ПРОТОКОЛ
№ 82
гр. П., 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора С. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235200600033 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим И.Х.Д. се явява лично. За него се явява адв.
Р. К. – редовно упълномощен. Явява се и служебният защитник адв. В. Д..
Поради наличието на договорен защитник, съдът ОСВОБОЖДАВА
адв. Д..
За ОП Пазарджик се явява прокурор П..
Явява се вещото лице д-р П. М. – редовно призован.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.
1
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
П. М. М. – ** г. българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
На вещото лице се разяснри отговорността по чл. 291 от НК.
В. Л. д-р М.: Представил съм писмено заключение по въпросите,
формулирани от съда, което поддържам.
На основание чл. 282 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П. М..
АДВ. К. (въпрос): Това, което сте дали, потвърждава до известна
степен фактическата обстановка, но аз имам питане по отношение на
останалите кръвонасядания, описани в края на заключението „причиняването
им от твърд тъп предмет“.
В. Л. д-р М.: Твърд тъп предмет означава предмет, който по
контактната си повърхност няма изразени неравности, иначе те биха
предизвикали охлузвания в контактните зони, но тези кръвонасядания нямат
характеристика да са получени от удари с палка. Палката, като цилиндричен
предмет с ограничена плоскост, оставя характерно увреждане – продълговати
лентовидни кръвонасядания със светла централна зона. Такива в съдебно-
медицинското удостоверение на д-р П. не са описани. Те са описани повече
като петнисти кръвонасядания в лявата поясна област, дясната предмищница,
лявото бедро, колянна става (подробно са описани).
АДВ. К. (въпрос): Казахте, че не са описани следи от удари с палка.
Вторият ми въпрос е: възможно ли е да бъдат причинени от юмруци и
ритници?
В. Л. д-р М.: Възможно е, защото те нямат определена форма, за да има
и специфични особености, които да позволяват идентификация на удрящия
предмет.
АДВ. К. (въпрос): Още само един въпрос – за счупването. Вие
твърдите, че става въпрос само за изкълчване.
В. Л. д-р М.: Не, не твърдя. То си е счупване, но счупване на основата -
като механизъм. Това е механизъм. Две условия е необходимо да са налице.
2
Те са описани по-нагоре. Първо има силна, рязка и внезапна контракция на
късия фибуларен мускул, който се залавя в тази област, и от друга страна има
супинация на ходилото, т.е. огъване на ходилото. Тези две условия като са
спазени, се счупва тази кост на това място. Ако беше диафиза или главичка,
тогава е директен удар, но това увреждане (затова съм и маркирал основата)
се получава по този механизъм. Не е възможно да е получено, ако някой го е
ударил. Механизмът на получаване не е директен удар.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси към експерта.
ПРОКУРОР: Нямам въпроси към вещото лице.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице д-р П. М.
съдебно-медицинска експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 250.00 лева, което да се
изплати на вещото лице д-р П. М. М. от бюджета на Окръжен съд - гр.
Пазарджик.
АДВ. К.: Аз имам искане. На първо място искам да представя и моля да
приемете извлечение от акт за смърт на майката на подсъдимия, която е
починала на 20.11.2022 г., а на 21.11.2022 г. е било делото. На второ място
моля да допуснете един свидетел за характеристични данни, защото в
досъдебното производство, което е прието в съда, са дадени характеристични
данни от кварталния инспектор, който е служител на полицията, и съответно
е описал не характеристичните му данни, а е описал криминалистическите му
регистрации и прояви. Ето защо, в този смисъл моля да допуснете един
свидетел, който водим, за тези обстоятелства.
ПРОКУРОР: След като свидетелят е тук, г-жо Председател, няма да
правя възражения. По отношение на писмените доказателства, да бъдат
приети.
Съдът намира, че следва да се приеме представеният препис-извлечение
от Акт за смърт, както и да се допусне до разпит в качеството на свидетел по
делото Д.А.Х., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представеното писмено доказателство: препис-извлечение от
3
Акт за смърт на В.Д.Х..
ДОПУСКА до разпит Д.А.Х..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Д.А.Х. – ** г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
На свидетеля се разясни отговорността по чл. 290 от НК.
СВИД. Х.: Обещавам да кажа истината. Познавам подсъдимия от
половин година. Имам къща там, където той живееше отсреща в блоковете.
Откак майка му почина не можеше да си оправя квартири – работи и нямаше
как, и дойде при мен да работи. Нямаше как да си оправи квартирата, нещо
там е станало, и го взех на работа при мен и живее в къщи при мен. Нямам
проблеми с него. Той работи в строителството, майстор е, прави ремонти. Не
съм си създал някакви лоши впечатления. Напротив, даже съм най-доволен от
него. Споделял е с мен за една жена – Г., че докато е бил в И. му е създавала
проблеми; че го е подлъгала да се прибере; че му взела е всичко там и като е
дошъл тук му създава неприятности. Неприятностите се, че не иска да се
видят и да уточнят тези техните неща, че му е взела всичко, което има. Нямам
впечатления сега подсъдимият да употребява алкохол. Той, ако употребява
алкохол, няма да стои при мен.
Казвал ми е, че съжителката му работи някъде на магистралата или
нещо такова. Знам за случката, че е бил някъде отстрани и изобщо не е бил до
нея. Нищо не е казвал да иска да си подобряват отношенията. Искал е просто
да се видят и да поговорят, но тогава е станал този скандал и това е. Това
знам аз.
Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за
събиране на доказателства и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Не постъпиха нови искания по доказателствата.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
4
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, уважаеми Окръжни съдии,
аз считам, че първоинстанционният съд, съобразно правомощията си по НПК
и съобразно с установените способи на доказване, е установил правилно
фактическата обстановка по сложения пред него казус, изяснил е същата,
стигнал е до обективната истина и с оглед на това правилно е приложил и
материалния наказателен закон, като е установил, че са налице абсолютно
всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Стигайки до тази обективна истина, той на
следващо място напълно правилно е признал подсъдимия за виновен и
напълно правилно съобразно правилата за индивидуализация на наказанието
е определил едно справедливо наказание спрямо същия, изхождайки както от
обществената му опасност, така и от обществената опасност на извършеното
от него деяние.
С оглед тези обстоятелства, считам, че първоинстанционният акт е
правилен и законосъобразен и следва да го потвърдите.
АДВ. К.: Уважаеми г-жо Председател, уважаеми Окръжни съдии, ще
ми позволите за малко по-продължително време да изразя моето становище,
защото има доста неизяснени и натрупани въпроси, за които аз смятам да
открехна вратата, за да можете и Вие да прецените моите искания.
На първо място аз поддържам жалбата, която колегата Д. е представил
пред Вас като въззивна инстанция и изложените в нея мотиви, като няма да
споделям по тях нищо повече. Но аз поддържам основното, което той е
изразил пред Вас – че се касае не за престъпление по чл. 325 от НК, а за
нарушение по УБДХ. Там са изложени в тази жалба мотиви, които аз няма да
коментирам изобщо, защото те са доста подробни и отразени със съответната
практика на ВС и пр. Мен друго ме притеснява – с каква лекота Районна
прокуратурата - Пазарджик за едно и също събитие по един и същи повод и в
един и същи ден 30.09 е образувал второ дело, когато има едно образувано
първо дело, което миналата седмица го гледахме на втора въззивна инстанция
– за закана за убийство спрямо въпросната дама Г. и там много подробно е
изяснен въпроса – защо, кога, как, по какъв начин, какво точно е станало, и
какви са били повода и мотивите той да отиде на ханчето в Калугерово, за да
иска да се срещне с нея и да си изяснят личностните отношения, които са
5
много сериозни, и от които той много сериозно е пострадал - подсъдимият. 14
години е живял с тази жена в И., подсигурил й е дом, храна, средства и в
накрая, на всичко отгоре (тя е имала по неговите думи горе-долу 2 години
стаж и през цялото време е била на негова издръжка), той я е подсигурявал с
всичко необходимо, вкл. и за нейните деца е пращал пари по съответните
международни финансови институции, дори и до сестра й, дори и за нейните
деца. И накрая какво се е получило? такова доверие й е имал, че й е дал и
личната си карта и в края на краищата тя е избягала от него. Взела му е
личната карта и кредитната карта, дошла си е в България, изхарчила му е
парите и накрая го е изритала като мръсно куче. Извинявам се за грубите
изрази, но е така. И когато той пристига в България (а между другото тя го е и
подмамила да дойде в България, за да се съберат, защото тя вече е разведена –
2 години преди това се е развела, обещала му е цветя и рози – да се съберат и
да живеят заедно), в края на краищата го е отрязала отвсякъде и не искала
изобщо да се среща с него. И в миналото дело аз споменах за т.нар.
„гражданска измама“, която тук е абсолютно налице. Не можем да търсим
наказателна измама, но в края на краищата това е основната причина, от
която тръгва неговото поведение за в бъдеще. Много пъти се е опитвал да се
свърже с нея, за да определи среща, да се срещнат и да си изяснят не само
тези неща, но не само това, но и имуществени и лични отношения, които е
имало между тях. Тя е отказала. Нещо повече – блокирала го е и си е сменила
телефона. И това е наложило той да отиде там на място, разбирайки къде
работи, за да могат да се изяснят. Това е основното състояние, в което той е
изпаднал.
На второ място - неговият социален статус. Той се е върнал от И. без
една стотинка. Преди това е прибрал майка си да живее при него, тъй като
съвместно със сестра му, с която той не поддържа отношения поради техни
лоши взаимоотношения, продали са къщата и майка му е останала да живее в
неговия дом – тук в П., където е бил регистриран – и там е и починала – в
неговия апартамент (това, което представих като данни за смъртта й).
Нещо повече, всички тези обстоятелства, за които говорим, че след
като вече полицията е отишла там, извикана от нея, без да му даде
възможност да разговарят – уж, че я бил нападнал, че я обиждал и т.н.,
полицаите са го отвели и това дефакто го е ядосало. Действително, това са
фактите и основанията да го ядосат, защото тя първо го е ограбила, второ – не
6
му обръща никакво внимание, отрича изцяло желание за контакт с него, за да
се изяснят. След като го прибира полицията, там той доброволно си е
предоставил ръцете, за да бъде вързан с белезници, за да бъде докаран –
доброволно се е качил в патрулната кола, за да бъде докаран в полицията, и
съответно е бил оставен там, за да му бъдат оформени документите. И тук
вече започва другата част.
Но аз питам прокуратурата, защо всичко това не е вкарано в едно дело.
Първо за икономия на държавни средства за водене на делото, но това да го
оставим. Второ, защо всичко това не е приобщено към настоящото дело –
това, което е станало преди това и никъде не е отразено. Единствено в
обвинителния акт, където е посочена в началото фактическата обстановка
само като фон, как е почнала, но не е изяснена изцяло. Всичко това ме
навежда на мисълта, че има един много сериозен пропуск в действията на
прокуратурата в този момент, и той е този за изясняване на умисъла. В
обвинителния акт и в присъдата е писано, че той е действал с пряк умисъл, но
къде са мотивите за извършването. За какво, как, по какъв начин е станало,
кое е първоосновата - нищо от това не е изяснено.
На второ място - вярно е, че има данни, че след като той е приключил
т.нар. „буйстване“ в сградата на РУП, той е воден на психиатър. Знаете как
става прегледа – отвън, „Той не се води на учет“, „Да, няма му нищо“, „Здрав
е“. А къде е психологическата експертиза, която да докаже и да изясни
въпроса, аджеба този човек, като същество, като индивид, какво представлява
психологически, до каква степен е степента му на гнева, до къде може да се
простира, задръжките му до къде могат да издържат, в кой момент може да
избухне този гняв, който е породен у него именно от тези безобразни
държания с неговата бивша съжителка Г.? Това изобщо не е станало обект на
разследване от страна нито на прокуратурата, нито и на нас - следващите. Аз
мисля, че в тази насока е изключително голям пропуск с оглед изясняването
на психологическото състояние, социалният му статус. Вие чухте, че той е
изпаднал до такава степен, че просто свидетелят го е прибрал като улично
куче и му е предоставил работа, защото той не е имал работа и е изпаднал в
някаква безтегловност. Тези въпроси изобщо не са стояли на вниманието на
прокуратурата. И изведнъж – хоп, пряк умисъл. Ама защо, откъде? Няма
нищо такова.
7
На второ място, когато той, съобразно неговите интелектуални
способности (Вие виждате), не е имало какво друго да направи, не е могъл да
се обърне към някой, който да му подаде ръка и да му помогне в тази
ситуация, го е „избило“ (казано по народному) избил е гнева му срещу това,
че той е изпаднал в това безпомощно състояние. А все пак е млад мъж,
работи. И в края на краищата целият му труд е отишъл на халос. И накрая,
впоследствие – и тази причина, която Ви представих - смъртта на майка му -
един голям тежък удар, защото той дори на погребението на майка си не е
успял да отиде, тъй като делото се е гледало тогава (на другия ден, когато е
било погребението на тази жена).
По-нататък - има данни по делото, които изобщо не са изяснени пак от
прокуратурата, че този човек тук – подсъдимият - е бил бит от страна на
полицейските служители вътре в Районното управление. В тази насока
действително, не само счупването на крака (хайде да го приемем това, което
казва д-р М., че от изкривяване на крака може да се получи), но другите
неранявания? Другите наранявания са от ритници и юмруци. Те са го били.
Вързан с белезниците са го били вътре в сградата, и то не един път, на два
пъти са го били. Първоначално - при завеждането му и впоследствие, дори и
след като е бил през нощта в килията при задържаните за 24 часа, е извеждан
и там е бил бит.
Какво се твърди в обвинителния акт от страна прокуратурата? Алинея 2
на чл. 325 от НК е отразено само като дързост. Има две изпълнителни деяния
- за цинизъм и дързост. За цинизъм не е споменато. За това, че се бил напикал
в гащите, и то го бил направил демонстративно, според някои от полицаите.
Напротив! Има данни от един от полицаите, който казва: „Да, той поиска да
отиде до тоалетната, защото преди това е пил бира – доста“. Знаете, че тя е
диуретик. Изминало е доста време и е искал да отиде до тоалетната, нормално
е. Но те били заети там да му оформят документи и му казали: „Ще чакаш“. И
той какво да направи? Физиологията си е казала думата. И това се приема
дори, забележете от Районния съд се приема, като отегчаващо вината
обстоятелство. Едва ли не той бил се напикал демонстративно. И това се
приема като отегчаващо вината обстоятелството първоинстанционния съд. Аз
направо се учудвам.
Дали е дързост според прокуратурата? Това, че е счупил стъклото – кога
8
е станало? Този въпрос не е обсъждан. Това става след като той вече се е
изпуснал и фактът, че никой не му обръща внимание да го доведе по
естествени нужди до тоалетната, това в него просто е отключило този
взривяващ гняв и той, за да му обърнат внимание (той го е казал и на първата
инстанция: „За да ми обърнат внимание, някой елементарно да ме заведе“),
защото е с белезници и не може да се самообслужи, се е засилил и е ударил
стъклото да го счупи с цел някой все пак да му обърне внимание, което
впоследствие са сторили от полицията. Сторили са го. Върнали са го обратно.
Водили са го до „Бърза помощ“ за преглед, водили са го до Психиатрията. Е,
това ли е дързостта? Но от какво е породена тя – тази дързост? Породена е от
невъзможност – той като малко зверче е вкарано в клетка и вече няма накъде.
Ето това е цялата обстановка. И за каква дързост можем да говорим тук, както
казва прокуратурата? Дързост! Голяма дързост! И не на последно място,
забележете – това е сградата на РУП, където са само полицаи и служители.
Това не е нито централния площад, нито е на площада пред полицията, нито
на стадиона, нито на някакво обществено място, както иска законодателя.
Това е сградата на РУП. Време, когато няма чужди граждани, а само
служители, на които това им е работата в края на краищата - да опазват
обществения ред – дори и в сградата вътре. Но какво престъпление и каква
обществена опасност – толкова голяма - представляват действията на
подзащитния ми, за да може да се третира като много голямо нарушение на
обществения ред, изразяващо явно неуважение към обществото? Вярно, че
полицаите са част от нашето общество, но там, където обществото може би е
могло да бъде, т.е. други хора – цивилни, извън полицаите да бъдат
(примерно на площад и т.н.), вече има практика на ВС – не само
Постановление № 2 от 1974 година, а и в много други решения. Та и в тази
насока аз поддържам това, което колегата Д. е казал – става въпрос за едно
УБДХ. И за туй първото ми искането, което е към момента, е да оправдаете
подсъдимия, да прекратите производството, защото се касае за едно дребно
хулиганство.
И тъй като все пак съм защитник и адвокат, другото ми искане е, и ще
моля, ако все пак прецените, че са налице някакви данни за престъплението
„едро хулиганство“, да отмените тази присъда и да преквалифицирате
деянието от ал. 2 на ал. 1, защото това са данните. Няма никаква дързост,
няма цинизъм, няма другите изисквания на ал. 2 – той да бъде подведен по
9
този текст под отговорност. И тогава, тъй като наказанието, което е
предвидено в този текст – по ал. 1, е до 2 години „лишаване от свобода“,
макар и да приемем, че се касае за един евентуален умисъл, да го освободите
от наказателна отговорност и да приложите разпоредбата на чл. 78а от НК.
Налице са всички данни в тази насока да приложите този текст и да му
наложите една минимална глоба с оглед неговото социално положение. Към
настоящия момент той работи на една минимална заплата. Това са моите
искания, за което благодаря.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И. Д.: Съгласен съм с
казаното от моя адвокат. Няма какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия И. Д.: Съжалявам за това, че съм
буйствал. Беше под ефект на това, че бях измамен от тази жена. Прибрах се
тук заради нея. Гледах майка ми на легло, едва се справях. 20 години бях в И.
и тя накрая ме ограби, и останах. Може би затова и постъпих така. Това е.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10