Мотиви към Присъда № 5/12.02.2019г. по НОХД № 1/2019г. по описа на
РС-Никопол.
В Районен съд Никопол е внесен обвинителен акт от РП- Никопол против С.В.Р. с
ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, ***, начално
образование, безработен, неженен, осъждан с адрес: ***, за това, че 25.07.2018 г.
в село З., област Плевен извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст –М.М.Д.
като употребил сила – с една ръка я стиснал за ръката, а с другата я хванал за
слабините - престъпление по чл.150 ал.1
от НК.
Подсъдимият Р., се явява лично в съдебно заседание, задено с определеният му служебен защитник
адв.И.И. от ПлАК.
В с.з., подсъдимия и неговият защитник са направили искане на основание чл.370 и сл.
от НПК за съкратено съдебно следствие, което е било уважено от съда и ход на
делото е бил даден по реда на глава 27 от НПК –съкратено съдебно следствие.
Подс.Р. признава изцяло
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признава вината си,
изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
С оглед
на проведеното съкратено съдебно следствие, на изцяло признатата от подсъдимия
фактическа обстановка и вина за извършеното от него престъпление по чл.150 ал.1
от НК и на основание чл.373 ал.2 от НК, представителят на държавното
обвинение предлага съдът да приложи чл.58а и определи наказание при условията
на чл.54 от НК, като му наложи наказание „ЛОС” в размер към минимума, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок.
Адв.И., се присъединява към
пледираното от прокурора, моли
размера на наказание да бъде
определен в размера на минимума, предвиден в закона, след което същото да бъде
редуцирано с 1/3.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия, В.М.Г. с ЕГН **********
е роден на ***г***.Същият е български гражданин, *** със средно образование,
безработен, неженен, живее ***.
Свидетелката М.Д. е родена на *** г. и живее постоянно в
гр.Плевен.През лятото, на 2018г., около месец живеела в къщата на родителите си
в с.З., която се намирала в близост до поляна. Повечето съседните дворове били
необитаеми, с изключение на една къща, обитавана от
св.В.Т..
На 25.07.2018г. около
16:30 часа св.Д. се прибирала от магазина в селото. Когато стигнала в началото
на улицата на която живеела, където имало много храсти и стара необитаема сграда,
от храсталака изскочил мъж от селото,
който св.Д. е виждала и друг път, но не знаела името му.Мъжа бил по-висок от
нея, слаб и носел светла шапка с козирка. Застанал точно пред св.Д. и поклатил
глава, като да и се заканва. Св. Д., се изплашила от появата му и тръгнала да
бяга в обратна посока, но тъй като мъжа бил твърде близо до нея успял да я
хване. С едната си ръка я хванал за ръката, а с другата между краката
по слабините и. Т.к. св.Д., се опитала да извика, подсъдимият, и пуснал ръката
за която я държал и затиснал устата и за да не вика, а с другата си ръка
продължил да я стиска силно между краката в слабините, като повтарял думите
„доброволно бе, доброволно казах“. След
около 5мин., св.Д., успяла да се освободи от него, като подсъдимия а бутнал с две ръце и казал: „Айде бягай, бе“. Св.Д., избягала
в посока към съседа им – св.В. Т., за да му съобщи за случилото се.Последният
излязъл да търси мъжа, но не го открил. След това св.Д. се прибрала в дома си и
разказала за случилото се на майка си – св. Д.Т.. Двете жени отишли отново при
съседа им – св.Т. и след описанието на нападателя той предположил, че
нападателят се казва С. и позвънил в полицията.
На следващия ден св.Д.,
посетила кметството на с.З., където полицейските служители довели подсъдимия Р.,
за разпита и тя го разпознала, като мъжа, който я бил нападнал предишния ден.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебна
психолого -психиатрична експертиза на подсъдимия Р.. Видно от заключението на
същата, същият страда от „Лека умствена изостаналост“.
ВЛ е
дало заключение, че леката умствена изостаналост не представлява пречка подс.Р.
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
към момента на извършване на деянието .
Изготвена е и съдебна психолого - психиатрична
експертиза на св. М.М.Д..
Видно
от заключението на същата тя е клинично психично здрава.Към момента на
инкриминираното деяние на 25.07.2018г. няма данни тя да е била с нарушения в
базисни сфери от психичната дейност, които да са нарушавали основните ѝ
психични годности.
Св.Д. е възпроизвела спомените си за
случилото се на 25.07.2018г., последователно, логически свързано и хронологично
правилно и от медицинска гледна точка св. М.Д. е могла правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да дава достоверни показания за факти и събития имащи значение
за воденото досъдебно производство и не е склонна да преекспонира
обстоятелствата и да екстернализира вината върху външни фактори и други лица,
както и да отправя неоснователни обвинения. Във връзка с инкриминирания случай,
пострадалата е споделила травматични психични преживявания, свързани със стрес
и фрустрация на потребността от сигурност и безопасност в следствие насилствено
сексуално посегателство, които са довели към момента на изследването до
емоционални и поведенчески симптоми на страх, срам, тревожност, несигурност,
общ дискомфорт, емоционална лабилност и нарушено ежедневно функциониране с
ограниченост на активностите, избягващо поведение,
сексуална дисфункция е отхвърляне на взаимоотношения със срещуположния пол и
отказ от интимни контакти, което е израз на болезнено преживяване на
психотравматично събитие, което плаши, предизвиква тревожност.
Изложената
фактическа обстановка е безспорно установена по делото от събраните
и приобщени по реда на чл.371 т.2 от НПК вр. чл.283 от НПК писмени и гласни
доказателства по ДП № 151/2018г. по описа на
РП Никопол, и самопризнанието на подсъдимия. Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват,
че по описания начин на 25.07.2018г. в село З., подс. Р. извършил действие с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на М.М.Д.,
навършила 14 години. Посоченото
действие включва, опипване между краката, и влагалището и.Съдът установи,
че подс.Р., извършил въпросното действие
посредством употреба на сила, като я хванал за ръцете за да не избяга и и
запушил устата да не вика.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно под формата на пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Предвид
изложеното съдът прие, че подс.Раздев е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.150, ал.1 от НК, за
което го призна за виновен.
За
престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът предвижда наказание от 2 до 8
години “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказанието следващо се
на подс.Георгиев, съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
регламентираща задължително приложение на чл.58а от НК. При определяне тежестта
на санкцията, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства общественоопасния характер на деянието и
предишните осъждания на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
взе предвид направеното самопризнание и съдействие за разкриване на обективната истина.
При липса на превес на смекчаващите вината обстоятелства, отчитайки и
становищата на страните в тази насока, съдът на основание чл.54 от НК определи
на подс.Р., наказание в размер на
2г. “лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК намали
същото с една трета и така му наложи окончателно наказание в размер на 1г. и
4м. „лишаване от свобода”, като изпълнението на така наложеното наказание на
основание чл.66 и сл. от НК отложи за
срок от 3г.
Съдът възложи в тежест на подсъдимия и направени разноските по ДП.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
Председател: