Присъда по дело №408/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 13
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Калинка Георгиева
Дело: 20211000600408
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. София , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка С. Георгиева
при участието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Калинка С. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600408 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА Г.А
При СЕКРЕТАРЯ КРАСИМИРА Г.А и с участието на ПРОКУРОРА Д.С. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Г.а ВНОХД № 408 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на
доказателствата и закона
П Р И С Ъ Д И:

ПРИСЪДИ:
1
П Р И С Ъ Д И:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 26 от 21.06.2018 г. по НОХД № 332/2017 г. на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в частта й относно престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и относно
приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, както следва:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й относно престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от
НК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г. П. Г. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***,
български гражданин, живущ в гр. ***, ул. „***“ № 8, с основно образование, неженен,
осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2016 г. около 12:30 ч. в гр. ***, обл. *** е отнел
чужди движими вещи – сумата от 15 (петнадесет) лева, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила (нанесъл на П. К. О. удари с юмрук в областта на
лявата ръка, на рамото и гърба и удар с метална тръба по дясната ръка, в областта между
палеца и показалеца и по гърба), като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 от НК вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК го ОСЪЖДА на седем години лишаване от свобода при първоначален
строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС, от което наказание
ПРИСПАДА съобразно чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража от 23.10.2016 г. до 15.01.2017 г. и е бил под домашен арест от
16.01.2017 г. до 27.04.2017 г.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г. П. Г. с посочена по-горе самоличност за НЕВИНЕН
в това да е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК при хипотезата и на б. „б“
от чл. 29, ал. 1 от НК, поради което го ОПРАВДАВА по това обвинение.
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК,
както следва: НАЛАГА на подсъдимия Г. П. Г. с посочена по-горе самоличност измежду
наказанията „лишаване от свобода“ по настоящото дело и по НОХД № 372/2016 г. на РС -
Елин Пелин и НОХД № 420/2017 г. на РС - Елин Пелин за изтърпяване като най-тежко
наказанието „лишаване от свобода“ за седем години, определено за престъплението по чл.
199, ал. 1, т. 4 от НК по настоящото дело, от което ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото
дело (от 23.10.2016 г. до 15.01.2017 г.) и времето, през което е бил под домашен арест по
настоящото дело (от 16.01.2017 г. до 27.04.2017 г.), и от което ПРИСПАДА на основание чл.
25, ал. 2 от НК изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №
372/2016 г. на РС – Елин Пелин и НОХД № 420/2017 г. на РС – Елин Пелин.
ОПРЕДЕЛЯ съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б „а“ от ЗИНЗС първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за седем години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 3 от НК към наказанието „лишаване от
свобода“ за седем години наказанието „ГЛОБА“ от 850 лв., наложена за престъплението по
чл. 343в, ал. 2 от НК по настоящото дело.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от обявяването й.

Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
За ПРИСЪДА № 13 от 14.05.2021 г. по ВНОХД № 408/2021 г. на СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД


С ПРИСЪДА № 26 от 21.06.2018 г. по НОХД № 332/2017 г. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД е признал ПОДСЪДИМИЯ Г. П. Г. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това на
23.10.2016 г. около 12:30 ч. в гр. *** да е ограбил (чрез сила) сумата от 15 лв. от П. К. О.,
поради което е бил ОПРАВДАН по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 199, ал.
1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Със същата присъда подсъдимият Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2016
г. от 11:30 ч. до 12:20 ч. от София до Елин Пелин е управлявал МПС – л.а. „Опел Астра“ с
рег. № ***, без СУМПС в срока на наказването му за същото деяние по административен
ред с две наказателни постановления, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК е
бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и на глоба от 850 лв.; постановено е от
срока на лишаване от свобода да се приспадне съобразно чл. 59, ал. 1 от НК времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото дело.
Съобразно чл. 25 вр. чл. 23 от НК, измежду наказанията по настоящото дело и по
НОХД № 372/2016 г. на РС - Елин Пелин и НОХД № 420/2017 г. на РС - Елин Пелин, за
изтърпяване като най-тежко е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за две години,
определено по настоящото дело, като е постановено от него съобразно чл. 25, ал. 2 от НК да
се приспадне изтърпяното до момента наказание по трите дела.
С присъдата е постановено разпореждане относно веществените доказателства:
лекият автомобил да се върне на собственика му, портмоне и СИМ-карта да се върнат на
подсъдимия, а метален прът да се унищожи.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК е постановено подсъдимият да заплати за разноски
по делото сумата от 97,75 лв. на ОДМВР – София и сумата от 100 лв. на СОС.

Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяна в оправдателната й част, като
подсъдимият бъде признат за виновен и в извършването на престъплението по чл. 199, ал. 1,
т. 4 от НК и му се наложи наказание лишаване от свобода за седем години; иска се още
изменение на присъдата в частта й относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, като
измежду наказанието по настоящото дело и наказанията по две дела на РС – Елин Пелин се
наложи за изтърпяване наказанието по настоящото дело – седем години лишаване от
свобода, от което да се приспадне изтърпяното до момента от подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ по трите дела, а също и задържането му под стража по настоящото
дело; предлага се към така наложеното за изтърпяване лишаване от свобода да се
присъедини глобата от 850 лв., наложена по настоящото дело.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за оправдаване на подсъдимия
и за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, без излагане на конкретни съображения.
Във въззивните съдебни прения прокурорът поддържаше протеста по изложените в
него съображения, а защитникът и подсъдимият заявиха, че присъдата следва да бъде
потвърдена като правилна.
1

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от
НПК за цялостна проверка на протестираната и обжалвана присъда, проучи самостоятелно
доказателствените източници по делото; при това съдържанието на всяко доказателствено
средство поотделно беше подложено на анализ, а съдържанието на всички доказателствени
средства съвкупно – на синтез. При тази дейност въззивният съд достигна до изводи за
фактите и правото, различаващи се от тези на първостепенния съд относно престъплението
по чл. 199 от НК и съвпадащи с тези на първостепенния съд относно престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени по делото следните факти:
На 23.10.2016 г. около 12:30 ч.пострадалата П. О. (НОХД, л. 242 вр. ДП, л. 69-70 –
четени досъдебни показания пред съдия поради неоткриването й в първоинстанционното
съдебно следствие) се намирала на пътя за ***, където проституирала, като наблизо се
намирал в колата си и свидетелят Д. Г. (НОХД, 162-170 вр. ДП, л. 67 и л. 60). По това време
оттам минал и подсъдимият с червен „Опел Астра“, като спрял до пострадалата и се
уговорили тя да му предостави сексуални услуги. Пострадалата се качила в колата на
подсъдимия и потеглили в посока към ***, а свидетелят Г. ги последвал с неговата кола.
След известно време подсъдимият спрял на една поляна в покрайнините на *** и
пострадалата му направила орална любов, а след това правили и секс. След това
пострадалата си потърсила от подсъдимия уговорените пари, но подсъдимият отказал да й
плати. Подсъдимият взел от ръцете на пострадалата мобилния й телефон, но тя успяла да си
го вземе обратно и да го сложи в преметнатата си през рамо чанта; подсъдимият започнал да
дърпа чантата от рамото на пострадалата, като същевременно удрял пострадалата с юмрук в
лявата ръка, в рамото и в гърба; пострадалата се уплашила и слязла от колата. Подсъдимият
също слязъл и я попитал колко пари има в себе си – под претекст тя да му върне ресто от по-
голяма банкнота, каквато той заявил, че има в себе си, но без да я показва; пострадалата
отговорила, че има 15 лв., като му ги и показала, държейки ги в ръка. Подсъдимият
междувременно бил извадил метална тръба от багажника на колата, като с нея ударил
пострадалата – според нейните показания между палеца и показалеца на дясната ръка, като
същевременно издърпал парите от ръката й. Тогава пострадалата започнала да тича наоколо
и да вика на подсъдимия да я остави на мира, като и забелязала, че от близка къща ги
наблюдава някаква жена – свидетелката С. И.. Подсъдимият също забелязал жената и
прибрал тръбата обратно в багажника на колата си. Пострадалата се затичала към жената и
междувременно дошъл полицейски патрул – тъй като свидетелката С. И., наблюдаваща
инцидента между подсъдимия и пострадалия, се била обадила на тел. 112. Пред патрулните
полицаи свидетелите Ц. В. (НОХД, л. 123-1125 вр. ДП, л. 64) и Г. С. (НОХД, л. 122-123)
пострадалата П. О. веднага на място заявила, че подсъдимият - седящ по това време наблизо
до колата си, я е бил и й е взел парите. По тази причина полицейските служители откарали и
подсъдимия, и пострадалата в РУМВР – Елин Пелин; в РУМВР отишъл и свидетелят Д. Г.,
който бил проследил подсъдимия и пострадалата и наблюдавал спречкването между тях.
Възприятия за станалото между подсъдимия и пострадалата освен свидетелите Д. Г. и
С. И. има и свидетелката П. С. (НОХД, л. 118-120 вр. ДП, л. 59).
За установяване на станалото между подсъдимия и пострадалата на 23.10.2016 г. по
делото са налице свидетелски показания от пострадалата, а също и от Д. Г., С. И. и П. С. -
като очевидци на инцидента, а също и от полицейските служители Ц. В. и Г. С. – за
поведението на пострадалата непосредствено след инцидента.
Показанията на пострадалата са дадените от нея на ДП пред съдия, като са прочетени
в хода на първоинстанционното съдебно следствие поради невъзможността свидетелката О.
да бъде открита, за да бъде разпитана и пред съда. Тъй като е била налице хипотезата на чл.
281, ал. 1, т. 4, хип. 1-ва от НПК, досъдебните показания пред съдия на О. се ползват с пълна
2
доказателствена сила и те установяват твърдените от свидетелката факти – при спазване на
изискването да се съпоставят с останалите налични по делото доказателствени средства
относно релевантните факти. Самостоятелното изследване на показанията на О. установява,
че те са последователни и логични, като в тях липсват вътрешни съществени неразрешими
противоречия. Показанията на свидетелката О. на ДП пред съдия освен това съвсем не са
изолиран доказателствен източник: по делото е налице експертно мнение на вещо лице в
СМЕ, а също и изявления като свидетели на Д. Г., С. И., П. С., Ц. В. и Г. С.. Това позволява
оформянето на обща доказателствена съвкупност, вътре в която да се извърши съпоставяне
на отделните доказателствени средства. При тази дейност се установява пълно съответствие
за възможните допирни точки на досъдебните показания пред съдия на П. О. с показанията
на свидетелите Г., И., С., В. и С., както и със заключението на СМЕ. Поради това и за
разлика от първоинстанционния съд, въззивният състав приема, че показанията на ДП пред
съдия на свидетелката П. О. са пълноценен доказателствен източник и те установяват
значимите за правилното решаване на делото факти. Именно за хипотеза като тази по делото
– невъзможност да се открие свидетел в съдебното производство, е предвидено
установяването на факти чрез прочитането на свидетелски показания, дадени на ДП пред
съдия, като пренебрегването им е неоправдано и би обезсмислило досъдебната процедура
пред съдия. Освен това в конкретния случай тези досъдебни показания пред съдия съвсем не
са единствен източник на доказателствена информация, а се намират в обща
доказателствена съвкупност с редица други доказателствени средства – поради което са
съпоставими с тези други доказателствени източници и проверими чрез тях. Затова следва
по делото да се приеме пълна доказателствена сила на досъдебните показания пред съдия на
пострадалата, както и да се приеме, че те имат основна роля - тъй като са дадени именно от
лицето, непосредствено претърпяло посегателство срещу личността и имуществото му.
Показанията на останалите свидетели ще бъдат изследвани по-нататък в настоящото
изложение, при установяване на отделните значими факти.
Във връзка със спречкването между подсъдимия и пострадалата на 23.10.2016 г. в
покрайнините на *** се налагат изводи за доказаност на следните факти:
На 23.10.2016 г. спрямо пострадалата е било упражнено физическо насилие - чрез
нанасяне на удари по нея както с ръце, така и с подръчно средство, представляващо твърдо
тяло с характерен профил. В пряко и пълно съответствие с думите на пострадалата, че е била
бита с юмруци и с метална тръба са обективно установените по експертен път по нея
телесни увреждания (СМЕ – ДП, л. 74 вр. НОХД, л. 170-172). Медицинското
освидетелстване на пострадалата в деня, следващ деня на инцидента, доказва, че тя е имала
охлузвания по устата, кръвонасядане на гръдния кош отпред, двойно ивицовидно
кръвонасядане на гърба, кръвонасядане на дясната ръка и охлузване на лявото коляно.
Лекарят-експерт е категоричен, че ивицовидното кръвонасядане на гърба на пострадалата е
причинено от удар с характерен предмет – с малко напречно и голямо надлъжно сечение,
какъвто вид има сочената от пострадалата метална тръба и каквато метална тръба е иззета
при оглед на мястото от управлявания от подсъдимия лек автомобил (ДП, л. 48-49 вр. 50-
53). Въпреки че пострадалата в свидетелските си показания не съобщава да е била удряна с
тръбата и по гърба – а е заявила, че е била ударена с тръбата само по дясната ръка, следва да
се приеме, че пострадалата е понесла такъв удар и по дясната си ръка, и по гърба - предвид
обективността и категоричността на медицинското заключение. Т.е. нападателят е нанесъл
най-малко два удара по пострадалата с тръбата – по дясната й ръка и по гърба й. Останалите
увреждания според експерта са причинени от удари с твърди тъпи предмети, което
съответства напълно на показанията на пострадалата, че е била удряна с юмруци преди да
бъде удряна с металната тръба. Предвид изложеното пълно съответствие между показанията
на пострадалата и експертно заявеното за вид и механизъм на причиняване на установените
телесни увреждания, следва да се приеме за категорично доказано по делото, че спрямо
пострадалата е било упражнено физическо насилие чрез нанасяне на удари по тялото й с
ръце и с метална тръба.
3
В подкрепа на доказателствената съвкупност от показанията на пострадалата и СМЕ
за упражнено спрямо пострадалата физическо насилие са показанията и на другите
свидетели по делото:
Свидетелката П. С. (НОХД, л. 18-120 вр. ДП, л. 59) в съдебно заседание е заявила, че
във връзка с разпита й на ДП по делото си спомня само, че видяла мъж и жена до кола в
полето близо до дома на свидетелката в ***. След това са били прочетени досъдебните й
показания, в които е заявила, че на 23.10.2016 г. около 12 ч. си била в къщи в ***, когато
чула женски викове; загледала се и видяла млада жена да пищи „Остави ме на мира“ и да
бяга около червена кола, до която стоял и мъж, който удрял жената с някакъв предмет,
когато тя се приближавала до него; в един момент жената дотичала при свидетелката и й
казала, че мъжът я набил и й взел парите. Свидетелката С. заявява след прочитане на
досъдебните й показания, че е възможно и така да се е случило, но не й е приятно да е в съда
и не е длъжна да помни. Въпреки промяната в съдържанието на показанията на свидетелката
С. от ДП в съдебна фаза в посока на намаляване не обема на заявените факти и на
намаляване на сигурността в изявленията, според въззивния съд са налице основания да се
приеме достоверност на показанията на свидетелката С. от ДП. На първо място, между тях и
тези в съдебна фаза няма съществени противоречия, а е налице разлика в обема на заявените
факти – обстоятелство, напълно обяснимо с изминалото време от инцидента през 2016 г. до
свидетелстването пред съда през 2018 г., както и с нежеланието на свидетелката в съдебно
заседание, т.е. в присъствие и на подсъдимия, да прави уличаващи го твърдения; въззивният
състав приема, че показанията на свидетелката С. пред съда и досъдебните й показания са в
съотношение на допълване, като тези от ДП поясняват тези пред съда. Не е налице хипотеза
на чл. 281, ал. 8 от НПК спрямо четените досъдебни показания на свидетелката С., тъй като
нейните досъдебни изявления не са единственият доказателствен източник по въпроса – те
са съпоставими и се намират в съответствие с показанията на пострадалата О. и със
заключението на СМЕ, а също така и с показанията на други свидетели по делото, които ще
бъдат изследвани малко по-нататък в настоящото изложение. Предвид изложеното следва да
се приеме, че съвкупно изявленията пред съда и на ДП като свидетел на П. С. установяват,
че на 23.10.2016 г. в покрайнините на *** в близост до паркирана там червена кола
пострадалата е била бита от мъж с тънък метален предмет.
Свидетелката С. И. (НОХД, л. 120-122 вр. ДП, л. 83-85) е заявила пред съда, че в деня
на инцидента е била в къщи в ***. Чула продължаващи близо 20 минути крясъци от
близката поляна и затова излязла на терасата; видяла на около 100 метра младо момиче с
къса поличка да тича по поляната – от къщите към червена кола и обратно, докато до колата
стоял непознат на свидетелката мъж, който при приближаването на момичето замахвал да го
удари. Това се повторило поне 10-на пъти, като момичето все едно се молело на мъжа.
Свидетелката И. не видяла мъжа да удари момичето, а само да замахва, и момичето се
връщало обратно; по някое време мъжът извадил от багажника предмет като пръчка и
замахвал с него. Свидетелката помислила, че това са баща и дъщеря и тъй като се карали, се
обадила на тел. 112. След около 10-на минути дошли полицаите (свидетелите Г. С. и И. В.).
Показанията на свидетелката С. И. пред съда са в пряка и неразривна връзка с
извършеното от нея на ДП разпознаване (ДП, л. 83-85). В деня на инцидента свидетелката И.
е посочила именно подсъдимия измежду четирима души като човека, за когото е
свидетелствала на ДП, като го е разпознала по телосложението – дебело и набито, и по ръста
– около 170 см.
Свидетелят Д. Г. (НОХД, л. 162-170 вр. ДП, л. 67 и 60) има най-пълни възприятия за
спречкването между подсъдимия и пострадалата измежду всички свидетели по делото (с
изключение на самата пострадала). Този свидетел е възприел качването на пострадалата в
колата на подсъдимия на пътя в близост до ***, след което ги проследил – до покрайнините
на ***, където наблюдавал спречкването между тях. В съдебно заседание свидетелят Г. е
заявил, че наблюдавал подсъдимия и пострадалата от около 200 – 300 м и ги видял да
4
ръкомахат. След 3-4 минути дошла полицейска патрулка, която откарала подсъдимия и
пострадалата в РУМВР – Елин Пелин, където отишъл и свидетелят Г.. За отстраняване на
противоречия и за допълване на забравени факти са били прочетени досъдебните показания
пред съдия на свидетеля, в които той е заявил, че е видял при слизането на пострадалата от
колата на подсъдимия в нивата пострадалата да държи в ръцете си пари, а в същия момент
подсъдимият отворил багажника на колата си, извадил дълъг предмет като желязна тръба и с
нея ударил пострадалата по ръката, след което подсъдимият взел парите от ръката на
пострадалата, а тя побягнала към една от близките къщи. След прочитането на тези
досъдебни показания свидетелят Г. е заявил, че не е казвал на ДП, че подсъдимият е ударил
пострадалата с метална тръба – дознателят го бил казал, че не е видял подсъдимия да държи
метална тръба в ръцете си, че не е видял дали това, което пострадалата е държала в ръцете
си, са били именно банкноти и че подсъдимият взел нещо от ръцете на пострадалата, но не
видял какво точно. Относно авторството на изявлението, че подсъдимият е ударил с метална
тръба пострадалата в случая следва да се отчете пълната доказателствена сила на протокола
за разпит на свидетеля на ДП пред съдия – съгласно чл. 131 от НПК; съобразно този
протокол изявлението е било направено именно от свидетеля Г., при това – в присъствието
на съдия. Поради това следва да се приеме за недостоверно изявлението на свидетеля Г. пред
съда, че не той, а дознателят е заявил, че свидетелката О. е била ударена с метална тръба от
подсъдимия. Относно останалите изявления на свидетеля Г. пред съда след прочитане на
досъдебните му показания, които изявления представляват промяна на показанията в посока
на намаляване на обема на твърдените факти и на намаляване на твърдяната сигурност на
твърденията, въззивният състав намира, че именно за такъв случай - свидетелстване за
определени събития доста време след осъществяването им, е предвидено от процесуалния
закон прочитането на по-рано дадените изявления, протоколирани по съответния ред; тези
по-ранни изявления като по-близки до момента на възприятията са обяснимо и разбираемо
по-пълни и по-категорични. Поради това въззивният състав намира, че досъдебните
показания пред съдия и показанията пред съда на свидетеля Г. за основните факти са в
съотношение на взаимно допълване едни с други и следва да бъдат разглеждани именно
като съвкупност при обосноваване на това кои факти се приемат за доказани. Поради това
следва да се приеме за установено и чрез показанията на свидетеля Г., че на 23.10.2016 г. в
покрайнините на Елин Пелин подсъдимият е бил пострадалата, включително – с метална
тръба, при което и е взел от ръцете й държаните от нея пари. Относно авторството на
упражненото спрямо свидетелката О. физическо насилие и на вземането при това на
държаните от нея пари от ръцете й, свидетелят Д. Г. е извършил разпознаване именно на
подсъдимия – на ДП, в деня на инцидента (ДП, л. 75-77), като разпознаването е било по
редица и категорични белези: по телосложението – дебело с корем, по формата на лицето –
кръгло, с големи бузи, по цвета на очите – тъмни, по цвета на кожата – силно мургава.
Относно авторството на физическото насилие, упражнено спрямо свидетелката П. О.
на 23.10.2016 г. в покрайнините на ***, по делото са налице редица свидетелски показания.
На първо място, това са показанията на самата пострадала, която е наблюдавала подсъдимия
отблизо достатъчно дълго време и непосредствено след спречкването й с подсъдимия го е
посочила още на мястото пред дошлите там полицейски служители. Освен това е
документирано и разпознаване от пострадалата на подсъдими, извършено по правилата на
НПК (ДП, л. 79 вр. 80-81). Че подсъдимият е бил пострадалата свидетелства и Д. Г., който е
и разпознал подсъдимия при съответното процесуалноследствено действие на ДП. Пак в
насока за авторство на подсъдимия в упражненото спрямо О. насилие е и разпознаването му
на ДП, извършено от свидетелката С. И.. Освен това следва да се отчете и фактът, че след
пристигането на двамата полицейски служители на мястото и след съответното посочване
от свидетелката О., полицаите са задържали и отвели именно подсъдимия в РУМВР – Елин
Пелин, където е била установена по съответния ред неговата самоличност.
Относно съвместяването на физическа сила спрямо пострадалата с отнемането от нея
на парична сума от страна на нападателя – установен като подсъдимия чрез показания и
разпознавания, по делото е налице съвкупност от свидетелски показания. Пострадалата П.
5
О. и Д. Г. твърдят, че подсъдимият е взел парите от ръката на свидетелката О. по същото
време, по което й е нанасял удари с метална тръба. Свидетелката П. С. е заявила на ДП, че
пострадалата, след като дотичала до къщата на свидетелката, й казала, че мъжът я набил и й
взел парите. За изявление на пострадалата – направено непринудено и непосредствено след
инцидента между нея и подсъдимия, са налице и показания на полицейските служители Ц.
В. и Г. С.: те твърдят, че първите и непосредствени изявления на свидетелката О. на
местопроизшествието веднага след пристигането им там са били, че подсъдимият я е бил и й
е взел парите. По този начин се оформя безпротиворечива доказателствена съвкупност от
преки и производни твърдения на свидетели, поради което следва да се приеме, че на
23.10.2016 г. в *** именно подсъдимият е бил свидетелката О., като в същото време е взел
държаните от нея в ръката й пари (15 лв.). Въпреки че при обиска на подсъдимия при
полицейското му задържане (ДП, л. 17) у него са били намерени само 5 лв., това
обстоятелство не може по никакъв начин да се третира като факт, оборващ категорично по-
горе обсъдените свидетелски показания за отнемането на парична сума от страна на
подсъдимия от свидетелката О.. Спречкването между подсъдимия и пострадалата е
продължило известно време, после тя се е насочила към близките къщи и е изминало
известно време от отнемането на парите от ръката й до идването на място на полицейските
служители; идването на полицейската патрулка не е било внезапно и изненадващо, а е било
възприето от присъстващите на място – включително от подсъдимия. Предвид всичко това
следва да се приеме, че е имало достатъчно време за изхвърлянето от страна на подсъдимия
на неустановено място на поляната на парите, които той е бил отнел малко преди това от
свидетелката О.. Поради това въззивният състав не придава на протокола за полицейски
обиск на подсъдимия значението, което му е придал първоинстанционният съд.
В заключение, предвид гореизложеното за съдържание на доказателствените средства
– поотделно и в съвкупност, от ДП и от съдебно следствие, въззивният състав приема за
безспорно доказано по делото, че на 23.10.2016 г. в Елин Пелин подсъдимият е упражнил
физическо насилие спрямо свидетелката П. О. – нанасяйки й удари по тялото с юмруци и с
метална тръба, като по същото време подсъдимият е отнел държаните от свидетелката О. в
ръката й 15 лв. Следва да се приеме пряка функционална връзка между физическата сила,
упражнена от подсъдимия спрямо О., и отнемането от нея на държаните от нея пари. По
естеството си – физическо нападение и отнемане на държана от друг вещ, действията на
подсъдимия са пряко умишлени, като упражняването на физическата сила е целяло
отнемането на парите. Поради това въззивният състав приема – за разлика от
първоинстанционния, че в случая е доказано извършването на грабеж от страна на
подсъдимия спрямо свидетелката О., на сумата от 15 лв. Този извод на въззивния съд по
фактите противоречи на дадените от подсъдимия обяснения (НОХД, л. 243-246) – че не е
удрял свидетелката О. и че не е взимал от нея парична сума. Поради това обясненията на
подсъдимия относно тези значими факти бяха приети от въззивния съд за недостоверни.
Към извършването на грабежа спрямо свидетелката О. подсъдимият е бил осъждан 11
пъти, а след това е бил осъден още два пъти (НОХД, л. 105-115). Осъждането му по 11-ти
пункт от справката за съдимост налагат извод, че в случая е налице хипотеза на опасен
рецидив: грабежът по настоящото дело на 23.10.2016 г. е извършен след като подсъдимият е
бил осъден на 05.12.2014 г. ефективно на лишаване от свобода за две години (повече от една
година) за престъпление по чл. 209 вр. чл. 26 от НК (тежко умишлено) – което обуславя
наличие на хипотеза по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (НОХД № 40/2012 г. на РС – Елин Пелин).
Осъждането по НОХД № 40/2012 г. на РС - Елин Пелин на две години лишаване от свобода
за престъпление по чл. 209 вр. чл. 26 от НК не може да се отчита двукратно, с осъждането по
пункт 10-ти от справката за съдимост (НОХД № 9/2013 г. на РС – Елин Пелин) – и по б. „а“,
и по б. „б“ от НК, поради което следва да се приеме наличие само на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
НК и да се постанови оневиняване и оправдаване по обвинението за квалифициране на
грабежа и по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК.
В заключение: Доказано е по делото, че на 23.10.2016 г. в *** подсъдимият е
6
извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,
отнемайки чрез сила от владението на П. О. сумата от 15 лв. с намерение противозаконно да
я присвои, като е действал при условията на опасен рецидив; за такова престъпление се
предвижда лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
При индивидуализация на наказанието за това престъпление въззивният състав
отчете наличието, посоката на влияние и относителната тежест на следните фактори:
Отегчаващо отговорността обстоятелство е многократното осъждане на подсъдимия
за други престъпления извън квалифициращото настоящото деяние като извършено при
условията на опасен рецидив (НОХД, л. 105-115): подсъдимият е осъждан преди
престъплението по настоящото дело десет пъти извън квалифициращото осъждане, за
различни престъпления – кражби, грабежи, измами, сексуално насилие, хулиганство, по
транспорта, като е извършил престъплението по настоящото дело и въпреки многократното
ефективно изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“. Друго отегчаващо
отговорността обстоятелство е възползването от страна на подсъдимия на ситуацията с
пострадалата: под предлог тя да му върне ресто от по-голяма банкнота, за да може да получи
все пак заплащане за извършена сексуална услуга, той се е възползвал от изваждането от
нейна страна на намиращата се у нея сума, като я е взел от ръката й. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства въззивният съд отчете значителната продължителност на
престоя на делото в първостепенния съд от постановяване на присъдата до изготвяне на
мотивите (от 21.06.2018 г. до 01.03.2021 г.) и ниската стойност на предмета на грабежа.
Като съобрази конкретната относителна тежест в противовесна съвкупност на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съд намери превес
на тежестта на смекчаващите отговорността фактори до степен, обуславяща извод за
съответност на дееца и на деянието на наказание по средата между средата и минимума на
предвиденото наказание, а именно – седем години лишаване от свобода; лишаване от
свобода с такава продължителност иска и прокурорът в протеста.
Спрямо така индивидуализираното наказание за грабежа следва съобразно чл. 59, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НК да се извърши приспадане на времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража по настоящото дело от 23.10.2016 г. до 15.01.2017 г. и времето, през
което е бил под домашен арест от 16.01.2017 г. до 27.04.2017 г.
Определянето на първоначалния режим на изтърпяване – строг, е извършено предвид
продължителността на наложеното лишаване от свобода – повече от пет години, и съобразно
заповедната норма на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗИНЗС.
Във връзка с престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК въззивният състав намери, че е
налице доказаност чрез показанията на свидетелите П. О. и Д. Г., а също и чрез обясненията
на самия подсъдим, че на 23.10.2016 г. той е шофирал МПС по пътя от Горни Богров до
Елин Пелин, като към същото време е бил наказан два пъти с влезли в сила НП за
управление на МПС без правоспособност (ДП, л. 97 и л. 103-104). Поради това следва да се
приеме, че е доказано осъществяването от страна на подсъдимия на престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три
години и глоба от 500 лв. до 1 200 лв. ОС е преценил наличие само на отегчаващи
отговорността обстоятелства, но практически е отчел само едно - многократните предходни
осъждания на подсъдимия, включително за същото престъпление. Въззивният състав
намира, че и за това престъпление следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство значителният престой на делото в първостепенния съд между
постановяването на присъдата и изготвянето на мотивите, което отдалечава разстоянието
във времето между деянието и наказанието, без за това да има принос подсъдимият.
Предвид и процесуалната ситуация по делото относно престъплението по чл. 343в, ал. 2 от
НК – въззивно разглеждане на делото само по жалба на подсъдимия с искане за облекчаване
на положението му и липса на протест конкретно относно това престъпление, въззивният
7
състав намира, че определеният от първостепенния съд комплекс от наказания по средата за
това престъпление е справедлив, а именно – лишаване от свобода за две години и глоба от
850 лв. Предвид всичко дотук произнасянето на първостепенния съд относно
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК и наказанията за него следва да се потвърди.
При прилагане на разпоредбата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК въззивният състав отчете
следното: Хипотезата на тези норми е налице за наказанията, определени за престъпленията
по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК по настоящото дело, и наказанията по
НОХД № 372/2016 г. на РС - Елин Пелин и НОХД № 420/2017 г. на РС - Елин Пелин.
Поради извършване на деянията съответно на 23.10.2016 г. (по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК), на
23.10.2016 г. (по чл. 343в, ал. 2 от НК), на 13.10.2016 г. (по чл. 343в, ал. 2 от НК) и на
06.07.2017 г. (по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 1 от НК), т.е. – все преди влизането в сила на
31.10.2017 г. първо на присъдата по НОХД № 420/2017 г. на РС – Елин Пелин, наложените
за всички тези престъпления наказания по настоящото дело, по НОХД № 372/2016 г. на РС –
Елин Пелин и по НОХД № 420/2017 г. на РС – Елин Пелин (съответно: седем години, две
години, четири месеца, седем месеца лишаване от свобода) подлежат на групиране по реда
на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, чрез налагане за изтърпяване на най-тежкото от тях – седем
години лишаване от свобода за грабежа по настоящото дело, към което съобразно чл. 23, ал.
3 от НК следва да се присъедини наказанието „глоба“ по настоящото дело за престъплението
по чл. 343в, ал. 2 от НК.
От така наложеното за изтърпяване най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по
реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК следва да се извърши приспадане: съобразно чл. 59, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НК – на задържането под стража от 23.10.2016 г. до 15.01.2017 г. и на домашния
арест от 16.01.2017 г. до 27.04.2017 г. по настоящото дело, а съобразно чл. 25, ал. 2 от НК –
на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 372/2016 г. на РС – Елин
Пелин и по НОХД № 420/2017 г.
Първоначалният режим на изтърпяване на така наложеното най-тежко наказание по
реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК следва да бъде строг - съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗИНЗС.
Предвид установените по делото правоимащи лица и предвид изчерпаността към
момента на доказателствената информативност на веществените доказателства, се обуславя
потвърждаване на присъдата в частта й относно веществените доказателства.
Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдим, и съобразно заповедната
норма на чл. 189, ал. 3 от НПК, на подсъдимия следва да бъдат възложени за заплащане
разноските по делото, съобразно доказания им размер: 97,75 лв. на ДП (ДП, л.л. 54, 78, 82,
86) и 100 лв. в първоинстанционна съдебна фаза (НОХД, л. 173).
В заключение: протестираната и обжалвана присъда следва да бъде изменена, както
следва: в частта й относно престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК – да бъде отменена,
да бъде признат подсъдимият за виновен и да му се определи наказание за това
престъпление, а също и в частта й относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК – чрез
налагане за изтърпяване на най-тежкото измежду наказанията по няколко дела; в останалата
й част относно престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, относно веществените
доказателства и относно разноските първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена.
Предвид изложеното, въззивният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………

8
ЧЛЕНОВЕ:

1: ……………………………….. 2: ……………………………………
9
Съобщи за изтекли лични данни