№ 1499
гр. Плевен, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430104522 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Топлофикация Плевен АД против К. Б. Д.
с ЕГН ********** и Е. Н. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Плевен
ул.*** №*** с правно основание чл.153 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че като собственици на топлоснабден имот, находящ се
в гр.Плевен, ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно
чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ без да е необходимо писменото им
приемане от клиентите.
В заключение моли съда да осъди двамата ответника солидарно да
заплатят сумата от 488,66 лева главница за периода 01.02.2022г. – 30.04.2024г.,
мораторна лихва в размер на 67,26 лева за периода 04.04.2022г.- 04.07.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
1
молба до изплащането на сумата. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответниците са представили писмен отговор, в
който твърдят, че са заплатили претендираните суми и представят разписка за
платени суми.
В съдебно заседание ищецът твърди, че претендираните суми за
главница и лихва са заплатени от двамата ответника след предявяване на
исковете. Моли съда да осъди ответниците да заплатят мораторна лихва върху
главницата в размер на 67,20 лева и направените по делото разноски в размер
на 100 лева държавна такса и 100 лева юрк.възнаграждение.
Разгледан по същество, искът за главница е неоснователен. Не е спорно
между страните, че ответниците са собственици на топлоснабден имот и през
процесния период, визиран в исковата молба са ползвали топлоенергия в
имота. Не е спорно между страните, че в имота радиаторите са демонтирани,
както и че в имота потребителите не ползват топла вода. Въпреки това, обаче,
като собственици на имот в топлоснабдена сграда, ответниците имат
качеството на потребители на топлинна енергия, тъй като ползват отдадената
от сградната инсталация топлоенергия. След предявяване на исковата молба,
ответниците са заплатили задължението за главница, поради което искът се
явява неоснователен като погасен чрез плащане.
Ответниците не са заплатили претендираната мораторна лихва.
Съгласно чл.31 ал.6 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задълженията по ал.1 купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
топлинната енергия, поради което върху дължимата главница по всяка една от
фактурите, ежедневно е начислявана лихва за забава в размер на законната
лихва.
Върху всяко едно от задълженията по фактурите, общия размер на
законната лихва е 67,26 лева. Ищецът претендира лихва за забава в размер на
67,20 лева, поради което съдът счита, че този иск следва да бъде уважен
изцяло до предявения размер.
С оглед изхода на делото, дължими се явяват разноските, тъй като
плащанията са извършени след предявяване на претенциите.
При така изложеното, съдът приема, че двамата ответника дължат при
условия на солидарност разноски в размер на 100 лева държавна такса и 100
лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявеният от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
представлявано от *** Й.В. против К. Б. Д. с ЕГН ********** и Е. Н. Д. с
ЕГН **********, двамата с адрес гр.Плевен ул.*** №*** СОЛИДАРНО, ИСК
с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ, с който се иска да бъдат осъдени
2
двамата ответника да заплатят на ищцовото дружество сумата от 488,66 лева
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2022г. до
04.07.2024г. ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД К. Б. Д. с ЕГН ********** и Е. Н. Д.
с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Плевен ул.*** №*** да заплатят
СОЛИДАРНО на „Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, представлявано от *** Й.В. сумата от 67,20 лева
представляваща лихва за забава върху главницата 488,66 лева за периода
04.04.2022г. – 04.07.2024г.
ОСЪЖДА К. Б. Д. с ЕГН ********** и Е. Н. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Плевен ул.*** №*** да заплатят СОЛИДАРНО разноски в
размер на 200 лева, дължими за държавна такса и юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3