№ 382
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500323 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска Център за С.М.П. –
гр. София, чрез д-р Г.Г. – директор, срещу решение № 20195772 от 08.10.2021 г. по гр.д. №
16099/2021 г. на СРС, г.о., 63 състав, с което: 1/. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца А. В. Л. от длъжността „шофьор
на линейка“, извършено със заповед № ЗП-07/21.01.2021 г. на работодателя, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; 2/. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. В. Л. е възстановен на
заеманата до уволнението длъжност „шофьор на линейка“ в Център за С.М.П. – гр. София;
3/. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ Център за С.М.П. – гр. София е
осъден да заплати на А. В. Л. сумата 6210 лв. обезщетение за оставане без работа, заради
незаконното уволнение, за периода от 21.01.2021 г. до 21.07.2021 г., ведно със законната
лихва от 22.03.2021 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 186, вр. чл. 187, т. 10, вр. чл.
190, ал. 1 т. 7 КТ, вр. чл. 23, ал. 2, т. 11 от Правилника за вътрешния трудов ред на
работодателя, вр. чл. 92 ЗДвП, вр. чл. 5 от Наредба № I-141/18.09.2002 г. за условията и
реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства,
поради необоснованост на изводите на съда и поради допуснати съществени процесуални
1
нарушения – неизвършване на цялостен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените от А. В. Л. срещу Център
за С.М.П. – гр. София искове. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
В подадения от ищеца-въззиваем А. В. Л., чрез адв. К. Н., отговор на въззивната
жалба се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото
потвърждаване. Претендира се присъждане в полза на адв. К. Н., на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивната
инстанция, в минимален размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Установено по делото е, че между А. В. Л. и Център за С.М.П. – гр. София е бил
сключен действителен безсрочен трудов договор № ТД 111/26.07.2016 г., допълнен със
споразумение за изменение на трудовото правоотношение № ТД 145/17.02.2020 г., по силата
на които към 21.01.2021 г. служителят Л. е изпълнявал длъжността „шофьор на линейка“ в
ЦСМП – София.
С определение от 28.09.2021 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца, получено за пълен отработен месец е в размер на 1035 лв.
По делото не се спори, че на 06.10.2020 г., около 10 ч., ищецът А. В. Л., при
управление на автомобил със специален режим на движение (линейка) марка „Опел“, рег. №
****, в гр. София, по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, в посока от ул. „Ген. Гурко“ към
ул. „Шипка“, преминавайки на забраняващ червен сигнал на светофара, реализирал ПТП на
кръстовището при Орлов мост. Данни за това се съдържат и в ръкописно обяснение вх. №
79-1003-1/07.10.2020 г. от А. В. Л. до директора на ЦСМП – София, както и в докладна
записка вх. № 79-1003/07.10.2020 г. от ръководителя на „Автобаза“ към ЦСМП – София до
директора на ЦСМП – София.
От приетото като писмено доказателство извлечение от Правилника за вътрешния
трудов ред на работодателя се установява, че в чл. 23, ал. 2, т. 11 от същия е определено като
тежко нарушение на трудовата дисциплина допускане на ПТП при навлизане на автомобила
с включена звукова уредба и светлинна сигнализация в кръстовище при забраняващ сигнал
на светофара, без шофьорът да се е съобразил с пътната обстановка.
Според дадените от ищеца обяснения вх. № 79-1003-1/07.10.2020 г., същият е
управлявал автомобила по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ от стадион „Васил Левски“
2
към Орлов мост. Стигайки кръстовището с Орлов мост, с включени светлини и звукова
сигнализация, изчакал колите да спрат и да направят път отляво, след което внимателно
навлязъл в кръстовището, бавно пресякъл същото и в последната лента за движение в
посока към СУ „Св. Климент Охридски“ автомобилът би ударен от л.а. марка „Мазда“.
Преминаването през кръстовището на Орлов мост станало при забранен сигнал на
светофара.
Със заповед № ЗН-84/16.10.2020 г. от директора на ЦСМП- гр. София, връчена на
ищеца на 21.01.2021 г., на А. В. Л. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
това, че на 06.10.2020 г., около 10 ч., при управление на автомобил със специален режим на
движение (линейка) марка „Опел“, рег. № ****, в гр. София, по бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“, в посока от ул. „Ген. Гурко“ към ул. „Шипка“, преминавайки на забраняващ
червен сигнал на светофара, реализирал ПТП на кръстовището при Орлов мост. Посочено е,
че горното представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 23,
ал. 2, т. 11 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и по смисъла на чл. 187,
ал. 1, т. 10 КТ.
Издадена е и заповед № ЗП-07/21.01.2021 г. от директора на ЦСМП- гр. София, с
която, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с А. В.
Л., считано от 21.01.2021 г. И тази заповед е връчена на 21.01.2021 г.
От извършената от първоинстанционния съд, в проведеното на 28.09.2021 г. открито
съдебно заседание, констатация по представена от ищеца оригинална трудова книжка № 34,
издадена на А. В. Л., се установява, че след отразеното на стр. 14 и стр. 15 прекратяване на
трудовото правоотношение с ЦСМП- гр. София, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на
следващите страници няма последващи отбелязвания за възникнали други трудови
правоотношения.
При така установените факти се налага следните изводи от правна страна:
Конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т .1 КТ е основателен.
Предпоставките на чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца и налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, са следните: 1) наличие на
действително трудово правоотношение между страните към датата на налагане на
наказанието; 2) доказано извършване от ищеца на описаното в заповедта за уволнение
дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, т. 10 КТ, вр. чл. 23, ал. 2, т. 11
от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, вр. чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл.
5, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-141/18.09.2002 г.; 3) отправено от лице с работодателска власт,
по смисъла на чл. 192 КТ, волеизявление за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение; 4) изпълнение на формалната
процедура по чл. 193- чл. 195 вкл. КТ – да е изпълнено задължението от страна на
работодателя по чл. 193 ГПК за изискване на обяснения от ищеца преди налагане на
наказанието, да е спазен преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание по
3
чл. 194, ал. 1 ГПК, заповедта за дисциплинарно наказание да отговаря на изискванията по
чл. 195 ГПК.
По отношение на задълженията на работодателя по чл. 193 – чл. 195 КТ:
Задължението на работодателя по чл. 193 ГПК за изискване на обяснения от ищеца
(писмени или устни), преди налагане на наказанието е съществен елемент от процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание. Неизпълнението му е определено в КТ като
абсолютно отменително основание – според разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ уволнението
се отменя като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. В случая
ответникът, в чиято тежест е било установяване на горните обстоятелства, е доказал, че е
изпълнил това свое задължение – преди издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ е приел писмените обяснения на ищеца вх. № 79-
1003-1/07.10.2020 г. В този смисъл, неоснователно е твърдението в исковата молба, че не е
спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № ЗН-84/16.10.2020
г., към която заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № ЗП-07/21.01.2021 г.
препраща, е мотивирана и съдържа всички определени в чл. 195 КТ реквизити.
Нарушението на трудовата дисциплина е индивидуализирано в достатъчна степен. Посочен
е нарушителят, нарушението, време и място на извършването му, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Не е спазен обаче преклузивният срок за налагане на дисциплинарното
наказание по чл. 194, ал. 1 ГПК. Дисциплинарното нарушение е извършено на 06.10.2020
г., установено е от работодателя най-късно на 07.10.2020 г. (с получаване на писмените
обяснения на ищеца за произшествието), а дисциплинарното наказание е наложено на
21.01.2021 г., когато на ищеца е връчена заповед № ЗН-84/16.10.2020 г. и заповед № ЗП-
07/21.01.2021 г. Съгласно практиката на ВКС, наказанието се счита за наложено в момента
на връчване на заповедта, а не на нейното издаване, като в рамките на двумесечния срок по
чл. 194, ал. 1 КТ тази заповед трябва не само да бъде издадена, но и да бъде връчена
(решение № 420 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 2619/ 2004 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 256
от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 329 от 19.03.2013
г. по гр. д. № 1259/2012 г., III г. о. на ВКС и др.). Неспазването на преклузивния срок по чл.
194, ал. 1 КТ е достатъчно основание за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна.
Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че срокът е
спазен, то не се установява ищецът да е извършил описаното в заповедта за уволнение
дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, т. 10 КТ, вр. чл. 23, ал. 2, т. 11
от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, вр. чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл.
5, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-141/18.09.2002 г.
Недоказана обаче остана втората предпоставка - ищецът да е извършил описаното в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ дисциплинарно нарушение
4
Тълкуването на посочените разпоредби води до извод, че тежко дисциплинарно нарушение
в случая ще е налице, когато водачът на МПС със специален режим на движение, при
навлизане на автомобила в кръстовище с включена звукова уредба и светлинна
сигнализация, премине при забраняващ сигнал на светофара, без да намали скоростта
достатъчно, за да извърши това безопасно, и да съобрази пътната обстановка, и така
реализира ПТП, но не и когато единствената причина за ПТП е чуждо противоправно
поведение или други обективни обстоятелства, които са извън контрола на водача на
линейката. В тежест на работодателя е да установи, че в конкретния случай шофьорът не се
е съобразил с пътната обстановка и не е намалил в достатъчна степен скоростта на
движение. Такова доказване по настоящото дело не е проведено, поради което не би могло
да се приеме, че пътнотранспортното произшествие е причинено заради виновно
противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в неспазване на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-141/18.09.2002 г. и чл. 23, ал. 2, т. 11 от Правилника за
вътрешния трудов ред на работодателя. Настъпването на описаното в заповедта за
уволнение ПТП само по себе си не е достатъчно обстоятелство за ангажиране
дисциплинарната отговорност на ищеца.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване и на иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност. В тази връзка следва да се посочи, че прекратеното трудово правоотношение
между ищеца и ответното дружество е било безсрочно.
Осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен.
Присъждането на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се предпоставя от
установяването на следните обстоятелства: 1) признаване уволнението за незаконно и
отмяната му; 2) незаетост по трудово правоотношение заради уволнението шест месеца след
уволнението; 3) установен размер на обезщетението.
В случая е установено, че ищецът не е работил по трудово правоотношение шест
месеца след уволнението. Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, получено
за месеца предхождащ месеца на уволнението, е в размер на 1035 лв., поради което
обезщетението по чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ за 6 месеца възлиза на 6210 лв., до който
размер искът се явява основателен.
Поради съвпадение на между крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА въззивникът
Център за С.М.П. – гр. София следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Н. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца за въззивната инстанция.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 16 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 682013 г., ОСГТК на ВКС, минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
5
адвокатските възнаграждения, тъй като правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата е
създадено с оглед характера на съдебния спор, а не според вида на предявения иск (оценяем
или неоценяем). Разяснява се също, че по реда на чл. 7, ал. 2 от наредбата се определят
възнагражденията по дела за защита на имуществени права, които не са породени от трудови
правоотношения. С оглед на горното, и на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата размерът
на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 650 лв. без ДДС, съответно на
780 лв. с ДДС.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20195772 от 08.10.2021 г. по гр.д. № 16099/2021 г. на
СРС, г.о., 63 състав.
ОСЪЖДА Център за С.М.П. – гр. София, с адрес гр. София, бул. ****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. К. З. Н., АК - Ямбол, сумата 780 лв.
с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6