№ 7651
гр. ***, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110130373 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявен от В. Г. Р. с ЕГН ********** срещу ***, ЕИК ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 000 лева,
представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 23.02.2024г.
до окончателното изплащане.
Ищцата В. Г. Р. твърди, че на ***. настъпило ПТП в гр. ***, на кръстовището на ***, като се
движела, шофирайки МПС „***“, с рег. № *** по булеварда, който бил път с предимство, но
от посочената пряка излязло МПС „***“, с рег. № ***, управлявано от Р. Б. С., който не
спазил предимството, при което удря първия автомобил. Посочва, че в деня след инцидента
посетила УМБАЛ „***“ с оплаквания за болки в главата и носа и гадене, а на следващия ден
състоянието й се влошава и отива в „***“. Твърди, че там след преглед се установяват
следните увреди: мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб; контузия в челната област на гърба на носа; контузия в
областта на тазобедрената става; контузия на раменния пояс и мишницата. Твърди се, че са
претърпени интензивни болки и страдания, както и че вследствие на инцидента ищцата
станала тревожна, неспокойна, напрегната и потисната, загубила здравия си сън. Сочи, че на
ответното дружество е изпратена писмена претенция за обезщетение на 23.02.2024г., но в
рамките на три месеца не постъпил отговор. Претендира заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 13 000 лв., както и сторените в делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът *** в срок подава отговор, с който оспорва исковата молба по основание и по
размер, като излага подробни съображения. Сочи, че вредите по доброволната претенция на
1
ищцата били оценени на 3 000 лева, но обезщетение не било изплатено поради непосочване
на банкова сметка от ищцата, а след получаване на исковата молба са предприети действия
по изплащане на обезщетението. Така оспорва иска за горницата. Прави възражение за
съпричиняване поради управляване на МПС над разрешената скорост, без поставен
обезопасителен колан и без да е направена своевременна реакция да се предотврати
настъпването на ПТП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по обстоятелствата относно наличие на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата. Ответникът не
оспорва механизма на ПТП, признава, че действително е отнето предимството на
кръстовището. Ищецът не оспорва извършеното в хода на делото плащане на
застрахователно обезщетение в размер от 3 000 лв.
По приложения Протокол за ПТП от датата на събитието и изготвената САТЕ механизмът на
произшествието е следният: на ***. л.а. „***“, рег. № *** се е движел по ***, а в същото
време по *** се е движел л.а. „***“, с рег. № ***. Движението се е осъществявало в светлата
част на денонощието, при ясно време и суха асфалтова настилка. Достигайки до
кръстовището, образувано от *** и *** водачът на л.а. „***“ отнема предимството на л.а.
„***“ и реализира удар в предната му габаритна част. Заключението на вещото лице посочва,
че причините за настъпването на ПТП се дължат на действията на водача на л.а. „***“. Не са
налице данни дали В. Г. Р. е била с или без поставен обезопасителен колан, но в
експертизата се посочва, че при правилно поставен предпазен колан пътниците и водачът в
едно МПС получават по-малко увреждания. Сочи още и че водачът на МПС „***“ е имал
възможността да предотврати настъпването на ПТП, ако е имал възможност на по-ранен
етап да възприеме навлизането на МПС „***“ в неговата траектория на движение. На
въпроси, поставени в хода на проведеното открито съдебно заседание по делото, вещото
лице отговаря, че ударът е челен в предната дясна част, защото идва от дясната страна
спрямо посоката на движение. Въздействието на колана е да възпре тялото за политане при
инерционните сили, които действат в права посока.
Приложени са листове за преглед на пациент, от които се установява следното: при
първоначален преглед не се откриват тежки наранявания, но впоследствие се установяват
контузия в челната област и гърба на носа, които водят до временна неработоспособност.
Приетата по делото СМЕ дава заключение, че на В. Г. Р. вследствие на ПТП от ***. са
причинени: мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб; контузия в челната област и гърба на носа; контузия в областта
на тазобедрената става; контузия на раменния пояс и мишницата. Получените увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и до болка.
2
Поставена е мека шийна яка за 15 дни и е назначена обезболяваща терапия. Също така в
експертизата се посочва, че лицето е изпитвало болки и страдания за период от около 20-25
дни, като през първите 10 дни болките са били с по-голям интензитет. Не се очакват трайни
последици за ищцата. В заключението се казва, че получените увреждания са в причинна
връзка с процесното ПТП. На въпросите, поставени с отговора на исковата молба, се
отговаря, че ищцата най-вероятно е получила уврежданията си от контакт с части от
интериора на автомобила, както и че не са описани увреждания, които могат да се приемат
за специфични, получени от поставен предпазен колан.
По дадените свидетелски показания на св. Б. С. Е., *** на ищцата, съдът възприема
следното. След настъпването на ПТП на ***. на ищцата е установена само травма на
главата, но вечерта започва да й се вие свят, да й се повръща, да има силни болки в главата.
На следващия ден в „***“ е установено, че има мозъчно сътресение, травма на врата,
рамото, левия крак. Сложили са й шина за две седмици и са й изписали обезболяващи.
Имала е силни болки в главата и виене на свят, които са наложили св. Б. Е. да я храни и къпе
поне две седмици. Била е под силен стрес.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Не се оспорва механизмът на процесното ПТП. В хода на делото съдът намира за
установено, че настъпилите увреждания върху здравето на В. Г. Р. са в причинно-следствена
връзка с него. Спорен по делото е въпросът за размера на иска за неимуществени вреди.
Съдът, като прецени доказателствата в тяхната съвкупност намира, че претенцията е
частично основателна – на ищцата се дължи общо обезщетение в размер на 4000,00 лева. С
оглед заключението на СМЕ действително са настъпили увреждания, които са довели до
временна неработоспособност на ищцата за период около месец и са й причинили
продължителни болки и страдания и значително неудобство. Не са доказани по категоричен
начин психологическите травми върху ищцата, нито е доказано да има предписания за
психологична помощ, но осъществено ПТП несъмнено е от естество да доведе до завишен
стрес и тревожност относно шофирането. Поради изложеното съдът счита определения
размер за справедлив с оглед временната невъзможност за полагане на труд, липсата на
самостоятелност на ищцата след настъпването на ПТП и причиненото неспокойство.
Съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно. Въпреки че в
представената по делото САТЕ е отбелязано, че е била налице обективна възможност да се
избегне удара, виновното поведение на водача на л.а. „***“, изразяващо се в неспазване на
правилата за движение, е довело до настъпването на ПТП. Не може да се вмени отговорност
на лицето за това, че не се е съобразило с неспазването на правилата за движение от друг
водач. В хода на делото не са представени доказателства ищцата да е управлявала МПС със
скорост над разрешената и не се установи по несъмнен начин, че не е носен предпазен колан.
По частичното плащане от 3000,00 лева на ищцата ще се присъдят още 1000,00 лева с
3
настоящото решение. Искът до сумата от 4000 лева подлежи на отхвърляне поради
извършеното плащане в хода не делото, а до сумата от 13 000 лева – поради
неоснователност.
По разноските:
При горните изводи за частична основателност на претенцията и по направеното от страните
искания за присъждането на разноски, следва да бъдат присъдени разноски и на двете
страни.
Ищцата съобразно представен списък по чл. 80 ГПК иска присъждане на разноски за
държавна такса в размер на 520 лева, както и разноски за депозит за СМЕ в размер от 300
лева и за САТЕ в размер от 300 лева или всичко в общ размер от 1 120 лева. Така от тях по
съразмерност съобразно уважената част от иска се дължат 86,15 лева.
Представен е сключен с ищцата договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, но доколкото същият се претендира в условията на
безплатна правна помощ и доколкото липсва задължение на съда да изследва дали са налице
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., размерът на възнаграждението трябва да се
определи съобразно фактическата и правна сложност по делото и реално извършената
работа от процесуалния представител. Поради това съдът определя адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Я. Д. в размер от 300 лева.
Ответникът представя списък по чл. 80 ГПК, в който посочва разноски за депозит за САТЕ в
размер от 200 лева и за депозит за СМЕ в размер от 200 лева или в общ размер от 400 лева,
поради което по съразмерност следва да му се присъдят 369,20 лева. Отделно му се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 250 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******, по иск с правно
основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Р. с ЕГН ********** и адрес:
гр. ***, ***, сумата 1000,00 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва от 23.02.2024г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на ***., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до сума от 4 000,00 лева като ПОГАСЕН
чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото, и за горницата над 4000,00 лева до пълно предявения
размер от 13 000,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Р. с ЕГН
********** сумата 86,15 /осемдесет и шест лева и 15 стотинки/ лева разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д. Д. с ЕГН ********** и служебен адрес: гр. ***, *** сумата от
300 /триста/ лева за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Г. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, сумата от 369,20 /триста шестдесет и девет лв. и 20 стотинки/ лева разноски по
съразмерност и 250,00 /двеста и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5