Р Е Ш Е Н И Е
260038 21.07.2022г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и шести януари 2022
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 793 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба Н.Г.Т.,***, със съдебен адрес:*** и начин на връчване –
на електронната поща на кантората на адв. Ф. от САК, срещу „К.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „България“ и „А.Т.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „България“ сочи, че на
06.01.2020 г. е сключил по реда на ЗПФУР с „К.“ ЕАД Договор за потребителски
кредит № 2220330/17.04.2020 г., като на датата 06.01.2020 г., когато е
кандидатствал за получаване на кредита е получил на електронната си поща
изходящи от две електронни пощи на „К.“ЕАД и „А.Т.“ ЕООД- електронни документи,
съдържащи процесните договори за потребителски кредит и за поръчителство, както и приложенията към тях. В исковата
молба се сочи, че по силата на Договор за потребителски кредит, Т. е усвоил
сумата от 1600,00 лв. (главница), при лихвен процент на кредита – 40%, годишен
процент на разходите от 48,21%, със срок на кредита- 18 месеца и общ размер на
всички плащания – 4592,88 лв. В исковата молба се сочи също, че съгласно
сключения договор за поръчителство, ищецът дължи на „А.Т.“ ЕООД възнаграждение
в размер на 63,31 лв., платимо разсрочено на 24 вноски с общ размер на всички
плащания 2153,52 лв. Ищецът сочи, че по силата на Договор за поръчителство,
сключен с втория ответник, „А.Т.“ ЕООД са се задължили да обезпечат
задълженията му по договора за кредит, а Т. е поел задължението да заплати
разсрочено на дружеството- гарант възнаграждение в размер на 2125,80 лв. Сочи
че, се ищецът е усвоил кредитния ресурс и на основание чл.23 от ЗПК не дължи
заплащането на лихви и на възнаграждение на дружеството- гарант, тъй като,
както самата кредитна сделка, така и договора за поръчителство са изначално
нищожни. В исковата молба се твърди, че тази изначална недействителност е
съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК –
договорната лихва не е породила валидни правни последици заради противоречие с
добрите нрави, а на основание чл.21 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тя е неравноправна и е довела до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до степен злепоставяне интересите на
потребителя на финансовите услуги, с цел извличане на собствена изгода от
страна на кредитора. Договорът се явява нищожен заради факта, че потребителят
дължи само връщане на частичната стойност на паричния заем, което Т. е сторил,
но не дължи лихва и други разходи по заема. Според исковата молба, уговорената
възнаградителна лихва в размер на 40% месечно не е породила правни последици,
защото при формирането на нейния размер, макар да не е установен императивен
лимит, обективен критерии може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя
да се приема като максимален размер. Сочи се, че основно право на потребителя е
това за информация относно характеристиките и цената на услугите, респективно
задължение на добросъвестния търговец е да даде такава информация, че
потребителя да направи информиран избор.
Т. твърди, че действително приложения годишен процент на разходите е
различен от посочения в договора, като вписвайки ГПР от 48,21% се е заблудил, а
заблаждуващата търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за
годишен процент на разходите и на основание чл.21 от ЗПК, клаузата за този
процент разходи е нищожна по смисъла на чл.22 от ЗПК. Съгласно исковата молба,
уговореното възнаграждение на поръчителя е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите и е индикатор за
общото оскъпяване на кредита, съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Този извод следва и от дефиницията на понятоието „общ разход по кредита“
за потребителя, който следва да съдържа всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които
ответникът е следвало да заплати, включително и разходите за допълнителни
услуги. Поради не включване на възнаграждението в размера на ГПР, договорът не
съответства на действително прилагания ГПР в кредитното правоотношение, което
сочи на неравноправен характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.
от ЗЗП. Сочи се, че ГПР не са отразени по ясен и разбираем за Т. начин, което
нарушава принципа за обективност и прозначност на уговорките по потребителските
сделки. Ищецът твърди, че непосочването на ГПР следва да се приравни до
ситуация, като тази от главното производство, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да се предоставят
необходимите данни за такова изчисляване.
Ищецът Т. излага своето становище, че поради нищожността на кредитната
сделка не е произведен правния ефект на уговорката за заплащане на
възнаграждението на „А.Т.“ ЕООД за учредяване на негова страна на лично
обезпечение. Излагат се доводи, че договорът за поръчителство е нищожен на
самостоятелно основание, поради акцесорния му характер и то може да съществува
валидно единствено при условие че съществува действителен главен дълг.
Н.Г.Т. моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Договор за потребителски кредит № 2161042/06.01.2020 г., спрямо „К.“ ЕАД.
Моли, да бъде признато за установено спрямо „А.Т.“ ЕООД, че сключеният
Договор за поръчителство на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2161042/06.01.2020 г., е нищожен.
Моли, на основание чл.190 от ГПК, да бъде задължено всяко едно от
дружествата- ответници да представят електронните документи, изпратени до ищеца
на 06.01.2020 г., въз основа на които са сключени процесните договори по реда
на ЗПФУР.
Моли, в случай, че не се яви представител на ищеца в първото по делото
съдебно заседание, делото да бъде разгледано в отсъствие на Т. или негов
процесуален представител.
Моли, да бъде обявен за ненуждаещ се от доказване факта, че през периода на
действие на процесния договор размерът на законната лихва възлиза на 10%
годишно.
Моли, да бъде допусната ССчЕ, при която, вещото лице, след като се запознае
с материалите по делото и извърши справки в счетоводството на „К.“ ЕАД и „А.Т.“
ЕООД, да отговри на следните въпроси: „Какви разходи по смисъла на чл.19, ал.1
от ЗПК (лихви, преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид), са включени в договорения годишен процент от 48,21%; Какъв е процентът на
ГПР, ако в него се включат и разходите за поръчителя „А.Т.“ ЕООД“?
Моли, да бъде допусната и назначена СТЕ, при която, вещото лице, след като
се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси: „От кои
информационни системи и от кои IP- адреси са
изпратени на 17.04.2020 г., на електронната поща на ищеца, електронните
съобщения, изходящи от електронната поща на двете ответни дружества, чрез които
са сключени процесните договори; Дали електронните съобщения, изходящи от
електронната поща на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, се изпращат от една и съща система
за обработка на кредити и тя генерира ли автоматично имейли с прикачени
файлове; Ако отговорът на предишния въпрос е положителен, вещото лице да
отговори какво представлява тази система за обработка на кредити, кой субект
оперира с нея и кой е собственика на нейния домейн и хостигн“?
Молят, да бъде възложено на ответника да заплати разходите по тези
експертизи съгласно правилата на СЕС за разпределение на доказателствената
тежест.
Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Договор за потребителски
кредит № 2161042/06.01.2020 г.; Приложение № 1 към същия договор; Общи условия
за предоставяне на кредити; Договор за предоставяне на поръчителство от
06.01.2020 г.; Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство от
06.01.2020 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Неозаглавен погасителен план.
В законоустановения срок ответното дружество „К.“ ЕАД сочат, че не оспорват
сключването на процесния договор за потребителски кредит между ищеца, като
кредитополучател и „К.“ ЕАД, като кредитодател, за сумата от 1600,00 лв., при
лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на 48,21%. Сочат, че съгласно
Договор за кредит, Т. се е съгласил да върне сумата по кредита на 18 месечни
вноски, всяка в размер на 119,64 лв., като е усвоил цялата сума от 1600,00 лв.
Оспорват твърдението на ищеца, че размерът на договорната лихва е прекомерен и
нарушава добрите нрави, както и доводите за нищожност на договора поради
неспазнане на изискванията по чл.11, т.10 от ЗПК. Ответниците не споделят
изложените във връзка с това доводи, че сключването на договор за предоставяне
на поръчителство е било изискване за сключване на договор за кредит и клаузите му
трябва да бъдат включени в ГПР. Сочат, че в Общите условия на „К.“ ЕАД е
визирано изрично, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за
сключване на договра за кредит и за ищеца не съществува санкция, неустойка или
по-голям размер на лихвите, ако избере необезпечен кредит. Сочат още, че при
сключването на договора за кредит с Т., не е била налице яснота нито дали
ищецът действително ще сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито
при какви финансови параметри. Твърдят, че договорът за потребителски кредит и
неговите приложения съдържат действителните уговорки между страните. В писмения
отговор се подчертава, че договорът за предоставяне на поръчителство е отделен
договор, сключен с друго дружество, при
параметри, уговорени между Т. и „А.Т.“ ЕООД, като срещу парична престация,
вторият ответник са се съгласили да сключат договор с „К.“ ЕАД и да станат
солидарен длъжник заедно с Т. за изпълнението на всичките му задължения спрямо
първия ответник. Сочат, че поръчителството има за цел да обезпечи вредите от
фактическата неплатежоспособност на длъжника, тъй като оценката се извършва от
„К.“ ЕАД въз основа на автоматизирано обработване на личните данни на
кредитополучателя, включително и неговото профилиране.
Молят, да бъде оставено без уважение искането на ищеца за изслушване на
заключение на вещо лице експерт- сечтоводител, както и за допускане и
назначаване на съдебно- счетоводна експертиза.
Твърдят, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.23 от ЗА е неоснователно и правят изрично възражение в тази насока.
„К.“ ЕАД молят, да бъдат оставени без уважение предявените от ищеца Т.
искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит.
Претендират сторените съдебно деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Представят следните писмени доказателства в копие: Общи условия за
предоставяне на кредит на „К.“ ЕАД; Договор за потребителски кредит №
2161042/06.01.2020 г.; Приложение № 1 към договора за кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
Декларация за обработване и съхранение на лични данни за целите на директния
маркетинг; Данни за осигурените лица – актуално състояние на Т., НГ.
Ищецът Н.Г.Т., редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание,
не се явява и процесуалния му представител – адвокат Д.Ф. от САК. Представят
писмена молба.
Ответното дружество- „К.“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител.
Изпращат молба по електронната поща на районния съд.
Ответниците „А.Т.“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител,
изпращат писмено становище.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 2161042, сключен
на 06.01.2020 г., от който се констатира, че ответниците „К.“ ЕАД са
предоставили на ищеца Н.Г.Т. сума в размер на 1600,00 лв., представляваща
заемната сума, която е следвало да бъде погасена до 20.07.2021 г., на 18
вноски, в размер на 119,64 лв. всяка, като падежът на всяка една вноска започва
от 20.02.2020 г. и приключва на уговорения краен падеж – 02.07.2021 г.
Уговорено е също, че в случай, че кредитополучателят – ищецът Н.Г.Т., е посочил
в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, той следва да представи
на ответниците банкова гаранция, в срок от 10 дни от подаване на заявлението,
съгласно Общите условия на дружеството- ответник, или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство от юридическо лице, одобрено от „К.“ ЕАД, в срок
до 48 часа от подаване на заявлението за сключването на договор за кредит. В
договора е установено между страните, че кредитополучателят може да се откаже
от договора за кредит в срока, уговорен в Общите условия, а именно -14 дни от
неговото сключване, като всички вземания по договора стават автоматично
предсрочно изискуеми или могат да бъдат обявени от „К.“ ЕАД за такива, съгласно
раздел Х от Общите условия.
В приложение І към Договор за потребителски кредит е посочено, че лихвения
процент по кредита възлиза на 40%, а ГПР е в размер на 48,21%. Съгласно
Приложение І на Договора, общият размер на всички плащания възлиза на 2153,52
лв., като в Приложението е посочено, че с всяка погасителна вноска в размер на
119,64 лв., се погасява както главница, така и лихви.
В Глава Х от Общите условия за предоставяне на кредити на дружеството-
ответник е уговорено, че при забава на плащане на погасителната вноска от
страна на ищеца Н.Г.Т., същият дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски при съдебно събиране на вземането. Страните по договора са се
съгласили, че при непогасяване на 6 погасителни вноски, или на 6 револвиращи
лихви, всички вземания по кредита стават автоматично предсрочно изискуеми, без
да е необходимо уведомление или покана от страна на ответниците към ищеца.
Предсрочната изискуемост е фиксирана в случай, че има неплащане на каквото и да
било парично задължение, произтичащо от процесния Договор за кредит или Общите
условия; при прекратяване на Договора или при оттегляне на дадено съгласие за
директен дебит от страна на Н.Г.Т., ако същият е предоставил такова в полза на
„К.“ ЕАД. Съгласно Общите условия, при забава на плащанията и предсрочна
изискуемост, „К.“ ЕАД са се задължили да изпратят на Н.Г.Т. напомнителни писма,
електронни текстови съобщения, покани и електронна кореспонденция, както и до
местоработата на Н.Г.Т., ако е посочена такава.
Съгласно Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на същата дата
между подпомагащата страна на страната на ответника – „А.Т.“ ЕООД и ищеца Н.Г.Т.,
поръчителите са финансова институция, вписана в регистъра на финансовите
институции по чл.3а, ал.1 от ЗКИ и основната им дейност се състои в извършване
на гаранционни сделки. Посочено е, че ищецът Н.Г.Т. е избрал да сключи договор
с „К.“ ЕАД, при условията на поръчителство от страна на „А.Т.“ ЕООД.
Подпомагащата страна са се задължили да сключат договор за поръчителство с „К.“
ЕАД и да отговарят солидарно с потребителя Н.Г.Т. за изпълнението на всички
негови задължения, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
Задължили са се да заплатят предоставения от „К.“ ЕАД потребителски кредит, в
размер на 1600,00 лв., уговорената в договора възнаградителна лихва, както и
всички дължими от Н.Г.Т. разноски във връзка със сключването и изпълнението на
договора за потребителски кредит. Подпомагащата страна са се задължили също, да
уведомят ищеца Н.Г.Т. по електронната поща за наличието на постъпило от „К.“
ЕАД искане за заплащане на изискуеми задължения на ищеца по Договора за
потребителски кредит, както и да му предоставят получената от „К.“ ЕАД
информация относно общия размер на задълженията му и размера на непогасената
главница, начислената и неплатена възнаградителна лихва, начислената лихва за
забава или друго предвидено обезщетение за неизпълнение, както и дължимите и
неплатени разноски, във връзка със сключването и изпълнението на Договора за
потребителски кредит. Съгласно Договора, поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, както и в случай на
изпълнение на задължение по Договора за потребителски кредит, „А.Т.“ ЕООД са
уговорили възстановяване на сумата на платените от тях задължения от Н.Г.Т. по
Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху платената от
поръчителя сума, както и разноските, които поръчителите са направили за
погасяване на кредита, след като са уведомили Н.Г.Т. за постъпилото искане за
плащане.
Видно от приложения по делото Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, „К.“ ЕАД са предоставили на ответника
информация, съгласно чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Видно от
приложения формуляр, в него е уговорен общият размер на кредита, условията за
усвояване на кредита, срока от 18 месеца и указания за размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски. В този формуляр е посочена и
общата сума, която Н.Г.Т. е следвало да заплати, а именно- 2153,52 лв. Дадена е
възможност кредитодателят, по своя преценка, да предостави обезпечение на
кредита – банкова гаранция или поръчителство. В раздел ІІІ – Разходи по
кредита, съгласно Стандартния европейски формуляр, е предложен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40%, а ГПР също е фиксиран и е в размер на 48,21%.
Съгласно разходите, дължими при просрочени плащания, на Н.Г.Т. е предложено при
забавяне на плащането на една погасителна вноска, да заплати обзщетение за
забава, в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно и /или съдебно събиране на
вземането. Фиксирано е, че правото на отказ от договора е упражнява, чрез
изпращане на уведомление до дружеството ответник, в писмена форма, на хартиен
или друг тране носител, до който кредиторът има достъп.
Съгласно приложения Европейски формуляр, размерът на погасителната вноска
по кредита е в размер на 119,64 лв., размерът на вноската за поръчителство
възлиза на 118,10 лв., като формираният по този начин общ размер на месечната
погасителна вноска, дължима от ищеца Н.Г.Т. е за сумата от 237,74 лв.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се констатира, че формулата за изчисляване на ГПР е
постановена със Закона за потребителския кредит, като банковите институции
разполагат с калкулатори за изчисляване на ГПР, при което, след въвеждане на
размера на кредита, срока на кредита в месеци и уговорената лихва в проценти,
ГПР калкулаторът изработва погасителен план, който съответства на приложения по
делото погасителен план. При изчисляване на ГПР с включени вноски за поръчителя
„А.Т.“ ЕООД вещото лице установява, че дължимите месечни такси, при въвеждане
на данните на кредита в същия калкулатор сочат, че месечните такси по
обслужване на кредита от поръчителя възлизат на сумата от 118,10 лв. Така
вещото лице установява, че при включване на сумата от 118,10 лв. месечна такса
в калкулатора, при общ размер на таксите за поръчителство за 2125,80 лв., ГПР
възлиза на 346,77%, като размерът на лихвата по договора се запазва за сумата
от 553,52 лв. и при същия размер на главницата – 1600,00 лв. Вещото лице сочи в
заключението си, че общото задължение по кредита възлиза на сумата от 4279,32
лв., от които 1600,00 лв. -главница, договорна лихва в размер на 553,52 лв.,
такси за поръчителство в размер на 2125,80 лв. и ГПР при включена месечна такса
за поръчителство в размер на 118,10 лв., възлиза на 346,77%.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред
които са и тези на чл. 11,
ал. 1, т. 7, 10,
11 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Видно
от представения по делото Договор за потребителски кредит №
2161042/06.01.2020 г. и погасителен план към него, страните са се споразумели за лихвен процент по кредита в размер на
40, 00%, годишен процент на разходите- 48,21%,
брой погасителни вноски- 18, общ размер на
погасителната вноска- 119,64лв., всяка, разпределена на главница
и лихва, падежна дата на първа погасителна вноска-20.02.2020
г.
В чл.4, ал.2 от Договора за кредит е посочено, че ищецът Т. не може да бъде
одобрен за сключване на договор за кредит, ако не представи обезпечение –
банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението за сключване на
договор, или ако не сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от ответниците „К.“ЕАД юридическо лице, в срок от 48 часа от датата на подаване
на заявлението за сключване на договор за кредит.
От представения
по делото Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на същата дата, се
установи, че за предоставената гаранция Т.
следва да заплати на ответниците "А.Т."
ЕООД сумата от 2125,80лв. -възнаграждение за поръчителството, като
сумата е разпределена на 18 вноски в размер на 118,10лв., всяка и се начислява към месечните
вноски по кредита.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно
т. 10 –и годишния
процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит
формално отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. В случая в договора е
посочено, че лихвеният процент е 40,00%.
Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Не е посочено, че
процентът е годишен и не е записано, че стойността му е фиксирана и не подлежи
на промяна. Липсва уточнение и за базата, върху която се начислява лихвеният
процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Поради горното от записванията в договора и неговото Приложение №1 не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно
поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как се формира възнаградителната
лихва и защо възлиза на посочения в заключението на
вещото лице,
размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в
договора за кредит да са посочени условията и начините за прилагането му.
Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на
лихвения процент.
В
този смисъл съдът намира, че действително е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Освен това размерите на тези
величини, посочени в договора, не
съответстват на действителните такива, съобразно поетите от ищеца Т.
задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1
от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК- "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Посочената
разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя,
като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за
потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за
предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Така, съгласно представения договор, ищецът Т. дължи на „К.“ ЕАД сума в
общ размер на 2153,52лв., но не и изичислената от вещото лице сума, възлизаща
на 4279,32лв., която включва сумата от 1600,00 лв.- главница, договорна лихва,
в размер на 553,52 лв., такси за поръчителство в размер на 2125,80 лв., ГПР при
включена месечна такса за поръчителство в размер на 118,10 лв., като по този
начин ГПР възлиза на 346,77%, в пълно поритиворечие с изискванията на чл. 19,
ал.4 от ЗПК.
Констатираното
несъответствие между посочените в договора размери на лихвата, ГПР и общата
сума, дължима от потребителя Т.,
вероятно се дължи на обстоятелството, че при изчисляване на същите в тях не са
включени разходите за заплащане на гаранция в полза на "А.Т."
ЕООД. Независимо че посочените разходи се
дължат на друго лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с
договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1
от ЗПК и § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвид
на горното, съдът намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит чрез предвиждане на гаранция под формата на поръчителство,
което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането, е
направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита.
Предвид
горното, посочените в договора размери на
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива и са нищожни.
Съдът счита, че следва да уважи предявените от Н.Г.Т. искове, тъй като по делото безспорно се установи, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на лихвата,
годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
същият следва да се приеме за недействителен.
Следва да бъде прогласен за нищожен сключеният между Н.Г.Т. и„К.“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № 2161042/06.01.2020 г., с който Т. е получил
от ответниците сумата от 1600,00 лв. (главница), при лихвен процент на кредита
– 40%, годишен процент на разходите от 48,21%, със срок на кредита- 18 месеца и
общ размер на всички плащания – 2153,52 лв., при поръчителството на "А.Т."
ЕООД за сумата от 2125,80лв.
Следва да бъде признато за установено спрямо втория ответник- "А.Т."
ЕООД, че сключеният Договор за поръчителство на
задълженията по Договор за потребителски кредит № 2161042/06.01.2020 г. за
сумата от 2125,80лв., е нищожен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат
осъдени дужеството – ответник „К.“ЕАД да заплатят на ищеца Т. сторените съдебно
– деловодни разноски в размер на 181,70лв.- държавна такса.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, следва да бъдат
осъдени дружеството- ответник „К.“ЕАД да заплатят на адвокат Д.Л.Ф., с ЛНА -**********, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 380,75лв.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, следва да бъдат
осъдени дружеството- ответник „А.Т.“ЕООД, да заплатят на адвокат Д.Л.Ф., с ЛНА- **********, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 378,80лв.
Така мотивиран и на основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрският районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на „К.“ ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление:***, (сграда А), ет.4, бизнес- център „България“,
представлявано от Изпълнителния директор С Р Яи Н.Г.Т., с ЕГН-**********,***,
със съдебен адрес:***- чрез адвокат Д.Ф. от САК, че Договор за потребителски кредит № 2161042/06.01.2020 г.,
сключен между „К.“ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
(сграда А), ет.4, бизнес- център „България“, представлявано от Изпълнителния
директор С Р Я, като кредитодатели и Н.Г.Т., с ЕГН-**********,***, със съдебен
адрес:***- чрез адвокат Д.Ф. от САК, като кредитополучател, е нищожен.
ПРИЕМА за установено по отношение на „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление:***, (сграда А), представлявано от Управителя И Ш, като
поръчители и Н.Г.Т., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Д.Ф.
от САК, че Договор за предоставяне на поръчителство от 06.01.2020
г., сключен по предложение на „К.“ ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление:***, (сграда А), ет.4, бизнес- център „България“, представлявано
от Изпълнителния директор С Р Я, като кредитодател и Н.Г.Т., с ЕГН-**********,***,
със съдебен адрес:***- чрез адвокат Д.Ф. от САК, като потребител, е нищожен.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, (сграда
А), ет.4, бизнес- център „България“, представлявано от Изпълнителния директор С
Р Я, да заплатят на Н.Г.Т., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***- чрез
адвокат Д.Ф. от САК, сторените съдебно- деловодни разноски в размер на
181,70лв.(сто осемдесет и един лева и седемдесет стотинки)- държавна такса.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, (сграда
А), ет.4, бизнес- център „България“, представлявано от Изпълнителния директор С
Р Яда заплатят на адвокат Д.Л.Ф., с ЛНА- **********, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 380,75лв.(триста и осемдесет
лева и седемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
(сграда А), представлявано от Управителя И Ш, да заплатят на адвокат Д.Л.Ф., с
ЛНА- **********, с адрес: ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 378,80лв.(триста седемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено
с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: