Решение по дело №2519/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 28.12.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

при секретаря Т.Щерева като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2519 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

         Предявен е от В.Г.С. *** с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 20.09.2018 г., около 11.00 часа, в гр.София, на територията на С.О., при движение пеша по тротоара на ул.“Цар Самуил“ в посока от ул.“Алабин“ към ул. „*********, попаднала на участък с неравни и неукрепени плочки, които поддали под тежестта й, в резултат на което политнала и паднала, при което получила фрактура на лявата ръка и натъртване на снагата и бедрото. Претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на С.О., които не изпълнили задължението си да поддържат тротоарните плочки в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 26 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва да са осъществени елементите от състава на чл.45 от ЗЗД; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не проявила необходимата съобразителност и предпазливост при преминаване по тротоара и така допринесла за настъпване на вредоносния резултат; оспорва размера на иска.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            От показанията на св.И., съпоставени с представената по делото медицинска епикриза, се установява, че на 20.09.2018 г. ищцата е претърпяла злополука – паднала е на тротоара на ул.“********. Св. И. е бил очевидец на злополуката. Същият работел на паркинг на същата улица. На 20.09.2018г. стоял пред паркинга. Видял как ищцата вървяла по тротоара и изведнъж паднала. Помогнал й да се изправи. Тя му обяснила, че много я боли ръката. На мястото, на което се спънала и паднала, плочките не били равни. Настилката се състояла от плочки - „нито една с една равна“.   

            От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че в следствие на падането на 20.09.2018 г.  ищцата е получила счупване на лявата лъчева кост на типично място. Според вещото лице, това увреждане може да се получи при подхлъзване и падане върху ръката. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 2 месеца болките са били с по-интензивен характер. Вещото лице е посочило, че е възможно болки от такъв характер да предизвикат безсъние или дискомфорт, в зависимост от индивидуалния праг на търпимост на пациента. Проведено е било консервативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Според експерта, при такъв вид телесни повреди не се налага прилагане на специфичен диетичен режим. Назначава се обезболяваща терапия. По делото не са представени документи за медикаментозно лечение. През периода на гипсовата имобилизация ищцата е изпитвала затруднения в хигиенно-битовото си самообслужване. При прегледа на пострадалата, извършен на 21.09.2020 г., вещото лице е установило ограничен обем на лявата й гривнена става, който е с траен характер.  

            В съдебно заседание от 21.10.2020 г. експертът заявява, че функционалното ограничение на китката е около 50 %. 

            За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е разпитана св.У., която е нейна внучка. Същата заявява, че е видяла баба си непосредствено след злополуката в „Пирогов“ ЕАД. Изглеждаа доста зле, психически се била сринала. Преди време била изгубила сина си/баща на свидетелката/, малко след това настъпила тази злополука, а по-късно  ищцата получила и инфаркт. Свидетелката се грижела за баба си, докато се възстановявала – помагала й при къпане, обличане, подкрепяла я психически. Преди инцидента ищцата ходела да чисти офиси, входове, готвела за семейството, но след злополуката не можела да помага на свидетелката и семейството й, което обстоятелство също й повляло негативно. Понастоящем не готвела, опитвала се, но имала болки в ръката и не била пълноценна. Вече не помагала на У., по-скоро свидетелката я гледала. Това потискало ищцата. Работата я крепяла, но се случили много неща наведнъж и искала да си отиде от този свят при починалия си син – баща на свидетелката.  

            При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: 

            Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

            Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

             За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи:  противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.). 

            Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

            От показанията на св.И. се установи, че ищцата е паднала на тротоара на ул. „********, където плочките са били неравни, а от заключението на медицинската експертиза и медицинската епикриза по делото е видно, че ищцата е получила средна телесна повреда: счупване на лявата лъчева кост на типично за това място, което е в причинно-следствена връзка с падането й на троторните плочки. От телесната повреда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска експертиза, показанията на св.У./.            

            Тротоарната настилка, находяща се в гр. София на ул. "******** се поддържа от С.О.. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

             Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. 

            Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. 

            Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината. 

            Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява  поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

            Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание  за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

            Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание. 

            При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:  възрастта на ищцата  към датата на злополуката  – 69 г., вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване на лявата лъчева кост на типично за това място, вида на проведеното лечение - консервативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с гипсова имобилизация за срок от 30 дни, продължителността на периода, през който пострадалата е изпитвала интензивни болки и страдания – 2 месеца; обстоятелството, че по време на лечението и възстановяването ищцата се е чувствала безпомощна, тъй като изцяло е зависела от грижите на близките си в хигиенно-битовото си обслужване; съдът съобрази и преживения от нея стрес и типичните за механизма на получаване на травмата негативни емоционални преживявания. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че ищцата не е възстановена напълно – ограничен е обемът на движение на лявата й гривнена става на 50 %, което състояние е с траен характер.  

               Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 26 000 лв., колкото претендира ищцата. 

            По възраженито за съпричиняване: 

            Ответникът пъддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която не проявила необходимата съобразителност, предпазливост и „дължима грижа“ при преминаването й през тротоара. 

            Тежестта на доказване на възражението е върху ответника. По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи поведение от страна на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на вредите, поради което съдът намира възражението за неосноватено. 

            По законната лихва: 

            На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта – 20.09.2018г. до окончателното изплащане. 

            По разноските:

   Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Б. Н.- Т., ЕГН **********, от АК-София с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******№ ****, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1572 лв. с ДДС.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1040 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.О., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „********да заплати на В.Г.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** – за адв. Т., на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда - счупване на лявата лъчева кост на типично място, причинена на 20.09.2018 г. в гр.София при падане, поради наличие на неравни тротоарни плочки на ул.„********, стопанисвана от С.О./, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане.  

ОСЪЖДА С.О. да заплати на В.Г.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА С.О. да заплати на адвокат М.Б. Н.– Т., ЕГН **********, от АК – София с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******№ ****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1572 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА С.О. да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 1040 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: