Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                             2021г.,  гр.С.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на десети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 1019 по описа за 2019г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на П.Г.А. срещу З. „Б.И.” АД, за присъждане на сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 03,09,2018г., около 20,30ч, в гр.С.,***, посока на движение от с.Владая към гр.Перник, в района на 600м след разклона за с.Владая, причинено виновно от И.В.С., при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ********която в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП,  навлязла в лентата за насрещно движение срещу движещ се по бул . „Пернишко шосе“ л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, с водач П.А.А., при което реализирала удар между двете МПС и в резултат тежка съчетана травма на пътникът в л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******** Г.Б.И., пътуващ на задна, дясна седалка зад шофьора, от което последвала смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което е постановена Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № ********, валидна от 30.08.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.09.2018г. – датата на ПТП, до окончателното и изплащане.

В исковата молба твърди, че е дъщеря на починалият Г.Б.И.. Ищцата живеела в самостоятелно домакинство, но между нея и баща и съществувала силна и дълбока емоционална връзка на обич и привързаност.  Внезапната му загуба и причинила болки и страдания с голям интензитет, които продължавата към момента и ще продължат и за в бъдеще. Загубила опората, вниманието и любовта, с която я обграждал.

Поддържа, че за ПТП е образувано наказателно производство приключило с Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г., с която И.В.С., водач на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ********е призната за виновна за смъртта на починалият и родител.

Твърди, че на 03,09,2018г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което бил постановен отказ за плащане на 31.10.2018г.

Ответникът З. „Б.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******управляван от И.В.С., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № ********, валидна от 30.08.2018г. до 29.08.2019г. Не оспорва и факта на настъпване на ПТП и настъпилата като пряка и непосредствена последица смърт на наследодателя на ищцата Г.Б.И..

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******И.В.С., няма вина за настъпването на ПТП. Изцяло виновен е водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, който движейки се с несъобразена с пътните условия скорост навлязъл в лентата за насещно движение и станал причина за ПТП и последвалата смърт.

В евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от починалият Г.Б.И., който е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан, какъвто е бил наличен на задната седалка.

В евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер. Оспорва и претенцията за лихви досежно началният момент, от който се желае.

Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и нови възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г. се установява, че ПТП е настъпило на 03,09,2018г., около 20,30ч, в гр.С.,***, посока на движение от с.Владая към гр.Перник, в района на 600м след разклона за с.Владая, причинено виновно от И.В.С., при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ********която в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП,  навлязла в лентата за насрещно движение срещу движещ се по бул . „Пернишко шосе“ л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, с водач П.А.А., при което реализирала удар между двете МПС и в резултат тежка съчетана травма на пътникът в л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******** Г.Б.И., пътуващ на задна, дясна седалка зад шофьора, от което последвала смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

След диагностициран през м.юли 2018г. злокачествен тумор /рак/ на дебелото черво, през м.август 2018г. на пострадалият Г.Б.И. е извършена коремна операция, при която дебелото черво е изведено извън коремната кухина с оформяне в лявата долна част на корема на противоестествен ану, който се свързва чрез хирургически дрен /“тръбичка“/, с контейнер /“торбичка“/ - за събиране навън на чревното съдържимо.

Към момента на ПТП състоянието на Г.Б.И. е било задоволително. Няма медицински данни да е имал оплаквания /болка, кървене и др./ от оперативния разрез на корема. Повод за пътуване до гр.С. е било промяната в дебелочревното съдържимо в контейнера.

Съгласно заключението изведеният навън противоестествен анус в лявата долна част на корема, заедно с хирургически дрен /“тръбичка“/, с контейнер /“торбичка“/ - за събиране навън на чревното съдържимо, са създавали неудобство и са пречели на пострадалия И. да постави предпазен колан на задната седалка. Това му здравословно състояние е позволявало да пътува в автомобил така, както е описано.

Съгласно заключението при ПТП И. е получил тежка съчетана травма, довела до смъртта му. При правилно поставен обезопасителен колан на мястото, на което е пътувал, тялото би било задържано от колана към седалката на автомобила и тежестта на травматичните увреждания би била значително намалена, както това е станало при пътниците на предните седалки. Последните са били защитени и от въздушните възглавници, както и възможността им по рано да предвидят възникналата опасност.

От показанията на св. П.А.А.се установява, че е съпруг на ищцата. В деня на ПТП бил водач на л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, с десен волан, в който се возел починалия Г.Б.И., на задна седалка, по средата, към дясно зад шофьора. В колата пътувала и сестрата на ищцата, на предна, лява седалка. Съгласно показанията в денят на ПТП св. водел тъст си на лекар от гр.Симитли в гр.Благоевград, на лекар, т.к. насроко претърпял тежка операция и трябвало да го прегледат. Тъст му пътувал отзад подпрян на възглавница, защото имал голям разрез на корема и това не му позволявало да пътува комфортно, с поставен обезопасителен колан. Пътувал без такъв, защото разреза бил отпред на тялото, където имал изнесен анус, което е маркуч с торбичка за телесни течности. Съгласно показанията състоянието му не било тежко. Не можел да постави колан, заради разреза отпред. Видял колата насреща в последния момент. Карал с около 60км.ч. и не могъл да направи друго, освен да намали максимално и да понесат удара. Съгласно показанията отношенията между ищцата и починалия били перфектни. Били много близки. Той вече бил пенсионер. Помагал на семейството, на децата, те също го посещавали и му помагали. Виждали се много често, поне веднъж, два пъти седмично. Те живеели в гр.Кресна, а те в гр.Симитли. Ищцата понесла смъртта на родителят си много тежко. Плачела много дълго време след това. Споделяла, че баща и много и липсва. Променила се много като човек, защото приела всичко много навътре. Много често ходела на гроба и тъгувала по него.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказтелства приема за установено, че  е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******управляван от И.В.С., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № ********, валидна от 30.08.2018г. до 29.08.2019г., както и, че на 03,09,2018г. ищцата е подала извънсъдебно искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което бил постановен отказ за плащане на 31.10.2018г.

Въз основа Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г. и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача И.В.С., на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № *******и  настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на Г.Б.И. довели впоследствие до смъртта му, са установени в настоящия процес.

Намира заключението по приетата СМЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.

Цени показанията на св. П.А.А.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са обективно и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви, резултат от преки, непосредствени впечатления, и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключението по СМЕ и гласните доказателства приема за установено, че към момента на ПТП Г.Б.И. е пътувал като пътник на задна, дясна седалка на л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, без поставен обезопасителен колан, при наличие на такъв в автомобила. Приема за установено и, че след диагностициран през м.юли 2018г. злокачествен тумор /рак/ на дебелото черво, през м.август 2018г. на пострадалият Г.Б.И. е извършена коремна операция, при която дебелото черво е изведено извън коремната кухина с оформяне в лявата долна част на корема на противоестествен ану, който се свързва чрез хирургически дрен /“тръбичка“/, с контейнер /“торбичка“/ - за събиране навън на чревното съдържимо. При това положение с оглед здравословното си състояние и съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, Г.Б.И. е можел да не използва обезопасителен колан при пътуването си в л.а., т.к. задъжението за ползване на такъв не е безусловно.

Поради изложеното съдът намира, че възражението за наличие на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат изразяващо се в липса на поставен предпазен колат към момента на ПТП за неустановено.

Въз основа свидетелските показания съдът приема за установени твърдяните търпяни от ищеца болки и страдания. Макар ищцата да е живеела в самостоятелно домакинство между нея и баща и съществувала силна и дълбока емоционална връзка на обич, привързаност и взаимопомощ.  Внезапната му загуба и причинила болки и страдания с голям интензитет, които продължавата към момента и ще продължат и за в бъдеще. Загубила опората, вниманието и любовта, с която я обграждал.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 150000,00лв., до какъвто размер е основателен предявеният иск.

За сумата 50000.00лв., която е горница над присъдените 150000.00лв. до пълният предявен размер от 200000.00лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за

 

Касае се за смърт на мъж на 61 години към датата на смъртта - баща на ищцата. Смъртта е имал внезапен характер за ищцата, съпътствана е с изживени отрицателни емоции от загубата на родител, с който е била налице силна и дълбока емоционална връзка на обич и привързаност.  Починалият е бил нейна опора, обграждал я с внимание и любов. Преживяла е болки и страдания с голям интензитет, които продължавата към момента и ще продължат и за в бъдеще.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Същата следва да бъде присъдена считано от 31.10.2018г. – датата на постановеният отказ от ответника за плащане на застрахователно обезщетение, до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Адв. С.К.Н. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 5530.00лв., за един адвокат.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 6400.00лв. формирани от платен хонорар за защита от адвокат в размер на 6000.00лв. и разноски за вещо лице.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. С.К.Н. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 4148.00лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1600.00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат и разноски за вещо лице.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000.00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са сторени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.А., ЕГН **********, със про, Адв. С.К.Н. – САК,  сумата 150000,00 /сто и петдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 03,09,2018г., около 20,30ч, в гр.С.,***, посока на движение от с.Владая към гр.Перник, в района на 600м след разклона за с.Владая, причинено виновно от И.В.С., при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ********която в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП,  навлязла в лентата за насрещно движение срещу движещ се по бул . „Пернишко шосе“ л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, с водач П.А.А., при което реализирала удар между двете МПС и в резултат тежка съчетана травма на пътникът в л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******** Г.Б.И., пътуващ на задна, дясна седалка зад шофьора, от което последвала смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което е постановена Присъда № 151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № ********, валидна от 30.08.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.10.2018г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди за сумата 50000.00 /петдесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв. до пълният предявен размер от 200000.00 /двеста хиляди/лв. - като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на Адв. С.К.Н. – САК, в качеството на процесуален представител на П.Г.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата 4148.00 /четири хиляди сто четирдесет и осем/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА П.Г.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, Адв. С.К.Н. - САК, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********сумата 1600.00 /хиляда и шестотин/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „********ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 6000.00 /шест хиляди/лв., представляваща държавна такса върху уваженият размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: