Р Е Ш Е Н И
Е
№ 953/08.04.2020 г. 30.03.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд III-ти граждански състав
На дванадесети март
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Елена Христова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3647 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „*****-87“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, *****, представлявано от *****, против М.К.А.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира
осъждането му за заплащане на сумата от 1 590 лв., представляваща дължимо
обезщетение, с оглед прекратяване на съществувалото между страните трудово
правоотношение, поради налагането на дисциплинарно наказание уволнение, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019
г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсената сума се основават на
твърдения за съществувало между страните трудово правоотношение, което било
прекратено от работодателят – ищец, поради налагането на работника – ответник
на дисциплинарно наказание уволнение, с оглед на което и последният му дължал
обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения, поради безсрочния
трудов договор и уговореното тримесечно предизвестие за прекратяването му
Правното основание на иска е чл.
221, ал. 2, предл. 1-во от КТ.
Ответникът
е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез назначения му особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Ш.. Със същият се оспорва
иска, като се сочи, че са налице нарушения в производството по налагане на
дисциплинарното наказание и не били поискани обяснения от работника. Сочи също
така, че липсват данни заповедта за уволнението да е достигнала до адреса,
поради което и само на това основание исковете били неоснователни.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съществувалото
между страните трудово правоотношение се установява от представения по делото
трудов договор от 11.10.2018 г., сключен по реда на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ
/за неопределено време/, съгласно който ответникът е назначен на длъжността *****към
ищцовото дружество, на негов обект в *****– Бургас,
при пълно работно време и осемчасов работен ден, срещу заплащането на основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 530 лв. Съгласно уговорките между страните по
него е предвидено тримесечно предизвестие за прекратяването му.
Със
Заповед № 465/07.02.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено, поради
налагането на дисциплинарно наказание уволнение
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 221, ал. 2 от КТ предвижда, че при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. В случая заповедта е връчена на работника на 25.02.2019 г.,
чрез трето лице – неговият дядо *****. Липсват данни същата да е обжалвана или
отменяна, при което следва да се приеме, че е влязла в сила и породила
последиците си – валидно прекратяване на трудовото правоотношение поради
налагането на дисциплинарно наказание уволнение. По повод възраженията на
ответната страна в тази връзка следва да се отбележи, че в настоящото
производство липсва предявен иск от страна на ответника, за да могат да се
изследват наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението, срок за
атакуване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и т.н. Всъщност
иска за отмяна на уволнението е конститутивен и чрез
него се упражнява едно потестативно право, като едва при
уважаването му настъпва съответната правна промяна – отмяна на уволнението.
Само по себе си възражението за незаконосъобразност на уволнението не води до
тази последица, дори и да се приеме, че същото действително е незаконосъобразно.
При това положение и при липсата на твърдения и данни за отмяна на заповедта за
налагането на дисциплинарното наказание следва да се приеме, че заповедта е
влязла в сила.
При
това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Досежно размера му обаче, следва да се отбележи, че нормата на чл. 228 от КТ
гласи, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по
този раздел, т.е. и за процесното обезщетение, е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено. В тази връзка от данните по делото се установява, че през
месец октомври 2018 г. ответникът е получил 268. 22 лева, като брутното му
трудово възнаграждение възлиза на 345. 65 лева. През месец ноември 2018 г. е
получил 240. 29 лева, като брутното му трудово възнаграждение възлиза на 337.
27 лева. След това е спрял да се явява на работа и очевидно работодателят е спрял да му начислява и
съответно изплаща трудово възнаграждение. В случая работникът няма отработен
пълен месец. При това досежно определянето размера на обезщетението се явява
приложима нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, която предвижда, че когато работникът или служителят не е
отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от
Кодекса на труда се определя, като полученото средно дневно
брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия
месец. При това съобразно отработените 15 дни за месец октомври средното
дневното брутно трудово възнаграждение е 23. 04 лева. Умножено по 23-те
работните дни на месеца то възлиза на 529. 99 лева. Ето защо съдът приема, че
искът е основателен за сумата от 1 589. 99 лева, предвид уговорения тримесечен
срок за прекратяване безсрочното трудовото правоотношение. Основателна
съответно е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважената част на иска
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Следователно искът следва да се отхвърли за горницата над уважения размер от
1 589. 99 лева до пълния заявен такъв от 1 590 лева, ведно със
законна лихва за забава върху отхвърлената част.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищцовото дружество част от направените
от него разноски в размер на 593. 99 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда
М.К.А. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „*****-87“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *****,
представлявано от *****, сумата от 1 589.
99 лв. /хиляда петстотин осемдесет и девет лева и 99 ст. /, представляваща
дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ поради прекратяване на
съществувалото между страните трудово правоотношение, съгласно сключен трудов
договор от 11.10.2018 г., поради
налагането на дисциплинарно наказание уволнение, ведно със законната лихва за
забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019
г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 593. 99 лв. /петстотин деветдесет и три лева и 99 ст./ за направените
по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер до пълния заявен размер, ведно със законната лихва ва забава върху
отхвърлената част.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.