Свогенски районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и девети януари двехиляди и деветнадесета година в състав :
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 426 по описа за 2018 година на СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявена е искова молба от „А1 България”ЕАД, със седалище и адрес на управление ”ж.к.”Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, чрез
пълномощник В.П.Г. от САК против М.Й.О.-И ЕГН ********** ***.
С исковата си молба ищцовата страна е предявила срещу ответника иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК-за признаване за установено съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно:сумата от 883,76/осемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/лева, съставляваща главница- потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги.
Претендират се направените по делото разноски-в настоящото и в заповедното производство.В молбата се твърди, че на 19.04.2014г. между „А1 България” ЕАД и ответницата е сключен договор М4073169, по силата на който дружеството й предоставило мобилни услуги, като не изплащала в уговорените срокове дължимите суми за тях и тъй като не били погасени от абоната - отвентик, ищецът прекратил едностранно договора за мобилни услуги. „А1 България”ЕАД в качеството си на кредитор сезирало PC Своге, със заявление по чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 201/2018г., но ответницата направила писмено възражение за плащане на посочените в издадената заповед суми.
На ответницата е предоставен срок за отговор по чл.131 от ГПК, но такъв не е постъпил в PC Своге.
С определение от 26.10.2018г., съдът е счел исковите претенции за редовни и допустими. Допуснал е представените писмени доказателства.
В о.с.з.ищцовата страна не изпраща представител, в писмено становище сочи, че поддържа исковите претенции и моли, при наличие на законоустановените предпоставки да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з.ответницата не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на исковите претенции.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно чл.422, ал.1 искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.
Видно от представеното по настоящото дело, ч.гр.д.№ 201/2018г.по описа на СвРС ищецът е подал заявление за събиране на вземането си по реда на чл.410 ГПК, но ответницата е направила възражение в законоустановения срок.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 във вр. с чл.238,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо отнветницата М.Й.О.-И. Тя не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото по делото съдебно заседание и не е поискала разглеждането на делото да стане в нейно отсъствие. С определението си по чл.131 от ГПК, съдът е указал на ответницата последиците от неявяването в съдебно заседание и възможността срещу нея да бъде постановено неприсъствено решение. Представените по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за вероятна основателност на предявения иск. Предвид гореизложеното, искът следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените в настоящото и в заповедното производство разноски в общ размер на 460/четиристотин и шестдесет/лева.
Водим от горното и съобразно чл.239 ГПК, съдът
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответницата М.Й.О.-И. ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1 следната сума: 883,76/осемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/лева, съставляваща главница-потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен на 19.04.2014г.между „А1 България”ЕАД и ответницата договор М4073169, по силата на който дружеството й предоставило мобилни услуги,за която сума е била издадена Заповед № 240 от 02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 201/2018г. по описа на РС-Своге.
ОСЪЖДА М.Й.О.-И. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1, сумата от 460.00 лева /четиристотин и шестдесет лева /, представляваща сторените съдебно - деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване - съгласно чл. 239,
ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: з