Решение по дело №168/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 200
Дата: 23 октомври 2023 г. (в сила от 23 октомври 2023 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20237110700168
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                      200         23.10.2023г.                                    град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на единадесети октомври                                               две хиляди двадесет и трета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                     2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 168 по описа за 2023г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Главен юрисконсулт Г.Б. като пълномощник на НАЧАЛНИК ГРУПА В СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12 обжалва решение №158/01.06.2023г. по а.н.д.№71/2023г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на процесуални нарушения и доказано деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

Ответникът Г.А. със съдебен адрес:*** чрез адв.И.П. не изразява становище по делото.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и обосновано.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №22-1139-001953/11.10.2022г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на Г.А. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

            От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора досежно обвинението в НП, че на 25.08.2022г. на ГКПП Гюешево деецът е управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220 ЦДИ“ с рег.№СВ****НН, чиято предна регистрационна табела не е стандартната, оригинална регистрационна табела. Проверката е извършена от служител на ГПУ Гюешево след влизане на автомобила в страната. НП е издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление от 15.09.2022г. на КРП за отказ да се образува ДП по прекратеното административнонаказателно производство.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за нарушена процедура по ЗАНН. Според съда, административнонаказателното производството е започнало със съставянето на АУАН, като НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на прокурорски акт без да има прекратяване на административнонаказателното производството. Съдът е приел нарушение на чл.33, ал.2 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е отменил оспореното НП и е осъдил ОДМВР–Кюстендил да заплати на  А. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно, но по различни от изложените мотиви. Съображенията за това са следните:

Неправилен е извода на съда за съществено нарушение на процедурата по ЗАНН досежно основанието за издаване на оспореното НП. Вън от вниманието на съда е останало обстоятелството, че върху бланката на съставения на л.6 от делото АУАН в средата от ляво на първа страница на датата 26.08.2022г. АНО е поставил саморъчно изписана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по чл.33, ал.2 от ЗАНН, т.к. нарушението е престъпление. След тази резолюция преписката е изпратена на РП – Кюстендил, последвало е Постановлението от 15.09.2022г. на прокурора, с което е отказано образуване на ДП за извършено престъпление от общ характер и материалите са изпратени на началника на сектор „Пътна полиция“ за вземане на отношение. На 11.10.2022г. е издадено оспореното пред съда НП. В съдържанието на НП като основание за неговото издаване е посочена нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и Постановлението на прокурора. Следователно, НП не е издадено на основание съставения АУАН, а на основание изготвеното от прокурора от РП – Кюстендил Постановление. Противно на приетото от съда, предпоставките по чл.36, ал.2 от ЗАНН са осъществени.

В съдържанието на НП обаче е допуснато друго съществено нарушение. Налице е противоречие между словесната част на обвинението и дадената за него квалификация. Приетите от АНО факти се свързват с това, че при проверката на управлявания от дееца лек автомобил на посочените дата, час и място е установено, че предна регистрационна табела не е стандартна, т.е. не е оригинална. При тези факти АНО е ангажирал отговорността за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, дал е правна квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП и е наложил наказанията по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Управлението на МПС обаче, което не е регистрирано по надлежния ред предполага излагане на конкретни фактически обстоятелства за липса на регистрация на МПС и причините за това, каквито отсъстват в НП. Следователно, АНО неправилно е скрепил изложената от него фактическа обстановка със санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Аргумент за това е нормата на чл.11, ал.1 и ал.3 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г., изм. и доп./. Съгласно чл.11, ал.1, пр.1 от Наредбата, при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер, табелите се изземват от органите на пътна полиция, като това обстоятелство се отбелязва в АУАН и табелите се унищожават от звената „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство, а съгласно чл.11, ал.3, пр.1 от Наредбата превозните средства, чиито регистрационни табели са иззети по реда на ал.1, могат да се регистрират по установения ред. Следователно, регистрацията на МПС се прекратява с изземването на регистрационните табели, издадени не по установения ред. Такова фактическо действие нито се сочи в съдържанието на НП, нито изземването е отбелязано в съставения АУАН срещу дееца. Липсват факти и обстоятелства, че регистрацията на МПС е прекратена, поради което необосновано е обвинението за управление на ПМС, което не е регистрирано по надлежния ред. Противоречието между фактите по обвинението и дадената за него квалификация обуславя съществено нарушение на процедурата, т.к. води до неясно обвинение и нарушава правото на защита на дееца.

Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №158/01.06.2023г. по а.н.д. №71/2023г. на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                2.