Р Е Ш Е Н И Е
№1719/14.10.2022г.
гр.
Пловдив, 14.10.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в
открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и
участието на прокурора Светослава Пенчева,
като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 1681 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Г.Б.Г., ЕГН **********,***,
против Решение № 905/30.04.2022 г., постановено по
АНД № 7486/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-1030-009658/ 11.10.2021г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Г.Б.Г. е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Твърди се незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на решението. Сочи се, че АУАН е нечетлив и това
препятствало възможността на жалбоподателя да направи възражения. Изложени са
доводи, че районен съд не е разгледал разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗАНН и в
случая лицето не е било наясно, че управлява МПС без валиден договор за
застраховка ГО. Жалбоподателят счита за неправилни и мотивите на районе съд за
неприложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на
НП.
Ответникът не взема становище по
касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив,
като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 905/30.04.2022 г., постановено по АНД № 7486/2021 г., Пловдивски районен съд е потвърдил
Наказателно постановление № 21-1030-009658/ 11.10.2021г. на Началник група към ОДМВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г.Б.Г. е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.638 ал.3 от КЗ.
За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че същите
са издадени от компетентни лица и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в АУАН и в НП е
описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е дадена и
правна квалификация на същото. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя
по отношение на нечетливия вид на АУАН и е изложено, че не е било засегнато
правото на защита на нарушителя, доколкото последният е имал пълната възможност
да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.Районен съд е приел за
безспорно установено извършването на нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3
от КЗ от страна на Г.Б.Г.. В мотивите на оспорения съдебен акт е
посочено, че настоящият случай не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност. Посочено е още, че правилно описаното
нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл.638 ал.3 от КЗ, която
предвижда глоба в размер на 400 лв., който е фиксиран и не подлежи на
редуциране от страна на съда.
Решението е правилно.
Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин и не са оборени от
касатора при негова доказателствена тежест. Въз основа на правилно установени
факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е
направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят
от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Пред касационната инстанция са
направени същите възражения, каквито са направени и с жалбата до районния съд,
който е дал подробен отговор на всяко от тях.
Не
се споделя възражението на касатора за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите по
отделно и в тяхната съвкупност.
Изводите на районния съд са напълно
обосновани и съответни както на установените факти, така и на приложимите
материално-правни норми.
Касационна инстанция напълно споделя
изводите на районен съд по отношение на това, че АУАН не е в такава степен
нечетлив, че да е невъзможен за прочитане, а и освен това, актът е бил съставен
в присъствието на нарушителя, на когото е предявен и същият се е запознал със
съдържанието му и го е подписал, като при съставяне на акта възражения от
страна на нарушителя не са били направени и такива не са били депозирани и
впоследствие. Нещо повече, текстът в АУАН, в който е посочено, че в 3-дневен
срок може да се направи възражение, е печатен и в този смисъл жалбоподателят е
имал възможност са направи възражение, като посочи, че АУАН е нечетлив и не му
става ясно какво нарушение му е вменено. Ето защо касационната инстанция счита
тези възражения за напълно несъстоятелни. Отделно от това касаторът не отрича
по същество че именно той е управлявал процесния автомобил, както и че за същия
към датата на проверката е нямало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователно е възражението, че районен
съд не е разгледал разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗАНН и в случая лицето не е
било наясно, че управлява МПС без валиден договор за застраховка ГО. За разлика
от разпоредбата на чл.11, ал.4 НК, съгласно която "непредпазливите деяния
са наказуеми само в предвидените от закона случаи", съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН "непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи". Изключение по смисъла на чл.7, ал.2 ЗАНН не е предвидено в КЗ,
поради което при извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, лицето следва да носи
административно наказателната отговорност.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 905/30.04.2022 г., постановено по АНД № 7486/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: