Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Плевен, 02.07.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ наказателен състав в публичното заседание на втори юли  през две хиляди и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година в състав:

                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

При секретаря Иглика Игнатова в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ н.а.х. дело № 1051 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  и сл. от НПК.

 

Р.п.– П. с Постановление от 28.11.2018г. е направила предложение за освобождаване на обвиняемия О.Д.И. ***, с ЕГН ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 27.08.2017г. в гр. Плевен не положил достатъчно грижи за гръбначно животно/регламентирани в Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“/: домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“, собственост на П.О.С. от гр.София, което се намирало под негов надзор, в резултат на което същото причинило две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно затруднено движение на десния крак поради масивна рана с усложнено лечение на същия крак и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното бедро – престъпление по чл.325в, ал.1 от НК.  

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият О.Д.И. е роден на ***г. в с. Крета, живее в ***, *** гражданин, със завършено основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

В хода на разследването било установено следното:

Обвиняемият О.Д.И. живее със *** си св.Б.И. ***. *** му П.С., който живее в гр.София, е собственик на домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“. Животното е регистрирано в Столична община като притежава всички изискуеми документи, касаещи регистрацията му-паспорт, вак***ации, платени такси. Същото обаче от години трайно живее в дома на обвиняемия, който полага грижи за него. И. го разхождал ежедневно около жилищната сграда без поставен намордник. Кучето правело впечатление на съседите му като силно и агресивно животно, от което се боели и което И. не можел да удържа при разходките му като се случвало кучето да го повлича след себе си. Б.П. ***. ***ът й Т.И. притежава *** в ***. Тъй като той живее постоянно в чужбина, П. посещава редовно жилището, за да го поддържа. На 27.08.2017г. около 17-18.00ч. тя и неин познат посетили апартамента на ***а й, тъй като трябвало да се отстрани теч от тръба. Тъй като проблемната тръба водела към абонатното помещение и избените помещения, П. решила да поиска ключа за абонатното помещение от О. Иванов, за когото знаела, че го съхранява. Качила се до петия етаж на сградата, където се намирало жилището на обвиняемия. Позвънила на звънеца на апартамента на обвиняемия и останала на разстояние около 10-15см. от входната врата, до асансьора. На входната врата на дома му нямало поставена лепенка, че там се отглежда куче, не се чул и кучешки лай. П. не знаела, че той отглежда домашно куче. Обвиняемият вместо да отстрани кучето от коридора на апартамента в друго затворено помещение, както правел в други случаи, и след това да отвори входната врата на жилището си, направо  отворил вратата. Кучето му изскочило изненадващо на междуетажната площадка и се нахвърлило върху П., която не очаквало нито появата на куче, нито подобна безпричинна агресия от негова страна. Животното захапало десния й крак, а след това и в областта на лицето й. Ухапването по крака причинило масивна рана по предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната област, която довела до трайно затруднено движение на десния крак и обезобразяване на дясното бедро, а ухапването в областта на дясната скула довело до обезобразяване на лицето. От ужас и болка П. започнала да пищи и паднала на земята, силно разкървавена от ухапванията. Обвиняемият, който бил зад кучето, се спуснал към него и го издърпал към себе си. На петия етаж се събрали живущи от сградата. Пристигнал екип на ЦСМП-Плевен като пострадалата била откарана там, след което постъпила за лечение във Втора Клинична база-гр.Плевен.        

По случая било проведено настоящето досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на обвиняемия О.И.; отчасти от показанията на св.  Б.О.И. изцяло от показанията на пострадалата Б.Т.П.,  свидетелите М.Т.М., К.Т.Б., Н.П.В., Р.Х.К., Г.П.Р.;; от заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на Б.Т.П., както и от събраните на досъдебно производство № 1968/2017г. по описа на РП – Плевен гласни и писмени доказателства, приобщени по делото на основание чл.378, ал.2 НПК. 

Обвиняемият не отрича, че процесното куче порода "Питбул" е нахапало пострадалата, не отрича, че оставил кучето без надзор макар и за кратко.

Счита, че няма вина за това, че кучето нахапало  пострадалата. Твърди, че кучето е било раздразнено от пострадалата, която го е ударила по главата, в резултат на което се е стигнало до инцидента.  

Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия О.И. и показанията *** му    Б.И.,    в частта им,  в която твърдят, че пострадалата е раздразнила кучето, тъй като са алогични и житейски необосновани.

На следващо място обясненията на обвиняемия И.  и показанията на св. Биляна И.,  в тази им част,  се опровергават от показанията на св. Б.П., дадени на досъдебното производство и тези дадени в съдебно заседание. От показанията на пострадалата се установява, че на  27.08.2017г. посетила апартамента на ***а си Т.И., находящ се на ***  в гр. Плевен.  Видяла, че една от тръбите имало теч и  потърсила за съдействие  неин  познат за да извърши  ремонт. Двамата влезли в апартамента, който  бил на първия етаж.  Тъй като тръбите водели към абонатното, което се намирало в мазите, тя  отишла да поиска ключа за помещението от обв. О.И., за когото знаела, че го държи. Качила се на  петия етаж и позвънила на входната врата. До този момент тя  не знаела, че обв. И. има домашно куче, а и на входната врата нямало лепенка, че в апартамента се отглежда куче.  Заявява, че след като позвънила,  вратата се отворила навън към площадката на етажа и оттам излязло куче, порода „питбул”, което се нахвърлило върху нея.Кучето я захапало  за десния и крак, а след това и в областта на лицето. Тя паднала на земята и започнала да пищи от болка и ужас, а обв. О. И. се спуснал и издърпал кучето към себе си. На помощ се притекли   живущите в  сградата, които се обадили на Спешна помощ.  Пристигнала линейка, която я транспортирала до  ЦСМП. гр. Плевен.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото.

 Съдът кредитира заключението на вещото лице  П.Т. по назначената на досъдебното производство съдебни медицинска експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се установява, че на свидетелката П. са причинени рани от ухапване от куче в областта на дясната скула (лицето) и масивна рана по предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната област – долната част на корема вдясно. Изяснено е, че раната на бедрото е била възпалена като се е наложило оперативно лечение с почистване на ръбовете и нови шевове. Уточнено е, че уврежданията отговарят да са причинени по начин и време, както е съобщено-хапане от куче в областта на лицето и десния крак. Причинени са продължителни болки и страдания (последните ще продължават месеци и като ***) с разстройство на здравето, временно неопасно за живота, както и трайно-за повече от месец затруднено движение на десния крак поради масивната рана с усложнено лечение на десния крак, както и обезобразяване поради белезите на лицето и обезобразяване на цялата предно-вътрешна страна на дясното бедро поради масивния и груб белег. Заключението на вещото лице Т. е съобразено изцяло с приобщените към доказателствата по делото медицински документи, касаещи нанесените на свидетелката П. телесни повреди и проведеното лечение и е изготвено при съблюдаване на съответните медицински стандарти.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

С деянието си обвиняемият О.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава чл.325в, ал.1 от НК, като на на 27.08.2017г. в гр. Плевен не положил достатъчно грижи за гръбначно животно /регламентирани в Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“/: домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“, собственост на П.О.С. от гр.София, което се намирало под негов надзор, в резултат на което същото причинило две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно затруднено движение на десния крак поради масивна рана с усложнено лечение на същия крак и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното бедро.

 Престъплението по чл. 325в, ал.1 от НК има следните обективни и субективни признаци:   Субект на престъплението по чл. 325в, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, вкл.собственик на гръбначно животно.  Неговото поведение следва да се изразява в неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, а в случая куче порода „питбул”, намиращо се под негов надзор, в резултат на което, то  да е  причинило средна телесна повреда на човек Изпълнителното деяние в конкретния престъпен състав е под формата на бездействие - дължимото поведение е било за действие - да се положи достатъчно грижи за гръбначното животно, но деецът е бездействал. Действително употребения от законодателя израз „достатъчно грижи“ създава известни затруднения при прилагането на закона. Няма съмнение обаче, че под „достатъчно грижи“ в случая законодателя е имал предвид полагането от собственика на кучето такива грижи, които да осигурят безопасността, здравето и живота на хората, които волно или неволно се намират в близост или имат контакт с животното.

Затова в случая под „достатъчно грижи“ не следва да се имат предвид грижите, визирани в чл. 12 от Закона за защита на животните, препращащ към чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, каквато е основната теза на защитата. Разумния прочит и тълкуване на разпоредбата на чл. 325в, ал. 1 от НК препраща към разпоредбите на  Наредбата  № 6 за регистрация и  отглеждане на кучета на територията на Община Плевен приета с Решение № 1075/30.09.2010г. на Общински съвет-Плевен, изм. с Решение №1153/21.12.2010г., Решение №1178/27.01.2011г., Решение №1282/27.11.2014г., Решение №396/24.11.2016г.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325в от НК се състои от два елемента, а именно неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под надзор и резултатът от това бездействие – е причинена средна телесна повреда на човек. В конкретният случай, за обвиняемият  е било налице задължение към 27.08.2017г. да се грижи за процесното животно – домашно куче, порода „Питбул, което безспорно е "гръбначно" такова  и е  под негов надзор.

Съгласно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба  № 6 за регистрация и  отглеждане на кучета на територията на Община Плевен приета с Решение № 1075/30.09.2010г. на Общински съвет-Плевен, изм. с Решение №1153/21.12.2010г., Решение №1178/27.01.2011г., Решение №1282/27.11.2014г., Решение №396/24.11.2016г. ”Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“

Въпреки тези негови задължения, което включва и грижа и надзор да не се допуска  кучето да навреди другиму – засягайки телесната неприкосновеност или живота на другиго, или чуждо имущество,обвиняемият не положил съответна достатъчна грижа за процесното животно, която би предотвратила неговото свободно  движение и напускане пределите на апартамента му,  без на същото да са поставени нашийник, повод и намордник, създавайки по този начин с поведението си опасност за телесната неприкосновеност и живота на хората – в частност – на пострадалата Б.П..           В пряка причинно следствена връзка с това неизпълнение са настъпилите тежки последици за здравето на пострадалата свидетелка Б.П.. Излизайки от апартамента на обв. И. на входната площадка  на етажа,  кучето е нападнало пострадалата, съборило я на земята и   я нахапало, като  и е причинили две  средни телесни повреди, изразяващи се в ухапване по крака, което причинило масивна рана по предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната област, която довела до трайно затруднено движение на десния крак и обезобразяване на дясното бедро, а ухапването в областта на дясната скула довело до обезобразяване на лицето.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Обвиняемият не е предвиждал тежките обществено опасни последици (причиняването на две средни телесни повреди), но е бил длъжен и обективно е можел да ги предвиди. Обвиняемият е отглеждал куче, и най-малкото е следвало да знае, че породата кучета „Питбул“ по характер са много активни и смели кучета, независими и упорити и поради това не се препоръчват за хора, които нямат опит с кучетата, както и не се препоръчват за семейства с малки деца. 

Неоснователно е възражението на защитата, че престъплението по чл.325в, ал.1 от НК би могло да бъде извършено  само  при форма на вина  пряк умисъл. Следва да се отбележи, че  при очертаване на обективните и субективните признаци на престъплението  по чл.325в, ал.1 от НК законодателят  е използвал  подхода при дефиниране  на общото стопанско престъпление по чл.219 НК, съгласно който „Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазване на повереното му имущество или на възложената му работа, и от това последва значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имущество…“. От всички стопански престъпления само безстопанствеността и неупражняването на достатъчно  контрол /чл.219, ал.1 и 2 от НК/ се наказват  и когато са  извършени по непредпазливост, без това изрично да е посочено в разпоредбите. По силата на чл.11, ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, т.е. поначало те не се наказват. Допускайки о изключение наказуемостта на непредпазливите деяния, същевременно НК предвижда достатъчно основания и гаранции за това, а именно: а) деянията по непредпазливост са наказуеми, само ако увреждат обществени отношения, имащи подчертано важно обществено-политическо и правно значение; б) тези деяния трябва да увреждат в по-висока степен обществените отношения, т.е. да представляват повишена обществена опасност; в) необходимо е причиняването на реални вреди, защото деянията по непредпазливост създаващи само опасност, не се наказват по НК.

 Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида на  наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази, следните обстоятелства:

За престъплението по чл.325в, ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева. И. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. От  престъплението не са настъпили  имуществени вреди.

 Съдът счита,  че са налице условията на чл.78а от НК, поради което обвиняемият И.  следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание. При определяне  на наказанието  съдът отчете множеството увреждания по тялото на пострадалата, тежестта на тези увреждания, факта, че се причинени две  средни телесни повреди,   обстоятелството, че пострадалата е в напреднала възраст -74г., което пък по принцип обуславя един по - бавен, дълъг и болезнен оздравителен процес. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете доброто процесуално поведение.

Ето защо, след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обв. О.И.  съдът приложи по отношение на нея санкцията на чл. 78а от НК му  наложи административно наказание глоба в размер на 2000 лева.Съдът намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на административните наказания – чрез тях ще се предупреди и превъзпита обвиняемия И. към спазване на установения правен ред и същите ще въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

          Предвид гореизложеното, съдът

                                                         

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия О.Д.И., роден на ***г. в с. Крета, живее в ***, *** гражданин, със завършено основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2017г. в гр. Плевен не положил достатъчно грижи за гръбначно животно /регламентирани в Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“/: домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“, собственост на П.О.С. от гр.София, което се намирало под негов надзор, в резултат на което същото причинило две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно затруднено движение на десния крак поради масивна рана с усложнено лечение на същия крак и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното бедро, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.325в, ал.1 от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в полза на държавата в размер на 2000,00 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия О.Д.И., със сочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 52,90 лева и 110,00 по сметка на РС-Плевен за възнаграждения на вещото лице.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Плевен, 02.07.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ наказателен състав в публичното заседание на втори юли  през две хиляди и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година в състав:

                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

При секретаря Иглика Игнатова в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ н.а.х. дело № 1051 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  и сл. от НПК.

 

Р.п.– П. с Постановление от 28.11.2018г. е направила предложение за освобождаване на обвиняемия О.Д.И. ***, с ЕГН ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 27.08.2017г. в гр. Плевен не положил достатъчно грижи за гръбначно животно/регламентирани в Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“/: домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“, собственост на П.О.С. от гр.София, което се намирало под негов надзор, в резултат на което същото причинило две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно затруднено движение на десния крак поради масивна рана с усложнено лечение на същия крак и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното бедро – престъпление по чл.325в, ал.1 от НК.  

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият О.Д.И. е роден на ***г. в с. Крета, живее в ***, *** гражданин, със завършено основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

В хода на разследването било установено следното:

Обвиняемият О.Д.И. живее със *** си св.Б.И. ***. *** му П.С., който живее в гр.София, е собственик на домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“. Животното е регистрирано в Столична община като притежава всички изискуеми документи, касаещи регистрацията му-паспорт, вак***ации, платени такси. Същото обаче от години трайно живее в дома на обвиняемия, който полага грижи за него. И. го разхождал ежедневно около жилищната сграда без поставен намордник. Кучето правело впечатление на съседите му като силно и агресивно животно, от което се боели и което И. не можел да удържа при разходките му като се случвало кучето да го повлича след себе си. Б.П. ***. ***ът й Т.И. притежава *** в ***. Тъй като той живее постоянно в чужбина, П. посещава редовно жилището, за да го поддържа. На 27.08.2017г. около 17-18.00ч. тя и неин познат посетили апартамента на ***а й, тъй като трябвало да се отстрани теч от тръба. Тъй като проблемната тръба водела към абонатното помещение и избените помещения, П. решила да поиска ключа за абонатното помещение от О. Иванов, за когото знаела, че го съхранява. Качила се до петия етаж на сградата, където се намирало жилището на обвиняемия. Позвънила на звънеца на апартамента на обвиняемия и останала на разстояние около 10-15см. от входната врата, до асансьора. На входната врата на дома му нямало поставена лепенка, че там се отглежда куче, не се чул и кучешки лай. П. не знаела, че той отглежда домашно куче. Обвиняемият вместо да отстрани кучето от коридора на апартамента в друго затворено помещение, както правел в други случаи, и след това да отвори входната врата на жилището си, направо  отворил вратата. Кучето му изскочило изненадващо на междуетажната площадка и се нахвърлило върху П., която не очаквало нито появата на куче, нито подобна безпричинна агресия от негова страна. Животното захапало десния й крак, а след това и в областта на лицето й. Ухапването по крака причинило масивна рана по предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната област, която довела до трайно затруднено движение на десния крак и обезобразяване на дясното бедро, а ухапването в областта на дясната скула довело до обезобразяване на лицето. От ужас и болка П. започнала да пищи и паднала на земята, силно разкървавена от ухапванията. Обвиняемият, който бил зад кучето, се спуснал към него и го издърпал към себе си. На петия етаж се събрали живущи от сградата. Пристигнал екип на ЦСМП-Плевен като пострадалата била откарана там, след което постъпила за лечение във Втора Клинична база-гр.Плевен.        

По случая било проведено настоящето досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на обвиняемия О.И.; отчасти от показанията на св.  Б.О.И. изцяло от показанията на пострадалата Б.Т.П.,  свидетелите М.Т.М., К.Т.Б., Н.П.В., Р.Х.К., Г.П.Р.;; от заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на Б.Т.П., както и от събраните на досъдебно производство № 1968/2017г. по описа на РП – Плевен гласни и писмени доказателства, приобщени по делото на основание чл.378, ал.2 НПК. 

Обвиняемият не отрича, че процесното куче порода "Питбул" е нахапало пострадалата, не отрича, че оставил кучето без надзор макар и за кратко.

Счита, че няма вина за това, че кучето нахапало  пострадалата. Твърди, че кучето е било раздразнено от пострадалата, която го е ударила по главата, в резултат на което се е стигнало до инцидента.  

Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия О.И. и показанията *** му    Б.И.,    в частта им,  в която твърдят, че пострадалата е раздразнила кучето, тъй като са алогични и житейски необосновани.

На следващо място обясненията на обвиняемия И.  и показанията на св. Биляна И.,  в тази им част,  се опровергават от показанията на св. Б.П., дадени на досъдебното производство и тези дадени в съдебно заседание. От показанията на пострадалата се установява, че на  27.08.2017г. посетила апартамента на ***а си Т.И., находящ се на ***  в гр. Плевен.  Видяла, че една от тръбите имало теч и  потърсила за съдействие  неин  познат за да извърши  ремонт. Двамата влезли в апартамента, който  бил на първия етаж.  Тъй като тръбите водели към абонатното, което се намирало в мазите, тя  отишла да поиска ключа за помещението от обв. О.И., за когото знаела, че го държи. Качила се на  петия етаж и позвънила на входната врата. До този момент тя  не знаела, че обв. И. има домашно куче, а и на входната врата нямало лепенка, че в апартамента се отглежда куче.  Заявява, че след като позвънила,  вратата се отворила навън към площадката на етажа и оттам излязло куче, порода „питбул”, което се нахвърлило върху нея.Кучето я захапало  за десния и крак, а след това и в областта на лицето. Тя паднала на земята и започнала да пищи от болка и ужас, а обв. О. И. се спуснал и издърпал кучето към себе си. На помощ се притекли   живущите в  сградата, които се обадили на Спешна помощ.  Пристигнала линейка, която я транспортирала до  ЦСМП. гр. Плевен.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото.

 Съдът кредитира заключението на вещото лице  П.Т. по назначената на досъдебното производство съдебни медицинска експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се установява, че на свидетелката П. са причинени рани от ухапване от куче в областта на дясната скула (лицето) и масивна рана по предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната област – долната част на корема вдясно. Изяснено е, че раната на бедрото е била възпалена като се е наложило оперативно лечение с почистване на ръбовете и нови шевове. Уточнено е, че уврежданията отговарят да са причинени по начин и време, както е съобщено-хапане от куче в областта на лицето и десния крак. Причинени са продължителни болки и страдания (последните ще продължават месеци и като ***) с разстройство на здравето, временно неопасно за живота, както и трайно-за повече от месец затруднено движение на десния крак поради масивната рана с усложнено лечение на десния крак, както и обезобразяване поради белезите на лицето и обезобразяване на цялата предно-вътрешна страна на дясното бедро поради масивния и груб белег. Заключението на вещото лице Т. е съобразено изцяло с приобщените към доказателствата по делото медицински документи, касаещи нанесените на свидетелката П. телесни повреди и проведеното лечение и е изготвено при съблюдаване на съответните медицински стандарти.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

С деянието си обвиняемият О.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава чл.325в, ал.1 от НК, като на на 27.08.2017г. в гр. Плевен не положил достатъчно грижи за гръбначно животно /регламентирани в Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“/: домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“, собственост на П.О.С. от гр.София, което се намирало под негов надзор, в резултат на което същото причинило две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно затруднено движение на десния крак поради масивна рана с усложнено лечение на същия крак и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното бедро.

 Престъплението по чл. 325в, ал.1 от НК има следните обективни и субективни признаци:   Субект на престъплението по чл. 325в, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, вкл.собственик на гръбначно животно.  Неговото поведение следва да се изразява в неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, а в случая куче порода „питбул”, намиращо се под негов надзор, в резултат на което, то  да е  причинило средна телесна повреда на човек Изпълнителното деяние в конкретния престъпен състав е под формата на бездействие - дължимото поведение е било за действие - да се положи достатъчно грижи за гръбначното животно, но деецът е бездействал. Действително употребения от законодателя израз „достатъчно грижи“ създава известни затруднения при прилагането на закона. Няма съмнение обаче, че под „достатъчно грижи“ в случая законодателя е имал предвид полагането от собственика на кучето такива грижи, които да осигурят безопасността, здравето и живота на хората, които волно или неволно се намират в близост или имат контакт с животното.

Затова в случая под „достатъчно грижи“ не следва да се имат предвид грижите, визирани в чл. 12 от Закона за защита на животните, препращащ към чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, каквато е основната теза на защитата. Разумния прочит и тълкуване на разпоредбата на чл. 325в, ал. 1 от НК препраща към разпоредбите на  Наредбата  № 6 за регистрация и  отглеждане на кучета на територията на Община Плевен приета с Решение № 1075/30.09.2010г. на Общински съвет-Плевен, изм. с Решение №1153/21.12.2010г., Решение №1178/27.01.2011г., Решение №1282/27.11.2014г., Решение №396/24.11.2016г.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325в от НК се състои от два елемента, а именно неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под надзор и резултатът от това бездействие – е причинена средна телесна повреда на човек. В конкретният случай, за обвиняемият  е било налице задължение към 27.08.2017г. да се грижи за процесното животно – домашно куче, порода „Питбул, което безспорно е "гръбначно" такова  и е  под негов надзор.

Съгласно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба  № 6 за регистрация и  отглеждане на кучета на територията на Община Плевен приета с Решение № 1075/30.09.2010г. на Общински съвет-Плевен, изм. с Решение №1153/21.12.2010г., Решение №1178/27.01.2011г., Решение №1282/27.11.2014г., Решение №396/24.11.2016г. ”Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“

Въпреки тези негови задължения, което включва и грижа и надзор да не се допуска  кучето да навреди другиму – засягайки телесната неприкосновеност или живота на другиго, или чуждо имущество,обвиняемият не положил съответна достатъчна грижа за процесното животно, която би предотвратила неговото свободно  движение и напускане пределите на апартамента му,  без на същото да са поставени нашийник, повод и намордник, създавайки по този начин с поведението си опасност за телесната неприкосновеност и живота на хората – в частност – на пострадалата Б.П..           В пряка причинно следствена връзка с това неизпълнение са настъпилите тежки последици за здравето на пострадалата свидетелка Б.П.. Излизайки от апартамента на обв. И. на входната площадка  на етажа,  кучето е нападнало пострадалата, съборило я на земята и   я нахапало, като  и е причинили две  средни телесни повреди, изразяващи се в ухапване по крака, което причинило масивна рана по предно-вътрешната част на дясното бедро от над коляното до слабинната област, която довела до трайно затруднено движение на десния крак и обезобразяване на дясното бедро, а ухапването в областта на дясната скула довело до обезобразяване на лицето.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Обвиняемият не е предвиждал тежките обществено опасни последици (причиняването на две средни телесни повреди), но е бил длъжен и обективно е можел да ги предвиди. Обвиняемият е отглеждал куче, и най-малкото е следвало да знае, че породата кучета „Питбул“ по характер са много активни и смели кучета, независими и упорити и поради това не се препоръчват за хора, които нямат опит с кучетата, както и не се препоръчват за семейства с малки деца. 

Неоснователно е възражението на защитата, че престъплението по чл.325в, ал.1 от НК би могло да бъде извършено  само  при форма на вина  пряк умисъл. Следва да се отбележи, че  при очертаване на обективните и субективните признаци на престъплението  по чл.325в, ал.1 от НК законодателят  е използвал  подхода при дефиниране  на общото стопанско престъпление по чл.219 НК, съгласно който „Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазване на повереното му имущество или на възложената му работа, и от това последва значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имущество…“. От всички стопански престъпления само безстопанствеността и неупражняването на достатъчно  контрол /чл.219, ал.1 и 2 от НК/ се наказват  и когато са  извършени по непредпазливост, без това изрично да е посочено в разпоредбите. По силата на чл.11, ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, т.е. поначало те не се наказват. Допускайки о изключение наказуемостта на непредпазливите деяния, същевременно НК предвижда достатъчно основания и гаранции за това, а именно: а) деянията по непредпазливост са наказуеми, само ако увреждат обществени отношения, имащи подчертано важно обществено-политическо и правно значение; б) тези деяния трябва да увреждат в по-висока степен обществените отношения, т.е. да представляват повишена обществена опасност; в) необходимо е причиняването на реални вреди, защото деянията по непредпазливост създаващи само опасност, не се наказват по НК.

 Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида на  наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази, следните обстоятелства:

За престъплението по чл.325в, ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева. И. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. От  престъплението не са настъпили  имуществени вреди.

 Съдът счита,  че са налице условията на чл.78а от НК, поради което обвиняемият И.  следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание. При определяне  на наказанието  съдът отчете множеството увреждания по тялото на пострадалата, тежестта на тези увреждания, факта, че се причинени две  средни телесни повреди,   обстоятелството, че пострадалата е в напреднала възраст -74г., което пък по принцип обуславя един по - бавен, дълъг и болезнен оздравителен процес. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете доброто процесуално поведение.

Ето защо, след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обв. О.И.  съдът приложи по отношение на нея санкцията на чл. 78а от НК му  наложи административно наказание глоба в размер на 2000 лева.Съдът намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на административните наказания – чрез тях ще се предупреди и превъзпита обвиняемия И. към спазване на установения правен ред и същите ще въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

          Предвид гореизложеното, съдът

                                                         

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия О.Д.И., роден на ***г. в с. Крета, живее в ***, *** гражданин, със завършено основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2017г. в гр. Плевен не положил достатъчно грижи за гръбначно животно /регламентирани в Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община-Плевен, а именно чл.7, ал.1, т.1 и т.2 „Собственик на куче е длъжен: да не допуска кучето само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места; да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“/: домашно куче от порода „питбул“ от мъжки пол, отговарящо на името „Е.“, собственост на П.О.С. от гр.София, което се намирало под негов надзор, в резултат на което същото причинило две средни телесни повреди на Б.Т.П. ***, изразяващи се в трайно затруднено движение на десния крак поради масивна рана с усложнено лечение на същия крак и обезобразяване на лице и предно-вътрешна страна на дясното бедро, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.325в, ал.1 от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в полза на държавата в размер на 2000,00 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия О.Д.И., със сочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 52,90 лева и 110,00 по сметка на РС-Плевен за възнаграждения на вещото лице.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: