Р Е Ш Е Н И Е
№ 803
25.06.2019г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, 48 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Гергана Стефанова,
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №5147 по описа за 2018г. на БРС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
В съда е постъпила жалба с вх. №46443/13.11.2018г., подадена по пощата на 23.10.2018г., от „М” ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Г.Г.- Управител, чрез Г.Г.- пълномощник, с която се обжалва Наказателно постановление №02- 1824/29.08.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 и чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл.128, т.2 от КТ, изразяващо се в неизплащане в срок до 31.05.2018г. на В.В.К., ЕГН:**********, назначен на длъжност „сервитьор” в ресторант „Р.”, находящ се в ****, на трудово възнаграждение за м.04.2018г., в размер на 208,29 лв. Жалбоподателят оспорва наложеното наказание като незаконосъобразно. Посочва, че работодателят е изплатил дължимото трудово възнаграждение на 08.06.2018г. чрез изпращане на паричен превод с пощенски запис. Изложени са твърдения за неправомерно напускане на работното място от работника и неявяването му на работа в продължение на 2 дни, както и за наложено дисциплинарно уволнение. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С Определение от
14.11.2019г., производството по делото е прекратено, като процесуално
недопустимо, с оглед наличието на предходно образувано дело със същия предмет в
БРС. Горният съдебен акт е отменен по реда на инстанционния контрол и делото е
върнато за разглеждане на настоящата съдебна инстанция.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа изложените в жалбата аргументи.
За административнонаказващия орган се представлява от процесуален представител, който излага
съображения съобразно процесуалното си положение..
Съдът, след като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата се явява подадена в законен срок от легитимирано лице, като
същата съдържа законоустановените реквизити за редовност
и е предявена пред компетентен съд. Разгледана по съществото на спора същата се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
С
акт за установяване на административно нарушение Серия №2- 1824/04.07.2018г., съставен от А.Д.-
гл. инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, след извършена на 08.06.2018г. проверка
е установено, че на работника В.В.К., ЕГН:**********, назначен на длъжност
„сервитьор” в ресторант „Р.”, находящ се в ****, съгасно трудов договор №5/1704.2018г., не
му е заплатено в срок до 31.05.2018г. дължимо трудово възнаграждение за
м.04.2018г. В съставеният АУАН е вписано, че трудовото възнаграждение е
изплатено на лицето с пощенски запис на 08.06.2018г.
Съставеният
АУАН за констатираното нарушение е връчен на 04.07.2018г.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. Възпроизведени са
фактическите констатации, изложени в съставения АУАН.
Същото е връчено на представител на
дружеството- жалбоподател на 16.10.2018г.
Между кориците на делото се намира
горепосоченият трудов договор от 17.04.2018г., сключен на основание чл.67,
ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ, между
работодателя „М” ЕООД и работника В.В.К., за длъжност „сервитьор”, при месечно
възнаграждение от 510 лв., платимо до края на месеца, следващ месеца на
полагане на труда. Не е положен подпис от работника на представения трудов
договор.
Представени са разчетно- платежна ведомост за м.04.2018г. и фиш за
заплати, както и протокол за извършена проверка в обекта от 03.07.2018г.
Видно от представена заповед №2/03.05.2018г.
за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово
правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение
с работника К. е прекратено, считано от 03.05.2018г. Същата е неподписана от
работника.
По делото са представени нотариални
покани, изпратено чрез Нотариус В.Д., рег. №*** в НК, район на действие: БРС,
връчени на 01.06.2018г. на роднини на адресата К., с които последният е поканен
да подпише горния трудов договор, както и да се яви за получаването на заповед
за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото
правоотношение.
С нотариална покана, изпратена чрез Нотариус
В.Д., рег. №**
в НК, район на действие: БРС, връчена на 08.06.2018г. при отказ на адресата К.,
последният е уведомен за горната заповед, както и за извършен превод с пощенски
запис на сумата от 208,29 лв., представляваща трудово възнаграждение за
м.04.2018г.
В проведения разпит в открито съдебно
заседание на свидетеля А.Д. са уточнени обстоятелства по повод на извършената
проверка и съставения АУАН. Свидетелят посочва, че на 04.05.2018г. е била
извършена проверка на горепосочения обект за обществено хранене по повод на
подаден от служители сигнал и е
установено, че на работника К. не е заплатено в срок до 31.05.2018г.- месеца,
следващ отработения месец, дължимо трудово възнаграждение за м.04.2018г.
актосъставителят уточнява, че с първите две нотариални покани лицето не е
поканено да получи трудовото си възнаграждение, което е извършено с третата
нотариална покана, към който момент работодателят е бил в забава.
Като свидетел по делото е разпитан В.В.К.,
който посочва, че през м.06.2018г. е получил трудовото си възнаграждение за
м.04.2018г. с пощенски запис.
С оглед на горното съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1
от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, на работодателят се налага наказание имуществена санкция
или глоба в размер от 100 до 300 лв., а на виновното длъжностно лице- глоба в
размер от 50 до 100 лв. Съгласно тълкувателната практика на ВАС горната
разпоредба представлява привилигирован състав, който е приложим по отношение на
нарушенията на трудовото законодателство по чл.412а- чл.416 на КТ. Горепосочената
правна норма изключва приложимостта на общата разпоредба по чл.28 от ЗАНН. За
приложението на чл.415в от КТ следва да са налице кумулативно две предпоставки-
нарушението да е отстранимо веднага след установяването му и да не са налице
вредни последици за работниците и служителите. В тези случаи на субектите на
административнонаказателна отговорност се налага наказание глоба в размерите,
предвидени в чл.415в от КТ.
Съгласно чл.128, т.1 и т.2 от КТ
работодателят има задължението в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд и да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Неспазването на горното задължение представлява нарушение
на трудовото законодателство, на основание чл.414, ал.1 от КТ.
В настоящия случай, от ангажираните по делото доказателствени средства
съдът намира за установено полагането на труд от В.В.К. по трудово правоотношение срещу трудово възнаграждение,
със срок на плащане до края на месеца, следващ отработения месец. С оглед на
горното към датата на извършване на проверка от държавните органите за защита
на труда работодателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на трудово възнаграждение. Видно от доказателствената съвкупност по
делото на 08.06.2018г. работодателят е предприел действия за изплащането на
дължимото възнаграждение по трудовото правоотношение. Същото е било прекратено
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със заповед на работодателя от 17.04.2018г.
Приложената по делото заповед не е подписаната от работника. Не са представени
доказателства преди връчването на работника на книжа чрез нотариус на
08.06.2018г. да са предприети действия във връзка с изплащането на дължимо
трудово възнаграждение. С оглед на горното работодателят е изпаднал в забава по
отношение на задължението си за изплащане на трудово възнаграждение по
отношение на дисциплинарно уволнения работник. Със заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение следва да
бъдат уредени всички последици от трудовото правоотношение.
Относно размера на
наказанието следва да се приеме, че с оглед на гореизложеното целите на
административното наказване могат да бъдат постигнати и с налагането на санкция
от 150 лв, която е близо до минималния предвиден в закона размер на имуществена
санкция.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл. II oт ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №02-
1824/29.08.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Бургас, с което на „М” ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от Г.Г.- Управител, е
наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лв., на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.415в, ал.1 и чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ,
извършено спрямо В.В.К., ЕГН:**********, назначен на длъжност „сервитьор” в
ресторант „Р.”, находящ се в ****, поради неизплащане в срок до 31.05.2018г. на
трудово възнаграждение за м.04.2018г., в размер на 208,29 лв., като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до 150 /сто и петдесет/ лв.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Районен съдия:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.