№ 945
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ЦЕНТРОМЕС“ ООД, ЕИК ****** срещу
Решение № 994 от 11.04.2022г. по гр.д. № 9857/2021г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав, с
коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ****** иск за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 11275.49 лева, като получена от ответника при начална липса на
основание и платена от ищеца цена за достъп средно/ниско напрежение в размер на 2368.80
лева и цена за пренос ниско напрежение в размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г.
до 30.06.2018г. в обект на потребление с. ******, общ. ******, колбасарски цех, отчитан по
кл. № ****** и аб. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2021г. до окончателно плащане на
задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и
за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи, че съдът
формирал погрешен извод по същество на спора, като не е съобразил следното: безспорно е
по делото, че още през 1999-2000г. правилно е определена границата на собственост, но
неправилно е определено мястото на измерване; СТИ не е разположено на границата на
собственост, а неправилно е разположено в ТП № 3 „Центромес“, собственост на ищеца;
извършеното от ответника измерване на потребените количества ел. енергия е
1
неправомерно, поради което въззивникът няма задължение да заплаща начислените от
ответника цени за пренос НН и за достъп НН. Категорично е установено по делото, че
енергията се пренася през собствено на „Центромес“ ООД съоръжение. Ето защо цената за
достъп и за пренос би била дължима само ако ТП - 3 „Центромес“ и трасето до
предприятието бяха собствени на ЕРП Север, както и СТИ бе разположено на границата на
собственост. Обратно, установено е, че СТИ не е разположено на границата на собственост;
ТП № 3 „Центромес“ и трасето са собственост на „Центромес“ ООД, поради което се налага
извод, че платените в исковия период суми за услуги, които ответника не е предоставил
реално са платени при начална липса на основание. Ето защо платеното подлежи на
връщане, поради което отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него
предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и
заявява други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението.
Конкретно посочва, че страните са обвързани от облигационна връзка, възникнала на
основание чл. 104 от ЗЕ вр. чл. 11, т. 1 и т. 2 от ПТЕЕ/2013г. чрез два договора от
23.10.2013г. за достъп до ЕРМ и за пренос на ел. енергия през ЕРМ, собственост на
ответника. По силата на същите, ищецът поел задължението да заплаща съответната цена за
тези услуги – достъп и пренос, одобрена от КЕВР. Двата индивидуални договора за мрежови
услуги „достъп“ и „пренос“ са сключени с оглед осигуряване и пренасяне на количества ел.
енергия закупувани от ищеца на свободен пазар на ел. енергия, в резултат на упражненото
от него право да встъпи като нов участник на свободния пазар на ел. енергия. Със заявление
от 26.09.2013г. ищецът, като търговски участник заявил пред ответника услугите да му
бъдат предоставяне на заварените място на потребление и търговско измерване на ниско
напрежение, което не е било променяно от първоначалното присъединяване на обекта към
ЕРМ през 1999-2000г. Съгласно ПТЕЕ/2013г. не е позволено освобождаването от цена за
достъп за обекти присъединени към ЕРМ, какъвто е и процесния обект, както и
освобождаването на клиенти от заплащането на цена за пренос през съответната мрежа, към
която са присъединени. Такава възможност е предвидена единствено за производителите на
ел. енергия, каквото качество ищецът не притежава. Следователно настъпилото
имуществено разместване между страните е на годно правно основание, поради което
предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен. Отправя искане решението да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „Центромес“ ООД,
ЕИК ****** срещу „Електроразпределение Север“ АД осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 11275.49 лева, като получена при начална липса на основание и платена от ищеца цена за
достъп средно/ниско напрежение в размер на 2368.80 лева и цена за пренос ниско
2
напрежение в размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в обект на
потребление с. ******, общ. ******, колбасарски цех, отчитан по кл. № ****** и аб. №
******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.03.2021г. до окончателно плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът
е собственик на обект – месопреработвателно предприятие, находящо се в с. ******, общ.
****** по отношение на който се намира в договорни отношения с ответника за доставка на
ел. енергия и мрежови услуги. За последните са издавани фактури, заплащани от ищеца в
срок. Обектът е изграден от ищеца, като присъединителните съоръжения /външно ел.
захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение/ са изградени изцяло от него в
качеството му на собственик и инвеститор. Външното ел. захранване е проектирано и
изградено изцяло от ищеца и представлява изградено въздушно електропроводно
отклонение от ЕПО на ЕП 20 kV „******“. При изграждането на присъединителните
съоръжения е определена граница на собственост, като е определено мястото на прикачване
на електропровдното отклонение за ТП към електропроводното отклонение с. ****** на ЕП
„******“ 20 kV. Ищецът е собственик на електрически уредби и съоръжения ТП тип „Б“ – 1
х 400 kVA; Електропроводно отклонение 20 kV и Кабелно захранване НН – 1 кв.
Транспортирането на ел. енергия до завода се извършва по собствено на ищеца ел.
съоръжение, представляващо въздушна електропроводна линия 20 kV. Транспортирането по
електропроводната линия, собственост на ищеца е за ел. енергия средно напрежение, като в
същото време цялото трасе /като въздушна електропроводна линия/ между място за
прикачване на електропровдното отклонение за „ВТП“ към електропроводно отклонение с.
****** за Електропровод 20 kV „******“ до ТП № 3 с. ****** с диспечерско наименование
„Центромес“ е собственост на ищеца. Чрез тази схема на свързване – собствена въздушна
електропроводна линия 20 kV, ищецът е присъединен към ЕРМ на ответника. Между
въздушната електропроводна линия и енергийните съоръжения на доставчика няма ел.
уредби на „Електроразпределение Север“ АД, т.е. обективно липсва енергия, която да се
транспортира през разпределителната мрежа на доставчика, поради което липсва и достъп
по смисъла на § 1, т. 15 от ЗЕ. Цената за достъп до РМ е дължима при ползване на такъв.
Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период /ПТЕЕ, ДВ, бр. 59/2009г. и
ПТЕЕ, ДВ, бр. 64/2010г., отм. 2013г./, потребителите, присъединени към ЕРМ заплащат
цената за достъп и цената за пренос съгласно измерено количество на консумирана активна
ел. енергия в местата на измерване, определени съгласно ПИКЕЕ и договорите за продажба
на ел. енергия. В случая мястото на присъединяване на ищеца е определено като място на
прикачване на електропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводно отклонение с.
****** за Електропровод 20 kV „******“ до ТП № 3 с. ****** с диспечерско наименование
„Центромес“, така както е определено в писмо от 03.06.1999г. и становище от 03.10.2000г.
за условията за присъединяване на обекта към ел. мрежа. Това фактическо състояние не е
променяно и към настоящия момент. Въпреки че още през 1999г. и 2000г. правилно е
определена границата на собственост, неправилно е определено мястото на измерване, като
същото е следвало да се определи съгласно нормативните изисквания на границата на
3
собственост. Това място в случая е мястото за прикачване на въздушното електропроводно
отклонение за „ВТП“, собственост на ищеца към електропроводното отклонение с. ******
за Електропровод 20 kV „******“. Там е следвало да се монтира и СТИ, което отчита и
измерва потребената ел. енергия и което неправилно е разположено в ТП № 3 „Центромес“,
собственост на ищеца. Цялото ел. съоръжение от мястото за прикачване на
електропровдното отклонение за „ВТП“, собственост на ищеца към електропроводното
отклонение с. ****** за Електропровод 20 kV „******“ е собственост на ищеца.
Извършеното от ответника по посочения начин измерване на потребените количества ел.
енергия е неправилно, извършено в противоречие с нормативните изисквания и поради това
и ищецът не е имал задължение да заплаща начислените му от ответника цена за пренос НН
и цена за достъп средно/ниско напрежение. Енергията, която реално се пренася през
собственото на ищеца съоръжение не се пренася през ЕРМ на ответника, като цялото
електропроводно отклонение от мястото на прикачване, през отклонението до
Електропровод 20 kV „******“ е собственост на ищеца. Енергията, доставяна и ползвана от
ищеца се трансформира от средно напрежение 20 kV на ниско напрежение в ТП № 3
„Центромес“, собственост на ищеца, поради което технически въздушното електропроводно
отклонение, изградено и ползвано единствено от ищеца не е част от ЕРМ. Ето защо през
целия период за ищеца не е съществувало задължение да заплаща цена за достъп
средно/ниско напрежение до ЕРМ и цена за пренос ниско напрежение по ЕРМ.
Количеството потребена от ищеца ел. енергия през исковия период не е измерено на
границата на собствеността между собствения му въздушен електропровод и ЕРМ,
собственост на ЕР дружество, а в намиращия се след тази граница ТП № 3 „Центромес“.
Извършеното от ответника измерване поради това е неправомерно и за ответника не е
възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната ел.
енергия – цена за достъп и за пренос по ЕРМ, подробно описани по фактура и дата на
издаване, количество и стойност в табличен вид в исковата молба. Поради несъществуването
на годен правопораждащ факт за начисляването им в полза на ответника, извършеното
плащане като част от цената на консумираното количество ел. енергия за процесния период
от ищеца е при липса на правно основание, поради което се дължи връщане на платеното.
Отправил искане по изложените обстоятелства за постановяване на положително решение
по делото.
В отговор на исковата молба, „Електроразпределение Север“ АД оспорил
допустимостта на исковете със съображения относими по съществото на материалноправния
спор. Навел възражения, че е оператор на ЕРМ за Североизточна България и собственик на
ЕРМ. Позовал се е, че имущественото разместване е било осъществено на годно правно
основание, почиващо на закона и валидно установени и действащи облигационноправни
връзки по договорите сключени между страните. С два договора за достъп и за пренос от
23.10.2013г. страните уредили отношенията си по повод мрежовите услуги свързани с
електрозахранването на обекта на ищеца, като самият ищец с договорите се е задължил да
заплаща процесните суми. Освен на двата договора, това задължение на ищеца почива и на
императивни правни норми, с които се установява изрично и задължително възмездно
4
насрещно заплащане на тези мрежови услуги съгласно чл. 104 от ЗЕ и чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от
ПТЕЕ в сила от 26.07.2013г. Според последните не е позволено освобождаването от цена за
достъп за обекти присъединени към ЕРМ, какъвто е процесния. Въведените от законодателя
цена за пренос и цена за достъп имат определена нормативно установена цел –
възстановяване чрез цената за пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа
определените от комисията технологични разходи за съответната РМ, т.е. възстановяване на
загубите от транспортирането и преобразуването на ел. енергия през цялата мрежа до обекта
на клиента. Нормативно установените правила определят задължението на всички клиенти с
обекти присъединени и електрозахранвани от ЕРМ, да заплащат на съответния оператор на
тази мрежа, цените за мрежови услуги, като единственото достатъчно условие за това е
клиентът да е консумирал ел. енергия в обекта си, което в случая не е спорно. Клиентът
присъединен към ЕРМ не би било възможно да получи и консумира в обекта си ел. енергия,
ако ответникът не бе престирал изпълнение по двата договора за процесните мрежови
услуги – достъп и пренос. Цената за достъп е една и съща за всички присъединени клиенти
към мрежата на ответника, независимо на какво напрежение са присъединени обектите им
/средно или ниско/, като без предоставен достъп до ЕРМ би било технически невъзможно в
обекта да има електрозахранване. Ето защо същата е била дължима и правилно начислявана,
като дължимостта не е обвързана с мястото на монтиране на СТИ. От момента на
присъединяването му, консумираната от ищеца ел. енергия е била измервана със СТИ
монтирано на трафопост ТП 3 Центромес. Така извършеното измерване е правомерно и
правилно, доколкото СТИ е разположено до или на границата на имота на клиента /чл. 120
от ЗЕ/. Единствено тази граница има отношение към мястото на измерване. Доколкото
ответникът е бил изправен по двата договора като е предоставял на ищеца мрежовите
услуги „достъп“ и „пренос“ до и през собствената си ЕРМ, към която обектът на ищеца е
присъединен, то исковата сума е насрещната престация на ищеца за услугите посредством
заплащане на тяхната цена. Отправил искане поради всичко изложено предявените искове да
се отхвърлят като неоснователни, евентуално ако се приеме, че ищецът е ползвал само
пренос на ел. енергия със средно напрежение, то искът да се отхвърли за разликата между
дължимата цена за пренос ниско и средно напрежение.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Акт № 5543 от 11.06.1992г. за държавна собственост е признат недвижим
имот – ел. подстанция 110/20 KV „******“, дворно място, ком. Адм. сграда, ЗРУ и гаражи,
като построени в гр.******, местност „******“ от държавата върху държавна земя през
1991г., който имот е предоставен за оперативно управление на Клон „Електроснабдяване“,
гр. ******.
От счетоводно извлечение от инвентарна книга на ЕРП Север АД, РОЦ ****** към
07.02.2020г. е видно, че Сграда ПС ******, м. ****** В.Т. 545 кв.м. е описана като актив
към 01.01.1991г. с балансова стойност към 31.01.2020г. 58 040.90 лв. Като актив на
5
дружеството към 21.06.1996г. е описано и ЕП „******“, като подстанцията и ел. отклонение
„******“ са вписани в инвентарната книга на ответника.
С писмо – разрешително от 30.06.1999г. за срок от 2 години, НЕК – ЕАД, клон
„Електроснабдяване“, гр. ****** разрешила на дружеството ищец ел. захранване на обект
„Кланичен пункт и колбасарски цех“, с. ******, като за целта за собствена сметка и нужда
да проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV. Указано е, че въздушното
захранване на предвидения за изграждане ВТП да стане посредством въздушно
електропроводно отклонение от ел. проводното отклонение за с. ****** на ел. 20 KV
„******“; да се монтира силова машина – маслен трансформатор 20/04 k с мощност 160
KVA; да се монтира тризонен електромер за активна ел. енергия на токови трансформатори
и двутарифен електромер за реактивна ел. енергия. Посочено е, че за граница на
собствеността да се счита мястото на прикачването на електропроводното отклонение за
„ВТП“ към електропроводното отклонение „******“, с. ****** на ел. 20 KV.
В становище от 03.10.2000г. за условията за присъединяване на обект към ел. мрежа,
подписано от управителя на „Електроразпределение – ******“ ЕАД отново е посочено, че
инвеститор за изграждане на съоръженията за присъединяване е потребителят „Центромес“
ООД, гр. ******, а за граница на собствеността да се счита мястото на прикачването на
електропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводното отклонение с. ****** на
ел. 20 KV „******“.
С разрешение за ползване № 49/19.02.2003г. на началника на РДНСК, гр. ****** е
разрешено ползването на строеж „Външно ел. захранване – монтаж ТП, електропроводно
отклонение 20 KV, кабели НН – 1 KV“ към строеж „Кланица и колбасарски цех“ в с. ******,
общ. ****** с инвеститор „Центромес“ ООД.
С НА за собственост на недвижим имот № 60 от 11.03.2004г., вписан в СВп, гр.
****** с вх.рег. №818/12.03.2004г. на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК ищецът е признат за
собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. ******, обл. ******,
представляващ земя с площ от 2534 кв.м, съставляваща парцел IX от масив 50 по
парцеларния план на стопанския двор на с. ******, район „Овцеферма“, при граници:
парцел VIII, масив 50, парцел I, масив 51, ведно с изградените върху този имот:
производствен обект, представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена
площ от 1250 кв.м., както и трафопост със застроена площ от 9 кв.м.
На 23.10.2013г. между страните са сключени два договора за достъп до ЕРМ
собственост на ответника и за пренос на електрическа енергия през ЕРМ собственост на
ответника. Предмет на единия договор е предоставянето на достъп до разпределителната
мрежа, а на другия предоставяне на услугата пренос през разпределителната мрежа на
„Енерго-Про Мрежи“ АД, като титуляр на лицензия за разпределение на ел. енергия на
количество ел. енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка за
стопански обект с ал. № ****** в с. ******. Предоставянето на достъп от „Енерго-Про
Мрежи до разпределителната си мрежа, в съответствие с действащото законодателство, за
осигуряване на нормални технически условия за работа на търговския участник е уговорено
6
срещу поето от последния задължение да заплаща цената за достъп до ЕРМ съгласно чл. 26,
ал. 1, 2 и 4, чл. 28, ал. 1 от Правилата /чл. 1 и чл. 2 от договора/, а предоставянето на
търговския участник от Енерго-Про Мрежи на услугата пренос през разпределителната си
мрежа на количествата ел. енергия, постъпили в РМ до мястото на доставка – срещу поето
от първия задължение да заплаща цена за пренос /чл. 1.1 от Раздел I от договора/. Съгласно
уговореното между страните в раздел III, чл. 4 (1) от договора за достъп измерването се
извършва със СТИ, поставени на границата на собственост на ел. съоръжения съгласно
Наредба № 6/2004г.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното:
обектът месопреработвателно предприятие, находящ се в с. ****** се захранва с ел.енергия
от Подстанция „******" 110/20 KV чрез въздушен електропровод 20 KV /средно
напрежение/ с наименование Електропровод (ЕП) „******" от въздушно отклонение от
стълб № 105 на ВЕЛ „******“ до стълб № 10, като в точката на стълб № 10 е свързано
електропроводно отклонение, чрез което енергията достига до трафопост ТП-3
„Центромес“ и от там до обекта на ищеца. В ТП-3 „Центромес“ е монтирана силова
трансформаторна машина 20/0.4 KV трансформираща средното напрежение 20 KV в ниско
напрежение 0.4 KV. От табло ниско напрежение на ТП-3 се захранват ел. консуматори в
производствените цехове на ищеца. Към момента на огледа измерването на потребяваната
ел. енергия се осъществява на ниво средно напрежение, като е монтиран електромер в ново
табло, монтирано на стълб № 10 на ВЕЛ „******“. Това е фактическото положение от
23.07.2020г., когато в обекта е монтирано ново СТИ, поставено на стълб № 10, което
измерва потребяваната ел. енергия на ниво средно напрежение, при отразяване в протокола
за монтаж „При съществуваща измервателна група ниско напрежение, абоната преминава на
измервателна група средно напрежение“. До 23.07.2020г., както и в процесния период, СТИ
в обекта на потребление е отчитал потребяваната ел. енергия в трафопост /ТП-3/ с трифазен
електромер на ниво ниско напрежение. Преди изместването на меренето, същото е било на
мястото, определено при първоначалното присъединяване на обекта на ищеца към ЕРМ,
съгласно указанията дадени с писмо от 1999г. на НЕК АД. Това място, което не е променяно
до м. юли 2020г. се е намирало в имота на ищеца е съгласно действащите разпоредби на
Закона за електростопанството и ППЗЕ, а от 23.07.2020г. това място се намира на около 30-
40 м. до границата на собственост на имота на ищеца. Консумираната в обекта ел. енергия,
като се има предвид предназначението и оборудването му е на ниво ниско напрежение. При
положение, че обектът се захранва единствено след трафопоста, който преобразува ел.
енергията от ниво СН на ниво НН, може да се направи извод, че в обекта технически е
възможно да бъде консумирана единствено ел. енергия на ниво НН. Към момента СТИ е
монтирано на границата на собственост на съоръженията и същото не може да измерва
реално потребената в обекта на ищеца енергия, след нейната трансформация от ниво СН на
ниво НН.
Пред ВРС е проведена и ССчЕ, от заключението на която се установява, че общата
стойност на фактурираните цени за такса „пренос ниско напрежение" за процесния период е
7
8 906.69 лв. без ДДС. Съгласно утвърдените от КЕВР цени за такса пренос средно
напрежение общата стойност на количествата ел. енергия при цена за такса пренос средно
напрежение за същия период възлиза на 3 067.58 лв. без ДДС. Разликата между заплатената
цена за такса пренос за ниско напрежение и цената за пренос средно напрежение по
процесните фактури е 5 839.11 лв. без ДДС за относимия период.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е претенция за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл.
55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за връщане на сумата от 11275.49 лв., сбор от платени при липса на
основание в периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. цена за мрежови услуги – за пренос и за
достъп ниско напрежение.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД
предполага да се установи извършено от едната страна даване, в случая, плащане, както и
начална липса на основание за това плащане. Доказването на факта на плащането е в тежест
на ищеца, а в тежест на ответника е да докаже осъществяването на валидно правомерно
основание за получаване на платените суми.
Няма спор между страните, а е установено и с писмени доказателства, че начиная от
23.10.2013г. същите са обвързани от два договора за достъп до ЕРМ и за пренос на
електрическа енергия през ЕРМ собственост на ответника, по силата на които ответникът
поел задължение да предоставя достъп до ЕРМ, както и на услугата пренос през РМ на
ответника – титуляр на лицензия за разпределение на ел. енергия на количество ел. енергия,
постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка за стопански обект с аб. №
****** в с. ******. По силата на всеки от договорите, дружеството ищец, като търговски
участник поел задължение да заплаща цената за достъп до ЕРМ съгласно чл. 26, ал. 1, 2 и 4,
чл. 28, ал. 1 от Правилата, както и цена за пренос.
Така възникналите облигационни правоотношения се уреждат от разпоредбите на
ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.
енергия към преносната или към разпределетилната ел. мрежи, Правила за търговия с ел.
енергия /2013г./ и Правила за измерване на количеството ел. енергия /2007г./.
С нормите на чл. 24 и чл. 25 от ПТЕЕ е въведено изрично задължение за клиентите,
присъединени към ЕРМ, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период, като
тези цени се определят от КЕВР. Съгласно чл. 26, ал. 1 от правилата, мрежовите услуги се
заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за
измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14 от ПИКЕЕ при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа,
8
съответно ЕРМ, към присъединен потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава
трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно ЕРМ. Технологичните разходи на енергия в дадено съоръжение са за сметка на
неговия собственик. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа
на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба
/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя.
Установено е по делото от писмените доказателства, както и от неоспореното заключение на
СТЕ, както и няма спор между страните, че компонентите за разпределение на ел. енергия на
различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са
негова собственост: електрически уредби и съоръжения ТП тип „Б“ – 1 х 400 kVA;
Електропроводно отклонение 20 kV и Кабелно захранване НН – 1 кв. са изградени от ищеца
в собствения му имот в периода 1999-2003г., като транспортирането на ел. енергия до обекта
се извършва по собствено на ищеца трасе – ел. съоръжение, представляващо въздушна
електропроводна линия 20 kV. Транспортирането по електропроводната линия, собственост
на ищеца е за ел. енергия средно напрежение, като в същото време цялото трасе /като
въздушна електропроводна линия/ между място за прикачване на ЕПО за „ВТП“ към ЕПО
„******“ до ТП № 3 „Центромес“ е собственост на ищеца. Т.е. присъединяването на
„Центромес“ ООД е извършено чрез собствен на дружеството въздушен електропровод и с
оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 от ЗЕ, определянето на мястото на измерване е
обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на
нея се поставят и СТИ.
От друга страна, съгласно чл. 27 от Наредба № 6/2004г., границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касае за
присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост
следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 вр. ал. 3 и ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 и тя е
в клемите за присъединяване на проводниците към съоръженията на уредбата - при
въздушен електропровод и открита уредба. По делото с експертно заключение е установено,
че процесния обект на потребление се захранва с направено прикачване на ЕПО от ЖР
Стълб № 10 на ВЕЛ „******" 20kV към ТП-3 „Центромес“. Границата на собственост на ел.
съоръженията е мястото на прикачването на отклонението на въздушна линия за ТП-3
„Центромес“ към ВЕЛ „******" 20 kV, а това е именно присъединяването към ЖР Стълб №
10. Така установеното кореспондира и с определената граница на собственост още с писмо
от 30.06.1999г. на НЕК ЕАД и становище от 03.10.2000г. на „ЕР – ******“ ЕАД, както е
видна и от Еднолинейна схема на ТП 3 „Центромес“ на л. 72 от делото.
Налага се извод, че в хипотеза на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено
9
границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е
присъединен към електропреносната или към ЕРМ. В случая собственото на ищеца
въздушно ЕПО от ЕПО „******“ до стълб № 10 оттам отклонение до ТП „Центромес“
представлява част от електроразпределителната мрежа, като трансформирането на ел.
енергия от средно в ниско напрежение е извършвано в трафопоста на ищеца. Дължимостта
на цената за достъп и цената за пренос обаче е пряко обвързана от спазване на изискването
консумираната от потребителя ел. енергия да е измерена именно в местата, установени в
посочените правила или уговорени от страните по сделката. Цената за достъп и цената за
пренос по ЕРМ отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, като целта при формирането
им е да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване.
Именно с оглед на това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос,
като компоненти на цената на ел. енергия, правомерното поставяне на СТИ се явява от
предпоставящо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана ел. енергия,
измерено в места, различни от нормативно определените или уговорените между страните,
не може да бъде основа за изчисляване на цената за тези мрежови услуги, доколкото тези
елементи от цената на ел. енергия биха били неопределяеми, от което съответно произтича и
тяхната недължимост. В този смисъл поставянето на уредите за количествено измерване на
предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия или достъп и
пренос във формално несъответствие с техническите изисквания по ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на
насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп и цена за пренос
по ЕРМ, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до
неправилно измерване, увреждащо купувача по договора /в този смисъл Решение № 227 от
11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г. на ВКС, ІІ ТО/.
Изхождайки от това разбиране, съдът приема, че количеството потребена от ищеца
ел. енергия през исковия период е измервано не на границата на собственост между
собствения му въздушен електропровод и електрическата уредба на електропреносното
предприятие /ЕП ******/, а в намиращия се след тази граница трафопост „Центромес“. Тази
граница е определена още с писмото от 1999г. на НЕК и в становище от 2000г. на „ЕРП“ –
****** като мястото на прикачване на ЕПО за „ВТП“ към ЕПО „******“ и е установена като
място на прикачването на отклонението на въздушна линия за ТП-3 „Центромес“ към ВЕЛ
„******" 20 kV или именно присъединяването към ЖР Стълб № 10. При това положение и с
оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ мястото на измерване следва да е на страната с
по-високо напрежение /20 кV/, както впоследствие и понастоящем е монтиран СТИ на стълб
№ 10 на ВЕЛ „******“ от 23.07.2020г. и е демонтиран от ТП „Центромес“ на ищеца и което
измерва вече потребяваната ел. енергия на ниво СН. Следователно, извършеното от
разпределителното дружество измерване след границата на собственост в ТП „Центромес“ е
било неправомерно и поради това за ищеца не е възникнало задължение за плащане на двата
компонента от цената на консумираната ел. енергия – цената за достъп до и цената за пренос
по ЕРМ. Доколкото дължимостта на тези компоненти както съдът посочи е обвързано от
10
изричното условие за правомерно измерване, каквото по делото не е доказано, то и
платеното е при липса на основание.
Следователно доколкото в частност СТИ в рамките на исковия период е неправилно
разположено и количеството консумирана ел. енергия, измерено в места, различни от
нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване на нейната цена, то
въззивният съд приема, че платеното от ищеца под формата на стойност на претендирана от
ответника цена за достъп и цена за пренос е при липса начална липса на основание.
Предявените на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД искове са основателни и следва да се
уважат.
Обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон е
неправилно и следва да се отмени.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът/въззивник има право на
поискани разноски. Действително реализирани от страната съгласно представен списък са
разноски под формата на платени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение възлизат на 1600 лв., а за въззивна инстанция – в размер на 226 лв. В този
размер разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 994 от 11.04.2022г. по гр.д. № 9857/2021г. по описа на ВРС,
XXXIX-ти състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявеният
от “Центромес“ ООД, ЕИК ****** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ******
иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11275.49 лева, като
получена от ответника при начална липса на основание и платена от ищеца цена за достъп
средно/ниско напрежение в размер на 2368.80 лева и цена за пренос ниско напрежение в
размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в обект на потребление с.
******, общ. ******, колбасарски цех, отчитан по кл. № ****** и аб. № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.03.2021г. до окончателно плащане на задължението И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на “Центромес“ ООД, ЕИК ******, със седалище гр.
****** сумата от 11275.49 лева, като получена от ответника при начална липса на
основание и платена от ищеца сбор от цена за достъп ниско напрежение в размер на 2368.80
лева и цена за пренос ниско напрежение в размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г.
до 30.06.2018г. в обект на потребление с. ******, общ. ******, колбасарски цех, отчитан по
кл. № ****** и аб. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
11
на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2021г. до окончателно плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на “Центромес“ ООД, ЕИК ****** сумата от 1600 лева,
представляваща реализирани по делото съдебни разноски за първа инстанция и сумата от
226 лева – разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12