Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 46/24.02.2012г., постановено по гр.д. № 792/2011г. П. р. с.е отхвърлил предявения от Н. иск да бъде установено по отношение на „К. – К&Г – К. Д.” гр. П., че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 350, 91 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.08.2011г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 450/05.08.2011г. на РС П., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски по делото в полза на ответника. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на Н. – адв. А. М., в която се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че изводът на съда за наличието на основание за плащане на суми на ответника след 12.08.2009г. е неоснователен. Изтъква се, че ответникът е получил разрешение за откриване на аптека само в качеството си на магистър – фармацевт, но не и като едноличен търговец //. Ето защо е следвало да подаде заявление за пререгистрация в срока по § 66 ал. 3 ПЗР на ЗИД към ЗЛПХМ, което въззиваемия е направил, но след указания в закона срок. Твърди се, че след 12.08.2009г. ответникът не е разполагал с валидно разрешение за отпускане на лекарствени продукти, което е довело до прекратяване на договора между страните от 27.05.2009г., както на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 , така и на чл. 43 ал. 1 т. 3 пр. 1 от договора. От своя страна прекратяването на договора води до липсата на основание за заплащане на процесните суми, поради което ответникът според чл. 55 ал. 1 ЗЗД е длъжен да ги върне. Фактът на получаването на процесната сума от последния по делото не е спорен, а се установява и от наличните доказателства. Отправя се искане до ВТОС да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Претендират се направените в съдебното производство разноски. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа подадената жалба. В срока за отговор другата страна в производството „К. – К&Г – К. Д.” не е депозирала отговор. В съдено заседание оспорва жалбата и претендира разноски пред окръжния съд. За да се произнесе, окръжния съд съобрази: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността и допустимостта на решението и констатира, че същото е валидно и допуситмо. Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чрез който ищецът Н. иска да се приеме за установено, че в негова полза съществува вземане в размер на 350, 91 лв. против „К. – Г. – К. Д.”, представляващо неоснователно получена сума, ведно със законната лихва върху главницата, за която има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 661/2011г. по описа на ПРС. В исковата молба са изложени твърдения за сключен на 27.05.2009г. договор с „К. – Г. – К. Д.” за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение заплащани напълно или частично от Н., на основание разрешение № 853 – АА от 19.05.1997г. за откриване на аптека, издадено в качеството му на магистър – фармацевт по реда на отменения закон. С изменение на ЗЛПХМ, в сила от 12.08.2008г., са променени условия и реда за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. С § 66 ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ на заварените към влизането в сила на този закон лица, получили разрешение за откриване на аптека е предоставен едногодишен срок от влизането на изменението в сила да приведат дейността си в съответствие с изискванията му. С писмо от 10.09.2009г. директорът на РЗОК е поискал от ответника доказателства, че е депозирал заявление за пререгистрация. От представените такива се установявало, че заявлението е подадено на 23.09.2009г. т.е. след срока. В тази връзка с писмо от 28.09.2009г. ответникът бил уведомен от директора на РЗОК, че процесния договор е прекратен, считано от 12.08.2009г. на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 от него. Сочи се, че след тази дата до 15.08.2009г. ответникът е продължил да отпуска лекарствени продукти, рецептурните бланки за което отчел пред РЗОК В. Търново с финансов отчет от 17.08.2009г. На 08.09.2009г. Н. е заплатил суми по цитирания финансов отчет, като част от тях, в общ размер на 350, 91 лв., са платени при липса на основание, поради прекратяване на договора. Въпреки многократните покани ответникът не направил доброволно плащане, което мотивирало ищеца да инициира заповедно производство като в негова полза била издадена заповед за изпълнение. Направеното в срок възражение породило интереса на ищеца от предявяване на настоящият иск. Ответникът „К. – Г. – К. Д.” чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че договорът между страните не е прекратен по реда предвиден в договора, както и че това не можело да стане със задна дата. Сочи, че не е налице получаване на сума при отпаднало основание. В условията на евентуалност, при уважаване на главния иск, предявява насрещен иск за процесната сума, поради неоснователно обогатяване на ищеца по първоначалния иск. От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че на 19.05.1997г. Министъра на здравеопазването е издал разрешение на К. Н.Д. за откриване аптека в гр. П.. Не е спорно, че на 27.05.2009г. Н. като възложител и „К. – Г. – К. Д.” като изпълнител притежаващ разрешение за откриване на аптека № * НА от 19.05.1997г., на основание чл. 7 ал. 3 и чл. 16 ал. 2 от Наредба № 10/24.03.2009г., са сключили договор за отпускане, чрез аптеката на ответника, на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Н., изменен впоследствие с три допълнителни споразумения. В изпълнение на договора въззиваемият е съставил финансов отчет за дължимата от РЗОК сума от 935, 27 лв. за периода от 01.08.2009г. до 15.08.2009г., с приложена към него спецификация за 124 рецепти. Не се спори, че посочената сума е преведена на 08.09.2009г. по банков път на ответника. От доказателства по делото се установява, че на 15.09.2009г. въззиваемият е бил уведомен с писмо от директора на РЗОК да представи доказателства за пререгистрация по реда на § 66 ал. 3 ПЗР на ЗИД към ЗЛПХМ. На 23.09.2009г. „К.” е подал заявление за пререгистрация. С писмо от 28.09.2009г., получено на 30.09.2009г., здравната каса е уведомила ответника, че процесния договор, считано от 12.08.2009г. е прекратен на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 от него, тъй като въззиваемият е престанал да отговаря на условията при които е сключен договора, поради неизвършена в срок пререгистрация. След 12.08.2009г. същият вече не притежавал валидно разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, поради което сумата от 350, 91 лв., получена за периода 13.08.2009г. – 15.08.2009г., е платена при липсата на основание и следва да бъде върната. Не се спори по делото размерът на ищцовата претенция от 350, 91 лв. При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция прави следните правни изводи. Безспорно е по делото, че между страните е съществувало облигационно отношение по силата на сключения между тях договор от 27.05.2009г. за отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение. Не е спорно и съдържанието на договорната връзка, изменено с три допълнителни споразумения. В изпълнение на процесния договор ответната страна е извършвала продажба на лекарствени продукти на здравноосигурени лица, за която си дейност е съставяла финансови отчети за съответните периоди, въз основа на които е получавала плащания от Н., в частност сумата от 350, 91 лв. за периода 13.08.2009г. – 15.08.2009г. Спорен остава въпроса дали след 12.08.2009г. този договор е имал действие между страните респ. настъпило ли е прекратяване на договора на твърдяното от ищеца основание по чл. 44 ал. 1 т. 2 от него, което се предпоставя от обстоятелството дали „К.” е следвало да се пререгистрира по реда на § 66 ал. 3 ПЗР на ЗИД към ЗЛПХМ. От доказателства по делото е видно, че на магистър - фармацевта К. Н. Д. е издадено разрешение № 853 НА от 19.05.1997г. да открие аптека в гр. П.. Разрешението е издадено на основание чл. 75 ал. 2 от отменения Закон за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина /ЗЛСАХМ/. Според чл. 68 ал. 1 от този закон в редакцията му към 19.05.1997г., когато е издавано процесното разрешително, лицата които имат право да откриват аптека са фармацевтите, събирателните и командитните търговски дружества, собственост на фармацевти, кооперации на фармацевти, болнични заведения и общини. В случая имаме лимитативно определен от законодателя кръг от правни субекти, които имат право да откриват аптеки, сред които не са едноличните търговци. Такава възможност за последните е предвидена с последващо изменение на закона от 2000г. Именно тях е визирал законодателя в § 66 ал. 1 ПЗР към ЗИД към ЗЛПХМ и е посочил, че те осъществяват дейността си въз основа на издадените им разрешения по реда на отменения закон. Следователно на 19.05.1997г. на въззиваемата е разрешено да открие аптека като физическо лице – фармацевт, а не като едноличен търговец и без значение в случая, че към тази дата К. Д. е имало качеството на такъв. С оглед на това същата на основание § 66 ал. 3 ПЗР към ЗИД към ЗЛПХМ е следвала да приведе дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до една година от влизането му в сила т.е. от 12.08.2008г. В тази връзка неправилен е извода на районния съд, че по отношение на Д. приложение намира ал. 1 на визирания параграф. Напротив същата е следвало до 12.08.2009г. да подаде заявление за пререгистрация придружено с необходимите документи по ал. 4 от същия параграф. В исковата молба е наведено твърдение, че прекратяване на договора е настъпило на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 от него. Изискването за пререгистрация и по – точно неспазването на едногодишния срок обаче не е Ôоди автоматично до прекратяване на договорната връзка между страните, съгласно соченото основание. Фактическия състав на това прекратяване изисква изпълнителят да престане да отговаря на условията, при които е сключен договора и това да е установено от контролни органи по предвидения ред. От това следва, че страните по договора, който на основание чл. 20а ал. 1 има сила на закон за тях, изрично са се уговорили същият да се прекратява от възложителя без предизвестие само при кумулативното наличие на споменатите две предпоставки. По делото безспорно се установява, че след изтичане на едногодишния срок магистър – фармацевта К. Д., представа да отговаря на изискванията на чл. 229 ал. 2 вр. чл. 228 ал. 1 ЗЛПХМ, а именно в нейно разрешение липсва посочване на търговско качество и единен индентификационен код /ЕИК/. Последното е пряко свързано с изискванията, които разпоредбата на чл. 222 ал. 1 ЗЛПХМ въвежда за даден правен субект, за получаване на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти, а именно физическото или юридическото лице да е регистрирано като търговец. С тази цел е предвидена и възможността за пререгистрация, което е видно от документите, които следва да се приложат към заявлението /§ 66 ал. 4 т. 2 ПЗР към ЗИД към ЗЛПХМ/ т.е. чрез тази пререгистрация лицата получили разрешения по стария закон привеждат дейността си съгласно изискванията на новия нормативен акт, с посочване на търговско качество и ЕИК, когато те самите са магистър – фармацевти. Ето защо след изтичане на този гратисен период ответната страна е престанала да отговаря на изискванията на чл. 7 и чл. 16 от Наредба № 10/24.03.2009г., поради липсата на валидно разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. От друга страна именно наличието на последното е изрично необходимо условие, за да бъде „К.” страна по договора от 27.05.2009г. за отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение. Въпреки че, след 12.08.2009г. изпълнителя – „К.” е престанал да отговаря на условията при които е сключен процесния договор, въззивната инстанция счита, че последният не е прекратен на твърдяното основание, поради неосъществяване на втората кумулативна предпоставка на чл. 44 ал. 1 т. 2 от самия него. Обстоятелството, че изпълнителят е престанал да отговаря на условията, при които е сключен договора, не е установено от контролните органи по предвидения ред. Отговор на въпроса кои са контролните органи и кой е предвидения ред дава раздел VI от процесния договор. Съгласно чл. 26 възложителя упражнява контрол по изпълнение на договора чрез длъжностни лица при ЦУ на Н. и РЗОК. Видно от чл. 27 в правомощията на тези лица, влиза осъществяването на контрол върху цялата дейността на изпълнителя, с оглед проверка за съобразност с условията на договора във всичките му параметри. Установените в хода на проверката нарушения и несъответствия с клаузите на договора следва да бъдат отразени в констативен протокол, който следва да се връчи на изпълнителя. По делото не са представени доказателства от страна на ищеца за спазване на описаната процедура. Наличната по делото кореспонденция, свеждаща се до две писма изпратени от директора на РЗОК до ответника и служебното прилагане на т.нар. „чек лист” не покриват „предвидения ред” по смисъла на чл. 44 ал. 1 т. 2 от договора. Този ред е бил добре известен на възложителя, доколкото е част от договорното съдържание между страните, което по правилно се изготвя от длъжностни лица към Н.. С оглед санкционния характер на прекратителната разпоредба /чл. 34 ал. 1 т. 3 от договора/, точното й прилагане, така както е договорена между страните, е гаранция за тяхната равнопоставеност в съществуващото правоотношение. По изложените съображения настоящият състав приема, че по делото остана недоказано осъществяването на фактическия състав на прекратяване на договора на наведеното от ищеца основание, доколкото не са доказа кумулативното наличие на двете изискуеми предпоставки по чл. 44 ал. 1 т. 2 от него. Това налага извода, че в периода 13-15.08.2012г. процесния договор е действал между страните, доколкото не е доказано прекратяването му, с оглед на което извършените по него плащания в размер на 350, 91 лв. не са без основание и не подлежат на връщане съгласно чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. На следващо място следва да се отбележи, че с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес и триинстанционното разглеждане на делата, съдът е обвързан от фактическите твърдения на ищеца наведени в исковата му молба респ. по реда на чл. 214 ГПК. Едва във въззивната си жалба ищецът навежда ново фактическо твърдение, изразяващо се в друго договорно основание за прекратяване на съглашението между страните по делото. Въззивният съд не може да го обсъжда и да се произнася по него, тъй като би лишил ответната страна от една инстанция по същество. В обобщение на изложеното предявената от Н. претенция, с която се иска да бъде прието за установено, че в нейна ползва съществуване вземане против „К.” за сумата от 350, 91 лв., представляваща неоснователно получена сума, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.08.2011г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 450/05.08.2011г. по ч.гр.д. № 661/2011г. на РС П. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този изход на делото по главния иск въззивната инстанция също недължи произнасяне по евентуалния насрещен иск, доколкото не се е сбъднало условието за това. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Павликенския районен съд следва да бъде потвърдено изцяло като правилно. С оглед на това претенцията на въззивника за разноски следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Разноски в настоящото производство следва да бъда присъдени, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна, доколкото има искане за това и са представени доказателства за извършени такива в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 46/24.02.2012г., постановено по гр.д. № 792/2011г. по описа на Павликенският районен съд като правилно. ОСЪЖДАН. з. к., ЕИК: *, със седалище гр. С., ул. „К.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „К. – К&Г – К. Д.”, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Р.” № 17 сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи съдебни разноски за втората инстанция. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр. 100/2010 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |