РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Враца , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно
гражданско дело № 20211400500229 по описа за 2021 година
.,за да се произнесе взе предвид:
С. И. Р. с ЕГН ********** от гр.***,чрез пълномощника си адв.М.С. от ВрАК, е
подала въззивна жалба против решение № 260 017 от 15.02.2021 г по гр.д.№ 9/20 г по
описа на РС-Оряхово,в частта в която е признато за установено,че ответника дължи
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 628,36 лв,за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 393/16.10.2019 г по ч.гр.д.№ 591/19 г по описа на ОРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на ОРС в обжалваната част е
недопустимо и незаконосъобразно.
Твърди се ,че съгласно т.10 от ТР№4/18.06.2014 г по т.д.№4/13 г на ОСГТК на ВКС
разноските по издадената заповед за изпълнение не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, тъй като представляват законна последица от
уважаването или отхвърляне на уст. иск, а се присъждат с осъдителен диспозитив в
исковото производство.
Моли се решението на ОРС в обжалваната част да бъде отменено. Претендират се
1
разноски по чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА като е представен договор за правна защита
и съдействие.Не се правят нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника Е. К.-
адв.Цв.М. от ВрАК поддържа, че жалбата е неоснователна ,следва да бъде отхвърлена.
Посочва се още ,че разноските от заповедното производство в размер на 628,36 лв
отразени от ОРС в частично уважения установителния иск не правят решението
незаконосъобразно, тъй като в същото решение има отделен осъдителен диспозитив
за същите разноски от заповедното производство.
Не се правят нови доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите.Разгледана по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ОРсъд е предявен от Е.Д. К., с ЕГН **********, от гр. ***, чрез адв. Ц. М.-АК
Враца установителен иск против С. И. Р., с ЕГН ********** от гр.*** и настоящ адрес
с. ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца
сума в размер на 10 280 лв. , представляваща задължение по Запис на заповед от
08.08.2019 г., с падеж 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. - датата
на подаване на заявлението в съда /видно от пощенското клеймо/, до окончателното
изплащане на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 393/16.10.2019 г. по ч.гр.д. №
591/2019 г. на ОРС.
С ИМ са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответницата чрез пълномощника и адв. Е. О.-
АК Враца, е постъпил писмен такъв,в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, тъй като задължението поето с представеният запис на заповед, е във
връзка с уреждане на финансовите взаимоотношения по повод прекратяване на
трудовото правоотношение между ответницата и представляваното от ищеца
търговско дружество „ЛОГИ 9" ООД със седалище в гр. Бяла Слатина, в което
ответницата е работила като „***". Записът на заповед е издаден по повод
съществуващо каузално правоотношение между страните, отричано от ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски на осн.чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, но не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал.2 от
ЗАдв.
Претендират се и направените по заповедното производство разноски в размер на 100
2
лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
С оглед събраните доказателства по делото ,въз. състав приема от фактическа страна
следното:
Приложено е ч.гр.д. № 591/2019 г. по описа на Районен съд Оряхово, по което съдът
е издал на осн.чл.417 ГПК Заповед за изпълнение № 393/16.10.2019 г. в полза на
заявителя - Е.К., против ответницата СЛ. И. Р., с ЕГН ********** от гр.*** и настоящ
адрес с. ***, за сумата от 10280.00 лева, задължение по Запис на Заповед от
08.08.2019г. с падеж 08.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.10.2019г. - датата на депозиране на заявлението в съда / видно от
пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 205.60 лева / двеста
и пет лева и шестдесет стотинки / - държавна такса и 600.00 лева / шестстотин лева / -
адвокатско възнаграждение.
Приложена е ПДИ с копие от Заповед за изпълнение № 13971/05.11.2019 г. и ИЛ
издадени по ч.гр.д. № 591/2019 г. по описа на Районен съд Оряхово,които са връчени
на длъжника на 14.11.2019 г.видно от представеното копие от известие за доставяне от
ЧСИ Ц. Д..
В срок е подадено от длъжника по изпълнението Възражение от 21.11.2019 г, а
заявителя в законния едномесечен срок е предявил установителния иск по чл. 415 ал.1
вр. с чл. 422 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказдателства като са разпитани
свидетелите П. Г. Х., Г. П. П., И. Т., М. К. и В. И..От показанията на същите е
установено,че при ревизия на бенциностанцията в с.***,където Р. работела като„***", е
установена липса, за която ответницата признала, обещала да я възстанови и подписала
процесната запис на заповед.
Пред ОРСъд е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза ,която
установява, че общата стойност на неотразените /липсващи в касата/ парични средства
е в размер на 8 049.45 лв. От тях установени липси при извършената инвентаризация в
обекта на 23.07.2019г. е в размер на 6 476.25 лева,а сумата от 1233.01 са установени с
протокол за установени нередности в отразяването на стойността на получените
фактури за покупка на стоки отразени в счетоводството на „Логи 99" и в системата
Енсис в бензиностанцията.
С оглед изложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
3
1.Законосъобразно решаващият съдия е приел ,че установителния иск е частично
основателен и доказан по изложените в решението мотиви.Съдът е изследвал
съществуването на вземането по каузалната сделка като е проверил фактите и
обстоятелствата, свързани с неизпълнението й от ответницата.Поради непредставяне
доказателства за плащане на дължимата от ответницата сума по записа на заповед,
ОРСъд законосъобразно е приел исковата претенция за основателна и я е уважил до
доказания размер.
2.Жалбоподателката с въззивната жалба не е обжалвала дължимосттта на дължимата
от нея сума на Е.К. в размер на 8 049,45 лв, представляваща задължение по Запис на
заповед от 08.08.2019 г., с падеж 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019
г. - датата на подаване на заявлението в съда /видно от пощенското клеймо/, до
окончателното изплащане на дължимата сума. Същата ,чрез адв.С. обжалва решението
на ОРС в частта, в която е признато за установено ,че дължи и разноските в
заповедното производство в размер на 628,36 лв, за която сума е издадена и Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 393/16.10.2019 г.
по ч.гр.д. № 591/2019 г. на ОРС.
Съд. състав по повод въззивната жалба приема следното: с издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК под №393/16.10.2019 г, ОРСъд е разпоредил
жалбоподателката да заплати на Е.К. разноски за заповедното производство- 600 лв
адв. възнаграждение и 205,60 лв държавна такса. При частично уважаване на исковата
претенция по чл. 415 ал.1 вр. с чл.422 от ГПК дължимите разноски за заповедното
производство са намалени на 628,36 лв.
Решаващият съдия не е нарушил ТР №4 от 18.06.2014 г в т.12 като в установителния
диспозитив е посочил и редуцираните разноски ,които се дължат по заповедното
производство в размер на 628,36 лв, тъй като с отделен осъдителен диспозитив в
решението е осъдил ответницата да заплати на заявителя същите тези разноски
в размер на 628,36 лв.Приемането за установено от ОРС ,че разноските в
заповедното производство се дължат в посочения размер не прави решението
незаконосъобразно. Обратното би било неправилно, ако имаше само установителния
диспозитив за дължимостта на разноски по заповедно производство,без осъдителния
диспозитив за тях.
С оглед гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена , а решението на ОРС- потвърдено.
При отхвърляне въззивната жалба жалбоподателката дължи на ответника разноски
пред въззивната инстанция 300 лв- адв. хонорар изплатен в брой на адв.М. по
представения договор за правна защита по делото.
4
Водим от горното Врач. Окр. съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/15.02.2021 г по гр.д.№9/20 г по описа на РС-
Оряхово.
ОСЪЖДА С. И. Р., с ЕГН ********** от гр.*** и настоящ адрес с. *** да заплати на
Е.Д. К., с ЕГН **********, от гр. ***, сумата от 300/триста /лева разноски-
адв.хонорар пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5