Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на шести февруари две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при секретаря Св. Атанасова. и с участие на прокурор
П. Вълчев при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Р.
Цветкова КАНД № 205 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Р.И.К.,***, депозирана чрез адвокат Е.Т.
от Адвокатска колегия – Бургас, против Решение № 326/10.10.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1032/2022г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-000540/30.03.2022г.
на началник сектор към ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Р.И.К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за недопустимост на постановеното съдебно решение, аргументирани с
доводи за липса на представителна власт за процесуалния представител на
наказващия орган. Счита също, че съдебният акт е незаконосъобразен поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навежда
доводи за наличие на допуснати нарушения в хода на процедурата по издаване на
НП. Сочи също, че неправилно е била ангажирана отговорността му за описаното в
НП нарушение, с оглед липсата на надлежно уведомяване на собственика на
автомобила за прекратяване на регистрацията му. Поддържа се становището, че
дерегистрацията на автомобила не произтича директно от нарушаване на
задължението на собственика да поддържа валидна застраховка „ГО на
автомобилистите“, а е необходимо да бъде издаден служебно съответния
индивидуален административен акт, което не е било сторено. Обективира и
претенция за квалифициране на деянието като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложено отправя искане за обезсилване на въззивното решение,
а в условията на евентуалност за неговата отмяна, съответно за отмяна и на
потвърденото с него НП. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Чрез процесуалния си представител депозира Молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие и писмени бележки, в които доразвива сочените в
касационната жалба отменителни основания.
Ответната страна, началник
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 20.10.2021г. в 11,10
часа била извършена проверка на път първи клас № 2 км. 102+518 в посока гр.
Разград и било констатирано, че т. а „Ф.Т.“ с рег. № *** собственост на С.М.,
се управлява от Р.И.К..
В хода на проверката
било констатирано, че товарният автомобил е със служебно прекратена регистрация
по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 22.06.2021г. Поради това срещу водача
бил съставен АУАН серия GT № 447060 от 20.10.2021г., в който актосъставителят приел, че
Р.К. е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
С оглед данните за
осъществен престъпен състав материалите по преписката с вх. № 1448/2022г. били
изпратени в РП – Шумен. С Постановление от 21.03.2022г. на прокурор при ШРП
по преписка вх. № 1448/2022г.
по описа на ШРП било отказано образуване на досъдебно производство. Прокурорът
приел, че доколкото са налице данни за административно нарушение по ЗДвП,
материалите по преписката следва да бъдат изпратени на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен с оглед преценка за реализиране на
административнонаказателното отговорност на водача.
След получаването на
постановлението и по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН АНО издал процесното НП, с
което на Р.И.К. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
а именно за това, че на 20.10.2021г., около 11,10 часа, на път първи клас № 2
км. 102+518 в посока гр. Разград, жалбоподателя управлява т. а. „Ф.Т.“ с рег. №
***, собственост на С.М., който не е регистриран по надлежния ред в
Република България и е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от
22.06.2021г.
При тези факти решаващият съд е
формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна. Съдебният състав приел също, че
процесната деятелност не съставлява „маловажен случай“ на административно
нарушение, поради което потвърдила атакувания пред нея санкционен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му. Следва да се отбележи, че настоящата инстанция не
споделя твърденията на касатора за недопустимост на постановения съдебен акт. И
в производството пред районния съд, и пред настоящата инстанция наказващият
орган, а именно началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, е
бил представляван от надлежно упълномощено лице на длъжност „главен
юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“ при ОД на МВР – Шумен, за което са приложени и съответните
заповеди. Изложените от касатора доводи в противен смисъл не се споделят и не
намират законова опора. С оглед изложеното настоящата инстанция не намира
основание да уважи отправената претенция за обезсилване на процесното съдебно
решение.
При осъществяване на
дължимия от съда контрол по законосъобразността на решението на предходната
инстанция, касационният състав на Административен съд – гр. Шумен намира, че
въззивната инстанция е достигнала до правилни правни изводи за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство и за материалната законосъобразност
на процесното НП.
В тази връзка следва да
се отбележи, че производството пред районния съд е инициирано по жалба на
соченото за нарушител лице, с която е оспорено издаденото срещу него
наказателно постановление. В тази насока следва да се посочи, че наказателното
постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото по
делото се установява, че съставеният срещу лицето АУАН, съдържащ констатации за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, законосъобразно е бил прекратен
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с оглед следващата се преценка за
осъществено престъпление от съответния прокурор, а материалите са били
изпратени на компетентната Районна прокуратура – за това свидетелства
приложената по делото Справка с рег. № 869000-3127/10.03.2022г. Едва след
прекратяване на досъдебното производство, наказващият орган е издал и
процесното НП. Същото съдържа необходимите законови реквизити и в частност -
дава ясно описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, без
да е налице породена неяснота за привлеченото към отговорност лице за това
какво нарушение му се приписва, съответно как да организира адекватно своята
защита. В контекста на изложеното, съдът не споделя твърдението на касатора, че
НП се явява порочно, предвид обстоятелството, че лицето не е получило препис от
прокурорския акт и с това било нарушено изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Подобно
задължение не е разписано в специалния закон и подобно разширително тълкуване
не намира нормативна основа.
На следващо място, съдът приема, че
процесното административно нарушение е извършено виновно от инициатора на
настоящото производство. Правилно същото е квалифицирано по чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението – касаторът
е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, т. е. на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно
доказано от данните, съдържащи се в справка, представляваща извлечение от
автоматизираната информационна система на КАТ. По делото е установено, че
регистрацията на процесния товарен автомобил, собственост на С.М., е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от
22.06.2021г., във връзка с липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Прекратената регистрация на автомобила има за своя
последица невъзможността същият да бъде управляван правомерно по пътищата,
отворени за обществено ползване, в какъвто смисъл е и правилото на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, неизпълнението на което е вменено на Р.К.. Безспорно се установява,
че към датата и часа на извършване на проверката, посочени в обстоятелствената
част на НП, за управлявания от ответника автомобил не е била налице сключена и
действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това
се установява и от приобщените по делото писмени материали. Видно и от
приложената справка по история на превозното средство, служебното
възстановяване на регистрацията на автомобила се е случило в час, последващ
посочения в НП такъв. Обсъдените обстоятелства дават основание да се приеме, че
към инкриминирания момент управляваното от касатора превозно средство е било
все още със служебно прекратена регистрация и са били налице законовите пречки
то да бъде управлявано, и с които водачът е следвало да бъде наясно. Тук е
мястото да се отбележи, че всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. За прецизност на
изложението съдът счита за необходимо да акцентира също, че наличието или
липсата на отправено уведомление от страна на Гаранционния фонд до собственика
на автомобила за липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е
ирелевантно за процесното нарушение. Ирелевантно за отговорността на водача е и
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. В настоящия
случай, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост
под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на
регистрирани превозни средства, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, още
повече предвид факта, че при предприемане на управлението на въпросното МПС за
същото не е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Касационният състав приема, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкции – „глоба“ в размер от 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, са определени
в минимален размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали
правилно е индивидуализирана отговорността на водача, съгласно правилото на чл.
27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното настоящата
касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените
правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за
отмяната му. Въз основа на изложеното съдът приема, че касационната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за
настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в размер на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 326/10.10.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1032/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Р.И.К.,***, ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР – гр. Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/
лева за процесуална защита в хода на настоящото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.02.2023г.