СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 259613 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 33180/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу В.Д.К., ЕГН **********,
искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 722,16 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. в имот с абонатен номер 128160, находящ се в гр.
*******, за сумата от 97,24 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.09.2016 г.
- 12.02.2019 г., за сумата от 44,40
лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., както и за сумата от 7,50
лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
01.03.2016 г. - 12.02.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 25.02.2019 г. по гр. д. № 10251/2019 г. по описа на СРС,
162 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
е осъдено да заплати на В.Д.К., ЕГН **********, сумата от 150 лв. - разноски в заповедното производство
и сумата от 350 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач
„Т.с.“ ЕООД на страната на ищеца.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, чрез
редовно упълномощен процесуален представител - юрк. Р.С., е депозирана въззивна
жалба, в която се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е
бил клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. В тази
връзка се излагат съображения, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установяват съществуването на договорно правоотношение между
страните в настоящото производство, количеството реално доставена в
топлоснабдения имот през процесния период топлинна енергия, както и че
стойността на последната съответства на претендираната от ищцовото дружество
сума. Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване
в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от насрещната страна по
въззивната жалба - В.Д.К., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв.
В., е депозиран отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения
за неоснователност на жалбата. Моли се същата да бъде оставена без уважение,
респ. първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице - помагач „Т.С.“
ЕООД не е взело становище по изложеното във въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 162 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители
за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
В разглеждания случай ищецът основава
претенциите си към ответника на твърдението, че е собственик на процесния имот.
Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по
делото не е установено ответникът да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от
ЗЕ.
Не е установено ответникът да е собственик на процесния имот или носител на вещно право на ползване върху него, нито е установено да е сключил договор с ищеца за
доставка на топлинна енергия в имота за процесния период, поради което и съдът
приема, че ответникът няма качество на потребител на топлинна енергия в него и
отговорността му за заплащане на стойността на потребената такава, съответно за
възнаграждение за дяловото й разпределение не може да се ангажира от ищеца.
Качеството си на потребител ответникът е оспорил с отговора на исковата молба и
в тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно доказване да установи
същото по делото. Приетото по делото писмо от Национален съвет на
Отечествения фронт, в което се сочи, че към днешна дата имотът се обитава от
ответника, е едностранен документ и не е от естество да установи, че ответникът е собственик или ползвател на
имота. Пребиваването в имота не е от естество да обоснове
извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния
период. По същия начин приетият протокол от 04.10.2001 г. на общото събрание на етажната собственост, в която се намира имотът, ведно със списък на абонати, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата, не установява обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна
енергия. Този списък не е за собственици на имоти в
сградата, а е за живущи в сградата. Още повече, че в конкретния случай в списъка на абонатите не се сочи името на ответника за ап. № 105.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главния
иск на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
заплащането на сумата от 150 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен
изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано
заплащането им. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 НМРАВ е 300 лв., с оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 150 лв. е под минималните
размери.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 259613 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 33180/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на В.Д.К., ЕГН **********, сумата от 150 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.