№ 426
гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530201775 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 127 от 18.04.2022 година на
Кмета на Община Стара Загора.
Жалбоподателят недоволна от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството,че деянието не
съставлява административно нарушение.
Жалбоподателят редовно призована не се явява в с.з. и не взема
становище по делото.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юриста К. взема становище, че жалбата е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетеля– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,не
съществува процесуална пречка за обжалване на наложеното наказание,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
1
допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 15.03.2022 г. около
15,45 часа жалбоподателят М. С. в град Стара Загора на автобусна спирка „
Чая „ по маршрут на тролейбусна линия № 26 при извършена проверка в
транспортното средство – рег. № 3440 – на закрито обществено място не е
поставила защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
покриваща носа и устата с което не спазва препоръките въведени с т.1-7 от
Заповед № РД-01-968 /26.11.2021 г. на Министъра на Здравеопазването
противоепидимична мярка – ползването на защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата.
Описаната фактическа обстановка се потвържадава от показанията на св.
К. К. / актосъставител/ и по същество не се оспорва от жалбоподателя нито в
жалбата, нито в съставения АУАН.
Въз основа на посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209 А, ал. 1 от Закона за
здравето / ЗЗ / и на основание същата разпоредба е наложил административно
наказание Глоба в размер на 300 лева.
Заповед № РД-01-968 /26.11.2021 г. на Министъра на Здравеопазването
не е обявявана за противозаконна или противоконституционна със съдебен
акт и същата е била действаща и подлежала на изпълнение от момента на
издаването и към момента на деянието. В този смисъл противоепидимичната
мярка се явява действащо правило за поведение. Последващата отмяна на
Заповедта към момента на издаването на наказателното постановление е
обстоятелство, което се явява правно ирелевантно. Достатъчно е, че
Заповедта е била действаща към момента на деянието и е съдържала правило
за поведение, с което жалбоподателят не се е съобразила.
Мястото на извършеното нарушение – транспортно средство
извършващо обществен превоз на пътници– по своето естество е закрито и е
обществено – то е общодъстъпно транспортно средство, до което достъп имат
неограничен кръг от хора.На това място всички пътници без изключение е
следвало да носят предпазни маски. Жалбоподателят обаче не се е съобразила
с това задължение.
2
Правната квалификация на деянието е за нарушение на чл.209а ал.1 от
Закона за здравето, която разпоредба изисква под страх от административно
наказателна отговорност да се спазват въведените със заповед на министъра
на здравеопазването противоепидемични мерки, като в зависимост от
разпореденото поведение, деянието може да се изразява в нарушаването им,
чрез активно поведение, или в бездействие да се изпълни предписаното. В
настоящия случай е налице неизпълнение на задължението да се носи
средство, покриващо носа и устата, когато се посещава закрито обществено
място т.е. деянието е осъществено чрез бездействие.
Така посочената правна квалификация от административно-наказващият
орган покрива изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН по аргумент от състава
на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, която разпоредба имплицитно съдържа
и правилото за поведение, което субектите на мерките следва да спазват под
страх от административно наказване или закон изисква от лицата да
изпълняват противоепидемичните мерки, които компетентните
административни органи са въвели по силата на компетентността си по чл.63
от Закона за здравето.
Правните норми – общо задължителните правила за поведение, имат
своите хипотеза, диспозиция и санкция не винаги в една разпоредба, както и
същите когато са въведени в един нормативен текст, могат да се извеждат от
неговото съдържание, какъвто е настоящия случай. След като под страх от
административно наказване се изисква спазване на мерките, въведени с акт по
чл.63 от Закона за здравето, то диспозицията е, че всички техни адресати
трябва да имат предписаното поведение, когато се окажат при съответните
хипотези. Ето защо правилото на чл.209а от Закона за здравето е нормативен
ред на държавното управление, за чието неспазване може и е предвидено
носене на административно наказателна отговорност.
Извършеното административно нарушение е от категорията на
формалните, поради което за осъществяване на състава му не е необходимо
да са настъпили имуществени или неимуществени вреди.
В обобщение съдът прави заключението, че жалбоподателят С. чрез
бездействие не е изпълнил задължението си за активно действие произтичащо
от Заповедта на МЗ е осъществил деяние, което съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН и осъществява състава на чл. 209
3
а, ал. 1 от Закона за Здравето.
Няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН .
Липсват обстоятелства по чл.93 от НК за определяне на съставомерното
деяние като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
форми на изпълнение на същото административно нарушение. В случая е
извършено деяние в извънредна епидимична обстановка, което застрашава
живота и здравето на околните и същото е със завишена степен на обществена
опасност.
Наложеното административно наказание е в минимален размер ,
правилно е индивидуализирано и няма основание за изменението му.
При издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част са посочени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административното нарушение, деянието е
конкретизирано по време, място и начин на извършването му и е посочена
съответната правна квалификация, с което са удовлетворени из цяло
изискванията на законодателя на чл. 57 ЗАНН и е гарантирано правото на
защита.
АУАН и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл. 34
ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице / служител на ОД на
МВР град Стара Загора изпълняващ полицейски функции /, който на
основание чл. 209 А, ал. 3 ЗЗ е упълномощен със Заповед на Кмета на Община
Стара Загора № 10-00-157 / 26.01.2021 г. да съставя актове във връзка с
неизпълнението на противоепидимичните мерки.
Наказателното постановление също е издадено от компетентно
длъжностно лице / Кмета на Общината /, който е опровамощен по силата на
закона – чл. 209 А, ал. 4 ЗЗ.
Следователно възраженията в жалбата, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от некомпетентни длъжностни лица са из цяло
неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
4
нарушения водещи до отмяната му. Правилно е приложен материалния закон
и е определено административното наказание.
Следователно жалбата се явява неоснователна , а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно 63Д, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото в полза на въззиваемата страна
следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 127 от 18.04.2022
година на Кмета на Община Стара Загора, с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / ТРИСТА / лева на М.
С. С. от град Стара Загора ,ул. „ А“ ****, ЕГН – **********, съдебен адрес –
град Стара Загора, ул. „ Х.Д. Асенов „№ 80, етаж 2 , вход Б, ап. 4 /адв. А. А. /.
ОСЪЖДА М. С. С. от град Стара Загора ,ул. „ А“ ****, ЕГН –
********** да заплати на Община Стара Загора направените по делото
разноски в размер на 100 / СТО / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5