Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 24
10.03.2020 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора
Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов касационно АНД № 12 по описа за
2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
жалба, на В. Н. Р. от с. Д., чрез пълномощника си адв. П. Х. от АК – Р., срещу Решение № 496 от 02.12.2019 год., постановено по АНД №
476/2019 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е потвърдил НП №
16-1075-001217 от 16.03.2017 год. на ВПД началник група към ОДМВР Разград -
Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че не е налице неяснота в
правната квалификация на деянието, доколкото в посочената правна норма има два
алтернативни фактически състава на нарушение. Според жалбоподателя наред с
горното е налице и изтекла абсолютна давност за наказването му. От съда се иска
да отмени въззивното решение и да постанови
ново, с което отмени НП или да върне делото на районния съд за ново
разглеждане. Като алтернатива моли съда да отмени решението на районния съд и
да прекрати делото поради изтекла абсолютна давност.
Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Разград не изпраща
представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди
обжалваното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд е приел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз
основа на АУАН № Г193011/13.11.2016 г. съставен от мл. автоконтрольор към
ОД на МВР Разград срещу жалбоподателя за това, че на 13.11.2016 г. около 15.10
часа в гр. Р. на бул. Б. е управлявал лек автомобил «Пежо 205» с
рег. №******, като при извършената проверка е отказал да му бъде направена
проверка с техническо средство Алкотест Дрегер №7410, за установяване
употребата на алкохол – отказал да издиша въздух в техническото средство.
Прието е, че така жалбоподателят нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Районният
съд е разпитал като свидетел по делото актосъставителя който е обяснил, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила, когато го спрели за проверка. Водачът
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер, който полицейските служители носели. Съдът приел за доказани отразените
в НП обстоятелства.
При тези факти районният съд
приел от правна страна, че АУАН
и НП съответстват на изискванията на закона и не страдат от съществени пороци,
които да налагат отмяната на НП. Според
районния съд не е налице неяснота в НП, тъй като във фактическата част ясно е посочено, какво
деяние е извършил жалбоподателят, а именно отказ да бъде тестван с техническо
средство. Също така според съда по – късното връчване на НП също не се явява
процесуално нарушение, доколкото не са изтекли давностните срокове за
ангажиране на административнонаказателната отговорност. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е доказано. Жалбоподателят е имал качеството на водач
на МПС и в това си качество е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство и сам по себе си този отказ е съставомерен. Жалбоподателят
е извършил това нарушение умишлено. Наложените му наказания са в рамките на абсолютно определения законов
размер от 2000 лв. глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, поради
което не могат да се намаляват.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка,
след като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства.
Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание.
Нарушението, за което е наказан жалбоподателят е
безспорно доказано. Безспорно е, че на инкриминираната дата и място, при управление
на МПС, жалбоподателят е спрян за проверка от органите по контрол на движението
и той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта.
От данните по делото е видно, че му е връчен талон за медицинско
изследване, но няма данни той да го е изпълнил, а и не твърди такова
обстоятелство. Върху самият талон е вписано” отказвам алкохолна проба”. Всички
тези обстоятелства са ясно и точно описани както в АУАН, така и в НП.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е узнал какво деяние му е вменено от фактическа
страна и за какво нарушение е наказан. Обстоятелството, че АНО е посочил в НП като нарушена разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да посочи, кое от предвидените в нея
алтернативни предложения точно е нарушено не може да се приеме като съществено
процесуално нарушение. Жалбоподателят е узнал в какво е обвинен и за какво е
наказан от фактическа страна. Описаният фактически състав може да се подведе
под едно от предложенията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т.е. жалбоподателят знае
коя норма е нарушил и по коя норма е наказан, поради което правото му на защита
не е нарушено и той е упражнил същото в пълен обем.
Ето защо възражението на касационния жалбоподател за
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила от страна на районния съд са неоснователни и
недоказани.
Неоснователно е и възражението за изтекла абсолютна
давност за наказване на касатора. Нарушението е извършено на 13.11. 2016 год., когато е съставен и АУАН.
Наказателното постановление е издадено на 16.03.2017 год. От извършване на
нарушението до настоящия момент са изтекли 3 години, 3 месеца и 25 дена - срок по-малък от
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НПК, която е 4 години и 6 месеца, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. В
този смисъл е и ТР № 1 от 27.02.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.
на ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд, задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.
Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на
решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 496 от 02.12.2019 год., постановено по
АНД № 476/2019 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………..
ЧЛЕНОВЕ:
1. ………………………
2………………………..