№ 101581
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20241110131900 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 172422/28.05.2024 г. на .... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. К. Я., ЕГН **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна
и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумите, както следва: 2,00 лева – обезщетение за
обработка на просрочени задължения и 0,14 лева – мораторна лихва върху нея за периода от
12.09.2023 г. до 21.05.2024 г.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителят да
основава вземанията си на различни точки от общите условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно: неплащане на
договорни задължения в срок.
Съдът приема, че въобще не става ясно какво представлява обезщетението за обработка
за просрочени задължения, като очевидно дължимостта на тази сума е последица от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя, но видно е, че на това
основание вече са му начислени такси. На практика в случай, че всички претендирани
вземания се присъдят би се стигнало до момент, в който за едно и също нещо в полза на
заявителя се присъдят набор от такси и обезщетения, което противоречи на добрите нрави.
Евентуално твърдение, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия не го
валидира.
Отхвърлянето на заявлението за главница в частта относно обезщетението за обработка
на просрочени просрочени задължения обуславя извод за отхвърлянето му и в частта
относно претендираната мораторна лихва във връзка с тях.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 172422/28.05.2024 г. на .... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. К. Я., ЕГН ********** за сумите, както следва: 2,00
лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,14 лева – мораторна лихва
върху нея за периода от 12.09.2023 г. до 21.05.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2