Р Е Ш Е Н И Е
№816
гр. П., 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08665 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да
бъде признато за установено, че М.Б.А. дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 580,63 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 121,78 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото
разноски.
В исковата молба се
твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
Процесуалният
представител на ответната страна е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Оспорва се наличието
на облигационна връзка, свързана с продажбата на топлинна енергия.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу М.Б.А. за вземанията, които са предмет на
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 6744 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от М.Б.А..
Представено
е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Представен акт за
общинска собственост, от който се установява, че Община П. притежава правото на
собственост върху имот с адрес гр. П., ул. „****.
Изслушано е заключение на
съдебно – техническа експертиза.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Установителните искове са предявени за установяване
вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва
за забава на месечните плащания, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение, по която е депозирано възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в
сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след като се
установи съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
В тежест на ищеца е установяването, че между
страните по делото е налице облигационна връзка з доставка на топлоенергия до
процесния имот. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва
да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото не са представени никакви доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответната страна за процесния обект и за процесния период. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство. Ответникът претендира заплащането на разноски както следва: 350 лева – адвокатски хонорар в исковото производство и 350 лева - адвокатски хонорар в заповедното производство. В последното съдебно заседание процесуалния представител е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че общият размер на цената на исковете е 702,41 лева. Съдът като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на делото, достига до извод, че е основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което ищецът следва да заплати на ответника следните суми: 300 лева - адвокатски хонорар в исковото производство и 300 лева - адвокатски хонорар в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу М.Б.А.,
ЕГН **********, с адрес *** искове за признаване за установено, че ответната
страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 580,63 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 121,78 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06744 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 300 лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 06744 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч. гр. д. № 06744 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.