РЕШЕНИЕ
№ 1522
гр. Русе, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520103346 по описа за 2022 година
Ищцата Т. Х. С. твърди, че на 16.07.2021 г. сключила договор за потребителски
кредит № 2417502 с ответното дружество, по силата на който последното поело
задължение да й предостави парична сума в размер на 4752.82 лв., а ищцата се
задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и
разходи, при следните условия: Общ размер на кредита – 4752.82 лв.; ГПР- 48,01 %;
Лихвен процент на кредита - 39.86 %; Лихвен процент на ден – липсва; Брой
погасителни вноски - 24, като всяка вноска била дължима месечно на посочена в
договора за потребителски кредит дата; Размер на месечната погасителната вноска –
290.46; Обща сума, дължима по кредита – 6971.04 лв. В договора на ищцата било
възложено заплащане и на застраховка в размер на 552.82 лв., която не била включена
в Приложение № 1 към ДПК и която била дължима на одобрен от ответното дружество
застраховател. Според ищцата това било скрита лихва или такса по кредита, която се
удържала директно от уговорената главница още при сключване са договора. Така
реално усвоената от ищцата главница възлизала на 4200 лв., а таксата, обозначена от
ответника като „застраховка“, възлизала на 552.82 лв., които не били включени в ГПР
и в погасителния план. Договорната лихва се начислявала върху сумата 4752.82 лв.,
което означавало, че при обща сума за връщане 6971.04 лв. ГПР надвишавал
нормативно предвидения таван от 50 %. Ищцата не е подписвала с никого договор за
застраховка.
1
Счита, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен
по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Същият бил сключен в нарушение на изискванията на чл. 10 ЗПК за шрифт /който в
случая бил по-малък от 12/, за съдържание – да е ясно и разбираемо за потребителя. ОУ
също не отговаряли на изискването за шрифт и поради липса на разстояние между
редовете и абзаците били трудни за възприемане от потребителя. Счита, че в
нарушение на чл.11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, процесният договор нямал срок, а съдържал
единствено схема за погасяване, която дори не била и погасителен план, от което
следвало, че договорът е нищошен и поради липса на такъв план. Не
била посочена и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, в
нарушение на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в
погасителния план не можело да се извлече информацията за размера на включените в
седмичната погасителна вноска суми – за лихва, главница и дали се дължат други такси
по кредита като таксата „застраховка" в размер на 552.82 лв. Процесният договор
нарушавал и чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, тъй като не съдържал клаузи относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право можело да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване.
Следващото основание за недействителност на ДПК, според ищцата, било и
включването на застрахователната клауза. Кредиторът вменил едностранно задължение
за ищцата да заплати такса за застраховка, която изначално се удържа от общия размер
на кредита. На практика, главницата по кредита била 4200 лв., а договорната лихва и
съответно — ГПР се начислявали върху сумата от 4752,82 лв. Нищожни били и
отделни клаузи в процесния договор относно размера на възнаградителната лихва от
39,86 %, който бил почти 4 пъти законната лихва за периода.
Претендира да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена
нищожността на договор за потребителски кредит № 2417502/16.07.2021 г. поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност - да бъде
прогласена нищожността на отделни клаузи от него, регламентиращи лихвен процент в
размер на 39.86 % и задължение за ищцата да сключи застраховка с избран от
ответното дружество застраховател. Претендира и разноските в настоящото
производство.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявените искове по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковете. Не оспорва сключването на договор за
потребителски кредит № 2417502 /16.07.2021 г. с ищцата при посочените в ИМ
параметри. Моли да бъде обявен за безспорен и факта, че кредитополучателят е
сключила застраховка „Живот" с ЗД "ЕВРОИНС ЖИВОТ" ЕАД с еднократна премия
2
от 552.82 лв. Твърди, че шрифтът на процесния договор, ведно с Приложение № 1 към
него, Общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо" ЕАД и СЕФ,
отговарят на горното изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът бил изготвен по
разбираем начин, на български език, в предвидената от закона форма. Изрично
подчертава, че размерът на шрифта е повече от 12. В Приложение № 1, неразделна част
от процесния договор за кредит, бил посочен броят на месечните вноски, които следва
да извърши кредитополучателят — 24, както и срокът на договора: 31.07.2023 г.,
поради което не било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. Ответникът не
споделя и доводите за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК относно методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент. Твърди, че с преддоговорната
информация до знанието на ищцата ясно било доведено съдържанието на всяка клауза
на договора както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като
парични суми. В т. 10 от Приложение № 1 към договора бил инкорпориран
погасителен план, съдържащ броя на вноските, датите на плащането им, компонентите
на погасителната вноска (главница и лихва), както и общия размер на месечната
вноска, като кредитополучателят не дължи такси. Според ответника, дори да няма
изготвен и приложен погасителен план, това не води до недействителност на договора
на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК. Погасителният план не
представлявал задължителен атрибут от договора за потребителски кредит и неговото
наличие не било задължително. „Кредисимо“ ЕАД спазило всички изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗП. Съгласно чл. 4, т.4.2. от Раздел VІІІ. "Права и задължения
на страните" от ОУ, неразделна част от договора за кредит, кредитополучателят имал
право да се откаже от договора в срок от 14 дни от по-късната дата измежду датата на
сключване на договора или датата, на която кредитополучателят получи условията на
договора и законоустановената договорна информация. В същата клауза подробно
били описани и последиците от упражняване на това право от кредитополучателя. При
сключването на договора за кредит, на посочения от кредитополучателя електронен
адрес се изпращали автоматично договор за кредит, ведно с Приложение № 1 към него,
ОУ и Стандартен европейски формуляр. С част от заемната сума клиентът
действително сключил застраховка „Живот" със ЗД "ЕВРОИНС ЖИВОТ" ЕАД с
еднократна премия от 552.82 лв., но същата не била задължително условие за
сключване на договора. Застраховката и заплащането й не били включени в ГПР по
договора за кредит. Клиентьт сам избирал дали да бъде избрана застраховка или не.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да надвишава размера на законната лихва
повече от 5 пъти. В случая ГПР от 48,01 %, както и ГЛП не се явявали прекомерни.
Щом сборът на договорната лихва и всички други разходи не надвишавал фиксирания
от законодателя размер на ГПР, то определянето на ГЛП от 40,00 % не противоречало
на добрите нрави.
Моли исковете да бъдат оставени без уважение, като му се присъдят направените
3
в настоящото производство разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Между страните е безспорно, че на 16.07.2021 г. са сключили Договор за
потребителски кредит № 2417502, по силата на който на ищцата е предоставен
потребителски кредит в размер на 4752.82 лева, при следните условия, регламентирани
в Приложение № 1 от контракта: размер на кредита 4200 лв., размер на
застрахователната премия 552.82 лв., срок на кредита 24 месеца, брой погасителни
вноски 24, размер на погасителните вноски – 290.46 лв., лихвен процент по кредита –
39, 86 %, годишен процент на разходите - 48.01 % и общ размер на всички плащания –
6971.04 лв. Приложение № 1 към потребителския кредит съдържа и погасителен план,
посочващ падежната дата, размера на погасителната вноска, включваш конкретни
размери на погасяваните главница и лихва.
Съгласно чл. 3 и чл.5 от договора, сключването договор за застраховка или за
предоставяне на поръчителство не е задължително условия за сключване на договор за
кредит. В случаите, когато кредитополучателят чрез посредничеството на Кредисимо е
сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата
застрахователна премия се превежда от Кредисимо директно по банковата сметка на
съответния застраховател, а остатъкът от главницата след превода се предоставя на
кредитополучателя.
Страните не спорят, че ищцата е усвоила изцяло отпуснатата сума.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит № 2417502 попада
под приложното поле на Закона защита на потребителите /ЗЗП/- кредитополучателят
отговоря на
дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът – на
дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Договорът има за
предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна
институция по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. С оглед на това по отношение на
договора е приложим и ЗПК. Според чл. 22 от него, недействителен е договор за
потребителски кредит, който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора“. В
4
случая е спазена изискуемата писмена форма, като на съда не са необходими
специални знание, за да установи, че е спазено и изискването за минимален размер на
шрифта както на текста на договора, така и на Общите условия на „Кредисимо“ за
предоставяне на кредити.
Според чл.11, ал.1, т.7 -12 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа определен обем информация. В случая, от представените преписи от договора
и Приложение № 1 към него е видно, че е включена цялата изискуема информация,
съобразно цитираната законова разпоредба. В самия договор изрично е посочено, че
Приложение № 1 – „Условия на кредита“ е неразделна част от него. В същото е
посочен общият размер на кредита, лихвения процент, годишният процент на
разходите по кредита, посочени са също размера, броя погасителни вноски и техния
падеж, както и крайния срок на задължението. Представени са и документите,
изпратени на ищцата след сключването на договора посредством автоматично
генерирано съобщение по електронна поща. С оглед на това съдът счита, че
обстоятелството, че част от изискуемата информация е предоставена чрез
приложението не е нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 – 12 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден. В случая такава информация е предоставена чрез общите
условия /ОУ/ на ответника и по конкретно чл.4, т.4.2 от раздел VІІІ от ОУ. Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗПК ОУ са неразделна част от договора за потребителски кредит. В
случая ОУ са част от документите, които са били изпратени на ищцата след
сключването на договора посредством автоматично генерирано съобщение по
електронна поща. С оглед на това съдът счита, че обстоятелството че изискуемата
информация по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК е предоставена на ищцата чрез връчване на
екземпляр от ОУ не е нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 – 12 от ЗПК, а по
този начин е спазено и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК.
В Приложение № 1 към процесния договор е визиран годишен процент на
разходите като абсолютна процентна стойност – 48.01. Не са посочени, обаче, взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
5
предоставения кредит. Както в договора, така и в ОУ липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият ГПР /чл.11 от Общите условия на ответника
за предоставяне на кредити само бланкетно е посочено, че размерът на ГПР по кредита
е изчислен в съответствие с Приложение 1 към чл.19, ал.2 ЗПК, при отчитане на
цитираните в разпоредбата общи положения и изброените в седем подточки
допускания/, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това
от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
По отношение клаузата, касаеща възнаградителна лихва, са налице и други
основания за недействителност. В договора е визиран лихвен процент по кредита –
39.86 %. Така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави. Действително към датата на уговаряне размера на лихвата, няма императивни
разпоредби, които определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това
не означава, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се
касае за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически
страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната
доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично
формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е
трайно установена практика на ВКС, според която съглашение за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на
законната лихва. След справка в електронната страница на БНБ съдът установи, че към
датата на сключване на договора – 16.07.2021 г., основният лихвен процент е 0.00 %, от
което следва, че размерът на законната лихва е 10.00 %, т.е. уговореният в договора за
кредит годишен лихвен процент надвишава почти четири пъти законната лихва. В
настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 39.86 % годишно
надхвърля около 4 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина клаузата от
Приложение № 1 към Договора, определяща този размер на лихвения процент по
кредита, накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е
в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 2417502/16.07.2021 г. като
противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД е основателен и като
6
такъв следва да се уважи.
За настоящото производство следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата - адвокат К. Б..
Същата й е предоставила безплатно правна помощ, съгласно чл.38, ал.2 ЗА за защита в
настоящото производство, което се установява от приложения на л.22 договор за
правна защита и съдействие. На основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията й към датата на образуване на делото/, на адвокат Б. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение от 678.55 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, дължи заплащане на държавна такса
по сметка на РС-Русе в размер на 278.84 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №
2417502/16.07.2021 г., сключен между Т.Х. С., ЕГН **********, от гр. Р. и
„Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес а управление: гр. София,
район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано
от изп.директор Сокол Радостинов Янков, като противоречащ на императивни
разпоредби на ЗЗП ЗПК и ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес а
управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от изп.директор Сокол Радостинов Янков, да заплати на
адвокат К. И. Б. от АК-Русе, с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 678.55
лева адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ по
делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес а
управление: гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от изп.директор Сокол Радостинов Янков, да заплати по
сметка на Районен съд- Русе държавна такса по делото в размер на 278.84 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7