РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300502153 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. Т. П., ЕГН **********, чрез
адвокат И.Д., против Решение № 261126/09.04.2021 г., постановено по г. д. №
8969/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против П. С. С., ЕГН ********** и В. В. С., ЕГН **********,
искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от
17 500 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор
за мандат с нотариална заверка на подписите от 09.02.2004 г., ведно със
сумата от 2 605, 55 лева - лихва за забава върху тази главница за периода
29.12.2018 г.- 16.06.2020 г., както и сумата от 17 500 лева - неустойка по
договора за мандат, ведно със законната лихва върха тази сума, считано от
16.06.2020 г. до окончателното й плащане, като жалбоподателят е осъден да
заплати на ответниците 550,00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост на
първоинстанционното решение и противоречието му с материалния и
процесуалния закон. Оплакванията са за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че процесният договор за поръчка е нищожен
поради невъзможен предмет, доколкото не е налице нито правна, нито
фактическа невъзможност на неговия предмет към датата на сключването му.
Твърди се, че между страните няма спор, че договорът е подписан на
1
16.01.2004 г., а дори и да се приеме, че е сключен на 09.02.2004 г., когато е
изпълнено изискването за неговата форма, то подписаният на 16.01.2004 г. се
е конвертирал в предварителен договор за поръчка, като двата предварителни
договора: за покупко – продажба на недвижимия имот и за поръчка, като
сключени на една и съща дата – 16.01.2004 г., следва да се тълкуват в тяхната
взаимна връзка. Така се налагал извод, че за страните е без значение момента
на придобиване на имота. Като допълнителен аргумент в полза на
действителността на процесния договор за поръчка се сочи уредената в чл. 9
от ЗЗД свобода на договаряне. Изложени са и оплаквания, че не са обсъдени
от първоинстанционния съд събраните писмени и гласни доказателства
относно плащането на цената по договора, както и за необоснованост на
извода за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието с
добрите нрави. Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо това
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от въззиваемите П. С. С. и В. В. С., чрез
адвокат Ц.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение и се
моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 280, чл. 92 и чл. 86
от ЗЗД, предявени от Л. Т. П. против П. С. С. и В. В. С. за заплащане
солидарно на 17 500 лева - главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за мандат с нотариална заверка на подписите от
09.02.2004 г., ведно със сумата от 2 605, 55 лева - лихва за забава върху тази
главница за периода 29.12.2018 г.- 16.06.2020 г., както и 17 500 лева -
неустойка по договора за мандат, ведно със законната лихва върха тази сума,
считано от 16.06.2020 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се съдържат твърдения, че между ищеца и бившата му
съпруга от една страна като доверители, а нейните родители от друга като
довереници, е сключен договор за мандат, впоследствие заверен нотариално
на 09.02.2004 г. С него било договорено двамата ответници да закупят от свое
име, но за сметка на ищеца и бившата му съпруга недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ***, срещу продажна цена от
35 000 лева, която доверениците са получили от доверителите при
подписване на договора. Ответниците придобили описания имот, но в срока
на действие на договора, на 21.08.2018 г. го прехвърлили в полза на трето
лице – тяхната внучка и дъщеря на ищеца. С тези си действия ответниците
виновно не изпълнили задълженията си по чл. III, ал. 1 от договора за мандат
и това станало причина да не може да се осъществи отчетната сделка по
2
договора. Поради това, считано от датата на прехвърляне на имота в полза на
трето лице – 21.08.2018 г., последните дължат съгласно чл. III, ал. 2 да върнат
продажната цена на ищеца в съответния полагащ се на него размер от
половината или сумата от 17 500,00 лева, както и да му платят 17 500,00 лева,
представляващи половината размер на договорената неустойка. Неустойката
се претендира ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба – 16.06.2020 г. до окончателното плащане, а за забавата в плащането на
главницата, представляваща подлежаща на връщане част от цената на имота в
размер на 17 500,00 лева се претендира мораторна лихва в размер на 2605,55
лева, начислена за период от датата на връчване на нарочна покана до
ответниците за връщането - 29.12.2018 г. до 16.06.2020 г. Наличието на
солидарност в задължението за заплащане на претендираните суми ищецът
обосновава с това, че договорът за мандат е сключен по време на брака на
отвениците, те заедно са прехвърлили имота в полза на трето лице, което им
поведение представлява неизпълнение по договора за мандат.
В подадения по реда на чл. 131 от ГПК отговор ответниците оспорват
претенциите по основание и размер. Твърдят, че описаният апартамент в гр.
Пловдив е закупен от тяхно име и с техни средства, като след закупуването
му са сключили и подписали на 09.02.2004 г. договора за мандат, като не са
получавали парите по него. Като причина да го подпишат посочват
възможността ищецът да получава пари, отпускани му от Министерство на
отбраната за заплащане на свободен наем на жилище и желанието му след
време да закупят със съпругата му апартамента. Не оспорват, че на 21.08.2018
г. са дарили процесния апартамент на своята внучка и дъщеря на ищеца.
Възразяват, че договорът за мандат е нищожен поради невъзможен предмет,
доколкото към момента на сключването му, апартаментът е бил вече закупен
на 30.01.2004 г.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел за
достоверна дата на сключване на договора за поръчка между страните
09.02.2004 г., на която е извършено нотариалното удостоверяване на
положените от страните подписи в документа и се явява спазена изискуемата
форма за неговата действителност, а не изписаната ръкописно в заглавната му
част по – ранна такава 16.01.2004 г. Заключил е, че с оглед по – късната дата
на сключването му, е основателно възражението на ответниците за
нищожност на договора за поръчка поради невъзможен предмет, като се е
обосновал с довода, че не може да има възлагане на мандат за извършване на
определено правно действие, което фактически е направено преди
възлагането. Поради това претенцията за главница, както и акцесорната
такава за мораторна лихва върху нея са отхвърлени. На свой ред претенцията
за неустойка е отхвърлена по съображение, че клаузата за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, като водеща до
неоснователно обогатяване на едната страна с оглед предвидения размер,
надвишаващ два пъти размера на продажната цена на имота.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
3
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което и по
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
За уважаване на предявените осъдителни искове за заплащане на
главница, лихва и неустойка е необходимо да се установи, че е налице
валидно облигационно правоотношение под формата на твърдения договор за
поръчка, по силата на който за страните да са възникнали съответни права и
задължения, че жалбоподателят е изправна страна, а въззиваемите в
нарушение на договора са се разпоредили с процесния имот в полза на трето
лице, поради което дължат претендираните главница, лихва и неустойка в
съответните размери.
Не се спори относно приетите за установени от първостепенния съд
факти, че между страните е сключен договор за поръчка, за закупуване от
името на доверениците и за сметка на доверителите, на недвижим имот срещу
сумата от 35 000,00 лева, предадена от последните на доверениците, при
уговорка за последващо прехвърляне собствеността на имота на доверителите
в срок до 01.01.2019 г. и че въпросният имот е закупен от доверениците, като
впоследствие е прехвърлен от тях не на доверителите, а в полза на трето за
договора лице – дъщеря на ищеца и внучка на двамата ответници.
От представения по делото договор за мандат, се установява, че в
заглавната му част е вписана на ръка датата 16.01.2004 г., а на гърба му е
извършено отбелязване за нотариално удостоверяване на положените от
страните подписи на датата 09.02.2004 г., с рег.№ 786 по регистъра на
Нотариус Светлана Кожухарова, с рег.№ 284 на НКРБ.
Описаният в договора за поръчка недвижими имот е придобит от
доверениците по него на 30.01.2004 г. съгласно нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 24, том I, рег.№ 429, нот. дело № 23 от 2004 г.
по описа на Нотариус Дияна Георгиева с рег. № 132 на НКРБ, в изпълнение на
сключен по – рано, а именно на 16.01.2004 г. предварителен договор с
продавача.
Няма спор, а и от представения по делото нотариален акт за учредяване
на право на ползване и дарение на недвижим имот № ***, нот. дело №
357/21.08.2018 г. по описа на Нотариус Росица Танчева, с рег. № 341 на НКРБ,
се установява, че на 21.08.2018 г. въззиваемите са дарили процесния
апартамент на своята внучка и дъщеря на жалбоподателя.
Спори се относно действителната дата на сключване на договора за
поръчка, получаване на посочената в него сума и намерението на страните по
него да бъдат обвързани от действието му. Своевременно с отговора на
искова молба също така, е въведено от въззиваемите и възражение за
нищожност на договора за поръчка поради липсата на предмет. То е
4
обосновано с аргумент, че е подписан на 09.02.2004 г., но към тази дата
недвижимият имот по него е бил вече закупен от въззиваемия П.С..
С оглед така очертания спорен предмет по делото на първо място следва
да бъде разгледан въпросът за наличието на валидно възникнало между
страните правоотношение по договора за поръчка.
Настоящият състав приема, че договорът е подписан на посочената в
заглавната му част дата 16.01.2004 г. Няма спор, че страните са положили
подписите си в документа в този му вид. С това те са признали и отразената в
него дата на съставянето му. Действително удостоверяването на подписите
им е извършено на 09.02.2004 г. Същото представлява нотариално
удостоверяване съобразно чл. 569, т. 2, предл. 4 от ГПК, което задължава съда
и другите държавни органи да приемат, че удостовереното обстоятелство се е
осъществило така, както свидетелства нотариалният орган, тъй като в тази му
част то съставлява официален свидетелстващ документ. В чл. 589, ал. 2 от
ГПК обаче е уредена възможност лицето, чийто подпис ще се удостовери, не
само да подпише документа пред нотариуса, но и да потвърди вече сложения
подпис. Поради това няма пречка договорът да е сключен на посочената в
заглавната му част дата 16.01.2004г., а удостоверяването на подписите на
страните по него да е извършено в по – късен момент, този на нотариалното
удостоверяване от 09.02.2004г. Нотариалното удостоверяване на подписите
на страните в случая е от съществено значение, тъй като е въведено от
законодателя като форма за валидност на договора за мандат, когато
поръчката касае придобиването на вещни права върху недвижим имот,
каквото е изискването на чл. 292, ал. 3 ЗЗД. Съдебната практика еднопосочно
приема, че така посоченото изискване за форма касае всъщност хипотезата на
скрит мандат – когато на довереника не е издадено пълномощно за
извършване на действията от името и за сметка на доверителя (в този смисъл
е Решение № 239/8.06.2015 г. по г. д. № 7200/2014 г., IV г. о. на ВКС). Такъв е
и настоящият случай. Доверениците са натоварени да действат в отношенията
с третите лица от свое име, за чужда сметка.
Така договорът за поръчка макар да е подписан от страните на
16.01.2004 г., е породил действие към датата на изпълване на законовото
изискване за форма – 09.02.2004 г. Този извод обаче не лишава от смисъл
приетата по – горе датата на подписването му, а именно 16.01.2004 г. Това е
така доколкото в периода от 16.01.2004 г. до 09.02.2004 г. доверениците са
предприели реални действия по изпълнение на поръчката като на 16.01.2004
г., когато са удостоверили с подписите си в договора за мандат, че са
получили пълната продажна цена за имота, е сключен и предварителен
договор за покупко – продажба на недвижимия имот, описан в договора за
мандат, а на 30.01.2004 г. е сключен и окончателен договор за неговото
закупуване му от посочения в договора за мандат продавач. По този начин се
налага извод, че с нотариалното удостоверяване на подписите в договора за
поръчка на дата 09.02.2004 г. всъщност доверениците потвърждават волята и
намерението си да придобият недвижимия имот, собствеността върху който в
един по – късен момент да прехвърлят на доверителите.
Действително към датата на привеждане на договора за поръчка в
5
изискуемата му форма няма как да се изпълни повторно задължението за
придобиване на имота, доколкото той вече е придобит от доверениците.
Напълно възможна е обаче частта от договора, с която е поето задължение за
прехвърлянето собствеността върху него в полза на доверителите в срок до
01.01.2019 г. Това налага приложение на института на конверсията. В този
смисъл доколкото страните са имали посочената по – горе действителна воля
и съгласие недвижимият имот да бъде закупен с цел прехвърлянето му в
последствие в полза на доверителите, следва да бъде зачетено помежду им
действието на съглашение, съдържащо съдържанието на предварителен
договор за покупко - продажба. Тази им воля от една страна е категорично
изразена не само в подписания на 16.01.2004 г. договор, но и потвърдена при
нотариалното удостоверяване на подписите им на 09.02.2004 г. – след
закупуването на имота. Събраните по делото свидетелски показания, че
жалбоподателят и съпругата му тогава са избрали сами апартамента, а
въззиваемият П.С. се е явил за подписване на предварителния договор и
нотариалния акт за покупко – продажбата, също кореспондират на
коментираните вече писмени доказателства.
Наличието на валидно възникнало между страните правоотношение с
характер на предварителен договор за покупко – продажба налага съответна
преценка за изпълнение на задълженията на страните по него и
произтичащите от това последици.
С подписите си в договора за мандат доверениците са декларирали
получаването изцяло на сумата от 35 000,00 лева, като изрично в раздел I, чл.
3, ал. 2 са придали на договора силата на разписка в тази му част.
Опровергаване на това изявление от въззиваемите не е проведено по
надлежен ред, поради което и възражението им за симулативност на
изявлението за получаване на парите е неоснователно. Поради това
плащането на сумата от доверителите на доверениците в посочения размер, е
доказано. С оглед на това не е необходимо изследване на представените от
двете страни писмени доказателства и събраните гласни такива относно
финансовото им състояние към периода на закупуване на недвижимия имот
през 2004 г.
Безспорно е, че въззиваемите не са изпълнили поетото задължение да
прехвърлят имота на жалбоподателя и бившата му съпруга в посочения срок,
като вместо това на 21.08.2018 г. са го дарили на М. Л. П., тяхна внучка и
дъщеря на жалбоподателя. Това им действие представлява виновно
неизпълнение на поетото задължение за прехвърляне на имота в полза на
жалбоподателя и бившата му съпруга. То от своя страна води до извод за
наличие на посочените в договора предпоставки за ангажиране на
отговорността им по чл. III, ал. 2 от договора. Съгласно договореното там
санкцията за доверениците при виновно неизпълнение е връщане на
получената сума за закупуване на имота в двоен размер. В случая
жалбоподателят претендира половината от платената сума за закупуване на
имота, както и половината от дължимото се обезщетение за неизпълнение,
определено в размер на платената по договора цена за апартамента. С оглед
уговорения му размер обезщетението от 35 000 лева притежава присъщите на
6
неустойка за неизпълнение характеристики. Като се вземат предвид
задължителните указания, дадени в тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нейният размер не накърнява
принципа на справедливост. Това е така с оглед вида на задължението –
такова за прехвърляне на недвижим имот, като цената за него е платена
изцяло авансово, а договореният срок за прехвърлянето му сравнително дълъг
– в рамките на 15 години след заплащане на цената, други обезпечения за
доверителите не са предвидени, включително към момента на сключване на
договора е ясно, че с оглед непредвидимостта на съществуващите
инфлационни процеси при едно евентуално неизпълнение на задължението за
прехвърляне на имота след 15 години е възможно платената по договора цена
да е изгубила реалната си стойност и срещу нея да е невъзможно
закупуването на друг имот със същите характеристики, като имотът е такъв за
жилищни нужди. Претендираните понастоящем размери са съобразени и с
обстоятелството, че на жалбоподателя се следва половината от така
посочените суми, доколкото поръчката е възложена и сумата платена през
време на брака му и с участието на съпругата му също като доверител. Поради
това претенциите за заплащане на сумите 17 500 лева - главница,
представляваща платена по договора продажна цена за имот и 17 500 лева -
неустойка по договора за мандат следва да бъдат уважени изцяло както по
основание, така и по размер.
Уважаването на така посочените искове обуславя разглеждането и на
акцесорните спрямо тях претенции за заплащане на лихва за забава. За
неизпълнение на парични задължения, каквито са претендираните от
жалбоподателя такива за главница и неустойка, обезщетение се дължи в
размер на законната лихва от деня на забавата. Вземанията за главница и
неустойка не са с определен ден за изпълнение и съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
за поставянето в забава за тяхното изпълнение е необходима покана. Такава,
съгласно представените на л. 41 от г.д.№ 1088/2020 г. на ОС Пловдив
разписки, въззиваемите са получили на 29.12.2018 г. Този е и началният
момент на дължимост на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
случая жалбоподателят претендира обезщетение за забава за периода
29.12.2018 г.- 16.06.2020 г. върху сумата от 17 000 лева - главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за мандат в размер на
минало време. Определена от съда с помощта на програмен модул за
изчисляване на законна лихва за забава за посочения период същата възлиза
на 2 605, 55 лева. Този е и претендираният по делото размер, поради което и
този предявен иск следва да бъде уважен изцяло.
На свой ред, с оглед извода за основателност на претенцията от 17 500
лева – неустойка, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
обусловеното от нея вземане за заплащане на законната лихва върха тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.06.2020 г. до
окончателното й плащане.
Посочените суми въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно. В случая солидарността на задължението им по процесния
договор произтича от законовия режим на общност върху придобития през
7
време на брака им имот, по отношение на който съпрузите следва да
извършват съвместно действия на разпореждане. Това поражда солидарна
отговорност на задълженията, възникнали от съвместно разпореждане с
общите вещи, като същата обхваща и задължението им за заплащане на
обезщетение за вреди, възникнали от неизпълнение на задължение да
продадат своя обща недвижима вещ, включително и на задължението за
връщане на получени при сключване на процесния договор за мандат суми (в
този смисъл Решение № 865/23.12.2010 г. по г. д. № 1831/2009 г., IV г. о. по
описа на ВКС).
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено, а предявените осъдителни
искове уважени изцяло.
Предвид изхода на спора, като законна последица от неговата отмяна,
решението на районния съд ще се ревизира и в частта му за разноските, като
такива, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат за две инстанции
единствено на жалбоподателя. В първоинстанционното производство са
претендирани 2630,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като
направеното по отношение на него възражение за прекомерност е частично
основателно. Дължимото по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1658,17 лв., но с
оглед правната и фактическа сложност на делото, следва договореното да
бъде намалено до сумата от 2000,00 лева, която да се присъди заедно с
платената държавна такса от 1504,00 лева. Във въззивното производство са
претендирани 752,11 лв. държавна такса и 1500,00 лв. платен в брой
адвокатски хонорар. Те ще се присъдят изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 261126/09.04.2021 г., постановено по г. д.
№ 8969/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVI-ти гр. състав, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН ********** и В. В. С., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. А., ул. *** да заплатят солидарно на Л. Т. П., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. ***, 17 500 лева (седемнадесет хиляди и
петстотин лева) - главница, представляваща неизпълнено задължение по
договор за мандат с нотариална заверка на подписите от 09.02.2004 г.,
ВЕДНО със сумата от 2 605, 55 лева (две хиляди шестстотин и пет лева и
петдесет и пет стотинки) - лихва за забава върху тази главница за периода
29.12.2018 г.- 16.06.2020 г., както и сумата от 17 500 лева (седемнадесет
хиляди и петстотин лева) - неустойка по договор за мандат с нотариална
заверка на подписите от 09.02.2004 г., ВЕДНО със законната лихва върха тази
сума, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН ********** и В. В. С., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. А., ул. *** да заплатят на Л. Т. П., ЕГН **********, с
8
адрес гр. П., ул. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, 3504,00 лева (три
хиляди петстотин и четири лева), разноски в производството по г.д.№
8969/2020 г. на РС Пловдив, както и 2252,11 лева (две хиляди двеста петдесет
и два лева и единадесет стотинки) разноски в производството по в.г.д.№
2153/2021 г. на ОС Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9