Р Е Ш Е Н И Е
№ 2844
06.08.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2011 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД против Н.С.Б. се твърди, че на ***
ответникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от
„Кредисимо“ ЕАД, с попълване на заявление, на което от ел.система на
дружеството бил даден индивидуален идентификационен номер ***. На посочения от
ответника ел.адрес били изпратени автоматично договор с № ***/***, ведно с
приложение № 1 към него, Общи условия за предоставяне на кредити, Стандартен
европейски формуляр. След запознаване с всички условия по договора г-н Б. бил
въвел самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че
съм получел СЕФ на посочения от мен ел.адрес и приемам ОУ и договора“. С това
свое действие ответникът заявил съгласието си да бъде обвързан от договора за
кредит. В резултат на това на 13.03.2017г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, в
качеството им съответно на кредитор и кредитополучател бил сключен договор за
кредит № ***, за сумата от 500 лв., със срок на погасяване – ***. Договорът бил
сключен във формата на електронен документ, при спазване изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, ЗПК. При кандидатстването си
ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора с
поръчителството на трето лице – юридическо лице, поради което му бил
предоставен от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД проект на договор за поръчителство, съдържащ
договорните условия и размера на дължимото възнаграждение. Ответникът се
съгласил с условията и на *** подписал договора за предоставяне на
поръчителство чрез размяна на електронни волеизявления. За предоставената
услуга по договора за поръчителство ответникът се съгласил да заплаща месечно
възнаграждение в размер на 48.53 лв., за срока на договора за кредит. Твърди
се, че въпреки поетите задължения по договора за кредит, Н.Б. извършил едно
единствено плащане за погасяване на задълженията си в размер на 151.41 лв.,
извършено на ***, с които били погасени 0,87 лв. лихва за забава, 48.53 лв. –
възнаграждение към ищеца по първа вноска; 17.18 лв. – договорна лихва по
договор за кредит по първа погасителна вноска; 76.46 лв. главница по договор за
кредит по първа погасителна вноска, като останалата сума от 8.37 лв. била
използвана на следваща падежна дата – 10.05.2017г. за частично погасяване на
възнаграждението към ищеца по втора вноска. Твърди се, че във връзка с
неизпълнение на основни договорни задължения ответникът бил търсен многократно,
като от страна на кредитора били направени и административни разноски в размер
на 26.39 лв. – разход за събиране на вземането и не попадала в обхвата на
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като сумата не била събирана за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. На *** „Кредисимо“ ЕАД изпратило искане до
ищеца, в качеството му на поръчител, за заплащане в рамките на 5 работни дни на
всички дължими суми по договора за кредит. Ищецът от своя страна уведомил
ответника за предстоящото плащане, като на ** ищецът изпълнил задълженията към
кредитора, като заплатил 423.54 лв. главница, 44.66 договорна лихва, 163.61
лв.наказателна лихва и 26.39 лв. за всички административни разноски. До датата
на плащането към „Кредисимо“ ЕАД ответникът дължал и възнаграждение по договора
за поръчителство в размер на 78.61 лв. Поради това се сочи, че на основание
чл.143, ал.1 ЗЗД ищецът има право да иска от ответника сумите, които
дружеството е заплатило, поради което са изложени обстоятелства за проведено
заповедно производство по ч.гр.дело № 19433 по описа на ПРС за 2019г. Посочено
е, че длъжникът по делото подал възражение, поради което се и предявявали
настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да
се приеме за установено съществуването на вземанията на ищеца към ответника в
размер на 423.54 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане, 44.66 договорна лихва за периода от
11.04.2017г. до 10.09.2017г., 163.61 лв.наказателна лихва от 11.05.2017г. до
06.11.2019г., 26.39 лв. административни разноски, 78.61 лв. възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство. С исковата молба са претендирани
направените в заповедното и исковото производство разноски.
Към датата на насрочване на делото е постъпил писмен отговор от Н.С.Б., със
становище за нередовност на исковата молба по отношение на претенцията за
сумата от 163.61 лв., тъй като не било посочено на кое договорно основание се
претендира сумата и за забава на кои вноски била начислена тя. В случай, че се
счете, че исковата молба е редовна, ответникът намира предявения иск за
неоснователен. Признава се обстоятелството, че по договора за паричен заем
ответникът е заплатил сумата от 151.41 лв. Представеният договор за
поръчителство от *** бил нищожен, тъй като ответникът не бил изразявал съгласие
за неговото сключване. Освен това отговорността на поръчителя за заплащане на
неплатените от Б. суми по договора за кредит била погасена с изтичане на 6 –
месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Всички вноски по кредита били падежирали към
10.09.2017г., а заявлението по чл.410 ГПК било подадено на 28.11.2019г. Към
датата на депозиране на заявлението договорът за поръчителство бил прекратен,
поради което нямало никакво основание ищецът да заплати на кредитора
неплатените вноски по договора за паричен заем. Освен това нямало доказателства
договорът за кредит да е подписан с квалифициран електронен подпис, в нарушение
на чл.18, ал.2 ЗПФУР. Договорът за потребителски кредит бил нищожен, на
основание чл.22, ал.1, т.10 ЗПК. Възнаграждението на поръчителя в размер на
291.18 лв. представлявало разход по кредита, който бил известен на кредитора
към момента на сключване на договора и следвало да бъде включен в общо
дължимата сума. Ако бил включен, потребителят щял да установи, че оскъпяването
на кредита му ще надвиши договорения годишен процент на разходите от 50 % и
реално ще бъде 70,60 %, с което се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и
клаузата за ГПР била нищожна. Възнаградителната лихва от 41,24 % била нищожна,
защото надхвърляла трикратния размер на законната лихва. Поради това
неоснователна била претенцията за заплащане на сумата от 44.66 лв. договорна
лихва, както и 163.61 лв. наказателна лихва, поради липса на съгласие за
сключване на договора и нищожност по чл.22 ЗПК. Начисляването на сумата от
26.39 лв. противоречало на чл.10а ЗПК, както и нямало доказателства такива
разноски да са действително направени. Поради това е направено искане за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 19433 по описа на ПРС за 2019г. се установява, че е издадена заповед № 10404 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.11.2019г., с която е разпоредено Н.С.Б. да заплати сумата от 423.54 лв. главница по договор за кредит № *** от ***, 26.39 лв. административни разноски, 78.61 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 44.66 лв. договорна лихва от 11.04.2017г. до 10.09.2017г., сумата от 163.61 лв. наказателна лихва от 11.05.2017г. до 06.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 25 лв. разноски за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представено заявление № *** от ***, Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ АД. Представен е договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Кредисимо“ АД и Н.С.Б., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, ведно с приложение № 1 към договор за кредит от ***. Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Представен е договор за поръчителство от ***, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Н.С.Б., в качеството им съответно на поръчител и потребител, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Представен е и договор за поръчителство от ***, сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Представен е протокол № ***/*** за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания срещу Н.С.Б., видно от който административните разходи възлизат на сумата от 26.39 лв.
Представено е и удостоверение за погасени задължения от **, издадено от „Кредисимо“ АД, според което „Ай Тръст“ ЕООД – поръчител по договор от *** е погасил всички дължими суми от кредитополучателя по договор за кредит в размер на 423.54 лв. главница, 44.66 лв. за периода от 11.04.2017г. до 10.09.2017г., 163.61 лв. за периода от 11.05.2017г. до 06.11.2019г., административни разноски в размер на 26.39 лв. Посочено е, че след изпълнение на задължението за плащане от поръчителя Ай Тръст ЕООД, „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към Н.С.Б., тъй като задълженията са погасени от поръчителя.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 19433 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че против издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие валидно сключен договор за заем с „Кредисимо”
ЕАД, в това число предаване на заемната сума, по който са останали незаплатени търсените
суми, че заплащането на тези суми е уговорено в
договора за кредит, валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ
договора за кредит, плащане на претендираната сума от ищеца на „Кредисимо”
ЕАД за погасяване на задълженията на ответника
по договора за заем, както и че е уговорено възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство, неговия размер, падеж на
вземанията.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява
сключването на договор за потребителски кредит № *** от *** между „Кредисимо“
АД и Н.С.Б., като видно от Приложение № 1 към договора е предоставен кредит в
размер на 500 лв., със срок на кредита 6 месеца, като е предвидено погасяването
да стане на 6 вноски, всяка от които в размер на 93.64 лв. Лихвеният процент по
кредита е 41.24 лв., а годишният процент на разходите – 50 %. С оглед
извършеното плащане на сумата от 151.41 лв. по договора, което се признава с
отговора на исковата молба, съдът намира, че заемната сума е била предадена на
ответника.
С
отговора на исковата молба са наведени възражения за нищожност на сключения
договор за потребителски кредит, които съдът намира за основателни. Годишният
размер на разходите по кредита е 50 %, а възнаградителната лихва – 41.24 %. Не
е ясен размерът на възнаградителната лихва в лева, поради което потребителят е
поставен в положение да не знае колко точно е оскъпяването по кредита. Няма
яснота и относно това как се формира ГПР. Възнаграждението на „Ай Тръст“ ЕООД в
размер на 291.18 лв. представлява разход по кредита, който съдът намира, че
следва да е включен в общо дължимата сума. Поради това договорът е
недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсва и информацията по
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като няма фиксиран размер на възнаградителната лихва
в лева, като не е ясно при какви условия се прилага договореният лихвен процент
– на база целия размер на отпуснатата сума или на база остатъчната главница по
кредита. Договорът е недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй
като в погасителния план липсва разпределение на съответната погасителна вноска
между различните дължими суми, както и последователността, в която същите се
погасяват. Не е ясно с изплащане на всяка вноска каква част от ГПР, респ.
възнаградителна лихва се погасява.
Клаузата,
с която е договорена възнаградителна лихва, е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, тъй като предвиденият лихвен процент е 41.24 %. Съдебната практика
приема, че такава нищожност е налице, когато лихвата надвишава трикратния при необезпечени
кредити и двукратния размер на законната лихва, при обезпечени кредити. Поради
това и претенцията в тази й част е неоснователна. Неоснователна е и претенцията
за заплащане на наказателна лихва, поради нищожност на договора по чл.22 ЗПК,
както и поради липса на яснота на какво основание е начислена и за кои вноски.
Неоснователна е и претенцията за твърдените административни разноски, свързани
с действия по събиране на вземането по кредита, тъй като начисляването им е
забранено от чл.10а ЗПК, а освен това не са ангажирани никакви доказателства
ответникът да е търсен на адреса му, да са пращани напомнителни писма, покани и
др. – действия, описани в протокол от 06.11.2019г. на л.39 от делото.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между „Кредисимо“ АД и Н.С.Б. се
явява недействително на основание чл. 22 ЗПК и като такова не може да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност
на предоставения финансов ресурс. Тази сума обаче, не може да бъде присъдена в
рамките на настоящия процес, доколкото неговият предмет е заплащане на суми, за
които кредиторът твърди, че са му
дължими на основание сключен договор за поръчителство и суброгиране в правата
на кредитора, които последващи правоотношения изискват наличие на действителен
договор за заем. Доколкото съдът намира,
че процесният договор е недействителен, то
останалите, релевирани от страните съображения не следва да се обсъждат.
Договорът за поръчителство изисква обезпечаване на задължения по действителен
договор за кредит, какъвто в случая не е налице. Освен това, не се установява
при разпределена доказателствена тежест за това, че поръчителят е изпълнил задълженията
по процесния договор за кредит. Липсват доказателства "Ай тръст"
ЕООД да е изпълнило задължението си към "Кредисимо" АД по сключения
помежду им договор. Относно фактическите обстоятелства по извършеното
погасяване на задължението на Н.С.Б. от „Ай Тръст“ ЕООД, ищецът представя удостоверение
за погасени задължения, от дата ***, изходящо от „Кредисимо“ ЕАД в уверение на
това, че задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
***/*** г. са погасени от поръчителя, но според съда удостоверението не
представлява годно доказателство за погасяване на парично задължение. Не са
ангажирани банкови или счетоводни платежни документи, поради което твърдяното в
исковата молба изпълнение на задълженията от ищеца към кредитодателя съдът
намира за недоказано.
Предвид
изложеното исковете ще бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото и предвид направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят разноски. Съгласно чл. 38 ЗА, на която се позовава пълномощникът на ответника, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер съобразно цената на исковете възлиза на 300 лева по настоящето дело, както и по ч.гр.дело № 19433 по описа на ПРС за 2019г., които следва да се присъдят на пълномощника на ответницата.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А против Н.С.Б., ЕГН **********
*** искове за признаване за установено, че съществуват вземанията в размер на 423.54 лв. главница, 44.66 лв. договорна лихва за
периода от 11.04.2017г. до 10.09.2017г., 163.61 лв. наказателна лихва за
периода от 11.05.2017г. до 06.11.2019г., 26.39 лв. административни разноски, всички
произтичащи от договор за кредит № *** от *** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, за
които се сочи да са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за
предоставяне на поръчителство от *** г., 78.61 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2019 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 19433 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А да заплати на адв. Д.Б., с адрес на упражняване на дейността гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.дело № 19433 по описа на ПРС за 2019г., както и сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.