№ 145
гр. Сливен , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Красимира Д. Кондова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500323 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство ЗК „УНИКА“ АД гр.София, депозирана от пълномощник и
насочена срещу Решение № 260275/26.04.2021г. по гр.д. № 2193/2020г. на
СлРС.
С атакувания съдебен акт съдът уважил осъдителен иск с правно
основание чл.405, ал.1, вр.чл.419 КЗ, като осъдил ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцовото дружество „ГМ КАРГО“ ЕООД гр.Сливен
сума в размер на 1392,58 лв. или левовата й равностойност, представляваща
застрахователно обезгетение по застрахователна полица №
19234400009/14.06.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и сума в
размер на 232,27 лв. обезщетение за забава за периода 05.09.2019г.-
07.07.2020г. В полза на ищцовото дружество са присъдени и деловодни
разноски в размер на 408,94 лв.
Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно и
1
неправилно. Сочи, че съдът постановил решението си позовавайки се изцяло
на свидетелските показания на разпитания по делото шофьор на камион без
да обсъди останалите писмени доказателства по делото. Посочва се, че не
било нужно паркинга да бъде платен, но в ОУ приложими към
застрахователния договор между страните имало ясно разписана дефиниция
за понятието „охраняем паркинг“. Съдът не отчел обстоятелството, че
камиона бил оставен без надзор, доколкото водачът е спал и не положил
необходимата грижа да осигурява непосредствено наблюдение и регулярни
обходи, с което би могъл да предотврати кражбата на стоки от камиона.
Твърди се, че в случая бил налице изключен риск. Застрахователят можел да
откаже плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице
неизпълнение на задължение по застрахователен договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в договора, като е довело
до възникване на застрахователното събитие. Такова изискване имало в ОУ,
като задължението било да се паркира на охраняем паркинг, като в противен
случай застрахователя не носел риск при настъпване на кражба. В случая това
не било изпълнено от шофьора на камиона и той бил оставен без надзор,
което довело до кражбата на стоки от него.
Иска се от въззивната съдебна инстанция да отмени атакуваното
решение, като постанови ново, с което бъдат отхвърлени претенциите.
Претендират се разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
Отговор е депозиран от насрещната по жалбата страна. Счита се, че са
налице всички предпоставки за уважаване на претенциите, а именно наличие
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност
на превозвача на товари с покритие към датата на събитието, извършване на
превоз със застрахованото имущество, настъпване на застрахователното
събитие при превоза на стоките, от което последвала отговорността на
превозвача за вреди, удовлетворяване на увреденото лице от страна на
превозвача. Единственото възражение на въззивника било, че камиона не бил
оставен на охраняем паркинг, което изключвало плащане на обезщетение по
застрахователния договор, поради изключен риск. В тази връзка се сочи ТР №
54/16.09.1989г. по н.д. № 49/89 г. ОСНК, като се извежда извод, че щом МПС-
то е било заключено, то не е оставено без надзор. В случая камиона бил
заключен, а шофьорът се намирал в кабината, като освен това МПС-то било
2
паркирано на охраняем паркинг, собственост на получателя на стоките.
Иска се от въззивния съд потвърждаване на решението, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Насрещна въззивна жалба не е депозирана.
В открито съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано
не се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмено
становище от пълномощник на въззивното дружество се иска отмяна на
решението на районния съд и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
исковите претенции. Претендират се разноски за две съдебни инстанции и се
въвежда възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
въззиваемото дружество.
Въззиваемото дружество, редовно призовано не се представлява от
представител по закон или пълномощие. С писмено становище от
пълномощник на тази страна се иска потвърждаване на атакуваното решение.
Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани доказателства.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия
срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими
искове- предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с
право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС
3
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и
кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на
производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
По делото не се спори, а и се установява от застрахователна полица №
19234400009 наличието на застрахователно правоотношение между страните
по застраховка „ Отговорност на автомобилен превозвач“. Установява се,
посредством международна товарителница и заявка за товар, извършения
превоз на стоки от ищцовото дружество, като подизпълнител на Логистична
група Дивисион Де Транспортес Х.Л Пантоха ЕООД Испания от Хамбург
Германия до разтоварен пункт Дос Ерманас Испания с товарен
автомобил/влекач СН 0755 АС и номер на ремаркето А1700ЕМ. Настъпилото
застрахователно събитие – кражба на част от товара се доказва с Акт №
10385/19 на съдебно звено Дос Ерманас, Разследващ 113019 Главна Дирекция
на полицията, Национален полицейски корпус, а именно възникнало между
15ч.на 26.08.2019г. и 06ч. на 27.08.2019г., като неизвестно лице/лица
прорязало брезента, покриващ ремаркето от дясната страна и са извадили
палет със стоки. Пострадалото лице, собственик на товара било
удовлетворено чрез плащане на откраднатите стоки от Дивисион Де
Транспортес Х.Л Пантоха ЕООД Испания в размер на 1392,58 евро /фактура
№ 1983083/10.12.2019г./, което дружество пък издало фактура на ищцовото
дружество № 71.900.582/17.12.2019г. на същата стойност, ведно с
обяснително писмо за извършена компенсация на сумата от друго
задължение, т.е. ищцовото дружество е заплатило тази стойност, респ.
удовлетворило пострадалото лице. От преписката по щетата, заведена при
застрахователя е видно, че същия на 27.08.2019г. бил уведомен за събитието,
респ. заведена е щетата по електронна поща. Последвал е отказ от заплащане
на застрахователно обезщетение, поради изключен риск, доколкото товарния
автомобил не бил паркиран според изискванията на застрахователния договор
на охраняем паркинг.
4
От показанията на свидетеля Х.Д. – водач на товарния автомобил се
установява, че паркинга, където изчаквал до извършване на разтоварните
дейности бил външен, извън складовата база на фирмата получател на
стоките, но собственост на тази фирма. На същия този паркинг имало и други
изчакващи камиони и то по указания, дадени от получателя на стоките. За
времето от 15ч. до 24ч. водачът обхождал превозното средство, след което
нощувал в кабината и едва сутринта установил прерязан брезент и кражба на
част от стоките в камиона. На мястото имало указателна табела за наличие на
паркинг, собственост на фирмата получател на стоките, мястото било
оградено, осветено и с пазач /физическа охрана/.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д. и ги преценя, като
незаинтересовани от изхода на делото, доколкото свидетеля няма
икономическа или друга обвързаност със страните поделото / към момента на
разпита не е служител на ищцовото дружество/. Показанията са логични,
последователни, вътрешно непререкаеми и кореспондират изцяло със
събраните писмени доказателства по делото.
Фактическата обстановка е несъмнена и се установява от събрания
доказателствен материал по делото- писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
искове от застрахован против застраховател иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие, с правно
основание чл.405, ал.1, вр.чл.419 КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение – чл.86 ЗЗД са допустими.
Искът за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие по застраховка „Отговорност на автомобилен
превозвач“, разгледан по същество, е основателен и доказан в пълния
5
претендиран размер и като такъв следва да се уважи изцяло. Разпоредбата на
чл.405, ал.1 КЗ разписва задължение при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от сроковете, предвидени в чл.108, ал.1-
3 или 5 КЗ.
В случая е налице договорна отговорност на застрахователя пред
застрахования за обезщетяване на вредите, настъпили от уговорено със
застрахователния договор застрахователно събитие. За да е основателна
претенцията на застрахования, то следва да са налице при кумулативна
даденост следните обстоятелства: наличие на застрахователно
правоотношение между страните, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие; изпълнение
на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие; установяване размера на щетите, настъпили в
следствие на това застрахователно събитие; установяване на причинната
връзка между щетите и застрахователното събитие.
Спорът, пренесен пред въззивната съдебна инстанция опира до това,
дали е налице покрит от застраховката риск или се касае за изключен риск. В
застрахователния договор е посочено, че застрахователят не покрива кражба
или кражба, чрез взлом на товар от превозното средство, паркирано извън
охраняем паркинг. В ОУ на застрахователя в т.8.14 също е посочено, че
застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба или повреда
на товар, причинена от или вследствие на кражба или кражба с взлом на товар
от превозно средство, паркирано, извън охраняем паркинг.
Настоящият съдебен състав счита, че не се касае за изключен риск, тъй
като в процеса се доказва, че товарния автомобил за времето на настъпване на
застрахователното събитие е било паркирано на охраняем паркинг. Всъщност
за вида на паркинга са събрани единствено свидетелски показания, чрез
разпит на водача на автомобила, който категорично посочва, че мястото на
паркиране било указано, като паркинг с указателна табела, било собственост
на фирмата получател на стоките, оградено и осветено място с пазач
/физическа охрана/. Ето защо, неоснователно е възражението на
застрахователното дружество, че първоинстанционния съд е основал
6
решението си единствено на гласните доказателствени средства. Последните
не са били опровергани с други такива или с писмени документи, не е
проведено насрещно доказване. Единственият писмен документ, от който би
могло да се извлече някаква информация за вида на паркинга, на който се е
състояло застрахователното събитие е писмо на управителя на ищцовото
дружество до застрахователя с искане за преразглеждане на претенцията от
10.03.2020г., от чието съдържание всъщност става ясно, че издаделя му счита
за охраняем паркинг единствено платен такъв, каквото задължително условие
не е предвидено нито в договора, нито в ОУ.
Не е налице изключен риск, както и обстоятелство, изключващо
отговорността на застрахователя по чл.408, ал.1 КЗ.
С оглед липсата на законово и договорно основание за отказ за плащане
на застрахователно обезщетение, то с настъпването на уговореното
застрахователно събитие и надлежното изпълнение от страна на
застрахования на неговите задължения за уведомяване на застрахователя, то
за последния е възникнало насрещно задължение по договора за застраховка
да заплати застрахователното обезщетение. То трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Видно от
заключението на вещото лице, базирано на представени по делото фактури,
този размер възлиза на сумата от 1392,58 евро с левова равностойност
2723,65 лв. Тъй като ответното застрахователно дружество не е изпълнило
своето задължение за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение,
то следва да бъде ангажирана неговата договорна отговорност за заплащането
му в установения размер.
По изложените аргументи исковата претенция се явява основателна и
доказана в пълния претендиран размер и като такава бива уважена. Искането
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като
акцесорно задължение също е основателно и бива уважено. Основателна е и
претенцията по чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за заявения период.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и бива
7
потвърдено.
Въззивното дружество следва да понесе отговорността за разноските,
сторени от въззиваемото. Съдът обаче преценя за основателно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от въззиваемото
дружество в размер на 800 лв., тъй като съобразно чл.7, ал.2, т.2 , вр.чл.2, ал.5
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер, съобразно двата предявени иска,
минималното възнаграждение следва да е 720,66 лв. До този размер бива
редуцирано платеното адвокатско възнаграждение, тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно заседание
пред въззивния съд и въззиваемото дружество не е представлявано лично в
него от пълномощник.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260275/26.04.2021г., постановено
по гр.д. № 2193/2020г. на СлРС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на „ГМ
КАРГО“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.“Сливница“, бл.12, вх.В, ап.6, сума в размер на 720,66 лв.
/седем стотин и двадесет лева и 0,66 ст./, деловодни разноски.
Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8