Р Е Ш Е Н И Е № 444
гр. Стара Загора, 07.12.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, в публичното заседание на пети
ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Кр.
Костова-Грозева
при
секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Петко Г.
като разгледа докладваното от Костова-Грозева адм. дело № 492 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.84, ал.4, вр. с чл.78, ал.5 от ЗЧРБ.
Образувано
е по жалба на А.И.М. с постоянен адрес *** Загора, чрез адв. А.Г.,*** против
Решение № 1624/10.06.2021г. на Председателя на ДАБ при МС.
Претендира
се незаконосъобразност на жаленото решение. На първо място се сочи, че то било
постановено в нарушение на административно-производствените правила. Решението
било издадено извън определените в процесуалния закон срокове за това. Срокът,
в който органът следвало да постанови своето решение относно отнемане на
предоставения статут на бежанец бил определен в чл.78, ал.5 от ЗУБ и бил
тримесечен, считано от датата на образуване на производството. В конкретния
случай следвало да се приеме, че датата 19.01.2021г. била датата на образуване
на особеното производство, а обжалваното решение било постановено на
10.06.2021г.
На второ
място се мотивира, че решението било незаконосъобразно и поради противоречието
му с материално-правните разпоредби на закона. Не били
налице фактическите и правни основания за неговото постановяване. Излагат се конкретни
доводи в тази насока, вкл. че жалбоподателят не бил осъждан, тъй като за
предходно такова била настъпила реабилитация по право. Мотивира се, че в
решенето не били изложени мотиви защо лицето представлявало заплаха за
националната сигурност, поради което кумулативната предпоставка на чл.12, ал.1,
т.7 от ЗУБ не била налице.
На
следващо място се мотивира, че решенето противоречало на целта на закона, което
било основание за отмяната му по чл.146, т.5 от АПК. Претендират се разноски.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з. чрез пълномощника си.
Ответникът,
Председател на ДАБ при МС, редовно
призован, се представлява от юрк. Т., който
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли.
Страна ОП
Стара Загора, редовно призована, се представлява от Прокурор при ОП Стара
Загора, който счита жалбата за неоснователна.
Съдът въз
основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От А.И.М. гражданин на Сирия била подадена на
12.03.2015г. до ДАБ-МС молба за закрила, на която било даден рег. № Уп13434 от
24.03.2015г. Съгласно приложение към регистрационен лист, лицето посочило, че
бил роден в гр. Дербасия, Сирия, религия- мюсюлманин
сунит и влязъл в Р.България на 11.02.2015г. От същия
били снети дактилоскопски отпечатъци от пръстите на
ръката и бил генериран ЛНЧ – **********.
На
24.03.2015г. с лицето било проведено интервю по гл. шеста, раздел Ia от ЗУБ. С
писмо от 30.03.2015г. от ДАБ било изискано становище по реда на чл.58, ал.7 от
ЗУБ от ДАНС по подадената молба за закрила от А. М.. С Решение №
ДС-1721/16.04.2015г. било образувано производство за предоставяне статут в Р.
България на жалбоподателя. С писмо рег. № УХ 13434/20.05.2015г. от ДАНС ни
възразили да бъде предоставена закрила на лицето. С Решение № 5402/09.07.2015г.
Председателят на ДАБ предоставил на А. М. статут на бежанец. Решението влязло в
сила на 14.07.2015г.
До ДАБ-МС
бил изпратен от РС Харманли препис от Споразумение №42/19.04.2017г. по нохд № 132/2017г. /вж. л. 59-63 от делото на АССГ/.
Със
заповед № З-2880/02.11.2020г. Председателят на ДАНС наложил на А.И.М. от Сирия,
притежаващ карта на бежанец и удостоверение за пътуване зад граница ПАМ
„забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС“,
а със Заповед № З-2881/02.11.2020г. Председателят на ДАНС наложил на А.И.М. от
Сирия, притежаващ карта на бежанец и удостоверение за пътуване зад граница ПАМ
„отнемане на правото на пребиваване в Р. България“.
До
Председателя на ДАБ-МС била подадена докладна записка рег. №
УП13434/19.11.2020г. от Директора на дир. „Качество на процедурата за
международна закрила“, с което се давало информация за постъпили в ДАБ
горепосочените заповеди на ДАНС и че били налице предпоставки за отнемане на
предоставения статут на бежанец на лицето. /л.55-56 от делото на АССГ/. От
началника на отдел „ПМЗ-РПЦ – София, кв. Овча купел до Председателя на ДАБ-МС
била подадена докладна записка рег. № УП13434/11.12.2020г., в която било направено
предложение за образуване на производство по отнемане на хуманитарния статут на
А.И.М..
До А. М.
било изпратено съобщение за наличие на образувано в ДАБ производство по
отнемане на хуманитарния му статут. Със съобщението лицето било поканено да се
яви на 03.02.2021г. в РПЦ София за провеждане на интервю, а при невъзможност да
се яви, било указана възможността да предостави писмено възражение в седмичен
срок от получаване на съобщението. Съобщението било получено от чужденеца по
пощата на 18.01.2020г. /л. 40 от делото на АССГ/. В ДАБ било регистрирано под №
КП-144/25.01.2021г. възражение, подадено от А. М.. В същото било посочено, че М.
не бил в страната, тъй като му било отказано влизане в нея на 04.12.2020г. от
служител на ГД“ГП“ и поради това бил в невъзможност да се яви на датата на
интервюто, като помолил да се изпрати ново съобщение, в което да се съдържали
данни за мотивите за отнемането на статута. До лицето, чрез посочения за негов
пълномощни адв. А.Г. било изпратено по електронен път ново съобщение /л.27-28/.
Бил даден и нов 14 дневен срок за подаване на възражения. Такова било подадено
и заведено под рег. № КП-347/23.02.2021г.
На
10.06.2021г. Председателят на ДАБ-МС постановил Решение № 1624, с което отнел
предоставения с Решение № 5402/09.07.2015г. статут на бежанец на А.И.М..
Решението било връчено чрез пълномощник адв. Г. на 25.06.2021г. Жалбата против
него била подадена първоначално пред АССГ на 09.07.2021г.
При така установеното от фактическа
страна от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на оспорването: същото е процесуално допустимо,
като изходящо от лице, притежаващо правото да обжалва това решение, пред
компетентния административен съд и в установения 14 дневен срок. Не се
установяват други обстоятелства за оставяне без разглеждане на жалбата и
прекратяване на производството.
По основателността на жалбата,
Съдът намира следното:
Валидност на процесното решение –
данните еднопосочно сочат, че жаленият административен акт е издаден от
Председателя на ДАБ-МС. Именно този орган притежава материалната компетентност
да постанови акт, с който се отнема предоставен статут по ЗУБ на лице чужд
гражданин /вж. чл.78, ал.5 от ЗУБ/. Ето защо няма основание да се постановява
нищожността на процесния акт.
Съдът не намира и основания за
приемане на извод, че са допуснати съществени процесуални нарушения на общите и
особените изисквания, установени в АПК и в ЗУБ. Самото решение е в писмена
форма, съдържа както правни, така и конкретни фактически основания за своето
издаване. Подписано е от издателя си. Спазени са и особените правила за
изпращане на покана до чужденеца за повеждане на интервю с него, вкл. и след
установяване, че лицето не си допуска да влезе на територията на Р. България
поради издадена заповед от ДАНС, отново е изпратено съобщение за даване на
писмени възражения чрез процесуален представител, наето още в производството
пред ДАБ, от който са подадени такива писмени възражения.
Съдът намира за неоснователно
възражението на адв. Г., че е налице незаконосъобразност на решението поради
постановяването му извън тримесечния срок от образуване на производството,
съгласно постановките на чл.78, ал.5 от ЗУБ. Според практика на ВАС, този срок
е инструктивен, поради което и дори да не бъде спазен от органа, това не влече
след себе си някакъв порок по отношение на постановеното извън този срок
решение на компетентния орган /вж. Решение № 10748 от 15.07.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 11655/2012 г., III о., Решение № 2959 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 5037/2012 г., III о./
Тези решения са
постановени при действието на новелата на чл.78, ал.5 в редакцията й от 2007г.,
но дори и при нея законодателят установява такъв срок за постановяване на
решението за отнемане /прекратяване на предоставения статут. Ето
защо се следва извода, че с изтичането на срока, предвид неговият инструктивен
характер, не се преклудира правото на органа да
издаде съответния акт, в смисъла, който се визира в закона.
Горните доводи обосновават извод,
че не са налице и основания да се приема, че решението е незаконосъобразно,
като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на
изискванията за форма и съдържание на административните актове.
Относно съответствието на решението
с приложения материален закон:
Конкретното решение, с което се отнема предоставен на жалбоподателя статут на бежанец се издава, тъй като органът приема, че пред него се доказват две от хипотезите на чл.12, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУБ - има сериозни основания да се предполага, че представлява /чужденецът/ заплаха за националната сигурност и който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото.
Няма спор, че
през 2015г. на жалбоподателя е предоставен бежански статут в производство по
ЗУБ от същия орган. Също няма спор, че пред ответника са представени две
заповеди на Председателя на ДАНС, издадени на осн.
чл.40,ал.1, т.2, вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, а
именно Заповед № З-2880 и № З-2881 и двете от 02.11.2020г., с които на г-н М.
се налагат две ПАМ „забрана за влизане и пребиваване в територията на държавите
членки на ЕС“ и „отнемане правото на пребиваване в Р. България“. Също е
безспорно, че Заповед № З-2880/02.11.2020г., е обжалвана пред този съд, като е
образувано дело №115, като с Решение №358/03.11.2021г. тази заповед е отменена от Адм. Съд Стара
Загора, Решение е окончателно и влязло в сила на 03.11.2020г. Относно Заповед №
З-2881 по делото няма данни да е обжалвана пред съд /вж. и писмо на ДАНС с вх.
рег. № 6140/04.112021г. Видно обаче от л. 86 и л.87 от делото на АССГ,
фактическите основания за издаване и на двете заповеди на Председателя на ДАНС
са идентични и те се съдържат в доклад № №Т-6-5482/02.11.2020г., който документ
е част от приложения към това дело секретен том. Фактът обаче, че Заповед
№З-2880 към този момент е отменена от съда , в
голяма степен обосновава извод, доколкото фактическите й основания са идентични
с тези на Заповед №З-2881, че същите не се установяват при съдебното оспорване
на актовете на ДАНС. Т.е. не се доказва фактът, че г-н М. извършва действия, с
които поставя в опасност сигурността на Р. България.
Съгласно закона,
чл.12, ал.1, т.6 от ЗУБ, не се предоставя статут на бежанец, а предоставения се
отнема на чужденец, за който има сериозни основания да се предполага, че
представлява заплаха за националната сигурност, т.е. в този текст основанието е
много ясно и конкретно визирано и е само, ако лицето представлява заплаха за
националната сигурност. Не такава е новелата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ,
послужил за правно основание за издаване на заповеди №№З-280 и З-2881, където
се съдържат няколко различни основания, макар и сред тях да е и, че лицето
действа против националната сигурност на
Р. България. Видно отново от обективираното съдържание на заповедите на ДАНС, с
тях се претендира извършване на действия от г-н М., които поставят в опасност националната
сигурност на страната, но след извършен съдебен контрол на първата заповед,
тези факти не са потвърдени /вж. Решение № 358/03.11.2021г. по ад №115/2021г./,
в резултат на което едната заповед е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Тъй
като фактическите основания са идентични и за двете заповеди, макар и едната да
не е подложена на съдебен контрол, то в известна степен съставлява индиция, да не приема за безспорни фактическите
установявания на Председателя на ДАНС, макар и това да е с влязла в сила негова
заповед. Ето защо Съдът отново има
задължението в това производство да подложи на проверка дали се установяват
данни, които да обосновават приетото от ответника, че сирийският гражданин
извършва действия, с които поставя в опасност националната ни сигурност, т.е.
представлява заплаха за нея, защото и именно това се мотивира в процесното
решение, което и препраща към двете заповеди на Председателя на ДАНС. Като
съобрази данните, налични в приложения към това дело секретен том, Съдът
приема, че пред него се удостоверява от компетентния национален орган в
областта на сигурността на страната, че от жалбоподателя са извършвани
действия, които могат да поставят в заплаха националната ни сигурност. Тъй като
тези действия са установени да се извършват след момента на предоставяне на
статута на бежанец, то е налице ново обстоятелство по см. на чл.78, ал.1 от ЗУБ,
което следва да се преценява в контекста на нормата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУБ,
като такова съставляващо основание за отнемане на вече предоставения на г-на М.
бежански статут. В този смисъл е и извода, че се установява визираното правно
основание по чл.125, ал.1, т.6 от ЗУБ и издаденото на него решение се явява
законосъобразно.
Ответникът
мотивира в своя акт и още един фактически мотив, чрез който обосновава решението
си да отнеме предоставеният статута на бежанец на сирийският гражданин М., като
визира сключено Споразумение №42 от 19.04.2017г. по нохд
№ 132/2017г., съгласно което жалбоподателят е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.316,вр. с чл.308, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, за което се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода за
срок от осем години“, т.е. същото представлява „тежко престъпление“ по см. на
чл.93, т.7 от НК. Това обстоятелство също настъпва след момента на предоставяне
на статут на бежанец на г-н М. и се доказва по несъмнен начин, а именно, че
чужденецът е признат за виновен в извършване на престъпно деяние, наказуемо по
НК с наказание „лишаване от свобода“ за срок до осем години, като това
престъпление съгласно чл.93, т.7 от НК е „тежко“. Наказателното производство по нохд по описа на РС
Харманли е приключено със споразумение,
поради което и наложеното наказание "лишаване от свобода"
е в по-нисък размер от предвидения с разпоредбата на чл. 308, ал. 2, от НК, но съ сключеното
споразумение жалбоподателят е признат виновен в извършване конкретното престъпно деяние. Нормата на визирания от
органа текст / чл.12, ал.1, т.7, обаче предвижда отнемане на предоставения
бежански статут да се постанови по отношение на чужденец, който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за
тежко престъпление, представлява заплаха за
обществото. Т.е. само по себе си фактът на едно осъждане за
престъпление, което е „нежко“ по см. на НК не е
достатъчен за приложението на този текст, а следва и да се удостовери и, че
лицето представлява заплаха за обществото. В тази насока няма никакви мотиви, а
органът се задоволява само да приема, че е налице осъждане за тежко
престъпление. По преписката няма събирани данни, които да навеждат на извод, че
лицето, което е веднъж осъждано представлява заплаха за обществото.
Ето защо,
Съдът приема извод, че това правно основание не се доказва да е налице и в тази
си част процесното решение е издадено при неправилно приложение на закона.
Независимо от извода, че пред съда се
удостоверяват факти, които обосновават приложимостта на хипотезата на чл.12,
ал.1, т.6 от ЗУБ, Съдът приема извод, че решението е незаконосъобразно, защото
ответникът не отчита /нито коментира/ безспорно удостоверения пред него факт,
че след 2015г., г-н М. живее в страната на семейни начала с друг сирийски
гражданин, на който също е предоставен статут по ЗУБ, с когото имат две общи
малолетни деца, родени в Р. България, които двамата отглеждат в общо
домакинство. При наличието на тези факти, органът следваше да извърши адекватна
и задълбочена преценка на въпроса за пропорционалността на неговото решение,
тъй като с него се засяга сериозно правото на личен и семеен живот на г-н М., в
частност, следваше да се обсъди и нормата на чл.8, ал.2 от ЕКЗПЧ. Т.е. трябва
органът да мотивира доводи дали и защо при конкретните установявания общественият
интерес надделява пред семейния и личен интерес на засегнатото лице да
пребивава със статут на бежанец в страната, вкл. надделява и над интересите на
неговите малолетни деца и правото им на семейство, тъй като в следствие на процесното
решение те се лишават принудително от грижите на своя баща, вкл. и от възможността
да бъдат финансово издържани от него. Само при ясни и обосновани мотиви,
подкрепени с доказателства и изложени в процесното решение, Съдът е във
възможност да извършва адекватна преценка
за пропорционалността на това властническо волеизявление, съотв.
и за неговата съобразеност с постановките на ЕКЗПЧ. Липсата
на такива доводи налагат извод в Съда, че Решение № 1324/10.06.2021г. на
Председателя на ДАБ-МС се явява един незаконосъобразен акт, който следва да се
отмени.
Оспорващата
страна прави искане за присъждане на разноски, като съгласно списъка на л.26 от
делото претендира такива в размер на 810 лв., от които 800 лева адвокатско
възнаграждение. По делото обаче не се представя доказателство за изплащането на
такъв размер на адвокатско възнаграждение от г-н М. в полза на адв. А.Г.. По
делото на АССГ има приложено заверено копие само от пълномощното, издадено от А.
М. в полза на адв. Г. да обжалва решението на ДАБ пред съд, но липсва оригинал
на документа или заверено копие от договора за правна помощ и съдействие с
посочване на уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат. Ето защо
искането за разноските е основателно само за сумата от 10 лева, заплатената ДТ
за образуване на съдебното производство /л.3 от делото на АССГ/.
Водим от
горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.М.,
гражданин на Сирия, ЕГН ********** ***, Решение №1624/10.06.2021г. на
Председателя на ДАБ при МС, с което се отнема предоставения статут на бежанец.
ОСЪЖДА ДАБ-МС да заплати на А.И.М., гражданин
на Сирия, ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 10 лева.
На осн. чл.85, ал.4 от ЗУБ настоящото решение подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: