за начина на разпределение на таксите към
етажната собственост, като таксите за консумативни разходи са разпределени
съобразно броя обитатели в апартамент, както следва: такса за управление и
поддръжка - 4 лева на апартамент месечно, вноска за фонд ремонт и обновление –
З лева на апартамент месечно, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лева, представляваща
внесена държавна такса, и 200 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.11.2019г., като
срокът за подаване на възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта
за изпълнение е бил до 22.11.2019г. включително.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са постъпили три възражения от длъжника Х.С.Б.
с вх.№№ 86708, 86711 и 86707. Възраженията и съдържащите се в тях изявления са
уточнени от длъжника с молба от 15.01.2020г.
Длъжникът е оспорил дължимостта на вземанията за 36 месеца, за периода
от м. септември 2016г. до м. август 2019г., поради заплащане на същите в срока
за подаване на възражение, като е оспорил и дължимостта на разноските в
заповедното производство (възражение по чл.414а ГПК), а по отношение на
вземанията претендирани за периода от м.август 2015г. до м. септември 2016г. е
възразил срещу дължимостта на същите като се е позовал на изтекла погасителна
давност (възражение по чл.414 ГПК).
Подаването на възражение по чл.414 ГПК за част от вземанията и
възражение срещу дължимостта на останалата част от вземанията и на разноските
по делото по чл.414а ГПК се установява от твърденията на длъжника във
възражение с вх.№ 86708/22.11.2019г., уточнени с молбата от 15.01.2020г.
Предпоставка за допустимостта на иска по чл.422, ал.1 ГПК е подаването
на възражение срещу дължимостта на вземане или част от него в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, а не даването на указания от заповедния съд за предявяване на иск.
Исковият съд дължи самостоятелна проверка по допустимостта на исковете, при
извършване на която не е обвързан от заключенията на заповедния съд.
Длъжникът изрично е заявил в заповедното производство, че признава
дължимостта на вземанията за периода от м. септември 2016г. до м. август 2019г.
и заплаща същите в срока за подаване на възражение. Заявителят не е уведомен за
направените от длъжника оспорвания на различни основания за различните части от
вземанията по заповедта за изпълнение и е предявил иск за установяване
дължимостта на вземания за периода от м. май 2018г. до м. август 2019г.
Дали между страните съществува спор относно съществуването на
вземанията за този период би могло да се установи едва след приключване на процедурата
по чл.414а ГПК и връчване на препис от възражението по чл.414а ГПК,
уточняващата молба от 15.01.2020г. и доказателствата за плащане на заявителя и
предоставянето на възможност да представи становище по възражението в тридневен
срок.
Тъй
като не е изпълнена докрай процедурата уредена в чл.414а ГПК, която касае
именно периода посочен в исковата молба, то исковата претенция се явява
преждевременно предявена и при липса на правен интерес у ищеца от предявяването
ѝ. Едва след произнасянето с нарочен акт на съда по чл.414а, ал.4 ГПК по
постъпилото възражение основано на плащане ще се установи дали има спор между
страните за дължимостта на сумите, респ. правен интерес у ищеца за установяване
дължимостта на вземанията.
Исковият
съд не разполага с компетентност да изпрати възражението по чл.414а ГПК за
становище до заявителя, както и да се произнесе по възражението и постъпилото
становище или да обезсили заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.414а,
ал.4, изр. първо ГПК. Едва след произнасянето на заповедния съд по реда на
чл.414а, ал.4 ГПК за ищеца би могъл да възникне правен интерес за предявяване
на настоящите искове, какъвто правен интерес към момента не съществува.
Тъй
като към момента за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, то исковото
производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
По изложените съображения
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд,
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 2794/2020г. по описа на ВРС, XLI - ви
състав, образувано по искова молба с вх.№ 16868/26.02.2020г. на основание чл.
130 ГПК - поради липса на правен интерес и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Препис от определението да се
връчи на ищеца.
След влизане в сила на настоящето
определение, ч.гр.д.№14156/2019г. по описа на ВРС да се върне на ВРС, XXVI-ти състав, поради отпадане необходимостта от
същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: