№ 1441
гр. Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110104936 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба Д. Г.
М., ЕГН **********, с адрес: ************, с която против УМБАЛ „С.М.“
ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: ***, след допуснато
изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, са предявени обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на следните суми: 4027,20 лева,
представляваща обезщетение за за времето, през което ищцата е останала без
работа поради незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца - от
11.04.2018 г. до 11.10.2018 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;
1528,89 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск, в размер на
41 дни. Отправя се искане за извършване на поправка в основанието за
уволнение, нанесено в трудовата книжка на ищеца, а именно – от чл.330 КТ
на чл.325, т.2 КТ, както и за задължаване на на ответника да внесе дължимите
осигурителни вноски за ищеца, за периода от 02.04.2018 г. до 26.11.2018 г., да
уведоми НАП за възстановяването на работа, както и да заличи записа за
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
нарушение. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Твърди се, че със заповед № 70/11.04.2018 г., трудовото
правоотношение на ищцата с ответника е прекратено, на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ, като с решение № 3716/16.08.2018 г. по гр. д. № 9213/2018 г. на
ВРС, уволнението е отменено и е възстановена на заеманата до уволнението
длъжност при ответника - „хигиенист“ в отдел „санитарен контрол“.
Решението, с което е отменена уволнителната заповед е в сила от 15.09.2018 г.
1
Съобщението за изготвеното решение е получено от ищцата на 12.11.2018 г.,
поради което същата е следвало да се яви при работодателя за заемане на
длъжността в срок до 26.11.2018 г. Сочи се, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, ищцата е получавала трудово възнаграждение в
размер на 510 лева, като за срок от шест месеца, считано от датата на издаване
на уволнителната заповед, не са изплатени 6 броя брутни трудови
възнаграждения в общ размер на 3060 лева. Отделно, не било изплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като намира, че дължимата
от ответника сума възлиза на 510 лева. Твърди се, че трудовата книжка не
била правилно оформена, като след отмяна на дисциплинарното уволнение,
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не било
променено. Работодателят не е внесъл дължимите осигурителни вноски и не
изпълнил задължението си да декларира пред НАП възстановяването на
длъжност, както и отмяна на дисциплинарното уволнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди се, че
след отмяна на уволнението, ищцата не се е явила за заемане на длъжността,
на която е била възстановена, поради което със заповед № 253/28.11.2018 г.,
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2
КТ. Заявява, че за да бъде извършена поправка в трудовата книжка, ищцата
следва да представи същата на работодателя си. Изразява готовност за
вписване на промяната в основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата незабавно след като същата представи трудовата
си книжка. По отношение искането за уведомяване на НАП за заличаване на
прекратяването от 11.04.2018 г. и вписване на прекратяването от 28.11.2018 г.,
сочи, че уведомяването е осъществено.
По отношение иска за правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, намира че
от представения препис от трудовата книжка на ищцата, не може да се
направи еднозначен извод, че същата е останала без работа за процесния
период. Сочи, че е възможно трудовата книжка да не е била оформена
надлежно от друг работодател. Заявява готовност да изплати дължимото
обезщетение, в случай, че се докаже, че през процесния период ищцата
действително е останала без работа. Оспорва искането за присъждане на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на главното задължение. Намира, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заявена неясно.
Варненският районен съд, след като взе предвид направените искания и
доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
следните обстоятелства: към 11.04.2018 г. – датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение, ищцата е служител при ответника, като е
заемала длъжността „хигиенист“ с място на работа „санитарен контрол“ в
УМБАЛ „С.М.“ ЕАД; трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със
заповед № 70/11.04.2018 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „С.М.“
ЕАД, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено
със заповед № Р-181/02.04.2018 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ
„С.М.“ ЕАД; с решение № 3716/16.08.2018 г. по гр.д. № 9213/2018 г., по описа
на ВРС, в сила от 15.09.2018 г., уволнението на ищцата е признато за
2
незаконно и е отменено, а Д.М. е възстановена на работа.
След влизане в сила на решение № 3716/16.08.2018 г. по гр.д. №
9213/2018 г., по описа на ВРС, ответникът е изпратил до ищцата писмо изх. №
АД-3399/05.10.2018 г., с искане същата да му предостави банкова сметка, по
която да бъде изплатена сумата от 510 лева, представляваща сторените по
делото разноски. Писмото е доставено на ищцата, на дата 10.10.2020 г. -
обстоятелство, което се установява от представена по делото обратна
разписка.
Със заповед №253/28.11.2018 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ
„С.М.“ ЕАД, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.2 КТ. В заповедта са изложени следните причини за
прекратяване на трудовия договор – „уволнението на служителя е признато за
незаконно и същият е възстановен на предишната му работа от съда, но не се
е явил да я заеме в срока по чл.345, ал.1 КТ.“
Съгласно уволнителната заповед №70/11.04.2018 г. на изпълнителния
директор на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, отменена с решение № 3716/16.08.2018 г.
по гр.д. № 9213/2018 г., по описа на ВРС, е вписано, че на ищеца следва да се
изплати обезщетение, на основание чл.224, ал.1 КТ за 29 работни дни, както
следва: за 2016 г. – 1 работен ден; за 2017 г. – 20 работни дни; за 2018 г. – 8
работни дни.
Видно от справка за актуалното състояние на трудовите договори на
ищцата, през периода от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г. вкл., същата не се е
намирала в трудово правоотношение. От представената по делото трудова
книжка на ищцата, се установява, че последното отбелязване в същата е от
11.04.2018 г., когато трудовият договор с ответника е прекратен на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
от приетото заключение, на която се установява следното: брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец април 2017 г. /последния отработен
месец/ е в размер на 671,20 лева; за периода 2017 – 2018 г., ищцата е ползвала
платен годишен отпуск в размер общо на 7 работни дни. Вещото лице
представя два варианта за размера на обезщетението по чл.224 КТ – за 29
работни дни – 1081,41 лева и за 41 работни дни – 1528,89 лева (37,29 лв./ден).
Намерено е, че общият размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, за период
от шест месеца – от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г. е в общ размер на 4027,20
лева (671,20 лева х 6 месеца). Според вещото лице, работодателят дължи
внасяне на осигурителни вноски за периода от 11.04.2018 г. до 27.11.2018 г., в
размер на 1010,08 лева.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, при твърдения,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, след
прекратяването, на което са останали неплатени в полза на ищеца
обезщетения. Предявените искове намират правното си основание в
разпоредбите на чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Същите са допустими, като ищецът е активно легитимиран да ги предяви.
Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на
ищеца да отговаря за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението, както и за неползван платен
3
годишен отпуск.
С решение № 3716/16.08.2018 г. по гр.д. № 9213/2018 г., по описа на
ВРС е признато за незаконно и е отменено, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на Д. Г. М., извършено със заповед №70/11.04.2018 г. и заповед
за налагане на дисциплинарно наказание № Р-181/02.04.2018 г. на
изпълнителния директор на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД. Със същия съдебен акт М.
е възстановена на заеманата при ответника длъжност, при ответника, на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. В производството по гр.д. № 9213/2018 г. на
ВРС не е бил предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, като няма
пречки претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа, да
бъде заявена в отделно производство. По обусловения иск с правно основание
чл. 344, ал.1, т.3 КТ, освен установяване основателността на иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, ищецът следва да докаже, че е останал без работа вследствие на
незаконното уволнение, като изчислението следва да се извърши на база на
размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение.
Видно от представения препис на трудовата книжка, след уволнението
ищцата е останала без работа, за срок по-дълъг от шест месеца. Това
обстоятелство се установява и от извършена служебна справка относно
актуалното състояние на сключението от нея договори, сочеща, че към
периода, за който се претендира заплащане на обезщетение, ищцата не се
намира в трудово правоотношение.
От заключението на проведена по делото ССчЕ се установява, че
месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 671,20
лева, като размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа, за
процесния период – от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г. възлиза на сумата от
4027,20 лева. Срокът по чл.225, ал.1 КТ е изтекъл, като по делото е безспорно
установено, че вследствие незаконното уволнение, извършено със заповед
№70/11.04.2018 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД,
отменена с решение № 3716/16.08.2018 г. по гр.д. № 9213/2018 г., по описа на
ВРС, през този период, ищцата е останала без работа. Поради това
обстоятелство, обезщетението се дължи за предвидения максимален срок.
Искът се явява доказан по основание и размер, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Ответникът не оспорва дължимостта на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск. Спорът между страните по този иск се свежда до
броя работни дни, за които обезщетението следва да се начисли. Според
ответника, на ищеца се дължи обезщетение за 29 работни дни, а не за 41 дни,
както се претендира. Въвежда се възражение, че за времето на незаконно
уволнение, обезщетение за неползван платен годишен отпуск не се дължи.
Възражението е неоснователно. С решение на СЕС от 25.06.2020 г. по
съединени дела С-762/18 и С-37/19, съдът дава отговор на преюдициално
запитване касаещо правото на работника да получи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за времето на незаконно уволнение. Съгласно този
съдебен акт /т.2/, чл. 7, параграф 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува
в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при
последващо прекратяване на трудовото правоотношение — след като
работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в
4
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението
му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването му на работа.
На основание чл.267 от Договора за функциониране на Европейския
съюз, преюдициалните запитвания са задължителни както за препращащия
съд, така и за всички съдилища в държавите от ЕС, а съгласно чл.633 ГПК,
решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България. С оглед горното,
възражението на ответника, че обезщетение за периода на незаконно
уволнение не се дължи, се явява неоснователно.
Видно от мотивите на проведената по делото ССчЕ, до 15.09.2018 г. –
датата на влизане в сила на решение № 3716/16.08.2018 г. по гр.д. №
9213/2018 г., по описа на ВРС, ищцата има право на 41 работни дни платен
годишен отпуск. Обезщетението за неползването му възлиза на сумата от
1528,89 лева.
Искането за извършване на поправка в трудовата книжка по реда на
чл.346, ал.1 КТ няма нито акцесорен характер по отношение на главния иск,
нито представлява отделен иск, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно сочената разпоредба, при уважаване на предявения иск, след
представяне на трудовата книжка, работодателят е длъжен да впише данните
за отмяна на уволнението, като това задължение произтича от закона, а при
евентуален отказ – вписването се извършва от Инспекция по труда. На
същото основание, съдът не дължи произнасяне и по искането за задължаване
на ответника да внесе дължимите осигурителни вноски за ищеца, за периода
от 02.04.2018 г. до 26.11.2018 г., за уведомяване на НАП за възстановяването
на ищеца, на работа, както и за заличава записа за прекратяване на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно нарушение.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на сторените от него разноски, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, като по въведеното от последния възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
При данни, че цената на първия иск е 4027,20 лева, а на втория – 1528,89 лева,
то размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от
1000 лева до 5000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за
горницата над 1000 лева. Изчислено по указания начин, минималният размер
на дължимото адвокатско възнаграждение за първия иск е 511,90 лева, а за
втория – 337,02 лева или общо – 842,92 лева. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, с който е договорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, като в същия е посочено, че
възнаграждението е изплатено изцяло. Доколкото изплатеното адвокатско
5
възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е далеч под минималния
размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г., възражението на
ответника се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При тези доводи същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски
от ищеца, възлизащи на сумата от 700 лева.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка
на ищеца: BG *****************************, BIC ****** ********.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка
на Варненски районен съд, сумата от 222,25 лева, съставляваща дължимата
държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
************, сумата от 4027,20 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, но за
не повече от шест месеца, а именно за периода от 11.04.2018 г. до 11.10.2018
г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. в съда до
окончателното плащане, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
************, сумата от 1528,89 лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, в размер на 41 дни, за периода 2016 – 2018
г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. в съда до
окончателното плащане, на основание чл.224, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
************, сторените разноски по делото, в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати по сметка на ВРС, на осн. чл.78 ал.6 ГПК, сумата
222,25 лева, представляваща дължимата за производството държавна такса, на
осн. чл.3 ТДТГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На страните да се връчи препис от решението, на основание чл.7, ал.2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6