Мотиви
към присъда, постановена по НОХД № 2654 по
описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти
състав за 2019
г.
Обвинението е
повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Е.Н.Д. за това, че в
периода от неустановена дата в началото на м. октомври 2010 г. до 17.11.2010
г., в гр. София, при условията на
продължавано престъпление, с три деяния (когато две или повече деяния,
които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите), общо
два пъти предложил и един път дал подкуп – дар (парични суми) на М.С.В. (Началник
на сектор 02 „Информационни технологии“ към 07 отдел „Координация и
информационно-аналитична дейност“ при ГД „БОП“ – МВР) – полицейски орган, по
смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г., влязъл в сила от
25.12.2009 г.), за да извърши действие
по служба (при предлагането на подкупа) – да провери класифицираната
информация, съдържаща се в база данни „Симба“ и в
компютрите на оперативните работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел
„Трансгранична организирана престъпност“ по отношение на водени оперативни дела
и лица по линия на „фалшиви пари“, „фалшификации на кредитни карти“ и водени
обекти – съгласно правомощията му, произтичащи от: 1. Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) – чл. 3,
ал. 1 – „Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица,
получили разрешение за достъп, при спазване на принципа „необходимост да се
знае“, освен ако този закон предвижда друго; чл. 3, ал. 2 – „Принципът „необходимост
да се знае“ се състои в ограничаване на достъпа само до определена
класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или
конкретно възложена задача налагат такъв достъп.“ и 2. Специфична длъжността характеристика на длъжността „Началник на
сектор 02 „Информационни технологии“ към 07 отдел „Координация и
информационно-аналитична дейност“ при ГД “БОП“ – МВР: „Отговаря за извършването
на администриране, одитиране и периодичен анализ на
функционирането на мрежата за предаване на данни на ГД „БОП“ и за изпълняване
на изискванията за регистрация на автоматизираните фондове на ГД „БОП“ при ред
и условия, установени с инструкция на МВР. ... Изпълнява функции на орган по
развитие и експлоатация на АИС или мрежи...“, като при поискване от негова
страна да му предостави тази класифицирана информация, копирана на флаш-памет, и за това, че е нарушил
служебните си задължения (при даването на подкупа), произтичащи от: 1. Закон за защита на класифицираната
информация (ЗЗКИ) – чл. 18, ал. 1 – „Служителите в организационните единици,
получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация,
са длъжни: 1. Да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп“;
чл. 19 – „Лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация във
връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са длъжни да спазват
условията и реда за защита на класифицираната информация“; 2. Правилника за приложение на Закона за защита на класифицираната
информация (ППЗЗКИ) – чл. 102 – „За служителите по чл. 101, ал. 1 (служители
получили разрешение за достъп до класифицирана информация), е забранено: т. 1 –
Да разгласяват класифицирана информация в нарушение на законоустановения
ред; т. 3 – Да изнасят материали, съдържащи класифицирана информация, извън
организационната единица и в нарушение на установения за това ред; т. 6 – Да
размножават, фотографират и унищожават материали, съдържащи класифицирана
информация, в нарушение на установения за това ред; 3. Специфична длъжностна характеристика на длъжността „Началник на
сектор 02 „Информационни технологии“ към 07 отдел „Координация и
информационно-аналитична дейност“ при ГД „БОП“ – МВР – „Организира, следи и
контролира спазването на изискванията и разпоредбите на ЗЗКИ при изготвяне,
даване на степен на секретност, регистрацията и съхраняването на документите в
сектора.“, като му е предоставил искана от него класифицирана информация,
копирана на флаш-памет „TRANSCEND“, 2GB, с №
**********, от компютъра на служител от сектор 03 „Фалшификации“ при ГД „БОП“ –
МВР, назован от М.В. с името „М.“, както следва:
1. На
неустановена дата в началото на м. октомври 2010 г., вечерта, след 20,00 часа,
в гр. София, в пицария „Лачони“, находяща
се в ж.к. „Хаджи Д.“, до****и магазин „Фантастико“, е предложил подкуп – дар (парична сума
в размер от 200 американски долара до 2 000 американски долара месечно), на М.С.В.
– полицейски орган, за да извърши
действие по служба – да провери класифицираната информация, съдържаща се в
база данни „Симба“ и в компютрите на оперативните
работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел „Трансгранична организирана
престъпност“ по отношение на водени оперативни дела и лица по линия на „фалшиви
пари“, „фалшификации на кредитни карти“ и водени обекти (като при поискване от
негова страна да му предостави тази класифицирана информация, копирана на флаш-памет);
2. На 04.11.2010 г., за времето от 19,10 ч. до 20,40 ч., в гр. София, в пицария „Лачони“, находяща се в ж.к. „Хаджи
Д.“, до ****и магазин „Фантастико“, предложил подкуп – дар (парична сума с
неконкретизиран размер), на М.С.В. – полицейски
орган, за да извърши действие по служба – да провери класифицираната информация,
съдържаща се в база данни „Симба“ и в компютрите на
оперативните работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел „Трансгранична
организирана престъпност“ по отношение на водени оперативни дела, като
конкретизирал период на информацията след 01.09.2010 – 01.10.2010 г.,
включително и такива по линия на „Европол“ и спрямо
лица, назовани от Д. с имена „С.П.“, К.“ и „А.“;
3. На 17.11.2010 г., за времето от 20,02 ч. до 20,11 ч., в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“***, дал подкуп – дар – парична сума в
размер на 500 (петстотин) американски долара (5 бр. банкноти с номинал всяка от
по 100 американски долара с номера № НВЗ0846691Р, НВ30846690Р, НВ32830365В,
НВ32830366В, НВ31887281А), на обща стойност 725,40 лева (седемстотин двадесет и
пет лева и четиридесет стотинки), на М.С.В. – полицейски орган, за това, че е нарушил служебните си задължения,
като му е предоставил искана от него класифицирана информация (от срещите им на
04.11.2010 г. и 12.11.2010 г.), копирана на флаш-памет
„TRANSCEND“, 2GB, с № **********, от компютъра на служител от сектор 03
„Фалшификации“, назован от М.В. с името „М.“ – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
В съдебно
заседание, представителят на СГП
поддържа така повдигнатото срещу подс. Е.Н.Д.
обвинение, като пледира, че от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, и доказателствени средства, същото е
доказано по нужния несъмнен и категоричен начин.
Излага, че по
делото е безспорно установено, че през 2010 г. подс. Д.
работел в системата на МВР като полицейски инспектор, като през годините преди
това е работил в сектор „Фалшификации“ към отдел „Икономически“, а по-късно и в отдел „Трансгранична организирана
престъпност“ към ГД „БОП“ – МВР. През 2010 г. подсъдимият е бил преместен в
сектор „Противодействие на незаконната миграция“ при Дирекция „Миграция“ – МВР,
поради съмнения в почтеността му и съпричастност към престъпната дейност на
други лица, свързани с електронни платежни инструменти, фалшиви банкови карти и
други.
Представителят
на държавното обвинение посочва, че във връзка с работата си в ГД „БОП“ – МВР,
подсъдимият се познавал със св. В., който бил длъжностно лице и полицейски орган.
Последният имал достъп до класифицирана информация с произтичащите от това
права и задължения, в съответствие с нормативните актове, посочени в
обвинителния акт. Според прокурора, след освобождаването му от системата на
МВР, подсъдимият искал да продължи да се информира и да получава класифицирана
информация, без да има право на това, като за целта решил да използва
познанството си със св. В.. Подсъдимият се възползвал от това, че св. В. бил
ремонтирал лаптопа на съпругата му, за да започне да се среща с него в изпълнение на замисъла си.
Прокурорът при
СГП излага, че именно в изпълнение на замисъла на подсъдимия да продължи да
получава класифицирана информация, се стигнало до първата среща между него и
св. В., състояла се в началото на м. октомври 2010 г., на която подсъдимият
предложил на св. В. парична сума в размер от 200 щ. д. до 2000 щ. д. месечно,
за да проверява и да му предоставя класифицирана информация – било устно, било
на флаш-памет. Подсъдимият демонстрирал пред
свидетеля, че познава служителите в сектора, разположението на бюрата им и
позицията на св. В.. Свидетелят В., от своя страна, се притеснил, че може да
бъде въвлечен в престъпна схема и сигнализирал съответните държавни органи за
поведението на подсъдимия, в резултат на което последващите
срещи помежду им били документирани по надлежния ред. Поддържа, че на
04.11.2010 г. в гр. София се състояла втора среща между подсъдимия и св. В., на
която Д. отново поискал от свидетеля да проверява и да му предоставя
класифицирана информация, включително и по линия на „Европол“,
спрямо конкретни лица, като посочил, че срещу това В. щял да получава всеки
месец парична сума, която не конкретизирал по размер. Поддържа, че на
17.11.2010 г. в гр. София се състояла нова среща между подсъдимия и св. В., на
която свидетелят привидно предал на подсъдимия исканата от него информация на флаш-памет, предоставена му от контролиращите служби. За
„услугата“ подсъдимият дал на свидетеля сумата от 500 щ. д. в пет банкноти с номинал
от по 100 щ. д. Малко след това подсъдимият бил задържан.
Представителят
на СГП намира, че така изложените от него факти и обстоятелства се установяват
по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията на св. В., включително и
тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред;
показанията на св. Ц. и изготвените ВДС от експлоатация на СРС. Намира, че от
така събраната доказателствена съвкупност безспорно
се установява, че подсъдимият е бил наясно с това, че св. В. е бил длъжностно
лице и полицейски орган, както и с естеството на служебните задължения на
последния. Сочи, че извод в тази насока се извежда и от обстоятелството, че
подсъдимият е искал да има достъп до специфична информация, до каквато са имали
достъп ограничен кръг длъжностни лица, сред които бил и св. В.. Акцентира, че и
св. Ц., който вече е бил пенсиониран към инкриминирания период от време, е бил
наясно със заеманата от В. длъжност. Релевира доводи,
че конкретните действия на подсъдимия в хода на всяка от трите срещи със св. В.,
се установяват по несъмнен и категоричен начин от показанията на св. В. и от
ВДС, изготвени от експлоатация на СРС, които подлага на анализ. Акцентира, че
подсъдимият успокоявал свидетеля да не бяга, да не се плаши и да не се
притеснява от особеностите на банкнотите и му давал съвети как да ги обменя,
което, според представителя на СГП, е още един аргумент в насока, че
подсъдимият е имал съзнание, че склонява св. В. да извършва незаконна дейност.
Анализира показанията на св. В. в насока, че същият е имал достъп по служба до
исканата от подсъдимия информация и при негово желание е могъл да я предостави
на подсъдимия.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, представителят на държавното обвинение намира,
че с деянията си, осъществени на посочените в обвинението дати и места, подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на вмененото му престъпно посегателство по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Ангажира съображения, че в периода
от м. октомври 2010 г. до 17.11.2010 г. в гр. София, подсъдимият е осъществил
три отделни деяния, с две от които е предложил дар на св. В., в качеството му на
длъжностно лице и полицейски орган, за да извърши нещо по служба – да му
предостави информация, до която е имал достъп, а с третото деяние е дал дар на
свидетеля – сумата от 500 щ. д., за това, че В. е извършил нещо по служба, като
в нарушение на задълженията му по закон е предоставил на Д. класифицирана
информация. Намира, че подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл, в каквато насока излага съображения.
Представителят
на СГП пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение, като предлага при индивидуализацията на наказателната му отговорност
да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му
съдебно минало, продължителността на наказателното производство, невисоката
степен на обществена опасност на деянието и това, че подсъдимият е бил обиден
заради освобождаването му от системата на МВР, а като отегчаващо – това, че
подсъдимият е бил полицейски служител. Намира, че наказанието, което следва да
се наложи на подс. Д. за осъществения от него
престъпен състав, следва да се определи по реда на чл. 54 от НК, като сочи, че
справедливо би било на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година с приложение на института на условното осъждане, както и
наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева. Пледира в тежест на подсъдимия да
бъдат възложени разноските по делото, а предметът на престъплението да се
отнеме в полза на държавата.
Подсъдимият
Е.Н.Д. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Посочва, че е бил
назначен за служител на НС „БОП“ – МВР на 30.09.1998 г., като местоработата му е
била регионалното звено на НС „БОП“ – МВР в гр. Смолян. Посочва, че през 1999
г., при изпълнение на служебните им задължения, служителите от звеното са се
натъкнали на пратка от неистински документи за самоличност и това е довело до
неутрализация на четири печатници за неистински документи на територията на гр.
Пловдив. След това е бил преместен на работа в централата на НС „БОП“ – МВР в
гр. София и е преминал обучение в Академията на ФБР „С.С.“.
В периода 2004 – 2005 г. е бил създаден специализиран екип в рамките на ГД
„БОП“ – МВР, в който е бил включен и подсъдимият, като той лично взел дейно
участие в разкриването на повече от 125 организирани престъпни групи,
занимаващи се с неистински парични знаци, държавни ценни книжа, електронни
платежни инструменти и документи за самоличност. Цитира изявления на политици и
публикации в пресата за резултатите от работата на звеното.
Подсъдимият посочва, че е оглавявал
екипа за разследване на този вид престъпления до 13.11.2009 г., когато по
безпрецедентен начин е бил отстранен от заеманата от него длъжност. Излага, че
няма как да се е засичал със св. В. в ГД „БОП“ – МВР през 2010 г., тъй като от
м. ноември 2009 г. е бил преназначен в 03 РУ – СДВР. Излага твърдения в насока,
че ръководителят му в 03 РУ – СДВР – В.С., му е заявил при постъпването му, че
му е било казано Д. да бъде унищожен. Посочва, че е започнал да работи активно
в „Икономическа полиция“ по линия на противодействие на търговията с фалшиви
цигари, но работата му е била спъвана и операциите, по които работел, не са
били реализирани. След това е бил преназначен в Дирекция „Миграция“, където
приключила службата му в системата на МВР.
Подсъдимият развива доводи относно
значението на работата с агентурния апарат за
разкриване на престъпленията, както и относно необходимостта да полага грижи
агентите, от които е получавал информация, да не бъдат разкрити и да опази
техния живот и здраве, дори и след напускането му от системата на МВР.
Подсъдимият заявява, че е подал
заявление за преназначаване от ГД „БОП“ – МВР в 03 РУ – СДВР доброволно, след
разговор с началника си. Посочва, че му е било указано да подаде заявление за
преназначаване именно там, тъй като директорите на всички други полицейски
управления към онзи момент били предупредени да не вземат на работа служители,
които са били освободени от ГД „БОП“ – МВР. Посочва, че на разговора му с В.С.,
който цитира, не са присъствали други лица. Излага, че преназначението му в
Дирекция „Миграция“ – МВР е било извършено въз основа на негово заявление.
В обясненията си подс.
Д. сочи, че познава св. В., като последният бил посещавал дома му многократно,
включително за да извърши поправка на компютър и да монтира рутер. Заявява, че
до определено време св. В. бил колега на съпругата на Д. в Дирекция „Миграция“
– МВР, но след това пътищата им се разделили и подсъдимият изгубил представа с
какво се занимава В.. Съобщава, че го познавал именно като техник по поддръжка
на компютри, тъй като В. му бил казвал: „Аз
поддържам компютри, безспир и безчет!“, а компютрите в службата му били
краен брой – около 300 – 400.
Д. излага твърдения, че е възприемал
св. В. като техник, който ремонтира компютри, а не като служебно лице, като
изтъква, че всичките им срещи са били именно по повод ремонт на компютри.
Посочва, че В. не му е споделял за естеството на работата си, като двамата са
се срещали винаги по повод ремонт на компютърна техника и помежду си са
разговаряли за компютри, а подсъдимият е възможно да му е споделял за
напрежението, което усещал заради агентите. Заявява, че не си спомня, дали е
заплащал на св. В. услугите му по ремонт на компютърна техника, но сочи, че е
знаел, че свидетелят е в тежко финансово положение и се е стремял да му
помогне. Заявява, че е разполагал с парични средства от продажбата на автомобил
и е решил да помогне на св. В. като човек и като колега. Твърди, че е
предоставил сумата от 500 щ. д. на св. В. на 17.11.2010 г. за почерпка, като
малко преди тази дата св. В. отново бил ремонтирал компютъра на семейството му.
Подсъдимият дава обяснения в насока, че
е имал амбицията да се върне на работа и да продължи разработките, по които е
работел преди освобождаването му. Сочи, че за целта е щял да има нужда от
изградената агентура, въз основа на работата с която бил постигнал сериозни резултати.
Посочва, че преди да напусне ГД „БОП“ – МВР и да започне работа в 03 РУ – СДВР,
е имал задължение да снеме от отчет и да прехвърли към друг служител нещатните
си сътрудници, които формирали агентурната му мрежа,
но последните са отказали да се доверят на друг оперативен работник. Посочва,
че след преназначаването си в 03 РУ – СДВР продължил да се интересува от
сътрудниците си, тъй като се чувствал отговорен за техния живот и здраве. Сочи,
че е работел и с анонимни заявители, но сам той е знаел самоличността им.
Излага, че интересът му към създадената от него агентура е бил насочен към
опазване здравето и живота на агентите, и това да не бъдат разконспирирани от
организираните престъпни групи, за които са давали сведения, което би
застрашило живота им и този на семействата им.
При упражняване правото си на лична
защита, подс. Д. се присъединява към становището на
защитата си.
В последната си дума заявява, че е
невинен.
Единият от защитниците на подс. Е.Н.Д. – адв. И.В. – от САК, пледира подзащитният
му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като излага, че деянията,
вменени във вина на подсъдимия, са несъставомерни по
възведения му престъпен състав.
Аргументира
тезата, че преди
да бъде освободен от заеманата от него длъжност в ГД „БОП“ – МВР, подс. Д. е имал блестяща оперативна кариера; успешно е
работил по десетки разработки и е постигнал значими оперативни успехи, някои от
които са имали силен отглас сред партньорските служби в чужбина. Посочва, че по
делото не са били събрани каквито и да било доказателства за това Д. да е бил
свързан с престъпни елементи и да е обслужвал интересите на такива лица,
въпреки, че е бил подложен на продължително следене и подслушване, които не са
довели до разкриване на каквито и да било негови връзки с криминалния
контингент. Прави предположение, че проблемите в службата му се дължат на това,
че е възприел информация, каквато не е трябвало да възприема, касаеща ръководни длъжностни лица. Акцентира, че във връзка
с изпълнението на служебните си задължения, подсъдимият е работел с
изключително сериозен агентурен апарат, като с оглед
изпълнението на чл. 35 от Инструкцията за работа с агентурния
апарат, е бил длъжен да контролира своите сътрудници, а за да изпълни това свое
задължение му е било необходимо да разполага с информация за тях, за тяхната
лоялност и евентуално – криминална активност. Поставя въпроса, дали подсъдимият
не е искал да събира информация за разработки по отношение на негови
сътрудници, именно за да може да ги контролира.
Защитникът
пледира липса на умисъл у подсъдимия за извършване на престъплението, в което е
обвинен. Посочва, че по делото не са събрани доказателства в насока подс. Д. и св. В. да са се засичали, докато са работели в
ГД „БОП“ – МВР. Изтъква, че св. В. продължително време не е работел в сградата
на ГД „БОП“ – МВР, а е започнал работа там след като подс.
Д. вече е бил преместен в 03 РУ – СДВР. Анализира показанията на св. В. в
смисъл, че заявява липса на спомен да е виждал Д. в сградата на ГД „БОП“ – МВР.
Излага, че св. В. се е представял като техник по поддръжка и ремонт на
компютри, включително и като външен специалист в структурата на ГД „БОП“ – МВР
и подсъдимият го е знаел именно като такъв. Посочва, че поддръжката на компютри
е било хоби на св. В., но е използвано от него, за да си създаде „легенда“,
прикритие, докато изпълнява служебните си задължения във връзка със специалните
операции в ГД „БОП“ – МВР. Обобщава, че когато св. В. е станал началник в ГД
„БОП“ – МВР, подс. Д. вече не е бил служител на
Дирекцията, а докато е бил служител там В. е работел по начин, че да не допусне
да се разбере каква длъжност заема.
Анализира
показанията на св. Ц. в насока, че този свидетел е бил запознат с естеството на
работа на св. В., като прави уточнението, че св. Ц. е бил началник на отдел в
съответната служба, за разлика от подс. Д., и като
такъв е имал достъп до по-голям обем информация, в сравнение с Д..
Релевира доводи, че от
съдържанието на ВДС от експлоатирани СРС се установява, че през цялото време,
докато е разговарял със св. В., подсъдимият е смятал, че разговаря с техник по
поддръжка на компютри, а не с полицейски орган. Сочи, че подсъдимият не е имал
съзнание, че разговаря с полицейски орган и с длъжностно лице, като в тази
насока излага, че дори за представителите на Прокуратурата е било трудно да
установят каква длъжност действително е заемал В., което е наложило и изменение
на обвинението години след началото на наказателния процес.
Другият от защитниците на подс. Е.Н.Д. – адв. Е.П. – от САК, също пледира за оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Защитникът
анализира съдържанието на ВДС от експлоатирани СРС, въз основа на което
заключава, че от употребените от свидетеля изрази – „Тръгнали сме отгоре надолу да връзваме…“, когато „Серго“ го пита и казва, че са забравени и „…до края на следващата седмица ще съм
вдигнал мрежата“, „Вие с вашите
мозъци отгоре … цялата полиция работи навсякъде по един и същи начин“, „Не мога да отида в сектора и да му седна на
компютъра директно“, не може да се направи еднозначен извод, че св. В. е
имал длъжностно качество. Посочва, че подс. Д. не е
имало как да знае, че св. В. е имал възможностите, като началник отдел в сектор
„Информационни технологии“, да влезе в системата на ведомството, без да сяда на
чужд компютър.
Намира
обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, за непрецизно, като сочи, че
вменените му във вина деяния са и обективно несъставомерни
по възведената правна квалификация. Посочва, че дори да се приеме, че Д. е
предлагал облага на св. В. и е съзнавал, че В. е длъжностно лице, то облагата е
предлагана с цел свидетелят да наруши служебните си задължения, а не за да
извърши правомерно поведение по служба, каквото е обвинението срещу подсъдимото
лице. Релевира доводи, че задълженията на св. В. са
били в насока администриране, одитиране, периодичен
анализ и осигуряване функционирането на мрежата на ГД „БОП“ – МВР, въз основа
на което прави извод, че подсъдимият не е предлагал на св. В. облага във връзка
с поведение, което спада в кръга на служебните му задължения. Сочи, че ако се
приеме тезата, че подс. Д. е имал съзнание относно
длъжностното качество на св. В., то подсъдимият следва да отговаря за
склоняването му към престъпление по служба, а не за извършване на действие,
което спада в кръга на служебните му задължения, поради което намира, че
инкриминираното от обвинението поведение на подсъдимия не се субсумира под състава на престъплението „подкуп“. Сочи на
несъответствие между текстовото формулиране на обвинението по отделните
пунктове по отношение на това, дали поведението на св. В. се е явило в
нарушение на служебните му задължения, или не.
Защитникът
акцентира, че св. В. не е нарушил служебните си задължения, тъй като е
предоставил на подс. Д. флаш-памет
със съдържание, което не му е било известно и която е съдържала съвсем различна
информация от тази, която се твърди от обвинението. Посочва, че от обективна
страна не е налице нарушение на служебните задължения от страна на св. В.,
доколкото същият не е бил наясно със съдържанието на предадената на Д. флаш-памет. В обобщение намира, че с деянието си подс. Д. не е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъплението „подкуп“.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
събрани по реда на чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е.Н.Д.
е роден е на *** г. в гр. З., ЕГН–**********, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше техническо образование, месторабота – ръководител
отдел „Вътрешен контрол“ в „Автомагистрали“ ЕАД, жител и живущ ***.
Подсъдимият Е.Н.Д.
постъпил в системата на МВР на 30.09.1998 г., като бил назначен на длъжност
„разузнавач І степен“ в сектор „Борба с организираната престъпност“ („БОП“) при
РДВР – Смолян и му било присвоено званието „лейтенант“ от МВР. Д. последователно
заемал длъжностите „разузнавач І степен“ в група „Контрабанда, наркотици и
тероризъм“ в сектор „БОП“ при РДВР – Смолян, считано от 18.06.2001 г.;
„разузнавач ІІ степен“ в 03 сектор „Фалшификации“ към 02 направление
„Икономика“ при ДНС „БОП“ – МВР, считано
от 16.07.2001 г.; „инспектор“ в 03 сектор „Фалшификации“ към 02 направление
„Икономика“ при ДНС „БОП“ – МВР, считано от 01.07.2002 г.; „старши инспектор“ в
03 сектор „Фалшификации“ към 02 направление „Икономика“ при ДНС „БОП“ – МВР,
считано от 01.07.2004 г.; „главен инспектор“ в 03 сектор „Фалшификации“ към 02
направление „Икономика“ при ДНС „БОП“ – МВР, считано от 01.07.2005 г.
Със Заповед,
рег. № К-2276/29.09.2006 г., на подс. Д. била
присъдена категория „Г“ – „инспектор ІІ степен“ и бил назначен на длъжност
„разузнавач ІІІ степен“ в сектор 04 „Фалшификации“ към отдел 02 „Икономика“ при
Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) на Национална
служба „Полиция“ (НСП) – МВР.
Със Заповед,
рег. № Аз-109/31.01.2007 г. на директора на НСП – МВР, Д. бил назначен на
длъжност „разузнавач ІІ степен“ в сектор 04 „Фалшификации“ към отдел 02
„Икономика“ при ГД „БОП“ – МВР, считано от 01.02.2005 г.
Със заповед,
рег. № 2029/29.01.2009 г. на главен комисар К. Г., подс.
Д. бил определен за ръководител на екип „Неистински електронни платежни
инструменти (ЕПИ)“, ситуиран в рамките на сектор 04
„Фалшификации“ към отдел 02 „Икономика“ при ГД „БОП“ – МВР, като в това му
качество подсъдимият участвал в заседания на Асоциацията на банките в България.
Със Заповед,
рег. № З-70/02.02.2009 г. на директора на ГД „Криминална
полиция“ – МВР (ГД „КП“ – МВР), подсъдимият бил назначен на длъжност
„разузнавач І степен“ в сектор 04 „Фалшификации“ към отдел 02 „Икономика“ при
Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ (ДПОТП) на
ГД „КП“ – МВР, считано от 09.02.2009 г.
Във връзка с
утвърден нов щат на ДПОТП при ГД „КП“ – МВР, със Заповед № З-244/31.03.2009 г.
на директора на ГД „КП“, Д. бил назначен на длъжност „разузнавач І степен“ в
сектор 03 „Фалшификации“ към отдел 02 „Трансгранична организирана престъпност“
към ДПОТП на ГД „КП“ – МВР, считано от 01.05.2009 г. Със Заповед, рег. №
з-502/15.07.2009 г. на директора на ГД „КП“ – МВР, му била присъдена по-висока
степен на категория „Г“ – І степен, считано от 15.07.2009 г.
Във връзка с функционалните си
задължения, подсъдимият бил командирован многократно в различни държави по
линия на международното сътрудничество; участвал и в обучение, организирано от
службите за сигурност на САЩ.
В качеството му на служител на ГД
„БОП“ – МВР, а впоследствие – и на ДПОТП при ГД „КП“ – МВР, Д. взел участие в
разкриването на множество лица и организирани престъпни групи, занимаващи се с
производство и разпространение на неистински платежни инструменти и документи
за самоличност. За постигнати високи резултати при изпълнение на служебните му
задължения, Д. бил награждаван многократно с „Обявяване на благодарност“ (м.
09.2000 г., м. 06.2001 г., м. 11.2005 г., м. 11.2006 г., м. 11.2008 г., м.
09.2009 г.); „Колективна парична награда“ (м. 04.2002 г., м. 07.2004 г., м.
12.2005 г.); „Индивидуална парична
награда“ (м. 11.2007 г., м. 05.2008 г.), „Огнестрелно оръжие“ от министъра на
вътрешните работи (м. 07.2004 г.) и „Почетен знак на МВР“ – ІІІ степен от
министъра на вътрешните работи (м. 07.2008 г.).
Във връзка с изпълнение на служебните
му задължения в сектор 03 „Фалшификации“ към отдел 02 „Трансгранична
организирана престъпност“ към ДПОТП на ГД „КП“ – МВР, подсъдимият създал и
поддържал агентурен апарат, състоящ се от нещатни
сътрудници (доброволни заявители), включително и анонимни такива, с чиято помощ
се стремял да получава информация за престъпления, чието разкриване било в
компетентността на служителите на сектора, в който работел. След
освобождаването му от заеманата от него длъжност в сектор „Фалшификации“ към
ДПОТП на ГД „Криминална полиция“ – МВР, привлечените от него нещатни сътрудници отказали да
продължат работа с друг оперативен работник в ГД „КП“ – МВР. Подсъдимият,
обаче, продължил да се интересува от привлечените от него сътрудници, на
приятелски начала, за да е в състояние да опази живота и здравето им, както и
да не бъдат разкрити от лицата, за които същите са предоставяли информация.
На 13.11.2009 г. подс.
Д. бил отстранен от заеманата от него длъжност към този момент – „разузнавач І
степен“ в сектор 03 „Фалшификации“ към отдел 02 „Трансгранична организирана
престъпност“ към ДПОТП на ГД „Криминална полиция“ – МВР.
По указание на
негов ръководител – неустановено по делото лице, подсъдимият подал заявление с
вх. № 33280/18.11.2009 г. по описа на СДВР, с което заявил желание да бъде назначен
на подходяща длъжност в СДВР. Със Заповед, рег. № з-20903/07.12.2009 г., Д. бил
назначен на длъжност „разузнавач ІV степен“ в 01 група към сектор „Икономическа
полиция“ при 03 РУ – СДВР, считано от 21.12.2009 г.
Със заповед рег. № з-215/15.04.2010
г. на ВНД Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, Д. бил преназначен на
длъжност „полицейски инспектор І степен“ в сектор „Противодействие на
незаконната миграция“ при Дирекция „Миграция“ – МВР, считано от 29.04.2010 г.,
която заемал до освобождаването му от системата на МВР.
След
освобождаването му от заеманата от него длъжност „разузнавач І степен“ в сектор
03 „Фалшификации“ към отдел 02 „Трансгранична организирана престъпност“ към
ДПОТП на ГД „Криминална полиция“ – МВР, подсъдимият вече нямал възможност да
достъпва информацията, съдържаща се в базите данни, ползвани в Дирекцията към
този момент, част от която представлявала и класифицирана информация, по
смисъла на ЗЗКИ.
Междувременно,
през м. август 2009 г., докато подсъдимият все още бил на работа в сектор 03
„Фалшификации“ към отдел 02 „Трансгранична организирана престъпност“ към ДПОТП
на ГД „КП“ – МВР, в сектора постъпила на стаж св. С. П.– към онзи момент
курсант в Академията на МВР. Роднина на св. П., който по това време работел в
ДА „НС“ – А.П., я запознал с подс. Д. и последният се
съгласил да бъде неин наставник. Свидетелката П.била настанена в стаята, в
която работел и подсъдимия в сградата, ползвана от ДПОТП на ГД „КП“ – МВР.
На 01.11.2009
г., св. П.била назначена на работа в сектор 03 „Фалшификации“ към отдел 02
„Трансгранична организирана престъпност“ към ДПОТП на ГД „КП“ – МВР. Малко след
постъпването й на работа, подсъдимият бил отстранен от заеманата от него
длъжност в Дирекцията и напуснал сградата, в която свидетелката продължила да
работи. Въпреки това, св. П.и подс. Д. продължили да
поддържат връзка покрай познанството си с А. П.. Имало случаи, в които А.П.и подс. Д. искали от св. П.да им предоставя информация за
лица, придобита от оперативни разработки по линия на фалшификациите, за което
св. П.уведомила прекия си ръководител.
Докато подс. Д. работел в ГД „БОП“ – МВР, а впоследствие – и в ДПОТП
при ГД „КП“ – МВР, местоработата му била в гр. София, бул. „********. В същата
сграда се помещавал и сектор „Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД
„БОП“ – МВР, оглавяван до м. април 2010 г. от св. Д.Ц. – на длъжност „Началник сектор“.
Отделът заемал четири помещения в сградата, находяща
се на посочения адрес, като те били обозначени само с номера на стаи, не и с
информация за помещаващите си в същите отдели или служители.
Служителите в
отдел „Информационни технологии“ в ГД „БОП“ – МВР, отговаряли за поддръжката на
компютърните информационни системи в Дирекцията, които към периода на напускане
на св. Ц. от заеманата от него длъжност, поради придобиване на право на пенсия
за трудов стаж и възраст, били около 1700, както и за поддръжка на мрежите и
обслужване на базите данни, с които служителите на Дирекцията работели.
Служителите на Дирекцията, сред които били и свидетелите П.И. и А.Ц. – и двете
заемащи длъжността „системни администратори“, подпомагали служителите на
останалите дирекции при работа с компютърните информационни системи и базите
данни.
В ГД „БОП“ –
МВР се поддържали три локални мрежи – едната осигурявала достъп до интернет,
втората осигурявала свързаност със системите на МВР, а третата осигурявала
свързаност само с ресурсите на ГД „БОП“ – МВР.
До м. април
2010 г. включително, служителите на Дирекцията имали възможност да ползват бази
данни, които били общи за всички звена на МВР, а също и бази данни, обслужващи
дейността само на тази Дирекция. Една от базите данни, ползвана в ГД „БОП“ –
МВР била т. нар. „Симба“, работата с която започнала
на неустановена дата в периода 1997 – 1998 г., в която се съдържала информация,
придобита за оперативно интересни лица и която позволявала да се правят връзки
между отделни лица. След 2000 г., в тази база данни не била въвеждана нова
информация и тя започнала да се ползва като архив. След 2000 г. информацията,
събирана в базите данни, била сегментирана, съобразно различните направления в
работата на Дирекцията.
В базите данни,
достъпвани от служителите на ГД „БОП“ – МВР, се въвеждала информация, придобита
вследствие оперативни разработки на служителите, като в голямата си част това
били разработки, които били довели до образуване на наказателни производства.
Информацията, която следвало да бъде въведена в базите данни, се преценявала от
съответните служители на Дирекцията и се въвеждала в системата от системни
оператори. Същата се съхранявала на сървъри, находящи
се в строго охранявано сървърно помещение в същата сграда.
Служителите на
ГД „БОП“ – МВР достъпвали до информацията, налична в базите данни, съдържащи
оперативна информация, която била въведена от други оперативни служители, само
след като попълнели съответни индигирани бланки,
съдържащи искане за предоставяне на съответната информация и базата данни, от
която следвало да бъде извлечена информацията, и получели разрешение за това от
Директора на ГД „БОП“ – МВР. В случай, че такова разрешение било получено,
съответният служител получавал право на достъп до информацията със собствен
персонален идентификационен код. Достъпването в системата оставяло
информационна следа.
Когато
информация, съдържаща се в базите данни, ползвани в ГД „БОП“ – МВР, се
изисквала не от служител на Дирекцията, а от трето лице, тази информация се
извличала от базите данни от системните администратори И. или Ц., които я
предоставяли на Директора на Дирекцията за преценка, дали да бъде предоставена
на заявителя, или не.
Служителите на
съответните отдели в ГД „БОП“ – МВР, били съветвани от св. Ц. да не оставят
записана оперативна информация на компютрите си, а да я съхраняват на хартиен
носител в предоставените им сейфове. Когато информацията следвало да бъде
изнесена извън служебни помещения на електронен носител – дискета или USB, това се извършвало само с участието на въоръжен
служител.
Освен
съответния служител, до информацията, записана на всеки от компютрите в
Дирекцията, имали достъп всички лица с администраторски права, каквито били
свидетелите Ц., И. и Ц., а след 04.06.2010 г. – и св. В.. Узнаването на
информация от компютър на друг от служителите на ГД „БОП“ – МВР от тези лица, в
нарушение на принципа „необходимо да се знае“, обаче, съставлявало нарушение на
служебните им задължения.
Подсъдимият и
св. Ц. се познавали като служители на ГД „БОП“ – МВР; св. Ц. имал информация,
че подс. Д. работи по направление фалшификации на
парични знаци и документи за самоличност. Имало случаи, в които Ц. придружавал
екипи, в които бил включван и подс. Д., при
оперативни реализации и извършване на действия по разследването, за да
обезпечава иззетите технически средства. Двамата не общували извън необходимото
за изпълнение на служебните си ангажименти. Свидетелите И. и Ц. също познавали
подсъдимия като служител в Дирекцията.
След като св. Ц.
бил освободен от заеманата от него длъжност – началник на сектор „Информационни
технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, тази длъжност била заета от
св. М.В.. Промяната в персоналния субстрат на сектора била доведена до знанието
на останалите началници на отдели в Дирекцията. Към тази дата, подс. Д. вече не заемал длъжност в ДПОТП при ГД „КП“ – МВР
и местоработата му не била в сградата, в която се помещавала Дирекцията, а в
тази на 03 РУ – СДВР.
Свидетелят М.С.В.
работел в системата на МВР от 2001 г. Първоначално същият бил назначен на
длъжност „системен инженер“ в Дирекция „Миграция“ – МВР, където работела и
съпругата на подсъдимия, а от 2006 г. – и като „системен инженер“ в Дирекция
„Документи за самоличност“ – МВР, като местоработата му била в сграда, находяща се в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 48.
Там работела и съпругата на подсъдимия. През 2007 г., св. В. постъпил на работа
в ГД „БОП“ – МВР.
Със Заповед
рег. № 10-12оп/20.01.2010 г. на Директора на ГД „БОП“ – МВР, св. В. бил
назначен на длъжност „разузнавач ІІІ степен“ в сектор 03 „Оперативна защита“
към 06 отдел „Специални операции“ при ГД „БОП“ – МВР, считано от 21.01.2010 г.
Със Заповед рег. № 10-46оп/12.03.2010 г. на Директора на ГД „БОП“ – МВР, във
връзка с утвърден нов щат на ГД „БОП“ – МВР, св. В. бил назначен на длъжност
„разузнавач ІІІ степен“ в сектор 03 „Оперативна защита“ към 05 отдел „Специални
операции“ при ГД „БОП“ – МВР, считано от 15.03.2010 г.
През този
период от време, св. В. осигурявал поддръжката на компютрите и компютърните
информационни системи, ползвани от служителите към отдел „Специални операции“
при ГД „БОП“ – МВР, които работели под прикритие. За да може да изпълнява
служебните си задължения като т. нар. „кавър“, както бил известен, без да
създава риск от разкриване на колегите си, работещи под прикритие, св. В. не
афиширал това, че е служител в ГД „БОП“ – МВР, а се представял като лице, което
се занимава с поддръжка на компютрите в МВР.
Свидетелят В.
посещавал сградата на ГД „БОП“ – МВР, находяща се в
гр. София, бул. „********, сравнително рядко, когато имал необходимост да
обмени информация със св. Ц. или друг служител по преценка на Директора на
службата, като отново не афиширал това, че заема длъжност в друг сектор на
Дирекцията. По делото не се установява подсъдимият и св. В. да са се срещали и
общували в сградата, в която се помещавала ГД „БОП“ – МВР, в която до 13.11.2009
г. било работното място на Д..
След
освобождаването на св. Ц. от длъжност, поради придобиване право на пенсия за
стаж и възраст, със Заповед № К-6405/01.06.2010 г. на Министъра на вътрешните
работи св. В. бил временно назначен на длъжност Началник на сектор
„Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, считано от
04.06.2010 г., която длъжност заемал до 15.02.2011 г., когато бил назначен на
длъжност „Началник сектор“ на сектор 02 „Информационни технологии“ на 07 отдел
„КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР.
Към датата на
встъпване на св. В. на длъжността Началник на сектор „Информационни технологии“
към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, Дирекцията вече се помещавала в друга
сграда – в гр. София, бул. ********. Това било и работното място на свидетеля.
По делото не се установява подс. Д. да е посещавал
сградата, находяща се на посочения адрес.
Към м. октомври
2010 г., в качеството си на временно изпълняващ длъжността Началник сектор
„Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР (назначен със
Заповед № К-6405/01.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи), св. В. имал
разрешение за достъп до класифицирана информация, определена по реда на чл. 37
от ЗЗКИ. Основните права и задължения на свидетеля произтичали от:
1. Закон за
защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) – чл. 3, ал. 1 – „Достъп до
класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за
достъп, при спазване на принципа „необходимост да се знае“, освен ако този
закон предвижда друго; чл. 3, ал. 2 – „Принципът „необходимост да се знае“ се състои
в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за
лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв
достъп.“; чл. 18, ал. 1 – „Служителите в организационните единици, получили
разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са
длъжни: 1. Да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп“;
чл. 19 – „Лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация във
връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са длъжни да спазват
условията и реда за защита на класифицираната информация“;
2. Правилника
за приложение на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ) – чл.
102 – „За служителите по чл. 101, ал. 1 (служители получили разрешение за
достъп до класифицирана информация), е забранено: т. 1 – Да разгласяват
класифицирана информация в нарушение на законоустановения
ред; т. 3 – Да изнасят материали, съдържащи класифицирана информация, извън
организационната единица и в нарушение на установения за това ред; т. 6 – Да
размножават, фотографират и унищожават материали, съдържащи класифицирана
информация, в нарушение на установения за това ред“;
3. Специфична
длъжността характеристика на длъжността „Началник на сектор 02 „Информационни
технологии“ към 07 отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ при
ГД “БОП“ – МВР: „Отговаря за извършването на администриране, одитиране и периодичен анализ на функционирането на мрежата
за предаване на данни на ГД „БОП“ и за изпълняване на изискванията за
регистрация на автоматизираните фондове на ГД „БОП“ при ред и условия,
установени с инструкция на МВР. ... Изпълнява функции на орган по развитие и
експлоатация на АИС или мрежи..., Организира, следи и контролира спазването на
изискванията и разпоредбите на ЗЗКИ при изготвяне, даване на степен на
секретност, регистрацията и съхраняването на документите в сектора.“
В това си
качество, св. В. администрирал компютърната мрежа на ГД „БОП“ – МВР, като имал
достъп до базите данни и компютърните системи, достъпни на служителите от
Дирекцията. Свидетелят имал достъп и до класифицираната информация, съдържаща
се в база данни „Симба“ и до компютърните системи,
ползвани от оперативните работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел
„Трансгранична организирана престъпност“ към Дирекция „Противодействие на
организираната и тежката престъпност“ на ГД „Криминална полиция“ – МВР, както и
съдържащите се в тях компютърни данни, включително и относно водените от
оперативните работници оперативни дела и проследяване на лица по линия на
подправени парични знаци и неистински електронни платежни инструменти.
Подсъдимият и
св. В. били познати. Познанството помежду им датирало от неустановена по делото
дата в периода 2002 г. – 2004 г. и било по повод на това, че към този период от
време св. В. и съпругата на подсъдимия – Е.Д., били колеги в Дирекция
„Миграция“ – МВР, а след това и в Дирекция „Документи за самоличност“ – МВР.
Свидетелят В. имал информация, че съпругът на Е.Д. работи в ГД „БОП“ – МВР.
От съпругата си
подс. Д. разбрал, че св. В. се занимава с поддръжка
на компютърните системи в Дирекция „Миграция“ – МВР и на неустановена по делото
дата го помолил да ремонтира семейния му настолен компютър. Свидетелят получил
компютъра от служебното помещение на Д. и след като го отремонтирал,
отново го върнал там. За благодарност сем. Д.го поканили в дома си – на
неустановена по делото дата през лятото на 2005 г., за да го почерпят. На
неустановена по делото дата през 2007 г. съпругата на подс.
Д. помолила св. В. да инсталира лаптоп и рутер, които си били закупили, в дома
им и свидетелят им оказал тази услуга, като престоял в дома на сем. Д.около 10
– 15 минути, но не останал да се почерпят, тъй като бил уморен. До м. юли 2010
г. взаимоотношенията между сем. Д.и св. В. били нормални, приятелски.
На неустановена
по делото дата през м. юли 2010 г., св. В. посетил по служба сградата, находяща се на бул. „Мария Луиза“ в гр. София, в която се
помещавали служителите на Дирекция „Документи за самоличност“ – МВР, където
срещнал Е.Д.. В хода на срещата им, тя го помолила да ремонтира нетбука й марка „Ейсър“, и
свидетелят се съгласил, като го взел в дома си, за да го ремонтира. До края на
м. септември св. В. не успял да го отремонтира, тъй
като бил ангажиран, и не го върнал на Д.. На неустановена по делото дата в края
на м. септември, Д. му позвънила и се поинтересувала за нетбука
си, при което св. В. поел ангажимент в кратък срок да й го занесе.
На неустановена
по делото дата в началото на м. октомври 2010 г. св. В. взел отремонтирания от него нетбук на Д.
в себе си и след края на работния ден й позвънил, за да я уведоми, че го носи
със себе си и ще се отбие до дома й да го остави. Свидетелят помолил Д. да
слезе пред блока, в който живеела с Д. ***, за да й го остави, за да не се
налага да се качва до жилището й.
Свидетелят В.
пристигнал пред дома на Д.след 20,00 ч. същия ден, но вместо Д., пред входа
слязъл подс. Д., който предложил на свидетеля да го
почерпи за услугата по отремонтиране на компютъра. В.
се съгласил, тъй като бил свършил услуга на Д.– да ремонтира нетбука, и по предложение на Д. двамата отишли в пицария „Лачони“, находяща се в ж.к.
„Хаджи Д.“, до****и магазин „Фантастико“, където си
поръчали бира и мезе.
В хода на
разговора помежду им, подсъдимият се оплакал на св. В., че след отстраняването
му от службата имал финансови затруднения, както и че бил закупил апартамент и
изплащал кредита за него. Попитал свидетеля как се справя и дали желае да
изкара допълнително пари. Свидетелят В. го попитал как си представя това, на
което подсъдимият отговорил, че свидетелят работи на компютри и има информация
какво си пишат колегите му от сектора. Споменал пред свидетеля имена на негови
бивши колеги от сектор „Фалшификации“ – Началника на сектора „М. З.“, св. С.П.,
„В.“, като обяснил на свидетеля кой от тях в коя стая работи и кое бюро заема.
Свидетелят В. обяснил на подсъдимия, че това ще бъде трудно и, че колегите му
могат да се усетят, но подсъдимият настоял, че с предшественика му – Д.Ц.,
работели добре, а свидетелят се дърпал. В. обяснил, че исканата информация е
класифицирана и не следва да дава достъп до нея, при което подсъдимият му
обяснил, че на месец може да дава на свидетеля между 200 и 2000 долара, в
зависимост от съдържанието на предоставяната от него информация. Подсъдимият
уточнил пред свидетеля, че искал информация относно оперативни реализации,
планове, справки за реализации и всичката документация, която води един
оперативен работник, като поискал от свидетеля да копира информацията на флаш-памет и уточнил, че флаш-памет
от 1 GB ще бъде предостатъчна, за да побере информацията. Посочил, че на първо
време го интересува информация за разработка за К.“, като предложил на
свидетеля да провери по конкретно име в компютрите, след което, ако има
възможност, да изтегли информацията от компютъра на флаш-памет.
Свидетелят поискал да контактува само с подсъдимия, но последният предложил на
свидетеля да се среща с жена му и на нея да оставя флашките,
а впоследствие подсъдимият щял да му се обажда, за да се уточняват кога ще му
даде парите. Подсъдимият не уточнил произхода на паричните средства, само
заявил на свидетеля, че работи с хора, които „не виждат слънце“. Подсъдимият
съобщил на свидетеля, че знае, че е разработван от Дирекция „Вътрешна
сигурност“, по сигнал, че задържано лице в гр. Велико Търново било съобщило, че
му е давало 20 000 евро на месец, за да го пази и информира, но отрекъл да е
получавал такава сума пари.
Разговорът
между подсъдимия и свидетеля продължил около час, като в края му подсъдимият
поискал сметката и при плащането й демонстративно извадил пачка банкноти, като
дал възможност на свидетеля да я възприеме. След това извадил кутия от цигари,
взел я със себе си, отишъл до тоалетната и на връщане оттам оставил цигарената
кутия на масата. При тръгването им от заведението, подсъдимият казал на
свидетеля да вземе цигарената кутия и да закупи три флашки
с пръстова идентификация за сто долара. Свидетелят взел цигарената кутия и след
като се разделил с подсъдимия, по пътя към автомобила си, я изхвърлил в
тревните площи, без да я отваря и да възприема съдържанието й.
На следващия
ден св. В. се явил по служба при прекия си ръководител С.Ф.и по време на
разговора помежду им, съобщил за разговора му с подсъдимия. В хода на разговора
помежду им и със служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – К.З., било взето решение
св. В. да продължава да се среща и да разговаря с подсъдимия, като привидно
изразява съгласие да му съдейства и да намира интересуваща го информация от
компютърните системи на бившите му колеги. Свидетелят дал съгласие да бъдат
използвани по отношение на него специални разузнавателни средства. В. бил
инструктиран каква информация да предоставя на подсъдимия при следващите им
срещи и какво да бъде поведението му.
На 29.10.2010
г., със св. В. се свързала съпругата на подсъдимия, като му съобщила, че се
нуждае спешно от ремонт на лаптопа си. Подсъдимият обещал в най-скоро време да
го ремонтира. На 02.11.2010 г. със свидетеля се свързал подсъдимият и двамата
се уточнили да се срещнат два дни по-късно.
На 04.11.2010
г. за времето от 19,10 ч. до 20,40 ч. подсъдимият и св. В. ***, в пицария „Лачони“, находяща се в ж.к.
„Хаджи Д.”, до ****и магазин „Фантастико“. В хода на
срещата, св. В. се оплакал на подсъдимия, че има „още една седмица връзване“ на кабели и, че работят само двама
човека, тъй като техен колега „Марин“ е болен; уточнил, че има два „невързани“
етажа, като „Серго“ го бил срещнал и го попитал „какво става, бе, вие ни забравихте“.
Подсъдимият му заявил: „Виж сега, за да
има регулярност, за да се спасиме, трябва да сме
точни. Разбираш ли?“, като на въпроса на свидетеля какво има предвид под
„регулярност“, подсъдимият пояснил: „Регулярност,
ако можеш да вземеш това, което падне, това значи регулярно, ежемесечно“.
Свидетелят го попитал: „Добре, ти искаш
всеки месец, как да те разбера, да конкретно да търся нещо като име, знам ли,
как?“, на което подсъдимият отговорил: „Да
се сдобие информация накъде се насочват. Просто информация търсим, разбираш ли
ме?“. Свидетелят отговорил, че „…не е
чак толкова лесно както си го представяш. Не знам … какво ти е обяснявал и
какво е правил. Това изисква време, време да изключим
тоя компютър, дето си ми казал. И никой да не ме занимава. Сложни са нещата, ще
го направим щом държиш, ама не очаквай цък и готово. А не мога да отида в
сектора, да му седна на компютъра директно.“. Подсъдимият отново обяснил на
свидетеля, че трябва да вземе флаш-памет, на която да
записва информацията. Посочил му, че конкретно го интересували лица с имена К.“
и „А.“, като за последния уточнил, че бил задържан в ареста („К., да. А. ме интересува…А.. Той е задържан
в ареста на… ме интересува“), както и документи по Европол,
„…примерно от първи септември или тогава
говорехме от първи август…“. В хода
на разговора уточнил, че го интересува и лице с имена „С.П.“. Насочил свидетеля
да търси в компютрите на „Парите“ и най-вече на „картаджийте“
(„Като файлове. От първи октомври,
картаджии. Ако уцелиш „Парите“, уцели „Парите“, не знам. Но по-интересно ми е
картаджиите“), като ги изброил поименно като „С., М., С., В., там не знам кои са. Пет човека, шест.“ и обяснил на
свидетеля в кои стаи са разположени те. Двамата заговорили за цигарената кутия,
която на предходната среща помежду им подсъдимият бил дал на свидетеля, като в
хода на разговора свидетелят отрекъл да е видял какво има в кутията, а
подсъдимият му казал, че вътре е имало шестстотин долара. Двамата не уточнили
конкретен размер на паричната сума, която свидетелят щял да получи при набавяне
на исканата от подсъдимия информация. Заговорили за това, че свидетелят е много
натоварен, при което последният заявил на подсъдимия: „Всичко ми е, виждаш, че съм ВНД“ (вж. изготвено ВДС „звукозапис“, обективирано на хартиен носител по протокол рег. №
RB202010-001-05-04-С-340 от 24.11.2010 г., от приложено специално
разузнавателно средство (СРС) – „подслушване“ на 04.11.2010 г.).
Следващата
среща между подсъдимия и св. В. била проведена на 12.11.2010 г. за времето от
20,00 ч. до 20,15 ч. в гр. София, на ул. „Ангел Войвода“, срещу ***в ж.к.
„Хаджи Д.“***. На тази среща св. В. уведомил подсъдимия, че се е „ровил“ за „С.П.“
и установил, че е организатор на печатница; уведомил го и за разработка срещу
лице с прякор „Г.“. Подсъдимият казал на свидетеля: „Еми да действаме. Ама, гледай сега, вземи им трясни
малко файлове, актуални … между първи септември, първи октомври, каквото
прецениш, Да бъде максимално. То първи октомври те не са работили. Първи
септември“. Двамата обсъждали и лица с имена „Серафим Антонов“, по прякор „Ф.“
и „А.“. Обсъждали да проведат следващата среща „пак в сряда“, като подсъдимият отново приканил свидетеля: „Ама, трясни поне
един от техните, един, два“, и в отговор на въпрос от свидетеля: „Искаш компютър с файлове ли, това ли да
разбирам?“, отговорил положително: „Да
… Да е картаджийски. … дръпни ги там файловете на
един. Примерно, на В.и на М.С.и някои. Аз другите две имена не ги знам.
Картаджиите трябва да ги оцелиш кои са. … С. е
едната. В.И. е другия. М.С.е третия. И още двама има.“ Уточнили се
следващата среща да стане на 17.11.2010 г. (вж. изготвено ВДС
„звукозапис“, обективирано на хартиен носител по
протокол рег. № RB202010-001-05-04-С-339 от 24.11.2010 г., от приложено
специално разузнавателно средство (СРС) – „подслушване“ на 12.11.2010 г.).
Междувременно,
на 16.11.2010 г. в 09,00 ч. св. В., в качеството си на свидетел с тайна
самоличност под идентификационен номер едно, предал на наблюдаващия прокурор
при СГП по досъдебно производство (ДП) № 30-С/2010 г. по описа на СО – СГП, пр.
пр. № 4-2678/2010 г. по описа на СГП, флаш-памет „TRANSCEND“,
2GB с № **********. На същата дата в 09,30 ч. флаш-паметта
била предадена от наблюдаващия прокурор на служител в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ – МВР, като в 16,30 ч. била върната на наблюдаващия прокурор и на
17.11.2010 г. в 19,00 ч. била предадена от последния на св. В.. В този период
от време, по отношение на флаш-паметта било приложено
специално разузнавателно средство „белязване“ по
искане за използване на СРС с рег. № RB421132-001-09/6-4149 от 03.11.2010 г. по
регистъра на СГП, с разрешение на председателя на СГС с рег. №
RB401049-001-09/14-5212 от същата дата. На флаш-паметта
били записани и файлове, съдържащи класифицирана информация, касаеща работата на сектор „Фалшификации при ДПОТП, а
именно – докладна на Директора на ГД „БОП” Елин Пелин Радо от 14.11.2010 г.;
докладна на Директора на ГД „БОП“ командировка Стара Загора от 04.10.2010 г.;
докладна правна помощ Чехия от 02.10.2010 г.; искане за оперативно проучване
Радо; план за реализация С..
На 17.11.2010
г., за времето от 20,02 ч. до 20,11 ч. в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.”***, се
състояла следващата среща между подсъдимия и св. В.. На тази среща св. В., в
отговор на въпрос на подсъдимия какво е свършил, обяснил „…свършихме нещо, както искаше… Точно както каза на твоя любимец там, М.,
от неговия. Дръпнах нещо, ама не съм го гледал, просто, нямаше време. … Не съм
го чел, просто, файлове които ми каза от определена дата дръпнах и това е…“.
При това подсъдимият заявил на свидетеля, че ще му остави парите, като го
посъветвал да ги обмени в различни обменни бюра („Аз ще ти оставя парите. Да не побегнеш.“ … „да не се изплашиш“…
„Най-вероятно са поредни номера. Това да не те плаши.“… „Истински са. Обаче ще
ти дам пет банкноти по сто долара“… „Ще ги смениш в различни чейнчове … Недей на куп да сменяваш“.). Подсъдимият
поръчал на св. В. да атакува „…ония на
кредитните карти“ и по-конкретно да потърси информация от Европол за „Серафим Антонов“, за когото дал разяснения, че
е „рекетьор“. Подсъдимият се поинтересувал колко файла са записани на флаш-паметта и получил отговор от св. В., че са записани
два файла.
След като св. В.
му дал носената от него флаш-памет „TRANSCEND“, 2GB с
№ **********, подсъдимият му дал 5 бр. банкноти с номинал всяка от по 100
американски долара с номера № НВ30846691Р, НВ30846690Р, FK32830365В,
FK32830366В, НВЗ1887281А, на обща стойност 725.40лева (седемстотин двадесет и
пет лева и четиридесет стотинки). Тогава св. В. изрекъл предварително
уговорената със служителите на реда кодова дума, при което последните
пристъпили към задържане на подсъдимия (вж. изготвено ВДС „звукозапис“, обективирано на хартиен носител по протокол рег. №
RB202010-001-05-04-С-338 от 24.11.2010 г., от приложено специално
разузнавателно средство (СРС) – „подслушване“ на 17.11.2010 г.).
На същата дата
– 17.11.2010 г. в 20,45 ч., св. В. предал доброволно на органите на реда
получената от подс. Д. парична сума – 5 бр. банкноти,
всяка с номинал от 100 американски долара, със сер. №
№ НВ30846691Р, НВ30846690Р, FK32830365В, FK32830366В, НВЗ1887281А, което било обективирано в протокол за доброволно предаване от същата
дата и фотоалбум към него (т. ІІ, л. 5 – 16 от досъдебното производство).
Видно от заключението
на назначената в хода на досъдебното производство и изготвена от в.л. С.П.
техническа експертиза – протокол № 11/ДОК-17 от 13.01.2011 г., се установява,
че изследваните 5 бр. банкноти, всяка с номинал от 100 американски долара, със
серийни номера НВ30846691Р, НВ30846690Р, FK32830365В, FK32830366В, НВЗ1887281А,
са истински.
Видно от
заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета като доказателство по
делото, дадените от подс. Д. на св. В. 5 бр.
банкноти, всяка с номинал от 100 американски долара, са на обща стойност 725,40
лв. (седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки).
За времето от
21,50 ч. до 23,00 ч. на 17.11.2010 г., бил извършен обиск на подс. Д., въз основа на разрешение от 11.11.2010 г. на съдия при съответния първоинстанционен
съд – СГС, НО, постановено по НЧД № С-903/2010 г. по описа на същия съд. При
извършеното действие по разследването, у подсъдимия били установени и
иззети 20 бр. американски доларови
банкноти с номинал всяка от по 100 американски долара, като част от тях били от
една и съща серия и последователни номера, съвпадащи със серията и
последователността на номерата на дадените такива на св. В.. Установена и
иззета била и флаш-паметта марка „TRANSCEND“, 2 GB, с
№ **********, предадена му по-рано същия ден от св. В..
Видно от заключението
на назначената и изготвена Химическа експертиза № 11/ФЗХ-29 от 01.02.2011 г.,
изготвена от в.л. Р.П., по представената за изследване обтривка
от флаш-памет „TRANSCEND“, 2 GB, се установява
наличие на флуоресциращо вещество, а по обтривките от
лява и дясна ръка на подс. Д., както и по контролните
проби, не се установява наличие на такова вещество.
Въз основа на
заключението на назначената и приета компютърно-техническата експертиза,
Приложение 5 (т. V, л. 22 – л. 64 от досъдебното производство,), се установява,
че съдържанието на иззетата от Д. на 17.11.2010 г. 1 бр. флаш-памет,
„TRANSCEND“, 2 GB, с № **********, е класифицирана информация, по смисъла на
чл. 1, ал. 3 от ЗЗКИ, касаеща работата на сектор „Фалшификации“
при ДПОТП – МВР, а именно: докладна на Директора на ГД „БОП“ Елин Пелин „Радо“
от 14.11.2010 г.; докладна на Директора на ГД „БОП“ „командировка Стара Загора“
от 04.10.2010 г.; докладна правна помощ Чехия от 02.10.2010 г.; искане за
оперативно проучване „Радо“; план за реализация „С.“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, а именно:
обясненията на подс. Е.Н.Д., депозирани в о.с.з. на 11.06.2021 г.; показанията
на св. М.С.В., депозирани в о.с.з. на 08.07.2020 г., 12.10.2020 г. и на
11.06.2021 г., тези, депозирани в хода на досъдебното производство по НЧД № С –
883/2010 г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав (т. 1, л. 105 – 108 от
досъдебното производство), приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и тези, депозирани от св. В.
пред друг състав на съда – по НОХД № С –
24/2016 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав (л. 39 – 49 и л. 84 – 86 от НОХД №
С – 24/2016 г.); показанията на св. С.И.П., депозирани в о.с.з. на 02.12.2020
г.; показанията на св. Д.Г.Ц., депозирани в о.с.з. на 24.02.2021 г.; показанията на св. П. Т.И.,
снети в о.с.з. на 13.04.2021 г.; показанията на св. А. Х.Ц., снети в о.с.з. на
13.04.2021 г.;
приемо-предавателни
протоколи от 16.11.2010 г. и 17.11.2010 г. (т. 2, л. 1 – 4 от досъдебното
производство), протокол за доброволно предаване от 17.11.2010 г. (т. 2, л. 5 –
6 от досъдебното производство), ведно с фотоалбум към него (т. 2, л. 7 – 16 от
досъдебното производство), протокол за обиск на подс.
Д. от 17.11.2010 г. (т. 2, л. 20 – 26 от досъд. п-во), договор за покупко-продажба на МПС от 17.09.2010 г.
(т. 2, л. 29 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 58, том VІ, рег. №
8948, дело № 922/2007 г. по описа на нот. Светлана
Запрянова (т. 2, л. 30 – 31 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване от 17.11.2010 г. от подс. Д. (т.
2, л. 34 – 35 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване
от 18.11.2010 г. на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, ******, ползван от
подс. Д. (т. 2, л. 37 – 39 от досъдебното
производство), протокол за доброволно предаване от 17.11.2010 г. от подс. Д. (т. 2, л. 34 – 35 от досъдебното производство), справки
от мобилни телефонни оператори (т. 1, л. 18 – 46, т. 3, л. 30 - 34 от досъдебното
производство), протоколи за оглед на веществени доказателства от 04.01.2011 г.,
от 29.12.2010 г. и от 01.06.2011 г. (т. 4, л. 22 – 43 и т. 5, л. 69 – 97 от
досъдебното производство), кадрова справка за служебната дейност на Е.Н.Д.,
ведно със заверени преписи на заповеди от личното му трудово досие и длъжностни
характеристики (т. 2, л. 105 – 129 от досъдебното производство), протоколи за
оглед на веществени доказателства от 04.01.2011 г. и 29.12.2010 г. (т. 4, л. 22
– 43 от досъдебното производство), разписки от 27.02.2012 г. и от 16.03.2012 г.
(т. 7, л. 9, л. 10 – 11 от досъдебното производство), кадрова справка за
служебната дейност на С.И.П., ведно със заверени преписи на акт за встъпване в
длъжност и от личното й трудово досие и длъжностно характеристика (т. 10, л. 51
– 58 от досъдебното производство), кадрова справка за служебната дейност на М.С.В.,
ведно със заверени преписи от личното му трудово досие и длъжностно
характеристика (т. 10, л. 66 – 77 от досъдебното производство);
писмо от СГП, СЗ „Антикорупция – 1 група“, към което са приложени писмо на
МВР, ГД „БОП“ до СГП, 1 отдел „Специализиран“, рег. № 126600 - 10308 от 02.08.2016 година, заедно
с приложени към него заверени преписи на заповед рег. №1140/20.05.2010 година,
за назначаване на държавен служител на МВР, специфична длъжностна
характеристика на длъжността началник на сектор „Информационни технологии“ към
Отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, специфична длъжностна характеристика на
длъжността „Специалист VI - I степен“ в сектор „Информационни технологии“ към
отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР и писмо от ПРБ – СГП, отдел 1 „Специализиран“,
рег. № 20-221/19.07.2016 г. (л. 103 –
111 от съдебното производство по НОХД № С – 24/2016 г. по описа на СГС, НО,
20-ти състав); писмо от МВР – Дирекция „Човешки ресурси“, с рег. №
812100-11544/05.06.2017 г., ведно с приложени към него в заверени преписи от
заповед с рег. № К-6405/ 01.06.2010 г., за временно назначаване на длъжност на
държавен служител от МВР, както и Специфична длъжностна характеристика на
длъжността началник на Сектор „Информационни технологии“ към отдел „КИАД“, при
ГД „БОП“ – МВР (т. 5, л. 128 – 133 от съдебното производство по НОХД № С –
24/2016 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав);
писмо от ДА „НС“, с
рег. № 28-1238/07.06.2017 г., заведено в съда на 13.06.2017 г., ведно с
приложени към него в заверени преписи на заповед рег. № К-6405/ 01.06.2010 г.,
за временно назначаване на длъжност на държавен служител от МВР и акт за
встъпване в длъжност от 04.06.2010 г. (л. 138 – 140 от съдебното производство
по НОХД № С – 24/2016 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав); писмо от МВР –
Дирекция „Човешки ресурси“ рег. № 812100-14278/07.07.2017
г. (л. 150 от съдебното производство по НОХД № С – 24/2016 г. по описа на СГС,
НО, 20-ти състав); писмо от ГД „БОП“ – МВР, рег. № 126600-7875/10.07.2017 г.
(л. 153 – 154 от съдебното производство по НОХД № С – 24/2016 г. по описа на
СГС, НО, 20-ти състав); писмо от ГД „БОП“ – МВР, рег. № 126600-8370/21.07.2017
г. (л. 156 от съдебното производство по НОХД № С – 24/2016 г. по описа на СГС,
НО, 20-ти състав);
писмо от ГД „БОП“ –
МВР, изх. № 6930/09.04.2021 г. (л. 162 от съдебното производство пред
настоящата инстанция); Инструкция № RB202009-001-05*02-29-Iз-20 от 17.12.2008 г. с поставен гриф
за сигурност „Секретно!“ и дата на класифициране 30.10.2008 г. с правно
основание чл. 28, ал. 2, т. 2, вр. с Приложение № 1
към чл. 25, Раздел ІІ, т. 3 от ЗЗКИ с наименование „Инструкция за дейността на
оперативно – издирвателните структури със
сътрудниците на МВР“; справка за съдимост на подс. Д.
(л. 27 и л. 200 от съдебното производство пред настоящата инстанция);
заключенията на
назначените и изготвени техническа експертиза № 11/ДОК – 17 (т. 4, л. 5 – 9 от
досъдебното производство), химическа експертиза № 11/ФЗХ – 29 (т. 4, л. 47 – 91
от досъдебното производство), компютърно – техническа експертиза (т. 5, л. 22 –
64 от досъдебното производство), компютърно – техническа експертиза (т. 6, л. 9
– 36 от досъдебното производство), съдебно – оценителна експертиза (т. 10, л.
39 – 40 от досъдебното производство) и допълнителна съдебно – оценителна
експертиза (т. 10, л. 44 – 46 от досъдебното производство) и разясненията на
изготвилите ги вещи лица;
веществени доказателства
– 5 бр. банкноти с номинал всяка от по 100 американски долара с номера №
НВ30846691Р, НВ30846690Р, FK32830365В, FK32830366В, НВЗ1887281А и 1 бр. флаш-памет „TRANSCEND“, 2GB с № **********;
веществени доказателствени средства (ВДС) – оптични носители на
информация; обтривки; изготвено ВДС „звукозапис“, обективирано на хартиен носител по протокол рег. №
RB202010-001-05-04-С-319/24.11.2010 г., от приложено специално разузнавателно
средство (СРС) – „подслушване“ на 09.06.2010 г., по искане за използване на СРС
рег. № RB421132-001-09/6-2222/28.05.2010 г. и разрешение за използване на СРС
на СГС рег. № RB2595/28.05.2010 г.; изготвено ВДС „звукозапис“, обективирано на хартиен носител по протокол рег. №
RB202010-001-05-04-С-324/24.11.2010 г., от приложено специално разузнавателно
средство (СРС) – „подслушване“ на 02.09.2010 г., по искане за използване на СРС
рег. № RB421132-001-09/6-3006/19.075.2010 г. и разрешение за използване на СРС
на СГС рег. № RB401049-001-09/14-3492/20.07.2010 г.; изготвени ВДС „звукозапис“,
обективирани на хартиен носител по протоколи рег. №
RB202010-001-05-04-С-338, № RB202010-001-05-04-С-339 и №
RB202010-001-05-04-С-340 – и трите от 24.11.2010 г., от приложено специално
разузнавателно средство (СРС) – „подслушване“ на 04.11.2010 г., на 12.11.2010
г. и на 17.11.2010 г., по искане за използване на СРС рег. №
RB421132-001-09/6-3012/19.07.2010 г. и разрешение за използване на СРС на СГС
рег. № RB401049-001-09/14-3494/20.07.2010 г.; изготвено ВДС „протокол за белязване и сравнителна проба“, обективирано
на хартиен носител по протокол с рег. №
RB202007-001-05/0403-14-ВДС-916/09.12.2010 г. от приложено специално
разузнавателно средство „белязване“ по искане за
използване на СРС с рег. № RB421132-001-09/6-4149 от 03.11.2010 г. по регистъра
на СГП, с разрешение на председателя на СГС с рег. № RB401049-001-09/14-5212 от
същата дата.
Събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства, и писмени и веществени
доказателства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред
от досъдебната фаза на процеса, както и способите на доказване – експертизи,
подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.
Така, фактите и обстоятелствата по отношение на личността на подс.
Д., съдебното му минало и заеманите от него длъжности в системата на МВР от
30.09.1998 г. до напускането му, съдът прецени, като изцяло кредитира с
доверие съобщеното от този подсъдим в обясненията
му пред настоящия съдебен състав, в о.с.з. на 11.06.2021 г., и отразеното в
писмените доказателствени средства по делото – кадрова
справка за служебната дейност на Е.Н.Д., ведно със заверени преписи на заповеди
от личното му трудово досие и длъжностни характеристики (т. 2, л. 105 – 129 от
досъдебното производство), както и в справката за съдимост на същия, като
прецени, че по отношение на тази категория факти и обстоятелства така събраните
доказателствени източници са напълно единни, взаимно
допълващи се и непротиворечиви, поради което и няма пречка да бъдат поставени в
основата на изводите на съда по фактите. Съдът прецени, че няма пречка да
кредитира обясненията на подсъдимия в обсъжданата част, които принципно имат двойнствена правна природа – същите са източник на доказателственорелеванти факти и обстоятелства, но и
основно средство за защита по повдигнатото обвинение – доколкото кореспондират
по небудещ съмнение начин с писмените доказателствени
средства, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно.
Пред съда подс. Д. излага
детайли и статистика относно извършвани от него оперативни разработки;
съдействието му за разкриване и задържане на организирани престъпни групи,
занимаващи се с производство на неистински парични знаци, електронни платежни
документи и неистински документи за самоличност; сочи и на отзвука от дейността
на звеното, в което е работел до 2009 г. в публичното пространство и значението
й за международния престиж на българските правоохранителни
институции. Настоящата инстанция няма основание да се съмнява в достоверността
на тези твърдения на подсъдимия, още повече, че същите кореспондират със
събраните по делото писмени доказателствени средства
относно получените от Д. награди и поощрения, както и с показанията на св. Ц.,
който пресъздава възприятията си относно разговор с Началника на подсъдимия до
2009 г. – А.М., но намира, че не следва да ги обсъжда подробно и задълбочено,
доколкото същите не са относими към предмета на доказване
по делото и не допринасят за изясняването му.
Иначе, съдът няма основание да дискредитира обясненията
на подсъдимия касателно набираната от него агентура и
значението й за работата на екипа му при установяване и разкриване на
престъпления от неговата специализация, като съобрази, че макар по делото да не
са събрани други доказателства в същия смисъл, обясненията на този подсъдим в
обсъжданата част са житейски логични и убедителни, и кореспондират с естеството
на заеманата от него длъжност и възложената му работа. Съдът се довери
безусловно и на съобщеното от Д. в насока, че въпреки отстраняването му от
заеманата от него длъжност и това, че е съзнавал, че е необходимо да „свали“
нещатните си сътрудници от отчет и да прехвърли контактите си с тях на други
оперативни служители, продължил да се интересува от агентурния
си апарат и да търси информация за нещатните си сътрудници, както поради
изпитвана отговорност за техния живот и здраве и този на семействата им и
притеснение да не бъдат разкрити от лицата, за които са предоставяли
информация, така и защото очаквал да се върне на работа в ГД „БОП“ – МВР и да
продължи да работи по линия на фалшификациите. Вярно е, че обясненията на
подсъдимия в тази им част не могат да бъдат проверени посредством други гласни
или писмени доказателствени средства, най-вече поради
спецификите на работата с нещатни сътрудници, но независимо от това съдът
намира, че същите са житейски убедителни, правдиви и логични, поради което няма
пречка да ги постави в основата на изводите си по фактите, и не се оборват от
останалите, събрани по делото, доказателствени
средства.
Действително ,
от вниманието на съда не убегна, че в хода на
разговорите си със св. В., по отношение
на които са били поставени в експлоатация на СРС, подсъдимият е искал да
получи информация за разработвани лица, за които
имало данни, че са съпричастни към престъпна дейност. Така, същият се е
интересувал от оперативните разработки на служителите от сектора във връзка с
лица като „Серафим Антонов“, за който е съобщил на свидетеля, че е „рекетьор“,
„С.П.“, за който имало налични данни, че е организатор на печатница за
неистински парични знаци, „А.“, който е бил задържан под стража. Именно в този
контекст е и искането на подсъдимия към свидетеля да събира периодично
информация от „Европол“. Доколкото, обаче, нещатните
сътрудници най-често били набирани именно сред лица, съпричастни към обществено-опасна
дейност, които по този повод са били в досег с оперативни служители на ГД „БОП“
(в този смисъл показания дава св. В.), е естествено сред тях да е имало лица,
по отношение на които се извършват оперативни разработки. Нещо повече –
възможно е именно опасността за живота и здравето на сътрудниците да произтича
именно от лица – обект на оперативни разработки. Поради това и съдът не намира
основание да дискредитира с доверие твърденията на подсъдимия в обсъжданата
насока.
Не на противен извод сочи и това, че в хода на
разговора им на 04.11.2010 г. подсъдимият е заявил на св. В.: „Не сядам, не сядам на маса с агентури“,
тъй като това добре се обяснява с желанието му да не афишира продължаващите му
контакти с нещатни сътрудници, доколкото Д. ясно е съзнавал – както заяви и
пред съда – че това е в нарушение на Инструкцията за дейността на оперативно – издирвателните структури със сътрудниците на МВР, съгласно
която при освобождаването си от длъжност е бил длъжен да ги изведе, ако сътрудниците откажат да
работят с неговите колеги и да ги свали от оперативен отчет.
Като обективно, безпристрастно и добросъвестно
депозирани съдът прецени и обясненията на подсъдимия по отношение на
освобождаването му от заеманата от него до 13.11.2009 г. длъжност, респективно
– преназначаването му на длъжност в 03 РУ – СДВР, поради което и ги кредитира с
доверие. В тази насока съдът съобрази, че обясненията на подсъдимия намират
категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства и в частност – в отразеното в
приложените по делото заявление с вх. я № 33280/18.11.2009 г. по описа на СДВР,
с което подсъдимия заявил желание за назначаване на подходяща длъжност в СДВР;
заповед с рег. № з-20903/07.12.2009 г., по силата на която подсъдимият бил
назначен на длъжност „разузнавач ІV степен“ в 01 група към сектор „Икономическа
полиция“ при 03 РУ – СДВР, считано от 21.12.2009 г. и заповед с рег. №
з-215/15.04.2010 г. на ВНД Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, по силата на
която Д. бил назначен на длъжност „полицейски инспектор І степен“ в сектор
„Противодействие на незаконната миграция“ при Дирекция „Миграция“ – МВР,
считано от 29.04.2010 г.
Съдът констатира, че обстоятелствата относно
освобождаването на Д. от заеманата от него до 13.11.2009 г. длъжност и
преназначаването му на такава в 03 РУ – СДВР, за които дава обяснения, носят за
него силно негативен емоционален заряд, което добре се обяснява с това, че
подсъдимият оценява високо постигнатото от него по линия на противодействието
на неистински платежни инструменти и документи за самоличност, и не намира
обективни причини за отстраняването му, но това обстоятелство, само по себе си,
не влияе върху преценката на съда за кредитируемост
на обясненията на подсъдимия в тази им част, доколкото по отношение на фактите
и обстоятелствата, за които дава обяснения, същите намират категорична опора в доказателствената съвкупност.
Пред съда подс. Д.
пресъздава възприятия относно затрудненията, които е имал непосредствено преди
и след преназначаването си на работа в 03 РУ – СДВР, разговорите му с преките
му ръководители в ДПОТП на ГД „КП“ – МВР, а в последствие – и в 03 РУ – СДВР, и
резултатите от дейността си по линия на противодействието на незаконната
миграция и търговията с цигари без бандерол, докато заемал длъжност в 03 РУ –
СДВР. Обясненията на подсъдимия в тази им част съдът не обсъжда при формиране
на изводите си по фактите, като съобрази, че същите не са относими
към предмета на доказване в производството, така както е очертан в
императивната законова разпоредба на чл. 102 от НПК, и не допринасят за
изясняването му. Съдът не намира основание да обсъжда и ползва при изграждане
на вътрешно съдийското си убеждение по фактите и твърденията на подсъдимия,
касаещи основателността на твърденията на лицето М.Т., по чиито сигнал
стартирала оперативната работа срещу подсъдимия, доколкото тези обстоятелства
също не допринасят за изясняване предмета на доказване в настоящото
производство.
Напълно единни, безпротиворечиви
и необорени от събраните по делото доказателствени
средства са и събраните гласни и писмени
доказателствени средства, и в частност – показанията на св. П. и отразеното в кадрова справка за служебната дейност на
същата, ведно със заверени преписи на акт за встъпване в длъжност и от
личното й трудово досие и длъжностно характеристика (т. 10, л. 51 – 58 от
досъдебното производство), относно поводът
за познанството й с подсъдимия и това, че същата постъпила първоначално на
стаж, а след това била назначена на работа в сектора, в който до 13.11.2009 г.
работел и подсъдимия. Съдът няма основание да не се довери на свидетелката и по
отношение на това, че с подсъдимия я запознал неин роднина – А.П., като
прецени, че в тази връзка показанията й са житейски убедителни и логични, и не
се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени
средства.
Показанията на св. П. послужиха на съда да установи
и, че след преназначаването на Д. в 03 РУ – СДВР, той и лицето А.П.искали от
свидетелката да им предоставя информация за оперативни разработки на нейни
колеги по линия на фалшификациите, като прецени, че показанията й кореспондират
както с изложеното от св. В. и отразеното във ВДС от експлоатираните СРС, така
и с обясненията на подсъдимия, който сочи, че и след преназначаването му на
друга длъжност продължил да се интересува от агентурния
си апарат. В обобщение, съдът намира, че следва безусловно да се довери на
съобщеното от тази свидетелка, като обективно, безпристрастно и добросъвестно,
макар да не допринася съществено за изясняване на предмета на доказване по
делото. Все пак, показанията й послужиха на съда да провери достоверността на
обясненията на подс. Д. по отношение на местоработата
му и естеството му на дейност до 13.11.2009 г.
За да установи фактите и обстоятелствата, свързани
с дейността на служителите от сектор
„Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, оглавяван
до м. април 2010 г. от св. Д.Ц., а от м. юни 2010 г. – от св. В., ползваните от същите помещения, реда за
достъп и предоставяне на информация от базите данни, поддържани в ГД „БОП“ –
МВР до 2010 г., както и значението на администраторските права и достъпът до
администраторите до информацията в компютърната система на Дирекцията,
съдът изцяло се довери на съобщеното от свидетелите Ц., И., Ц. и В., като
прецени, че същите излагат обективно, безпристрастно и правдиво възприетите от
тях факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване в производството.
Действително, всеки от посочените свидетели
пресъздава възприятията си от гледна точка на заеманата от него длъжност и
конкретните служебни задължения, които е изпълнявал, но в своята съвкупност показанията на тези свидетели са
единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и допринасят
за изясняване на интересуващите производството факти и обстоятелства по
безспорен начин.
Вярно е и това, че свидетелите Ц., И. и Ц. не са в
състояние да възпроизведат съвсем точно и в детайли фактите и обстоятелствата, относими към реда за изпълнение на служебните им
задължения, но това добре се обяснява, от една страна, с изминалия
продължителен период от време от датата на възприемане на интересуващите
производството факти – м. октомври – м. ноември 2010 г., и тази на разпита им
пред съда – на 24.02.2021 г. за св. Ц. и на 13.04.2021 г. за св. И. и Ц., а от
друга – с обстоятелството, че от 2010 г. и тримата свидетели не заемат
длъжности в ГД „БОП“ – МВР и не работят
с базите данни, поддържани в Дирекцията. Невъзможността на свидетелите да
пресъздадат в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, не влияе нито
върху преценката на съда относно достоверността и пълната кредитируемост
на показанията им, снети пред СГС, нито върху възможността на съда, в този му
състав, да установи релевантните за предмета на доказване факти и
обстоятелства.
Фактите и обстоятелствата, относими
към заеманите от св. В. длъжности в
системата на МВР от 2001 г. до 17.11.2010 г. включително, съдът прецени за
безспорно установени въз основа на две групи взаимно допълващи се и
непротиворечиви доказателствени източници: от една
страна, това са показанията на св. В.
и Ц. в тази насока, които прецени, че изцяло следва да кредитира с доверие,
като обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, а от друга – това са
писмените доказателствени
средства, и в частност – отразеното в кадрова справка за служебната дейност
на М.С.В., ведно със заверени преписи от личното му трудово досие и длъжностно
характеристика (т. 10, л. 66 – 77 от досъдебното производство), писмо от СГП,
СЗ „Антикорупция – 1 група“, към което са приложени
писмо на МВР, ГД „БОП“ до СГП, 1 отдел „Специализиран“, рег. № 126600 - 10308 от 02.08.2016 година, заедно
с приложени към него заверени преписи на заповед рег. №1140/20.05.2010 година,
за назначаване на държавен служител на МВР, специфична длъжностна
характеристика на длъжността Началник на сектор „Информационни технологии“ към
Отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, специфична длъжностна характеристика на
длъжността „Специалист VI - I степен“ в сектор „Информационни технологии“ към
отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР и писмо от ПРБ – СГП, отдел 1 „Специализиран“,
рег. № 20-221/19.07.2016 г. (л. 103 –
111 от съдебното производство по НОХД № С – 24/2016 г. по описа на СГС, НО,
20-ти състав), писмо от МВР – Дирекция „Човешки ресурси“, с рег. №
812100-11544/05.06.2017 г., ведно с приложени към него в заверени преписи от
заповед с рег. № К-6405/ 01.06.2010 г., за временно назначаване на длъжност на
държавен служител от МВР, както и Специфична длъжностна характеристика на
длъжността началник на Сектор „Информационни технологии“ към отдел „КИАД“, при
ГД „БОП“ – МВР (л. 128 – 133 от съдебното производство по НОХД № С – 24/2016 г.
по описа на СГС, НО, 20-ти състав) и писмо от ДАНС, с рег. № 28-1238/07.06.2017
г., заведено в съда на 13.06.2017 г., ведно с приложени към него в заверени
преписи на заповед рег. № К-6405/ 01.06.2010 г., за временно назначаване на
длъжност на държавен служител от МВР и акт за встъпване в длъжност от
04.06.2010 г. (т. 1, л. 138 – 140 от съдебното производство по НОХД № С –
24/2016 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав). Измежду така събраната доказателствена съвкупност, не се констатират съществени
противоречия, които да налагат подробното й и задълбочено обсъждане, в
изпълнение на императивната законова разпоредба на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Настоящата инстанция
констатира, че пред съда свидетелят В. съобщава, че е заел длъжността началник
на сектор „Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР през
м. май 2010 г., докато от посочените по-горе писмени доказателствени
средства се установява, че същият е заел длъжността на 04.06.2010 г. По отношение
на това обстоятелство, съдът даде вяра на писмените доказателствени
средства, но това обстоятелство не сочи на предубеденост или необективност на
свидетеля, доколкото добре се обяснява с изминалия твърде продължителен период
от време между датата, за която свидетелят дава обяснения – 04.06.2010 г., и
тази на разпита му пред съда – 08.07.2020 г., при което е напълно естествено и
житейски правдоподобно да не е в състояние да пресъздаде точната дата на
заемане на въпросната длъжност.
Въз основа на приложената
по делото Специфична длъжностна характеристика на длъжността Началник на сектор
„Информационни технологии“ към отдел „КИАД“, при ГД „БОП“ – МВР, съдът съобрази
конкретните права и задължения,
вменени на св. В. по служба. Вярно е, че въпреки положените процесуални усилия,
съдът не можа да установи дали специфичната длъжностна характеристика е била
връчена на В. и на коя дата, но за съда не възникна съмнение, че свидетелят е
съблюдавал стриктно задълженията си по длъжностна характеристика и е бил
запознат със същите.
Съдът изцяло кредитира и показанията на св. В. досежно местоработата
му преди 04.06.2010 г. и спорадичното посещение на сградата на ГД „БОП“ –
МВР, находяща се в гр. София, бул. „Черни връх“ № 45,
като прецени, че същите са депозирани обективно и правдиво, и намират
категорична доказателствена опора в обясненията на
подсъдимия в същия смисъл. В този смисъл са и показанията на св. Ц., които
съдът няма основание да дискредитира с доверие.
Въз основа на показанията на св. В., депозирани и
пред съда, и в хода на досъдебното производство – последните приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред,
настоящият състав установи по нужния несъмнен и категоричен начин поводът за запознанството на св. В. с подсъдимия
– това, че св. В. е работел заедно със съпругата на подсъдимия в Дирекция
„Миграция“ – МВР и е приел да ремонтира компютър, ползван от семейството й, и
приблизителния период от време на запознанството им, като съобрази, че освен
единни, вътрешно непротиворечиви и житейски убедителни, показанията на този
свидетел се подкрепят по убедителен начин и от съобщеното от подсъдимия. Въз
основа на тази съвкупност от доказателствени
източници, съдът установи още, че свидетелят редовно е оказвал услуги на свои
колеги, каквито са били и подсъдимия и неговата съпруга, във връзка с ремонт и
инсталиране на хардуер.
Събраните по делото гласни доказателствени
средства и в частност – показанията на св. В. и обясненията на подсъдимото
лице, позволяват напълно еднозначен извод, че подсъдимият е знаел свидетеля
като колега на съпругата му в Дирекция „Миграция“, а в последствие и в Дирекция
„Български документи за самоличност“ – МВР, а свидетелят е знаел, че подс. Д. е бил служител на ГД „БОП“ – МВР. Тези факти и
обстоятелства са безспорно установени.
От решаващо значение за крайния изход на
делото се явява въпросът –дали
към началото на инкриминирания по делото период от време – м. октомври 2010 г.,
подсъдимият е знаел, че междувременно, от началото на м. юни 2010 г., св. В. е
бил назначен на длъжност Началник сектор „Информационни технологии“ към отдел
„КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР. По отношение на този въпрос по делото са събрани
две групи гласни доказателствени средства: от една
страна, това са обясненията на подсъдимото лице, което сочи, че познава
подсъдимия само като лице, което поддържало компютрите в службата му, а от
друга – показанията на св. В., който излага, че подсъдимият е бил наясно със
заеманата от него длъжност. По отношение на това обстоятелство, съдът кредитира
с доверие съобщеното именно от подсъдимия, като прецени, че в показанията си
св. В. излага предположение, почиващо на обичайна житейска логика, но
неподкрепено с конкретни факти и обстоятелства, при които свидетелят е съобщил
или подсъдимият по друг начин е узнал за заеманата от В. длъжност. В тази
насока се налагат и следните съображения.
На първо място, настоящият съдебен състав се
солидаризира с доводите на защитата в насока, че към датата, на която подс. Д. е бил освободен от заеманата от него длъжност в
ДПОТП при ГД „КП“ – МВР – 13.11.2009 г., местоработата на подсъдимия и на св. В.
е била в различни сгради в гр. София – тази на подс. Д.
***, а тази на св. В. – на неустановено по делото място. Вярно е, че св. В.
спорадично е посещавал сградата на ГД „БОП“ – МВР, където се е срещал със св. Ц.
по служба, но по делото не се установява по нужния несъмнен и категоричен
начин, че по време на тези му посещения е контактувал с подс.
Д.. Действително, подсъдимият е съзнавал, че до 2007 г. св. В. е полицейски
служител – свидетелят продължително време е бил колега на съпругата на Д. в
Дирекция „Миграция“ и в Дирекция „БДС“ – МВР, но след 2007 г. св. В. е напуснал
тази длъжност и не се установява подсъдимият да е бил наясно с преназначаването
му в ГД „БОП“ – МВР.
От значение в тази връзка са и показанията на св. Ц.
в насока, че като „кавър“ или лице, което подпомага технически служители под
прикритие (както Ц. сочи за тези лица, „…знаем,
че ги има, но не знаем кои са“), св. В. се е стремял да не афишира
длъжността, която е заемал до 04.06.2010 г. (св. Ц. сочи: „тези служители избягваха контакт с който и да е от службата…“),
като заеманата от него длъжност е била известна единствено на Директора и Зам.-директора
на Дирекцията. Оттук и изводът, че дори да се е срещал със св. Д. в сградата, в
която се е помещавала ГД „БОП“ – МВР, св. В. се е стремял да не афишира
длъжността си, а да се представя като лице, което се грижи за компютрите в
Дирекцията.
Нещо повече – дори да се приеме, че двамата са се
срещали в сградата на ГД „БОП“ – МВР, това не обуславя единствено възможния
извод, че подсъдимият е имал съзнание относно заеманата от св. В. длъжност след
04.06.2010 г.; подсъдимият е бил информиран от свидетеля, че ремонтира компютри
„безспир и безчет“ (вж. показанията
на този свидетел от досъдебна фаза и обясненията на подсъдимото лице), както и,
че свързва компютрите в ГД „БОП“ – МВР, но това по-скоро навежда на извод, че
длъжността на свидетеля е изпълнителска, каквато е заемал до 04.06.2010 г., а
не ръководна. Самият св. В., разпитан пред настоящия съдебен състав в о.с.з. на
11.06.2021 г. сочи: „Не знам какво
впечатление съм оставил за себе си – дали като служител на ГД „БОП“, или като
такъв, който може да окаже помощ при поправяне на компютър“ (вж.
показанията на този свидетел, депозирани на л. 68 от съдебното производство
пред настоящата инстанция).
Допълнителен аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че в хода на разговорите между подсъдимия и св. В.,
контролирани посредством СРС, свидетелят на няколко пъти демонстрира, че не
знае в кои стаи са служителите от интересуващия подсъдимия сектор, което налага
подсъдимият да го насочва („… Ако уцелиш
„Парите“, уцели „Парите“, не знам. Но по-интересно ми е картаджиите“), като ги изброил поименно като „С., М., С., В.,
там не знам кои са. Пет човека, шест.“ (вж. ВДС от експлоатация на СРС на
04.11.2010 г.) и „Картаджиите трябва да
ги оцелиш кои са. … С. е едната. В.И. е другия. М.С.е
третия. И още двама има.“ (вж. ВДС от експлоатация на СРС на 04.11.2010 г.)
и да обяснява на свидетеля в кои стаи са разположени те. Нещо повече –
свидетелят В. обяснява на подсъдимия: „А
не мога да отида в сектора, да му седна на компютъра директно.“, от което
става недвусмислено ясно, че не е афиширал пред Д., че разполага с
администраторски права и с достъп до базите данни, ползвани в ГД „БОП“ – МВР, с
каквито действително е разполагал, а че ще търси информация, когато осъществява
физически достъп до компютърната мрежа.
Вярно е, че от разговорите между подсъдимия и
пострадалия, обективирани във ВДС от експлоатираните
СРС, безспорно се установява, че свидетелят нееднократно е давал на подсъдимия
информация, касаеща служебното му битие („Всичко ми е, виждаш, че съм ВНД.“; „… при нас вече не се пуши в сградата“; че
в „сектора“ въобще не гледат с добро око на него; че стаята му е малко и има
още двама души в нея; че не е сам в стая), което се е възприело спокойно от
подсъдимия, не е провокирало въпроси у него относно местоработата на свидетеля,
но това не сочи еднозначно, че подсъдимия е имал съзнание за конкретно
заеманата от В. длъжност след 04.06.2010 г., респ. че последният споделя за
длъжност в структурата на ГД „БОП“ – МВР, а не в друга служба в системата на МВР.
Не на различен извод сочи съобщеното от подсъдимия
на свидетеля при първата от инкриминираните срещи, състояла се на неустановена
по делото дата през м. октомври 2010 г., че е работил добре с предшественика му
– Ц., който, видно от показанията на последния, е заемал длъжността Началник сектор
„Информационни технологии“ към „КИАД“ непосредствено преди св. В.. И това е
така, тъй като срещата, проведена между подсъдимия и св. В. в началото на м.
октомври 2010 г., не е била контролирана посредством СРС, респ. по делото не е
установено точното съдържание на употребения от подсъдимия израз, за да се
проследи и контекста, в който е употребен, а и самият В. не е категоричен в
показанията си как да охарактеризира Ц. – дали като негов предшественик или като
началник. Поради това, и от употребата на израза „предшественик“ в показанията
на св. В. от досъдебна фаза, не могат да се правят еднозначни изводи за
конкретния израз и контекста на употребата му от страна на подс.
Д., респективно за това, че Д. е знаел, че В. е заел длъжността, от която Ц. е
бил освободен.
По делото действително се установява, както сочи
представителят на държавното обвинение, че св. Ц. е бил наясно със заеманата от
св. В. длъжност. Това, обаче, също не обуславя извод, че и подсъдимият е имал
информация за това, доколкото, от една страна, както вярно сочи защитата, св. Ц.
е заемал ръководна длъжност в Дирекцията, която е предполагала достъп до
по-голям обем информация, а и самият Ц. излага, че е научил за назначението на В.
на по-късен етап и се е срещнал с него когато е посетил новата сграда на ГД
„БОП“ – МВР в гр. София бул. ********, която не се установява да е била
посещавана от Д..
Не могат да бъдат правени изводи относно знанието
на подсъдимия за заеманата от св. В. длъжност към м. октомври 2010 г. и от
естеството на информацията, която Д. е искал от В. да събира, в каквато насока
са доводите на държавното обвинение. И това е така, тъй като по делото е
безспорно установено, че подсъдимият се е стремял да получи каквато и да било
информация относно дейността на бившите си колеги от сектор „Фалшификации“ към
отдел 02 „Трансгранична организирана престъпност“ към ДПОТП на ГД „КП“ – МВР от
всяко лице, с което е контактувал, в т.ч. и от св. П., без оглед на конкретно
заеманата от него длъжност, стига да е имал физически достъп до компютрите в
служебните помещения.
Фактът, че в хода на разговорите помежду им,
контролирани чрез СРС, подсъдимият е подтиквал свидетеля с изрази като „Ама, трясни поне
един от техните, един два“, и в отговор на въпрос от свидетеля: „Искаш компютър с файлове ли, това ли да
разбирам?“, отговорил положително: „Да
… Да е картаджийски. … дръпни ги там файловете на
един. Примерно, на В.и на М.С.и някои. Аз другите две имена не ги знам.
Картаджиите трябва да ги оцелиш кои са. … (вж.
ВДС от експлоатация на СРС на 12.11.2010 г.) е показателен тъкмо за това, че
подсъдимият не е имал съзнание за заеманата от св. В. ръководна длъжност, която
му е позволявала достъп до всички бази данни в Дирекцията, а е смятал, че
свидетелят получава достъп до компютърни конфигурации само докато ги ремонтира
или свързва.
Предвид изложеното
настоящият състав намери, че от
събраните по делото доказателствени източници не се
установява с нужната категоричност, че към инкриминирания период подсъдимият е
имал съзнание за заеманата от свидетеля длъжност, както и за това, че в кръга
на изпълнение на службата си разполага с достъп до интересуващата го
класифицирана информация.
Иначе, за да формира изводите си, касателно провеждането
и съдържанието на разговорите между подсъдимия и св. В., проведени на
неустановена по делото дата през м. октомври 2010 г., както и на датите
04.11.2010 г., 12.11.2010 г. и 17.11.2010 г., съдът се довери както на
съобщеното от св. В., така и на ВДС от експлоатираните СРС. Веднага следва да
се отбележи, че в хода на разпита си пред съда, св. В. не е в състояние да
възпроизведе в детайли възприетите от него факти и обстоятелства, интересуващи
производството (например относно наименованието на пицарията, в която се е
срещал двукратно с подсъдимия – св. В. я назовава „Верона“, докато от ВДС се
установява, че наименованието й е „Лачони“;
свидетелят няма спомен да е предоставял флаш-памет на
органите на реда, докато писмените доказателствени
средства са напълно еднопосочни в тази насока и някои други), но това добре се
обяснява с твърде продължителния период от време между датите, на които е
възприел процесните факти и обстоятелства, и този на
разпита му пред съда – и то не само пред настоящата инстанция, но и пред
предходния състав на СГС, при което е съвсем естествено и логично да не е в
състояние да възпроизведе в цялост и в детайли възприятията си. Въпреки това,
за съда не възникна съмнение, че този свидетел депозира обективно,
безпристрастно и добросъвестно показанията си, поради което и няма пречка
същите да бъдат кредитирани с доверие. Конкретно посочените по-горе
несъответствия между показанията на свидетеля и останалите, събрани по делото доказателствени средства, не препятстват съда да установи
безспорно фактическата обстановка и не касаят съставомерни
факти и обстоятелства.
Така, съдът намира, че няма основание
да дискредитира показанията на св. В.,
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред,
относно начина, по който е осъществен
контактът между подсъдимия и свидетеля по време на първата им среща,
инкриминирана от обвинението, състояла се на неустановена по делото дата в
началото на м. октомври 2010 г., а именно – появата на подсъдимия пред дома му,
за да получи ремонтирания от свидетеля нетбук на Е.Д..
В тази връзка се констатира, че пред друг състав на първия съд – пред СГС, НО,
20-ти състав, св. В. сочи на различен механизъм на осъществяване на контакта
между тях, като твърди, че подсъдимият го е потърсил, за да се срещнат. По
отношение на това обстоятелство, съдът даде вяра на показанията на свидетеля,
депозирани в хода на досъдебното производство, като прецени, че същите са снети
скоро след датата на възприемане на доказателствено релевантните
факти и обстоятелства, поради което и свидетелят не е изпитвал затруднения да
пресъздаде в детайли възприетите от него факти и обстоятелства, каквито, видно
е, изпитва при разпита си пред съда повече от шест години по-късно. Като
причина за констатираното несъответствие, съдът прецени именно изминалия период
от време между датата, на която свидетелят е възприел фактите и обстоятелствата,
за които дава показания – началото на м. октомври 2010 г., и тази на разпита му
пред друг състав на съда – 26.01.2017 г., в хода на който дава показания за
тези обстоятелства, както и обстоятелството, че последващите
срещу между подсъдимия и свидетеля са били уговаряни именно по телефона, по
инициатива на Д., поради което е съвсем естествено този начин на комуникация
между тях да е бил запомнен от свидетеля години по-късно. Констатираното
противоречие в показанията на свидетеля, обаче, в никакъв случай не разколебава
убеждението на решаващия съд, че същият депозира показанията си пред съда
обективно, безпристрастно и добросъвестно, като полага максимални усилия за
изясняване на обективната истина.
Настоящият съдебен състав няма основания
да не кредитира с доверие и показанията на св. В. досежно
съдържанието на разговора му с
подсъдимия, състоял се на неустановена дата в началото на м. октомври 2010 г., като
съобрази, че макар така събраните гласни доказателствени
средства да се явяват единствения доказателствен
източник по отношение на интересуващите производството факти и обстоятелства,
същите са депозирани обективно, безпристрастно и правдиво от свидетеля. В тази
насока съдът съобрази, че показанията на св. В. в тази им част намират косвена доказателствена опора в показанията на св. П., която сочи
да е водила разговор със сходно съдържание и насоченост с подсъдимия, както и в
изготвените ВДС от експлоатация на СРС „подслушване“ от последващите
разговори между подсъдимия и св. В., в хода на които е обменена идентична по
насоченост информация, като съобщената от свидетеля по отношение на първата му
среща с подсъдимия.
Внимание заслужава съобщеното от
свидетеля предаване на кутия от цигари от
подсъдимия в самия край на срещата им. В тази насока съдът съобрази, че
сочената от свидетеля цигарена кутия не е приобщена към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред. Въпреки това, за съда не възникна
съмнение, че такава е била предадена от подсъдимия на свидетеля, тъй като
същата е предмет на последващия им разговор, проведен
на 04.11.2010 г., контролиран чрез СРС. Доказателствената
съвкупност не позволява формиране на еднозначен извод относно съдържимото в
цигарената кутия – същото не е било възприето и от св. В., който сочи, че я е
изхвърлил без да я отваря, но за съда е несъмнено, че в хода на разговора му с
подсъдимия, състоял се на 04.11.2010 г. последният заявил на свидетеля, че във
вътрешността й имало сумата от 600 щ. д.
С доверие следва да бъдат кредитирани и твърденията на св. В. в смисъл, че
подсъдимият му указал да закупи три флаш-памети с
пръстова идентификация, на които да записва интересуващата Д. информация. В
тази насока са и последващите указания на подсъдимия,
които са били предмет на звукозапис от прилагане на СРС (вж. например изготвено
ВДС „звукозапис”, обективирано на хартиен носител по
протокол № RB202010-001-05-04-С-340 от 24.11.2010 г., от приложено СРС –
„подслушване” на 04.11.2010 г., по искане за използване на СРС рег. № RB421132-001-09/6-3012/19.07.2010
г. и разрешение за използване на СРС на СГС рег. №
RB401049-001-09/14-3494/20.07.2010 г., л. 6).
Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира с доверие и съобщеното от този свидетел досежно
съдържанието на последващите
му разговори с подсъдимия през инкриминирания период, като съобрази, че
същите изцяло кореспондират с отразеното във веществените доказателствени
средства „звукозапис“, изготвени в резултат на експлоатация на СРС
„подслушване“, съответно на 04.11., 12.11. и 17.11.2010 г. Съдът не кредитира с
доверие единствено показанията на свидетеля пред друг състав на съда – СГС, НО,
20-ти състав, в смисъл, че след срещата през м. октомври 2010 г. провел още
само две срещи с подсъдимия, тъй като от събраните по делото ВДС от експлоатирани
СРС, безспорно се установява провеждането на три такива срещи – на посочените
по-горе дати. В този смисъл са и показанията на свидетеля пред настоящата
инстанция. И това несъответствие, обаче, съдът отдаде на изминалия
продължителен период от време между датите на възприемане на интересуващите
производството факти и обстоятелства, и датата на разпита на свидетеля пред
съда, в резултат на което е напълно възможно и естествено свидетелят да не може
да възпроизведе ясно и точно възприетите от него факти и обстоятелства, в
пълнота, включително и относно точния брой проведени срещи между него и
подсъдимия през инкриминирания период от време.
За съда не възникна съмнение, че
свидетелят депозира достоверни показания и в насока, че не е бил информиран за съдържанието на флаш-паметта,
предадена от него на подсъдимия, като съобрази, че от събраните по делото
писмени доказателствени средства и в частност – приемо-предавателен протокол от 17.11.2010 г., се
установява, че флаш-паметта му е била предадена от наблюдаващия
досъдебното производство прокурор в 19,00 ч. на посочената дата, а срещата на
свидетеля с подсъдимия е започнала в 20,02 ч., т.е. свидетелят не е имал
технологично време да се запознае със съдържанието на флаш-паметта.
За съда не възникна съмнение в
достоверността на показанията на този свидетел и в частта им, в който същият
сочи, че е получил паричната сума от
подсъдимия след предаване на флаш-паметта, тъй
като същите намират доказателствена опора в
изготвените ВДС от експлоатирани СРС. В заключение, от цялостното поведение на
свидетеля пред съда и корелацията на съобщените от него факти и обстоятелства с
останалата, събрана по делото, доказателствена
съвкупност, навеждат на единствено възможния извод, че св. В. депозира правдиви и
обективни показания, които следва изцяло да бъдат кредитирани при
формиране на вътрешно съдийското убеждение по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, освен в обсъдените по-горе части, в които се
констатира незначително несъответствие с доказателствената
маса.
Конкретното съдържание на разговорите между подсъдимия и
св. В., проведени на 04.11.2010 г., 12.11.2010 г. и 17.11.2010 г., съдът
установи, като кредитира с доверие приобщените по делото ВДС от експлоатирани
СРС от съответните дати, като прецени, че същите са изготвени
при стриктно спазване на законовите изисквания за това, приобщени са надлежно
към доказателствената съвкупност и допринасят за
изясняване предмета на доказване.
Фактите и обстоятелствата, свързани с осъщественото от страна на св. В. предаване
на процесните 5 бр. банкноти с номинал от по 100
щ. д. на органите на реда, съдът установи по нужния несъмнен и категоричен
начин, като кредитира с доверие обясненията на подс. Д.,
който не отрича да е предоставил инкриминираната парична сума на свидетеля;
показанията на св. В.; отразеното в протокола за доброволно предаване от 17.11.2010 г. и фотоалбума към него (т. 2, л. 5 –
16 от досъдебното производство), които съдът кредитира като годни писмено и
веществено доказателствени средства, обективиращи вярно и правдиво извършените действия по
разследването, и веществените доказателства по делото – 5 бр. банкноти, всяка с
номинал от 100 американски долара, със сер. № №
НВ30846691Р, НВ30846690Р, FK32830365В, FK32830366В, НВЗ1887281А, като прецени, че същите са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и
са годни веществени доказателства, по смисъла на чл. 109 от НПК. Така събраната
доказателствена съвкупност, позволява еднозначно да
бъде установено количеството и номиналната стойност на предадените от св. В. на
органите на реда банкноти, както и начина на приобщаването им към доказателствената съвкупност.
За съда не
възникна съмнение в идентичността на
банкнотите, предадени от подс. Д. на св. В. при
срещата им, проведена на 17.11.2010 г., за времето от 20,02 часа до 20,11 часа
в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“***, с тези, предадени доброволно от св. В. на
органите на реда на същата дата, като съобрази, от една страна, че и св. В., и
подсъдимия излагат твърдения в насока, че последният е предоставил на свидетеля
процесната парична сума, а от друга – това, че
срещата помежду им е била контролирана и процесът на предаване на паричната
сума е предмет на СРС. От отразеното в
протокола за обиск на подсъдимия от същата дата се установява и това, че някои
от иззетите от същия банкноти са с поредни номера спрямо предадените от св. В.,
което е още един аргумент в насока, че последният е предал на органите на реда
именно банкнотите, дадени му от подсъдимия на инкриминираната дата.
Съдът не може да кредитира с доверие единствено обясненията на подсъдимия в смисъл, че е предал инкриминираната
парична сума на св. В., за да го подпомогне финансово, тъй като бил разбрал, че е затруднен.
Съобщеното от подсъдимия в тази връзка далеч не кореспондира с безспорно
установеното от показанията на св. В. и от съдържанието на ВДС от
експлоатираните СРС, че именно подсъдимият нееднократно се е оплаквал на
свидетеля, че има финансови затруднения (вж. например репликата на подсъдимия
към свидетеля : „Човек, такава бедност ме е налегнала, че нямаш си на представа. Аз не
издържам вече“, обективирана в изготвено ВДС
„звукозапис”, обективирано на хартиен носител по
протокол № RB202010-001-05-04-С-339 от 24.11.2010 г., от приложено СРС –
„подслушване” на 04.11.2010 г.). Обясненията на подсъдимия в този смисъл,
според настоящата инстанция, са предназначени да го охарактеризират пред съда в
положителна светлина, поради принципната укоримост на
предоставянето на парични средства за получаване на информация, до която
подсъдимият не е следвало да има достъп. Паричната сума, според съда, е
предоставена именно поради това, че св. В. дал на подсъдимия флаш-памет, на която посочил, че е записана информация,
каквато подсъдимия искал да узнае, и за която заявил, че бил „дръпнал“ от „М.“. Цялостният контекст на
поведението на подсъдимия през инкриминирания период от време, е бил насочен
към мотивиране на св. В. да му предоставя информация от компютрите на
служителите на сектор „Фалшификации“ към ГД „БОП“ – МВР, както за определен
период от време, така и за определени оперативно интересни лица. Не се установява подсъдимият да се е
ангажирал да осигури парични средства на свидетеля с друга цел, освен като
възнаграждение за информацията, която ще му предоставя. Достатъчно е в тази
връзка да се припомни, че в хода на разговора им на неустановена по делото дата
през м. октомври 2010 г., подсъдимият е посочил, че размерът на паричната сума,
която ще предоставя на свидетеля, ще е в зависимост от съдържанието на
осигурената от последния информация. Показателно в тази връзка е, че подсъдимият
и свидетеля са обсъждали заплащането на „услугите“ на св. В. да се извършва по
таен начин – чрез съпругата на подсъдимия, чрез укриването им в цигарени кутии,
чрез банкова карта, което не би било обосновано, в случай, че паричните
средства са били предоставяни от подсъдимия на валидно правно основание. Не
може да се приеме и теза, че подсъдимият е предоставил паричната сума на св. В.
поради това, че последният бил ремонтирал нетбука на
съпругата му, тъй като по делото не се
установява за предишни такива услуги, Д.да са заплащали на В..
За да прецени, че приобщените към доказателствената
съвкупност, посредством доброволното им предаване от св. В. банкноти НВ30846691Р,
НВ30846690Р, FK32830365В, FK32830366В, НВЗ1887281А, са истински, съдът се
довери изцяло на заключението на
назначената и изготвена Техническа експертиза – протокол № 11/ДОК-17 от
13.01.2011 г., като прецени, че същото е обективно, компетентно, ясно, пълно и
точно и относимо към предмета на доказване по делото.
За да установи
левовата равностойност на процесната парична сума,
съдът се довери на заключението на
назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по
делото Съдебно-оценителна експертиза, като прецени, че същото е обективно, относимо към предмета на доказване, отговаря ясно, точно и
изчерпателно на поставените на вещото лице задачи и е изготвено от компетентно
в съответната област на науката лице. Въз основа на експертното заключение се
установява, че дадените от подсъдимия Д. на св. В. 5 бр. банкноти, всяка с
номинал от 100 американски долара, са на стойност 725,40 лв. (седемстотин
двадесет и пет лева и четиридесет стотинки).
За да установи фактите и обстоятелствата, относими
към извършения обиск на подс. Д. за времето от 21,50
ч. до 23,00 ч. на 17.11.2010 г., въз основа на разрешение от 11.11.2010 г. на съдия при съответния първоинстанционен
съд – СГС, НО, постановено по НЧД № С-903/2010 г. по описа на същия съд, в хода
на който в подсъдимия били установени и иззети
20 бр. американски доларови банкноти с номинал всяка от по 100
американски долара, както и флаш паметта „TRANSCEND“,
2 GB с № **********, предадена му от св. В., съдът изцяло кредитира с доверие
отразеното в едноименния протокол за
обиск от същата дата (т. 2, л. 20 – 26 от досъд. п-во), като прецени, че представлява годно писмено доказателствено средство, по смисъла на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 105, ал. 1 от НПК, относно извършването на
съответното действие по разследването, реда, по който е извършено, и събраните
в резултат на това доказателства. В тази насока, съдът съобрази, че действието
по разследването, обективирано в обсъждания протокол,
е извършено при стриктно спазване на императивните законови разпоредби на чл.
164 от НПК, протоколът е изготвен по реда на чл. 128 от НПК от компетентно лице
и съдържа всички изискуеми от закона – в чл. 129 НПК, реквизити.
Съдебния състав се
довери изцяло на заключението на Химическата
експертиза № 11/ФЗХ-29 от 01.02.2011 г., въз основа на която се установява,
че по представената за изследване обтривка от флашпамет
„TRANSCEND“, 2 GB, се установява наличие на флуоресциращо вещество, а по обтривките от лява и дясна ръка на подс.
Д., както и по контролните проби, не се установява наличие на такова вещество,
както и на заключението на назначената и
приета като доказателство по делото Компютърно-техническата експертиза, Приложение
5 (т. V, л. 22 – л. 64 от досъдебното производство,), въз основа на която се
установява съдържанието на иззетата от Д. на 17.11.2010 г. 1 бр. флаш-памет, „TRANSCEND“ 2 GB с № **********. В тази насока
съдът прецени, че експертизите са извършени от компетентни в
съответната област на науката лица, а дадените заключения са обективни и
отговарящи в пълнота на всички поставени въпроси. За съда не възникнаха
основания за съмнения в правилността и обективността на дадените професионални
експертни мнения.
Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство, писмени доказателствени средства,
приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 283 от НПК, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване
по делото.
При формиране на
изводите си по фактите, съдът се ползва от изготвените
ВДС „звукозапис”, обективирано на хартиен носител
по протокол рег. № RB202010-001-05-04-С-319/24.11.2010 г., от приложено
специално разузнавателно средство (СРС) – „подслушване” на 09.06.2010 г., по
искане за използване на СРС рег. № RB421132-001-09/6-2222/28.05.2010 г. и
разрешение за използване на СРС на СГС рег. № RB2595/28.05.2010 г., изготвеното
веществено доказателствено средство „звукозапис”, обективирано на хартиен носител по протокол рег. №
RB202010-001-05-04-С-324/24.11.2010 г., от приложено специално разузнавателно
средство (СРС) – „подслушване” на 02.09.2010 г., по искане за използване на СРС
рег. № RB421132-001-09/6-3006/19.075.2010 г. и разрешение за използване на СРС
на СГС рег. № RB401049-001-09/14-3492/20.07.2010 г., изготвените веществени доказателствени средстви
„звукозапис”, обективирани на хартиен носител по
протоколи рег. № RB202010-001-05-04-С-338, № RB202010-001-05-04-С-339 и №
RB202010-001-05-04-С-340 – и трите от 24.11.2010 г., от приложено специално
разузнавателно средство (СРС) – „подслушване” на 04.11.2010 г., на 12.11.2010
г. и на 17.11.2010 г., по искане за използване на СРС рег. №
RB421132-001-09/6-3012/19.07.2010 г. и разрешение за използване на СРС на СГС
рег. № RB401049-001-09/14-3494/20.07.2010 г. и изготвеното веществено доказателствено средство „протокол за белязване
и сравнителна проба“, обективирано на хартиен носител
по протокол с рег. № RB202007-001-05/0403-14-ВДС-916/09.12.2010 г. от приложено
специално разузнавателно средство „белязване“ по
искане за използване на СРС с рег. № RB421132-001-09/6-4149
от 03.11.2010 г. по регистъра на СГП, с разрешение на председателя на СГС с
рег. № RB401049-001-09/14-5212 от същата дата, като прецени, че същите са
изготвени при стриктно спазване на законовите изисквания за това, приобщени са
надлежно към доказателствената съвкупност и
допринасят за изясняване предмета на доказване. Останалите ВДС, изготвени в
резултат на експлоатацията на СРС, съдът не обсъжда, тъй като в същите не се
съдържат доказателственорелевантни към настоящото
производство, факти и обстоятелства.
В обобщение – така
събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства позволиха на съда да установи по нужния несъмнен и категоричен начин
фактическата обстановка, изложена по-горе.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си, подсъдимият Е.Н.Д. не е
осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за извършването на което е
ангажирана наказателната му отговорност в производството. За да мотивира
подобен извод, съдът съобрази следното.
І. Общи бележки
В настоящото производство
отговорността на подс. Д. е ангажирана за осъществен
квалифициран състав на активен подкуп – по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществен с
три самостоятелни деяния, съставляващи продължавана престъпна дейност.
Законът предвижда
наказателна отговорност за всеки, който предложи, обещае или даде дар или
каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши
действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие
(вж. чл. 304, ал. 1 от НК); отговорността е утежнена, в случай че във връзка с
подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, когато това
нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление (по чл. 304, ал. 2 от НК). По-тежко се наказва и онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия,
съдебен заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на
разследващ полицай (вж. чл. 304а от НК).
За да бъде извършена преценка относно
обективната и субективна съставомерност на всяко от
деянията, вменени във вина на подсъдимото лице, по възведения му престъпен
състав, е необходимо преди всичко да бъде направен анализ на обективните и
субективни признаци от състава на престъплението с посочената правна
квалификация.
Непосредствен обект на престъплението
„активен подкуп“, чиито основен състав е уреден в чл. 304 от НК, са обществените
отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния
и обществения апарат, с точното, еднакво и безкористно осъществяване
на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и функциите
на длъжностните лица или от конкретно възложените им служебни задачи
(вж. ППВС № 8 от 30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г., изм. и доп. с ППВС № 7 от
16.07.1987 г., т. 1).
Предметът на подкупа е очертан в закона
като „дар или облага“. Дарът или другата облага при подкупа представляват
нещо, с което се облагодетелства длъжностното лице за обещанието да
извърши или да не извърши или загдето е извършило или пропуснало да
извърши действие или бездействие по служба. Дарът или облагата могат имат
имуществен или неимуществен характер, и трябва да не се следват на длъжностното
лице, респ. то да няма право за извършените действия или бездействия
по служба да ги получи за себе си или в полза на трето лице.
Активният подкуп може да се осъществи в
някоя от следните три форми на изпълнително деяние, предвидени алтернативно в
закона: предлагане, обещаване или даване на дар или каквато и да е облага на
длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето
е извършило или не е извършило такова действие. В конкретния по делото случай,
отговорността на Д. в производството е ангажирана за осъществяване на две от
тях, а именно – за предлагане и даване на неследващ се дар.
Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС, „Разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и
„даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК,
се състои в обективно реализираното от дееца поведение, насочено към
осъществяване на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начина
за неговото реализиране.
При формата на изпълнително деяние
„предложи“ на престъплението по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК, деецът
изразява недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта, намерение да
облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по
служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, като
предложението следва да е възприето от длъжностното лице, за което е
предназначено.
При формата на изпълнително деяние на
престъплението по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а НК „даде“, деецът осъществява
активна дейност по прекратяване на собствената си фактическа власт върху
облагата, а в случаите на нематериална облага – чрез предоставянето й на
длъжностното лице и/или на трето лице, по такъв начин, че то да може
безпрепятствено да упражни фактически и/или юридически действия спрямо нея. При
тази форма на изпълнително деяние деецът предава, предоставя, връчва, изпраща
дара/облагата и/или създава преимущество, като чрез тези си действия постига
обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на
предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначена
облагата.
Активният подкуп по
чл. 304, ал. 1 НК и чл. 304а НК, при форма на изпълнително деяние „даде дар или
каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице, е довършен с прекъсването
на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й на
длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява
безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез приемането й, респ.
чрез отказ да я приеме.
Осъзнаването на
придобитото владение върху дара и неговото „приемане“ от длъжностното лице, за
което е предназначен, както и съгласието му да извърши исканото
действие/бездействие по служба, респ. отказът на длъжностното лице да приеме дара,
са обстоятелства, стоящи извън състава на чл. 304 от НК, които не влияят на довършеността на престъплението. Независимо от тях,
активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на
изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно
лице, е довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира
във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт
на даващия. Затова изпълнителното деяние „даде“ на активния подкуп по чл. 304 от НК и по чл. 304а от НК, следва да се счита за довършено още с промяната във
фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето й във фактическата власт
на длъжностното лице, а не с „приемането“ й от него. Опит при форма на
изпълнително деяние „даде“ по чл. 304, ал. 1 и по чл. 304а от НК, е възможен
само тогава, когато не е завършен процесът по преустановяване на фактическата
власт на дееца върху предмета на престъплението и фактическото му получаване от
длъжностното лице (вж. ТРОСНК № 1 от 12.03.2021 г. по тълк.
д. № 1/2019 г.).
По чл. 304, ал. 1 НК отговаря
деецът, който даде дар или друга имотна облага на длъжностно лице, за
да извърши или да не извърши или загдето е извършило или не е извършило
действие по служба. „Действието по служба“ може да се изрази в активно
действие или бездействие на дееца, да представлява нарушение или
престъпление по служба. Във всички случаи между действието по служба и
получаването на подкупа трябва да има взаимна връзка. Когато облагата
е дадена за бъдещо действие или бездействие, необходимо е между
дееца и длъжностното лице да е постигнато съгласие относно съдържанието
на това действие или бездействие по служба (вж. ППВС № 8/30.11.1981 г. по
н. д. № 10/1981 г., изм. и доп. с ППВС № 7/6.07.1987 г., т. 14).
Субект на подкупа по чл. 304 НК може
да бъде всяко лице – длъжностно и недлъжностно.
Подкупът е користно престъпление. От
субективна страна, престъплението „активен подкуп“ се осъществява само с форма
на вината пряк умисъл. Деецът следва да предвижда сигурното настъпване на
обществено-опасните последици, да съзнава обществено-опасния му характер –
засягане на обществените отношения, свързани с правилното и нормално
функциониране на държавния апарат, с точното, еднаквото и безкористно
осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и
функциите на полицейските органи, и пряко да цели настъпването на тези
последици.
При квалифицирания подкуп по чл.
304, ал. 2 от НК, деецът дава дар или друга неследваща се имотна облага
на длъжностното лице, с цел да го склони към нарушаване на служебните
му задължения или извършване на престъпление по служба. В тези случаи
е налице идеална съвкупност на престъпления, от които едното е активен
подкуп, а другото – подбудителство към извършване
на друго престъпление по служба от длъжностното лице. Престъплението на
далия подкуп следва да се квалифицира в зависимост от поведението
на длъжностното лице (вж. ППВС № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г.,
изм. и доп. с ППВС № 7/6.07.1987 г., т. 15).
При квалифицирания
подкуп по чл. 304а от НК, деецът предлага, обещава или дава подкуп на длъжностно
лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен
заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на разследващ
полицай.
ІІ. По повдигнатото обвинение
В конкретния по
делото случай е безспорно установено, че към инкриминирания период от време –
началото на м. октомври 2010 г. – 17.11.2010 г., свидетелят М.С.В. е заемал
длъжността началник на сектор „Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при
ГД „БОП“ – МВР – назначен със Заповед № К-6405/01.06.2010 г. на Министъра на
вътрешните работи, което обуславя длъжностното му качество, по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „а“ от НК. Същият се е явил и полицейски орган, по смисъла на чл.
53, ал. 2 от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г.,
влязъл в сила от 25.12.2009 г.): „Полицейски органи са органите на Главна
дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“, дирекция
„Миграция“ и органите на съответните им звена в областните дирекции, органите
на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция
„Гранична полиция“ и на Дирекция „Вътрешна сигурност“.
В този смисъл същият
е годен предмет на въздействие, в смисъла на чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1 от НК – свидетелят В. се
е явил едновременно длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК и
полицейски орган, по смисъла на чл. 304а от НК.
В качеството си на Началник
сектор „Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, св. В. имал разрешение за достъп до класифицирана
информация, определена по реда на чл. 37 от ЗЗКИ. Основните права и
задължения на свидетеля произтичали от:
1. Закон за защита на
класифицираната информация (ЗЗКИ) – чл. 3, ал. 1 – „Достъп до класифицирана
информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при
спазване на принципа „необходимост да се знае“, освен ако този закон предвижда
друго; чл. 3, ал. 2 – „Принципът „необходимост да се знае“ се състои в
ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за
лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв
достъп.“; чл. 18, ал. 1 – „Служителите в организационните единици, получили
разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са
длъжни: 1. Да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп“;
чл. 19 – „Лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация във
връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са длъжни да спазват
условията и реда за защита на класифицираната информация“;
2. Правилника за
приложение на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ) – чл. 102
– „За служителите по чл. 101, ал. 1 (служители получили разрешение за достъп до
класифицирана информация), е забранено: т. 1 – Да разгласяват класифицирана
информация в нарушение на законоустановения ред; т. 3
– Да изнасят материали, съдържащи класифицирана информация, извън
организационната единица и в нарушение на установения за това ред; т. 6 – Да
размножават, фотографират и унищожават материали, съдържащи класифицирана
информация, в нарушение на установения за това ред“;
3. Специфична
длъжността характеристика на длъжността „Началник на сектор 02 „Информационни
технологии“ към 07 отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ при
ГД “БОП“ – МВР: „Отговаря за извършването на администриране, одитиране и периодичен анализ на функционирането на мрежата
за предаване на данни на ГД „БОП“ и за изпълняване на изискванията за
регистрация на автоматизираните фондове на ГД „БОП“ при ред и условия,
установени с инструкция на МВР.“ ... Изпълнява функции на орган по развитие и
експлоатация на АИС или мрежи...“, „Организира, следи и контролира спазването
на изискванията и разпоредбите на ЗЗКИ при изготвяне, даване на степен на
секретност, регистрацията и съхраняването на документите в сектора.“
В това си качество
св. В. администрирал компютърната мрежа на ГД „БОП“ – МВР, като имал достъп до
базите данни и компютърните системи на всички служители от Дирекцията.
Свидетелят имал достъп и до класифицираната информация, съдържаща се в база
данни „Симба“ и до компютърните системи, ползвани от
оперативните работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел „Трансгранична
организирана престъпност“ към Дирекция „Противодействие на организираната и
тежката престъпност“ на ГД „Криминална полиция“ – МВР, както и съдържащите се в
тях компютърни данни, включително и относно водените от оперативните работници
оперативни дела и проследяване на лица по линия на подправени парични знаци и
неистински електронни платежни инструменти.
Оттук и изводът –
безспорно налагащ се от показанията на св. В. и Ц., че като Началник сектор
„Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, св. В. е имал достъп до исканата от
подсъдимия при срещите им, проведени на инкриминираните дати, информация и е
бил във възможност да му я предостави.
По делото безспорно се установява и това, че на неустановена по делото дата в началото на
м. октомври 2010 г., вечерта, след
20,00 часа, в гр. София, в пицария „Лачони“, находяща се в ж.к. „Хаджи Д.“, до****и магазин „Фантастико“, се състояла среща между подс.
Д. и св. М.С.В., в хода на която подсъдимият предложил парична сума в размер
от 200 американски долара до 2 000 американски долара месечно, на М.С.В., за да провери класифицираната информация,
съдържаща се в база данни „Симба“ и в компютрите на
оперативните работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел „Трансгранична
организирана престъпност“ по отношение на водени оперативни дела и лица по
линия на „фалшиви пари“, „фалшификации на кредитни карти“ и водени обекти (като
при поискване от негова страна да му предостави тази класифицирана информация,
копирана на флаш-памет).
В хода на разговора
помежду им, подсъдимият се оплакал на св. В., че след отстраняването му от
службата имал финансови затруднения, както и че бил закупил апартамент и
изплащал кредита за него. Попитал свидетеля как се справя и дали желае да
изкара допълнително пари. Свидетелят В. го попитал как си представя това, на
което подсъдимият отговорил, че свидетелят работи на компютри и има информация
какво си пишат колегите му от сектора. Споменал пред свидетеля имена на негови
бивши колеги от сектор „Фалшификации“ – началника на сектора „М. З.“, св. С.П.,
„В.“, като обяснил на свидетеля кой от тях в коя стая работи и кое бюро заема.
Свидетелят В. обяснил на подсъдимия, че това ще бъде трудно и че колегите му
могат да се усетят, но подсъдимият настоял, че с предшественика му – Д.Ц.,
работели добре, а свидетелят се дърпал. В. обяснил, че исканата информация е
класифицирана и не следва да дава достъп до нея, при което подсъдимият му
обяснил, че на месец може да дава на свидетеля между 200 и 2000 долара, в
зависимост от съдържанието на предоставяната от него информация. Подсъдимият
уточнил пред свидетеля, че искал информация относно оперативни реализации,
планове, справки за реализации и всичката документация, която води един оперативен
работник, като поискал от свидетеля да копира информацията на флаш-памет и уточнил, че флаш-памет
от 1 GB ще бъде предостатъчна, за да побере информацията. Посочил, че на първо
време го интересува информация за разработка за К.“, като предложил на
свидетеля да провери по конкретно име в компютрите, след което, ако има
възможност, да изтегли информацията от компютъра на флаш-памет.
Установява се и това,
че на 04.11.2010 г., за времето от 19,10
ч. до 20,40 ч., в гр. София, в пицария „Лачони“, находяща се в ж.к. „Хаджи Д.”, до ****и магазин „Фантастико“, подсъдимият отново обещал парична сума, но с
неконкретизиран размер, на М.С.В., за
да му предоставя всеки месец класифицирана информация от база данни „Симба“ и компютрите на оперативните работници в сектор 03
„Фалшификации“ към 02 отдел „Трансгранична организирана престъпност“ по линия
на „фалшиви пари“ и „Фалшификации на кредитни карти“ за водени оперативни дела,
като конкретизирал и период след 01.09.2010 - 01.10.2010 г., както и такива по
линия на „Европол“ и спрямо лица назовани от подс. Д. с имена „С.П.“, К.“ и „А.“. В хода на срещата
подсъдимият поискал от свидетеля да го снабдява регулярно, ежемесечно с информация,
като му заявил: „Виж сега, за да има
регулярност, за да се спасиме, трябва да сме точни.
Разбираш ли?“, като на въпроса на свидетеля какво има предвид под
„регулярност“, подсъдимият пояснил: „Регулярност,
ако можеш да вземеш това, което падне, това значи регулярно, ежемесечно“.
Подсъдимият отново обяснил на В., че трябва да вземе флашка,
на която да записва информацията. Посочил му, че конкретно го интересували лица
с имена К.“ и „А.“, като за последния уточнил, че бил задържан в ареста („К., да. А. ме интересува…А.. Той е задържан
в ареста на… ме интересува“), както и документи по Европол,
„…примерно от първи септември или тогава
говорехме от първи август…“. В хода
на разговора уточнил, че го интересува и лице с имена „С.П.“. Насочил свидетеля
да търси в компютрите на „Парите“ и най-вече на „картаджийте“,
визирайки специализацията на бившите си колеги от сектор „Фалшификации“ –
фалшиви пари, респ. електронни платежни инструменти, като ги изброил поименно
като „С., М., С., В., там не знам кои са.
Пет човека, шест.“ и обяснил на свидетеля в кои стаи са разположени те. Двамата
не уточнили конкретен размер на паричната сума, която свидетелят щял да получи
при набавяне на исканата от подсъдимия информация.
На 17.11.2010 г., за времето от 20,02 ч. до 20,11 ч. в
гр. София, ж.к. „Хаджи Д.”***, се състояла следващата среща между подсъдимия и
св. В.. На тази среща св. В. информирал подс. Д., че
е „дръпнал нещо“ от „М.“, при което
подсъдимият му заявил, че ще му остави парите, като го посъветвал да ги обмени
в различни обменни бюра („Аз ще ти оставя
парите. Да не побегнеш.“ … „да не се изплашиш“… „Най-вероятно са поредни
номера. Това да не те плаши.“… „Истински са. Обаче ще ти дам пет банкноти по
сто долара“… „Ще ги смениш в различни чейнчове“.).
Подсъдимият поръчал на св. В. да атакува компютрите на „кредитните карти“,
визирайки колегите си от сектор „Фалшификации“, работещи по линия „ЕПИ“ и
по-конкретно да потърси информация от Европол за
„Серафим Антонов“, за когото дал разяснения, че е „рекетьор“. Подсъдимият се
поинтересувал колко файла са записани на флаш паметта
и дали са защитени с парола. След като св. В. му дал носената от него флаш-памет „TRANSCEND“, 2GB с № **********, подсъдимият
му дал 5 бр. банкноти с номинал всяка от по 100 американски долара с
номера № НВ30846691Р, НВ30846690Р, FK32830365В, FK32830366В, НВЗ1887281А, на
обща стойност 725.40лева (седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки).
Инкриминираните 5 бр. банкноти с номинал всяка от по 100 американски долара,
представляващи истински платежни средства, са били реално предоставени на св. В.
от страна на Д., като са му били дадени на ръка.
Оттук и изводът, че от обективна страна подс.
Д. е осъществил три деяния, въз основа на различни решения, с две от които е
предложил, а с третото – дал дар (парична сума) на св. В., която не се е
следвала на свидетеля. В първите два случая паричната сума е била предложена
на св. В., за да предоставя на подс. Д. интересуваща го информация от компютърните
информационни системи на служители от сектор „Фалшификации“ в ГД „БОП“ – МВР. В
третия случай, паричната сума в размер
на 500 щ. д., е била дадена от подсъдимия на св. В. за това, че последният
му е предоставил класифицирана информация (от срещите им на 04.11.2010 г. и
12.11.2010 г.), копирана на флаш-памет „TRANSCEND“,
2GB с № **********, от компютъра на служител от сектор 03 „Фалшификации“,
назован от М.В. с името „М.“. С това свидетелят формално нарушил служебните си
задължения във връзка с опазване на данните, представляващи класифицирана
информация, тъй като предоставил на лице, което нямало право да я узнае – подс. Д. (тъй като последният нямал разрешение за достъп до
такава информация, нито необходимост да я знае), информацията, относима към работата на ГД „БОП“ – МВР, сектор
„Фалшификации“. Информацията, получена от подсъдимия, представлявала
класифицирана за свидетеля В. информация, по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона
за защита на класифицираната информация, цитиран по-горе.
Във всеки от посочените три случая, подсъдимият целял да мотивира св. В. да му
предостави информация от компютрите на служители на ГД „БОП“ – МВР, съзнавайки,
че няма право на достъп до такава информация.
Сведенията,
до които подсъдимият искал да получи
нерегламентиран достъп, обективно се явявали класифицирана за св. В.
информация, по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на
класифицираната информация: „Класифицирана информация по смисъла на този закон
е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и
чуждестранната класифицирана информация“, тъй като представлявали служебна
тайна за служителите на ГД „БОП“ – МВР, до която свидетелят имал достъп и която
имал задължение да опазва, в качеството му на лице, пряко отговорно за
спазването на изискванията и разпоредбите на Закона за класифицираната
информация при изготвяне, даване на степен на секретност, регистрация и
съхранение на документи в сектора.
За да предостави на
подсъдимия исканата от него информация, свидетелят следвало да наруши
служебните си задължения, във връзка с опазване на данните, представляващи
класифицирана информация, като събира, размножава (записва на флаш памет), изнася извън организационната единица
(служебните помещения на служителите на ГД „БОП“ – МВР) и предоставя на лице,
което нямало право да я узнае – подс. Д. (тъй като
последният нямал разрешение за достъп до такава информация, нито необходимост
да я знае), такава информация и по-конкретно – информацията, съдържаща се в
компютрите на оперативните работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел
„Трансгранична организирана престъпност“ по отношение на водени в службата
оперативни дела по линия на „фалшиви пари“, „фалшификации на кредитни карти“ и
водени обекти.
С изложеното следва
да се приеме, че с деянията си,
осъществени на посочените по-горе дати, подс. Д. на
три пъти е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на
престъплението „активен подкуп“ по чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 от НК, като в първите два случая е обещал неследващ се дал на
длъжностното лице,а във втория е дал дар – парична сума в размер на 500 щ. д. с
левова равностойност 725,40 лева.
Не се установява, обаче, с
деянието си подсъдимият да е осъществил от субективна страна състава на
престъплението с посочената правна квалификация от субективна страна.
Както вече се посочи,
по делото не се установява подс. Д. да е имал
съзнание, че към инкриминирания период от време – началото на м. октомври 2010
г. – 17.11.2010 г., св. В. е заемал длъжността Началник сектор „Информационни
технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР, респективно да е съзнавал
качеството му на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК и
полицейски орган, по смисъла на ЗМВР. Подробни съображения в тази насока бяха
изложени по-горе, при обсъждане на събраните по делото доказателствени
източници.
Действително,
подсъдимият е съзнавал, че до 2007 г. св. В. е полицейски служител – свидетелят
продължително време е бил колега на съпругата на Д. в Дирекция „Миграция“ и в
Дирекция „БДС“ – МВР, но след 2007 г. св. В. е напуснал тази длъжност и не се
установява подсъдимият да е бил наясно с преназначаването му в ГД „БОП“ – МВР.
Вярно е и това, че подсъдимият е имал съзнание, че св. В. има физически достъп
до компютрите на служителите в сектор „Фалшификации“ към съответния отдел в ГД
„БОП“ – МВР, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че
подсъдимия е имал съзнание, че достъпът на св. В. до компютърните информационни
системи му е бил осигурен именно в качеството му на служител на ГД „БОП“ – МВР,
а още по-малко, че му е осигурен в качеството му на Началник сектор
„Информационни технологии“ към отдел „КИАД“ при ГД „БОП“ – МВР.
Оттук и изводът, че
по делото не се установява подсъдимият да е имал представа, че склонява св. В.
към определено поведение, което спада, а в третия случай – е в нарушение, на
служебните му задължения, произтичащи от Специфична длъжността характеристика
на длъжността „Началник на сектор 02 „Информационни технологии“ към 07 отдел
„Координация и информационно-аналитична дейност“ при ГД “БОП“ – МВР – посочените по-горе.
Не се установява подсъдимият да е имал съзнание относно правата и задълженията
на св. В. по служба.
Липсва необходимата по обем и
категоричност доказателствена съвкупност, въз основа
на която да се направи и извод, че подсъдимият е съзнавал, че е налице конекситет между предлаганата, респективно дадена парична
сума, и поведението на св. В. като такова по служба за свидетеля.
С това следва да се
приеме, че подс. Д. не е осъществил от субективна
страна състава на вмененото му престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Доколкото
деянието, осъществено от подс. Д. е несъставомерно от субективна страна на престъплението с
горепосочената правна квалификация, то следва да се приеме, че не са налице
предпоставките за ангажиране на наказателна му отговорност.
По изложените
съображения, съдът призна подсъдимия Е.Н.Д. за невиновен в това, че в периода от неустановена дата в началото на
м. октомври 2010 г. до 17.11.2010 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с три деяния (когато
две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите), общо два пъти предложил и един път дал подкуп – дар (парични суми) на М.С.В.
(Началник на сектор 02 „Информационни технологии“ към 07 отдел „Координация и
информационно-аналитична дейност“ при ГД „БОП“ – МВР) – полицейски орган, по
смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г., влязъл в сила от
25.12.2009 г.), за да извърши действие
по служба (при предлагането на подкупа) – да провери класифицираната
информация, съдържаща се в база данни „Симба“ и в
компютрите на оперативните работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел
„Трансгранична организирана престъпност“ по отношение на водени оперативни дела
и лица по линия на „фалшиви пари“, „фалшификации на кредитни карти“ и водени
обекти – съгласно правомощията му, произтичащи от: 1. Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) – чл. 3,
ал. 1 – „Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица,
получили разрешение за достъп, при спазване на принципа „необходимост да се
знае“, освен ако този закон предвижда друго; чл. 3, ал. 2 – „Принципът
„необходимост да се знае“ се състои в ограничаване на достъпа само до
определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения
или конкретно възложена задача налагат такъв достъп.“ и 2. Специфична длъжността характеристика на длъжността „Началник на
сектор 02 „Информационни технологии“ към 07 отдел „Координация и
информационно-аналитична дейност“ при ГД “БОП“ – МВР: „Отговаря за извършването
на администриране, одитиране и периодичен анализ на
функционирането на мрежата за предаване на данни на ГД „БОП“ и за изпълняване
на изискванията за регистрация на автоматизираните фондове на ГД „БОП“ при ред
и условия, установени с инструкция на МВР. ... Изпълнява функции на орган по
развитие и експлоатация на АИС или мрежи...“, като при поискване от негова
страна да му предостави тази класифицирана информация, копирана на флаш памет, и за това, че е нарушил служебните си задължения (при даването на подкупа),
произтичащи от: 1. Закон за защита
на класифицираната информация (ЗЗКИ) – чл. 18, ал. 1 – „Служителите в
организационните единици, получили разрешение за достъп до съответното ниво на
класифицирана информация, са длъжни: 1. Да защитават класифицираната информация
от нерегламентиран достъп“; чл. 19 – „Лицата, получили разрешение за достъп до
класифицирана информация във връзка с изпълнението на конкретно възложена
задача, са длъжни да спазват условията и реда за защита на класифицираната
информация“; 2. Правилника за
приложение на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ) – чл. 102
– „За служителите по чл. 101, ал. 1 (служители получили разрешение за достъп до
класифицирана информация), е забранено: т. 1 – Да разгласяват класифицирана
информация в нарушение на законоустановения ред; т. 3
– Да изнасят материали, съдържащи класифицирана информация, извън
организационната единица и в нарушение на установения за това ред; т. 6 – Да
размножават, фотографират и унищожават материали, съдържащи класифицирана
информация, в нарушение на установения за това ред; 3. Специфична длъжностна характеристика на длъжността „Началник на
сектор 02 „Информационни технологии“ към 07 отдел „Координация и информационно-
аналитична дейност“ при ГД „БОП“ – МВР „Организира, следи и контролира
спазването на изискванията и разпоредбите на ЗЗКИ при изготвяне, даване на
степен на секретност, регистрацията и съхраняването на документите в сектора.“,
като му е предоставил искана от него класифицирана информация копирана на флаш-памет „TRANSCEND“, 2GB, с № ********** от компютъра на
служител от сектор 03 „Фалшификации“ при ГД „БОП“ – МВР, назован от М.В. с
името „М.“, както следва:
1. На неустановена дата в началото на м.
октомври 2010 г., вечерта, след 20,00 часа, в гр. София, в пицария „Лачони“, находяща се в ж.к.
„Хаджи Д.“, до****и магазин „Фантастико“, е предложил подкуп – дар (парична сума
в размер от 200 американски долара до 2 000 американски долара месечно), на М.С.В.
– полицейски орган, за да извърши
действие по служба – да провери класифицираната информация, съдържаща се в
база данни „Симба“ и в компютрите на оперативните
работници от сектор 03 „Фалшификации“ към 02 отдел „Трансгранична организирана
престъпност“ по отношение на водени оперативни дела и лица по линия на „фалшиви
пари“, „фалшификации на кредитни карти“ и водени обекти (като при поискване от
негова страна да му предостави тази класифицирана информация, копирана на флаш памет);
2. На 04.11.2010 г., за времето от 19,10
ч. до 20,40 ч., в гр. София, в пицария „Лачони“, находяща се в ж.к. „Хаджи Д.“, до ****и магазин „Фантастико“, предложил
подкуп – дар (парична сума с неконкретизиран размер), на М.С.В. – полицейски орган, за да извърши действие по
служба – да провери класифицираната информация, съдържаща се в база данни „Симба“ и в компютрите на оперативните работници от сектор
03 „Фалшификации“ към 02 отдел „Трансгранична организирана престъпност“ по
отношение на водени оперативни дела, като конкретизирал период на информацията
след 01.09.2010 – 01.10.2010 г., включително и такива по линия на „Европол“ и спрямо лица, назовани от Д. с имена „С.П.“, К.“
и „А.“;
3. На 17.11.2010 г., за времето от 20,02
ч. до 20,11 ч., в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“***, дал подкуп – дар – парична сума в размер на 500 (петстотин)
американски долара (5 бр. банкноти с номинал всяка от по 100 американски долара
с номера № НВЗ0846691Р, НВ30846690Р, НВ32830365В, НВ32830366В, НВ31887281А), на
обща стойност 725,40 лева (седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет
стотинки), на М.С.В. – полицейски орган
за това, че е нарушил служебните си задължения, като му е предоставил
искана от него класифицирана информация (от срещите им на 04.11.2010 г. и
12.11.2010 г.), копирана на флаш-памет „TRANSCEND“,
2GB, с № ********** от компютъра на служител от сектор 03 „Фалшификации“,
назован от М.В. с името „М.“, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го оправда изцяло по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът прецени, че направените по делото
разноски, в размер на 1512.72 лева (хиляда петстотин и дванадесет лева и
седемдесет и две стотинки), следва да останат за сметка на държавата
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: