№ 9333
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110144567 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД– за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи незаплатени суми
по договор за заем, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Ищецът твърди, че по договор от ...г., сключен с ..., последното дружество е
предоставило на ответника паричен заем срещузадължение за връщането му,
ведно с дължимите лихви и такси и неустойки. Заемодателят предоставил
паричната сума по договора. Ответникът обаче не изпълнил задълженията си за
връщането й. С договор за цесия, вземането е прехвърлено на ищеца. Претендират
се разноски.
Ответникът не депозира отговор, не взема становище по предявения иск, не
сочи доказателства. При условията на редовно призоваване, не се явява в първото
съдебно заседание по делото и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В първото съдебно заседание ищецът прави искане по чл. 238 от ГПК за
1
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба
и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), като с разпореждане
на съда. са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са и
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. От представените по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, може да се направи
извод за вероятната основателност на предявените искове.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1
от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените претенции се уважат.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и разноските в
заповедното производство, при юрисконсултско възнаграждение в минималните
размери съответно по чл.13, т.2 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. В. С.,
ЕГН **********, с адрес ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 722,4 лв.,
представляваща задължение по договор за паричен заем №... от ... г., сключен с ...,
вземането по който е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от
01.10.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от ... г.,
ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 113,36 лв. за периода от 15.10.2018 г. до 12.6.2019 г., законна
лихва в размер на 48,54 лв. за периода от 13.6.2019 г. до 25.9.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.11.2022г. по ч.гр.д. №
50703/2020 г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Н. В. С., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на ..., ЕИК ..., с
адрес ..., сумата от 85.46 лева – разноски в заповедното производство, както и
154.54 лева – разноски по настоящото дело.
2
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила на 02.06.2023г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3