Решение по дело №22/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 509
Дата: 19 април 2019 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20195300500022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 509

 

    гр. Пловдив 19.04.2019г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: Румяна Андреева

                                                                                               Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                            Бранимир Василев

 

при участието на секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 22/19г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Обжалвано е решение № 3692/02.11.2018г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1210/2018г.  частта, с която се осъжда Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, вследствие на инцидент настъпил на 31.05.2016 г. в гр. Пловдив, при който Д.В.Д. се спънала в тротоарна плочка пред Обущарското ателие, с адрес гр. Пловдив, ул. „Оборище“ № 31, който инцидент е предизвикан от бездействието на ответника – неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив за вещи общинска собственост, в нарушение на задълженията за изграждането, поддържането и ремонтирането на тротоарите /тротоарните плочи/, при който инцидент Д.В.Д. е получила счупване на долния край на дясната мишнична кост в областта на лакътната става и счупване на 4-ри предни зъба, следните суми: - на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 13 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на инцидента - 31.05.2016 г. до окончателното изплащане; - на основание чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 1749.09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби сбор от платените разходи за лечение, медикаменти, такси, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г., която сума е формирана по следния начин: заплатени 1 520 лв. за закупени 2 бр. реконструктивни плаки, за което е издадена фактура № ********** от 01.06.2016 г., ведно със  законната лихва върху тази сума от деня на заплащането й - 01.06.2016 г. до окончателното изплащане; заплатени 17.40 лв., представляваща потребителска такса за три дни болничен престой в УМБАЛ „Свети Георги“, за което е издадена фактура № **********/06.06.2016 г., ведно със  законната лихва върху тази сума от деня на заплащането й - 06.06.2016 г. до окончателното изплащане; заплатени 211.69 лв., представляващи разходи за закупени медикаменти-лекарства „Милгама“ и „Невалин“ в периода 11.08.2016 г.- 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.01.2018г. до окончателното изплащане;        

Жалбоподателят Община Пловдив моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове, а при условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д.В.Д., ЕГН **********,*** счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Процесуалният ú представител – адв. Д. моли съд да му определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, че на 31.05.2016г., движейки се по тротоара на ул. „Оборище“ в гр. Пловдив Д.В.Д. се е спънала и паднала на земята пред обущарско ателие на същата улица на място, където има капаци на кабелна шахта на „БТК“ ЕАД. От това обстоятелство възниква и основният спорен въпрос по делото, а именно дали отговорността за вредите причинени на Д. В. Д. следва да носи отговорност Община Пловдив, или „БТК“ ЕАД. За изясняването на това обстоятелство следва да се има предвид описания механизъм на препъването на ищцата. Там е посочено, че кракът ú е попаднал във вдлъбнат участък след капаците на шахтата и тя се спъва н стърчащите тротоарни плочки. Следователно, неравността на тротоарната настилка се изразява в неравности на тротоарните плочи, а не в неравност на капаците на шахтата и стърчащата с около 3 см. плочка е конкретната причина за падането на въззиваемата, а за тротоарните настилки са общинска собственост За изясняването на посоченото обстоятелство следва да се има предвид описания механизъм на препъването на ищцата. В съответствие с тези твърдения са и показанията на свидетеля М., който сочи, че на мястото, където се е спънала Д. В. Д. е имало стърчаща с около три сантиметра плочка.  Следователно, неравността на тротоарната настилка се изразява в неравности на тротоарните плочи, а не в неравност на капаците на шахтата и стърчащата с около 3 см. плочка е конкретната причина за падането на въззиваемата, като тротоарните настилки са общинска собственост по смисъла  на § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА и за тяхната поддръжка отговаря съответната община – чл 30, ал.4 от закона за пътищанта. Следователно в качеството си на собственик на тротоарната настилка Община Пловдив носи отговорност за вреди, когато не е положил необходимата грижа да поддържа тротоарната настилка в необходимото състояние. В подкрепа на този извод е и заключението на техническата експертиза, от която се установява, че непосредствено преди и след 31.01.2016г. и до края месец юли 2018г. строителни работи около шахтата не са извършвани. Представеното Разрешение за строеж № 104/13.05.2016г. влиза в сила на следващия ден след този на процесния инцидент, а и вещото лице инж. М. М. в съдебно заседание от 28.09.18г. е посочило, че обсъжданата шахта на включена в посоченото разрешение за строеж.

По същество: От показанията на К.М., който както се посочи вече е очевидец на инцидента, се установява,  че в следобедните часове на 31.05.16г. вървейки по тротоара на ул. „Оборище“ Д.Д. се спънала

 

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 22/19г. на ПдОС-

в повдигната с около три сантиметра плочка над нивото на останалите плочки и паднала на земята. Свидетелят отишъл да окаже помощ на пострадалата, която

при падането на земята си ударила лицето и едната ръка. Видял, че на земята имало паднали три или четири зъба, имало и кръв. Тази фактическа обстановка се установява отчасти и от показанията на свидетеля В.Д., който макар и да е син на въззиваемата, съдът ги кредитира понеже съответстват на останалите доказателства, а именно показанията на свидетеля М. и заключенията на съдебно медицинската и техническата експертизи. Свидетелят Д. е видял майка си непосредствено сред инцидента с кръв по лицето, с разцепена уста, счупени очила и липсващи предни зъби, а едната ú ръка е била прибрана до тялото ú. Веднага я е завел в болница, където се установило, че има счупена ръка, което наложило операция, при която се е наложило поставянето на метални игли, а в последствие и тяхното изваждане. Проведена е и консултация с лицево – челюстен хирург за избитите четири предни зъба.

От приетата съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р М. и доц. д-р С., д.м. се установява, че на Д.Д. е установено счупване на долния край на дясно мишнична кост в областта на лакътната става и счупване на четири предни зъба, както и охлузвания. Това е наложило извършването на три операции – на 31.05.16г. с поставяне на метални тела, на 01.11.16г. и 19.12.17г. – за премахване на плаката и теловете. Четирикратно е провеждала рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. Зарастването на костта е траело около четири – пет месеца, като първоначално е изпитвала силни болки, които с времето са намалявали. Счупването на костта е причинило увреждане на лакътния нерв, а прогнозите за оздравяването му поне към настоящия момент не са благоприятни. При прегледа експертите са установили, че пострадалата има артрозни изменения, които обаче не се отразяват на общото ú състояние. Липсва пълно възстановяване, тъй като е налице лека хипотрофия на мускулатурата. Проведена е невротропна терапия, която следва да се прилага и за в бъдеще, а всички разходи, свързани с лечението на Д. Д., за които има представени фактури са били необходими като вид и количество.

Изложеното дотук обосновава извода, че с оглед посочения по – горе характер и вид на понесените от Д. телесни увреждания, интензивността и продължителността на претърпените болки и прогнозата свързана с оздравителния процес обосновават извода, че справедливия размер на обезщетението, който дължи Община Пловдив за претърпените от въззиваемата неимуществени вреди възлиза на 16 000лв.

С оглед основателността на предявените искове следва да се обсъди възражението за съпричиняване от страна на пострадалата посочено в исковата молба и поддържано във въззивната жалба.

Вярно е, че няма нормативно уредени правила за движението на пешеходците по тротоарите и уличните настилки, но това не означава, че следва да се толерира безкритичното движение на пешеходеца по тротоарите. Напротив, всеки преминаващ по тротоара дължи да прояви поне минимална грижа към собствената си безопасност при подбиране на конкретните участъци от тротоарните площи при придвижването му. При преценката за наличие на съпричиняване при настъпването на процесния инцидент следва да се съобразят метеорологичните условия – приятно, хубаво, сухо време – както ги описва свидетелят К.М., което означава, че Д. и имала отлична видимост към неравния участък от тротоара и е могла да възприеме надигнатата плочка като възможно препятствие. Може да се приеме, че няма съпричиняване само ако видимостта към посочената неравност е била възпрепятствана по някакъв начин – например непосредствено пред въззиваемата да се е движил друг минувач, или плочката да е закрита от кал, пясък или дори някаква мръсотия, както и някакви смущения в зрението на пострадалата, но такива данни нито се твърдят, нито се установяват.

Следователно Д. не е положила и минимални усилия да погледне и прецени дали конкретното трасе, по което преминава е безопасно и по тази причина е попаднала в неравен участък, в който се е спънала и си е причинила процесните наранявания, то тя с това си поведение тя е допринесла за настъпването на собствените си увреждания, а това означава, че е съпричинила вредоносния резултат. Ето защо възражението за съпричиняване е основателно, като това поведение е допринесло за настъпването на половината от претърпените вреди, а останалата половина е в резултат на неполагането на необходимите грижи да поддържа в изправност тротоарната настилка от страна на Община Пловдив.

При така направения извод определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали на 8 000лв. предвид приетото съпричиняване, която сума се дължи със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на имуществените вреди: Както се посочи по – горе от заключението на съдебно медицинската експертиза, че за счупените четири предни зъба пострадалата и провела консултация с лицево-челюстен хирург при престоя си в УМБАЛ „Свети Георги“, която се установява от епикризата приложена на л. 11 от делото на районния съд. В подкрепа на това е и представеният амбулаторен лист № 362 на л. 14 от същото дело, за изваждане на корените на четири предни зъби на ищцата през месец юли 2016г. От показанията на свидетеля Д., които съответстват на останалия доказателсвен материал се установява, че корените на избитите зъби са били извадени и е направена зъбна протеза през м. юли 2016 г. в гр. Кюстендил, за да възстанови Д. дъвкателната си способност. Корените са извадени по-късно, поради необходимостта от заздравяването на венците.

С оглед отговора на третия въпрос от заключението на съдебно медицинската експертиза – че всички разходи на ищцата по време на лечението ú, за които се представени фактури и касови бележки са били необходими като вид и количество се налага извода, че този иск е доказан по основание. С оглед размера му съдът ще го намали на половина с оглед признатото съпричиняване от стана на пострадалата или общия размер на иска възлиза на 874.55лв.

Изложеното налага извода, че решението на районния съд следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете съответно за неимуществени вреди до размера от 8 000лв. и за неимуществени вреди до размера от 874.55лв., а над тези размери до уважените размери съответно от 13 700лв. за неимущественвите вреди и 1 749.09лв. за имуществените вреди следва да се отмени, като постанови друго, с което тези искове се отхвърлят до посочените размери.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на адв. Д. в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата 1460лв. разноски, като с оглед присъдените с обжалваното решение 1247.51лв. с настоящето решение ще

-стр.5 от решение по в. гр. д. № 22/19г. на ПдОС-

се присъди разликата от 212.49лв., а въззиваемата дължи на жалбоподателя съразмерната част от разноските направени от Община Пловдив, които са по

180лв. за двете експертизи и по 250лв. възнаграждение за юрисконсулт в размер на по 250лв. за всяка инстанция, както и държавната такса за въззивно обжалване или общо 1 169,98лв., като половината от тях прави 584.99лв., като дължимата от Община Пловдив държавна такса следва да се намали на 480лв. съразмерно на уважената част от иска.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 3692/02.11.2018г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1210/2018г.  частта, с която се осъжда Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, вследствие на инцидент настъпил на 31.05.2016 г. в гр. Пловдив, при който Д.В.Д. се спънала в тротоарна плочка пред Обущарското ателие, с адрес гр. Пловдив, ул. „Оборище“ № 31, който инцидент е предизвикан от бездействието на ответника – неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив за вещи общинска собственост, в нарушение на задълженията за изграждането, поддържането и ремонтирането на тротоарите /тротоарните плочи/, при който инцидент Д.В.Д. е получила счупване на долния край на дясната мишнична кост в областта на лакътната става и счупване на 4-ри предни зъба, следните суми: на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на инцидента - 31.05.2016 г. до окончателното изплащане, което обезщетение е дължимо при условията на съпричиняване до ½  от настъпилите вреди от страна на пострадалата Д.В.Д., ЕГН **********; на основание чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 874.55 (осемстотин седемдесети четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби сбор от платените разходи за лечение, медикаменти, такси, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г., която сума е формирана по следния начин: заплатени 760 лв. за закупени 2 бр. реконструктивни плаки, за което е издадена фактура № ********** от 01.06.2016 г., ведно със  законната лихва върху тази сума от деня на заплащането й - 01.06.2016 г. до окончателното изплащане; заплатени 8.71 лв., представляваща потребителска такса за три дни болничен престой в УМБАЛ „Свети Георги“, за което е издадена фактура № **********/06.06.2016 г., ведно със  законната лихва върху тази сума от деня на заплащането й - 06.06.2016 г. до окончателното изплащане и заплатени 105.84 лв., представляващи разходи за закупени медикаменти-лекарства „Милгама“ и „Невалин“ в периода 11.08.2016 г.- 11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.01.2018г. до окончателното изплащане което обезщетение е дължимо при условията на съпричиняване до ½  от настъпилите вреди от страна на пострадалата Д.В.Д., ЕГН **********.

                ОТМЕНЯ решение № 3692/02.11.2018г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1210/2018г.  частта, с която се осъжда Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на инцидента - 31.05.2016 г. до окончателното изплащане вследствие на инцидент настъпил на 31.05.2016 г. в гр. Пловдив, при който Д.В.Д. се спънала в тротоарна плочка пред Обущарското ателие, с адрес гр. Пловдив, ул. „Оборище“ № 31, който инцидент е предизвикан от бездействието на ответника – неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив за вещи общинска собственост, в нарушение на задълженията за изграждането, поддържането и ремонтирането на тротоарите /тротоарните плочи/, при който инцидент Д.В.Д. е получила счупване на долния край на дясната мишнична кост в областта на лакътната става и счупване на 4-ри предни зъба, следните суми:  на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, за разликата от 8 000 (осем хиляди) лева, до уважения размера от 13 700 лева, както и в частта, с която с която се осъжда Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби сбор от платените разходи за лечение, медикаменти, такси, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г. за разликата от 874.55 лв. до уважения размер от 1 749.09лв., както и в частта, с която се осъжда  Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати държавна такса на Пловдивския районен съд над размера от 480 (четиристотин и осемдесет) лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на инцидента - 31.05.2016 г. до окончателното изплащане вследствие на инцидент настъпил на 31.05.2016 г. в гр. Пловдив, при който Д.В.Д. се спънала в тротоарна плочка пред Обущарското ателие, с адрес гр. Пловдив, ул. „Оборище“ № 31, който инцидент е предизвикан от бездействието на ответника – неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив за вещи общинска собственост, в нарушение на задълженията за изграждането, поддържането и ремонтирането на тротоарите /тротоарните плочи/, при който инцидент Д.В.Д. е получила счупване на долния край на дясната мишнична кост в областта на лакътната става и счупване на 4-ри предни зъба на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, за разликата от 8 000 (осем хиляди) лева, до уважения размера от 13 700 лева, както и в частта, с която с която се осъжда Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за

-стр.7 от решение по в. гр. д. № 22/19г. на ПдОС-

 имуществени вреди - претърпени загуби сбор от платените разходи за лечение, медикаменти, такси, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г. за разликата от 874.55 лв. до уважения размер от 1 749.09лв.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на О.А. ***, със служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шисти септември” № 152 – „Легис център“, ет.4, офис 4 -4б още 212.49 (двеста и дванадесет лева и четиридесет и деветстотинки) разноски или общо 1 460 (хиляда четиристотин и шестдесет) лева на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 сумата 584.99 (петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) разноски.

Решението, в частта, с която се присъжда неимуществени вреди може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

Председател:                                        Членове:1.                         

 

 

 

                                                                             2.