Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260036
гр.Свищов,
23.10.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 7.10.2020 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като се разгледа с докладваното от съдията гр.д.561/2020 година, за да се
произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт В.Л. против З.К.П. с ЕГН ********** . Твърди,че З.К.П. с ЕГН ********** на 15.08.2017г. е сключила Договор за кредит „Бяла карта“ № 513847 с „Аксес Файнанс“ ООД
с кредитен лимит 500,00 лева, които е усвоила чрез международна кредитна карта в периода
20.08.2017г. до 30.08.2017г. Поради забавено плащане е начислена договорна
лихва-80,58лв., а поради непредставяне на обезпечение е начислена неустойка в размер на 199,52
лева. Поради неизпълнение на задълженията , същите са обявени за изискуеми на
6.03.2018г. Начислена е лихва за забава
върху просрочената главница и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Длъжникът е внесъл сума 155,00 лева, които са приспаднати от такса разходи за събиране в
размер на 102,50 лева и неустойка в размер на 52,50 лева. На 13.08.2018г. е подписано Приложение №1 към Договор за
продажба и прехвърляне на парични вземания, сключен между „Аксес Файнанс“
ООД и "А.з.с.н.в." ЕАД , като
вземането срещу посочения длъжник е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен за прехвърляне на
задължението му.
За посочената сума, включително
главница, неустойка и лихва ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по
ч.гр.д. 1092/2019г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 627/11.12.2019г.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит, поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск . Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми, както и
направените разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът З.К.П., чрез адв.Ц.И. от САК е
подала писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. Прави
възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем,сключен с „Аксес Файнанс“ ООД на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1,т.9
и т.10 от ЗПК. Кредиторът не бил уведомил длъжника за предсрочната
изискуемост.Счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предявените искове от ищеца са -
установителен по чл.422 от ГПК за сумата
498,85 лв. (четиристотин
деветдесет и осем лв. 85 ст.) -главница, 80,58лв.-договорна лихва за периода
от 21.08.2017г. до 6.01.2018г. , 147,02лв. (сто четиридесет и седем лв. 02 ст.) - неустойка за периода от 6.11.2017г. до
6.01.2018г., 80,00 лева-такса разходи за
събиране за периода от 6.12.2017г. до 6.02.2018г. и 120,00 лева –такса разходи
за дейност на служител, 101,11 лв.- лихва
за забава за периода от 6.03.2018г. до 5.12.2019г.,със законна
лихва върху главницата от 5.12.2019 г. до изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №602/11.12.2019г. по ч.гр.д. 1092/2019г. на СвРС.
По делото не се спори, че З.К.П. с ЕГН ********** на
15.08.2017г. е сключила Договор за кредит „Бяла
карта“ № 513847 с „Аксес Файнанс“ ООД
с кредитен лимит 500,00 лева. Тя се
е задължила е да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Ответникът е усвоил сумата 498,85 лева, което не се оспорва. Гаранция
за това е и че е започнал да си изплаща вноските , като е заплатил 155,00лева,
които са приспаднати, след което престанал да обслужва кредита си. Този факт не
се оспорва от ответника.
Начислена е договорна лихва , лихва за
забава върху просрочената главница. При
настъпване на конкретните предпоставки, кредитополучателят е бил длъжен да
предостави обезпечение, което той не е сторил.Поради непредставяне на
обезпечение е начислена неустойка, като се претендира 147,02 лева.
Поради неизпълнение на задълженията , същите са обявени за изискуеми на
6.03.2018г. Начислени са
такси за извънсъдебно събиране на вземането, от които се претенидира 120,00лева, съгласно чл.21 от Договора.
На 13.08.2018г. е подписано Приложение №1 към Договор за
продажба и прехвърляне на парични вземания, сключен между „Аксес Файнанс“
ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД в
качеството на купувач – цесионер. В договора страните са се уговорили, че продавачът
ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №
1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. В рамковия договор е
уговорено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение №1 от
страна на Купувача, Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Купувачът е упълномощен да изпрати писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение №1 от Купувача.
Видно от Договор за цесия от 3.05.2019г. „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД
прехвърля н. "А.з.с.н.в."
ЕАД процесното
вземане срещу З.К.П.. Приложено е потвърждение за
сключена цесия. По делото е приложено изготвено от цедента уведомление до
ответника за сключения договор за цесия, без доказателства дали е получено, обратните разписки са
оформени като непотърсена пратка .
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следваше да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността
на цедента – наличието на сключен
договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и
усвоена твърдяната парична сума, като докаже, че е настъпил падежа за връщане
на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът
следва да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като
следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за
забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват
или унищожават спорното право.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
чл. 17 ал.3 от Договор за
кредит „Бяла карта“ № 513847 с „Аксес Файнанс“ ООД. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма
доказателства уведомлението да е достигнало до длъжник, поради което, тя не е
произвела действието си спрямо ответника.
В случая няма твърдения за заплащане на суми на първоначалния кредитор, освен отчетените 155,00 лева още в
заявлението по чл.410 от ГПК. В исковата молба се съдържа уведомление за
извършената цесия, освен това няма твърдение за заплащане на суми на
първоначалния кредитор.
В случая е направено възражение
за нищожност на договора , а съдът следи служебно за неравноправни клаузи,
като следва да се осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя и по този начин се гарантират в пълна степен
правата на потребителя, като се прехвърли тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
При анализа на изложеното в исковата молба, както и видно от представения Договор и Общи условия, заемно правоотношение и предвид
качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни
твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за
потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския
кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“,
приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите – съгласно
чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо
отношение страна.
Последователна е практиката на Съда на ЕС
по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя.
На първо място клаузите на процесния
договор не са индивидуално уговорени съгласно на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае
се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе и това е служебно известно на съда. Липсват твърдения и
представени доказателства, че условията по договора са били уговорени с
длъжника индивидуално или че при предварително изготвени клаузи от договора
заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е приел. По
тези съображения съдът намира, посочените клаузи на чл.21 от процесния договор, не са индивидуално
уговорени. Съгласно чл.21 ал.5 от Договора , при настъпване на предсрочна
изискуемост , заемателят дължи такса в размер на 120 лева, включваща разходите
на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране. Освен това в другите алинеи на
чл.20 от Договора са посочени и други способи за изчисление на санкции и такси
за неизпълнение на договора, като видно от заявлението са начислени такива
такси в размер на 200,00лева. Не е ясно на какъв принцип са определени и не е
ясно какви действия са извършени по събирането на този кредит, за да се
калкулира сумата 182,50лева, от които 80,00лева се
претендират, а 102,00лева са приспаднати от весените от ответницата. Въпросните клаузи са нищожни, като противоречащи
на добрите нрави.
На
следващо място съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в сключените между страните
договор за заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК
критерии. В случая размерът на уговорената неустойка по чл.15 е в размер на 199,52лева,
като се претендират 147,02
лева и са платени и
присаднати 52,50лева. Освен
това процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение - осигуряване на поръчител,
отговарящи на определени условия, сред които нетен осигурителен доход,
определен трудов стаж при един работодател, липса на задължения по други
договори за кредит или ако имат такива - да са изрядни платци.Това задължение
за допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за
плащане. Касае се за обезпечения,
осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде
гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се
приеме, че свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да
възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса какви са
вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на това задължение
на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да обезщети очакваните от
неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса на обезпечение биха се
изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си доброволно и
разходи за принудителното им събиране, в това число воденето на съдебни дела и
разноски в изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената парична
неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време
не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране, т.к. те са по
Закон дължими на кредитора и в исковото и изпълнителното производство.
Напротив, начислената неустойка увеличава значително дълга на заемателя и
естествено води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до
увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези
съображения, съдът счита, че целта, за която е уговорена процесната неустойка,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Ето защо, съдът
намира, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна, а от друга
страна противоречи на добрите нрави.
Съгласно
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните
й части. В случая се претендира нищожност на договора изцяло на основание чл.26
ал.4 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе според чл. 23 от ЗПК, който е специален
по отношение на потребителските кредити , когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът е заплатил
на първоначалния кредитор общо сумата от 155,00 лв. , която следва да се
приспадне от дължимата главница 498,85лева. Поради това потребителят дължи връщане на 343,85 лева-главница и законната лихва върху
нея.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр.д.№1092/2019г. е основателен за
сумата 343,85 лева-главница , по отношение на останалите суми- за разликата от 343,85 лева до 498,85лева - главница
, 80,58лв.-договорна лихва за
периода от 21.08.2017г. до 6.01.2018г. , 147,02лв. (сто четиридесет и седем лв. 02 ст.) - неустойка за периода от 6.11.2017г. до
6.01.2018г., 80,00 лева-такса разходи за
събиране за периода от 6.12.2017г. до 6.02.2018г. и 120,00 лева –такса разходи
за дейност на служител, 101,11 лв.-
лихва за забава за периода от 6.03.2018г. до 5.12.2019г следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските-ищецът е претендирал
разноски, като е представил списък. При преглед на списъка , съдът констатира,
че същият е некоректен – в него са включени суми, които не са заплащани от
ищеца, в това число депозит за особен представител на ответника 350,00 лева, за
вещо лице-250,00 лева, ДТ в исковото производство- 275,00 лева и т.н. Освен това , съдът констатира че не е
внесена ДТ за исковото производство, като съдът е пропуснал да остави исковата
молба без движение, поради което с решението ответникът следва да бъде осъден
да внесе 25,00лева –минимална държавна такса. Направените от ищеца разноски в
исковото производство са само за юрисконсултско възнаграждение, което според
изхода на делото съдът определя на 100,00лева,от претендираните 350,00лева.
Следва да се заплатят от ответника и направените в заповедното производство
разноски – 75,00лева, които са в минимален размер. Ответникът не е претендирал
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – управител съществува вземане
против З.К.П. с ЕГН **********,
с адрес ***0
за сумата 343,85 лева (триста четиридесет
и три лева и 85 ст.)-главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 513847, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, със законна
лихва върху главницата от 5.12.2019 г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №602/11.12.2019г. по ч.гр.д. 1092/2019г. на СвРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. –
управител против З.К.П. с
ЕГН **********, с
адрес ***0 иск за признаване за установено, че същият им
дължи сумата 155,00лева-главница/ разликата от 343,85 лева
до 498,85 лв. /, 80,58лв.-договорна лихва за периода от 21.08.2017г.
до 6.01.2018г. , 147,02лв. (сто четиридесет и седем лв. 02 ст.) - неустойка за периода от 6.11.2017г. до
6.01.2018г., 80,00 лева-такса разходи за
събиране за периода от 6.12.2017г. до 6.02.2018г. и 120,00 лева –такса разходи
за дейност на служител, 101,11 лв.-
лихва за забава за периода от 6.03.2018г. до 5.12.2019г.,като неоснователен.
ОСЪЖДА З.К.П. с ЕГН **********,
с адрес ***0
да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. сумата 75,00лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 100,00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА З.К.П. с ЕГН **********, с адрес
***0 да заплати на Районен съд Свищов сумата
25,00лева-ДТ за делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: